Решение по дело №3658/2017 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ по н.о.х.дело № 3658

по описа на Районен съд - Стара Загора

за 2017 година:

 

     Обвинението срещу М.М.М. е за това, че на 23.08.2017 г., в гр. Стара Загора, в района на Автогара „Стара Загора”, при управление на моторно превозно средство - автобус, марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д”, с peг. № СТ 5460 ВТ е нарушил правилата за движение по пътищата:

- По чл.40, ал.1 ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.";

-  По чл.40, ал.2 ЗДвП: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.”;

- По чл.116, ал.1 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...” и по непредпазливост е причинил на А.Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник - престъпление по чл.343 ал.1 б.„б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура предлага М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК, към минималния размер.

Защитниците считат, че следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

М. в съдебно заседание е редовно призован, не се явява.

      Делото е разгледано и решено при условията на Глава 28 от НПК, тъй като са били налице законовите основания за това.

      Съдът, след като взе предвид събраните доказателства, приема следното:

      М.М.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***-2-3, българин, български гражданин, със средно образование, не е осъждан и не е освобождаван по чл.78а ал.1 от НК, ЕГН **********.

М. е правоспособен водач на моторно превозно средство с категории А, С, СЕ, D, DE, В, AM, ТКТ, BE. От 1994 г.

М. работи като автобусен шофьор.

Към 23.08.2017 г. работил като шофьор - водач на моторно превозно средство при дружество „ЕВРОТУР ММ” ЕООД - гр. Стара Загора, представлявано от сина му - Милан М.М..

На 23.08.2017 г. М.М. бил на работа съгласно утвърдения график, като започнал работа в 10.30 ч. и управлявал служебните автобуси в зависимост от пътнико-потока.

 

В 13.20 ч. следвало да извърши курс от Автогара - гр. Стара Загора - до село Козаревец.

Преди да започне работа бил тестван за алкохол. М., като механик, проверил автобуса, подписал се и отишъл до Автогара - Стара Загора, от където чакал разпределение на курсове от сдружението, обслужващо договор към Община Стара Загора за превоз по общинската транспортна схема.

М. попълнил пътния лист и наряда за деня и започнал работа. Същият следвало да извърши курса с автобус, марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д”, с peг. № СТ 5460 ВТ. Автобусът бил собственост на „ЕВРОТУР ММ” ЕООД - Стара Загора. Автобусът бил с 16 места и място за водача, с ръчни скорости, тип бус, с дизелов двигател, бял на цвят. Горепосоченото моторно превозно средство нямало монтирано видео наблюдение и нямало парктроник или някакво друго устройство за сигнализиране при движение на заден ход. Съгласно разписанието автобусът, управляван от М. следвало да потегли в 13.20 ч., като 10 минути преди потеглянето М. заел позиция в сектор 9 на Автогара - Стара Загора за качване на пътници.

На 23.08.2017 г., около 12.30 ч., пострадалият А.С. ***, като чакал своя приятелка да пристигне от гр. Казанлък. А.С. отишъл до бариерата, която е за вход и изход на автобуси, за да види дали не идва маршрутката. След като установил, че същата не идва, С. тръгнал обратно към района на секторите на автогарата. По това време на Автогара Стара Загора бил на работа свидетелят Миньо Минев. Същият работил като старши контрольор, касиер при „Юнион Ивкони” ООД - София. Свидетелят Минев видял А.С., с когото били познати - Минев познавал визуално С. като клиент със специфична фамилия. Около 13.20 ч. свидетелят Минев се срещнал със свидетеля А.С., след като Минев тъкмо бил изпратил автобуса на фирмата и се прибирал към офиса. Минев забелязал А.С. до чакащите автобуси, които са паркирани за качване на пътници.

Двамата свидетели се срещнали зад задната част на спрял малък автобус - тип бус, бял на цвят, който бил паркиран за качване на пътници от 9-ти сектор /именно зад управлявания от М. автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, който следвало да потегли от Автогарата за извършване на курс.

Когато се срещнали, Минев и С. се видели за секунди, колкото да се поздравят. Докато двамата разговаряли, същите били зад автобуса и вдясно от него.

С. разговарял със своя познат на място, където автобусите маневрират на заден ход при потегляне от сектора си на автогарата.

В това време М.М. се подготвял да потегли от Автогарата. М. изчакал да се качат пътниците в автобуса, затворил вратите и не забелязал да има някой зад моторното превозно средство. Привел го в движение, като включил на задна предавка, пуснал аварийните светлини и бавно потеглил назад.

Автобусът потеглил на заден ход като едновременно с това завил надясно.

