Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично
заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Галина
Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 303 по описа на
съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 77/22.03.2016
г., по гр.д. № 853/2014 г. на РС Троян по предявения от М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В.
иск по чл. 124 ГПК е признато за установено, че В.М. С.и А.К.С. не са
собственици на УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б., Община Троян,
одобрен със заповед № 769/14.04.1980 г., незастроен, с площ от 1024 м2,
при граници: улица, УПИ III-697, УПИ II-697 и УПИ I-697, идентичен с части от
поземлени имоти с идентификатори № 05445.150.1024,
05445.150.697 и 05445.150.802 по кадастралната карта на с. Б., одобрена със
заповед № РД-18-21/24.09.2009 г. на ИД на АГКК София. С решението на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 143, т. II, рег. № 2867, по нот.
д. № 308/2008 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № 128, т. II, рег. № 2722, по нот. д. № 296/2008 г. и двата на нотариус Б.К., като съдът
се е произнесъл и по отговорността за разноските осъждайки В.М. С.и
А.К.С. да заплатят такива на М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. в общ размер на 1542 лв.
Решението е допълнено с
решение № 207/08.07.2016 г., по гр.д. № 853/2014 г. на РС Троян, с което са
признати за неистински (неавтентични) следните два документа: 1. удостоверение
№ 406/03.10.2015 г. на Кметство с. Б. за наследниците на Б.Т.К.в частта за
обстоятелствата по т. 2 от удостоверението и протокол от 16.04.2008 г. на
нотариус Б.К., въз основа на който е представен нотариален
акт за собственост по реда на обстоятелствена проверка на П.Л.И.. Със същото
решение съдът е оставил без уважение молба вх. № 4026/23.06.2016
г. на В.М. С.и А.К.С., с която е поискано произнасяне по „преюдициалните
искове, които касаят правата на собственост на ищците, оспорени с отговора на
исковата молба, които са наведени за обосновка правния интерес от водене на
иска, както и произнасяне по истинността на нотариално заверени свидетелски
показания на П.Л.от 04.09.2009 г. рег. № 4854 на нотариус Д.К..
Против двете решения са
подадени въззивни жалби от В.М. С.и А.К.С. – с едната (вх. № 2420/06.04.2016г.
на РС Троян) е обжалвано решение № 77/22.03.2016 г., а с другата (вх. №
4839/22.07.2016г. на РС Троян) решение № 207/08.07.2016 г.
С решение № 227/25.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 414/2017 г.
на ОС Ловеч, обжалваните две решения са обезсилени като недопустими, а делото е
върнато на РС Троян за ново разглеждане от друг състав.
С решение № 94/13.07.2018 г., постановено по гр. д. № 3120/ 2017 г.
на Върховния касационен съд на Република България, е отменено решение №
277/25.11.2016 г., по в.гр.д. № 414/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и делото е
върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивниците
вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалните представители по
пълномощие адв. Й.Ц.и адв. С.И.,
който поддържа жалбите, излагат съображения за тяхната основателност,
акцентувайки на наведените доводи за недопустимост, респ. за неправилност на
атакувания съдебен акт. Процесуалните представители молят за уважаване на двете
въззивни жалби и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В
представени по делото писмени бележки доразвиват доводите за недопустимост и
неоснователност на атакуваните съдебни актове.
Въззиваемите
вземат участие в съдебното
заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С.С., която оспорва въззивните жалби по наведените в тях опалвания (за
недопустимост и неправилност), излага съображения допустимост и правилност на обжалваното
решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки доразвива
съображенията си за неоснователност на въззивните жалби.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваните
решения са валидни. Извършвайки проверка за тяхната допустимост в обхвата по
чл. 269 ГПК, съдът намира същите за допустими по следните съображения:
Решението,
с което съдът е отрекъл правото на собственост на ответниците В.М. С.и А.К.С. върху
УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б., Община Троян, е постановено
при наличие на правен интерес за ищците М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. от предявяване
отрицателен установителен иск. Правният интерес следва от следните твърдения в
исковата молба и уточняващата такава (вх. № 5531/01.08.2018 г. на ОС Ловеч): че
страните по делото (с изключение на С.К. В.) са съсобственици върху поземлен
имот 05445.150.802 кадастралната карта на с. Б. и че същият е идентичен с
част от поземлен имот 697 от предходния кадастрален план и в него попада УПИ
III-697, част от УПИ II-697 и част от УПИ IV-697; че ищецът С.К. В. е
собственик на поземлен имот 05445.150.1024 кадастралната карта на с. Б. и
че същият е идентичен с част от поземлен имот 697 от предходния кадастрален
план и в него попада УПИ IV-697, УПИ II-697 и УПИ I-697; че
поземлен имот 05445.150.697 кадастралната карта на с. Б. (записан
в кадастралните регистри на името на Николай Иванов Найденов, който не е страна
по делото) е идентичен с част от поземлен имот 697 от предходния кадастрален
план и в него попада УПИ II-697 и част от УПИ IV-697; че
ответниците се легитимират като изключителни собственици (по сделка от П.Л.И.,
а праводателката им по давност) на УПИ IV-697, чиято площ попада в имотите на
ищците и че те не са придобили собствеността върху имота, доколкото
регулационният план от 1980 г. не е бил приложен. Тези твърдения очертават
колизия между правата на страните - правото на собственост на ищците върху
посочените от тях поземлени имоти се засяга от отричаното на ответниците право
на собственост върху УПИ IV-697, чрез означеното от ищците съвпадане на
неговата площ с тази, на техните имоти. При твърдение за такова съвпадение в
обектите на собственост, правото на собственост на ищците се