Скоростта, с която М. се движел при излизането си от сектора на автогарата, била около 5 км/ч. Минев забелязал с периферното си зрение, че автобусът дава на заден ход и се движел към него и С., при което извикал, но в същия момент със задна дясна част моторното превозно средство ударило С. в лявата част на тялото му.

С. паднал на дясната си страна, като усетил много силна болка в областта на дясното бедро.

М. чул звук от удар и веднага спрял на място превозното средство. Излязъл от автобуса и видял, че на място е паднал човек - пострадалият А.С.. Междувременно  Минев помогнал на пострадалия С. да седне на асфалта, като го вдигнал. Преди да го вдигнат от асфалта лицето и тялото на пострадалия, сочели на изток, краката му също сочели в посока изток, като същият се намирал непосредствено до задната част на автобуса.

Минев и М. помогнали на С. да стане и да седне на близка пейка.

Свидетелят Христо Каракоев се обадил на тел. 112 за инцидента.

М. тръгнал с изричното съгласие на пострадалия С., който му заявил да тръгва, за да не бави хората в автобуса. М. се обадил на съпругата си, след което тръгнал, за да извърши планувания курс. Дошла линейка и прибрала С.. Докато изпълнявал курса, М. разбрал, че пострадалият е откаран в болница, поради което не успял да довърши курса. М. и съпругата му отишли в болницата, за да видят в какво състояние е пострадалия. Същият бил откаран до ЦСМП, където била установена фрактура на бедрена кост на десен крак. След това пострадалият бил настанен за лечение в болница „Тракия”.

Видно от заключението на назначена на Досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, на А.С. са били причинени следните травматични увреждания: счупване на дясната бедрена кост; състояние след алопластика на дясна тазобедрена става. Счупването на дясната бедрена кост е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на десния долен крайник, с възможност за физически натоварвания, ще е необходим срок от около 9-12 месеца.

В хода на досъдебното производство е назначена и изпълнена автотехническа експертиза, според заключението на която:

- Скоростта преди удара и в момента на удара е била приблизително еднаква. Движението на заден ход, при излизане на секторите на автогарата се извършва при скорост до около 5 км/ч. Обстоятелството, че тялото ма пострадалия не е било отхвърлено след удара, дава основание от експертна гледна точка да се приеме, че скоростта, с която се е движел автобусът, е в порядъка до 5 км/ч. При движение на заден ход, водачът не е в състояние да наблюдава едновременно двете странични огледала. Водачът на автобуса се е движел на заден ход, при тази фактическа обстановка водачът има възможност да наблюдава пространството назад и в страни от автобуса, в двете странични огледала.

- В конкретната ситуация позицията на двамата мъже е зад и в дясно от автобуса. Следователно, водачът е имал възможност да ги възприеме в момента преди потеглянето назад в дясното странично огледало. Това е първото, което е следвало да направи. След това е трябвало да подаде звуков сигнал и да следи дали той е възприет от пешеходците и как са реагирали на сигнала. Било е абсолютно задължително да не предприема движение на заден ход без да се е уверил, че пешеходците са разбрали за намерението му да потегли на заден ход. Автобусът е потеглил на заден ход и едновременно с това е завил надясно. Водачът не е възприел наличието на двамата мъже на посоченото място. Мъжете също не са възприели движението на автобуса своевременно.

- Настъпил е удар, като задната част на автобуса е ударила пешеходеца С. в лявата част на тялото му. Вследствие на това, той е паднал на дясната си страна върху терена.

Съгласно назначената автотехническа експертиза причините за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са: - Водачът М. не е направил всичко необходимо, за да се увери, че пътят зад автобуса е свободен преди да предприеме маневрата «движение на заден ход». Не е осигурил лице, което да му сигнализира за възникнали опасности при това движение, след като не е имал възможност да наблюдава пряко пространството зад автобуса.

- Пешеходците са били на място, където автобусите маневрират на заден ход при потегляне от секторите на автогарата.

- Пропуски от страна на водача - не е възприел наличието на двамата пешеходци, намиращи се в страни и зад автобуса, въпреки че е имал техническата възможност за това, като използва дясното странично огледало. Не е осигурил лице, което да му сигнализира за възникнали опасности, след като е имал намерение да се движи на заден ход, при условие, че не е имал добра видимост зад автобуса.

Посочените по – горе заключения не са оспорени от страните, а съдът ги приема за добросъвестни и компетентни.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от:

- приетата в съдебно заседание като писмено доказателство справка за съдимост;

- приобщените по реда на чл.378 ал.2 от НПК доказателства събрани в хода на наказателното производство от досъдебно производство № 1228 зм – 248/2017 г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Стара Загора от значение за изясняване на обстоятелствата: Протокол за разпит на свидетеля М.Г.М.от 23.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.Д.М. от 28.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля А.Д.С. от 29.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля Х.И.К.от 31.08.2017 г.; Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 300/2017 г.; Автотехническа експертиза от 26.10.2017 г.; Скица на мястото на ПТП; Постановление за назначаване на експертиза от 31.08.2017 г.; Протокол № 483/11.09.2017 г.; 1 брой оптичен цифров носител със запис от камера за видео наблюдение; Уведомително писмо от Център за Спешна Медицинска Помощ – Стара Загора от 25.08.2017 г.; Лист за спешна медицинска помощ, бланков № 0187601; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.08.2017 г.; План – схема на пътно–транспортно произшествие; Справка за нарушител/водач на А.Д.С. от 30.08.2017 г.; Справка за нарушител/водач на М.М.М. от 30.08.2017 г.; Епикриза на А.Д.С. от Отделение по ортопедия и травматология от 01.09.2017 г.; Експертно решение № 1251/16.05.2017 г.; Справка от Търговски регистър от 24.08.2017 г.; Свидетелство за регистрация част I; Свидетелство за регистрация част II; Удостоверение за техническа изправност на МПС; Застрахователна полица от 26.07.2017 г.; Лиценз №10425 за Международен Автобусен Превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение; Заверено копие № ********** за Международен Автобусен Превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение; Трудов договор № 5/21.09.2016 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, изх. № 24388173028711/31.05.2017 г.; Допълнително споразумение към Трудов договор № 5/21.09.2016 г.; Уведомително писмо от ОД на МВР – гр. Стара Загора от 29.08.2017 г.; Длъжностна характеристика на М.М.М.; Справка за съдимост, рег. № 3592 от 31.10.2017 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.11.2017 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.11.2017 г.; Протокол за разпит на обвиняем с дадени обяснения, които по съществото си представляват направени признания от 16.11.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля А.Д.С. от 15.11.2017 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 16.11.2017 г.; Характеристична справка за М. от 20.11.2017 г.

В хода на разследването, М. при разпита му като обвиняем в присъствие на защитник, се е признал за виновен, като е изразил съжаление за случилото се.

С гореописаното деяние, съдът приема, че М.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.„б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

От заключението на експертизата, съдът приема, че  настъпването на ПТП е в резултат на допуснатите от М.М. нарушения на правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:

-    По чл.40, ал.1 ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;

-    По чл.40, ал.2 ЗДвП: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности";

 

-    По чл.116, ал.1 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...".

От обективна страна, М. е осъществил състава на престъплението с това, че на 23.08.2017 г., в гр. Стара Загора, в района на Автогара - Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д”, с peг. № СТ 5460 ВТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

-    По чл.40, ал.1 ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;

-    По чл.40, ал.2 ЗДвП: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности";

-    По чл.116, ал.1 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците..." и по непредпазливост е причинил на А.Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, което е причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник.

Настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от страна на М. нарушения на правилата за движение, описани по-горе.

От субективна страна, деянието е осъществено при непредпазлива форма на вина по смисъла на чл.11 ал.3 от НК и по-точно при престъпна небрежност, тъй като М. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приложение на чл.78а, ал.1 от НК - М. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от чл.78а ал.1 от НК; от престъплението няма съставомерни имуществени вреди; престъплението е по непредпазливост и е наказуемо с до три години лишаване от свобода или пробация.

Поради горевъзприетото, съдът освободи от наказателна отговорност М. за извършеното престъпление по чл.343 ал.1, б.„б” вр. чл.342, ал.1 от НК и му наложи административно наказание – глоба.

Съдът отчете като:

- смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, оказана помощ, изразеното съжаление за случилото си, самокритичност към процесното деяние, направени признания, оказано съдействие за разкриване на обективната истина.

- отегчаващи отговорността обстоятелства - не са налице.

С оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът, след като съобрази и обществената опасност на деянието и сравнително невисоката степен на обществена опасност на М., предвид чистото съдебно минало, наложи административно наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева.

При определяне размера на административното наказание глоба съдът съобрази сравнително затрудненото имотно и материално положение съобразно декларацията приложена на лист 95 от ДП.

Съдът счита, че определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на дееца, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

Шофьорската професия е източник на доходи за М. и семейството му. Видно от справката за нарушител от региона не може да се приеме, че М. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. С оглед тези съображения и предвид обстоятелствата, при които е осъществено престъплението, съдът не наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

С оглед изхода на делото в тежест на М. се възложиха направените разноски на досъдебното производство в общ размер на 409.63 лева, които се дължат по бюджетната сметка на ОД МВР Стара Загора.

     Водим от горните мотиви, съдът постанови съдебния акт.                            

 

                         СЪДИЯ: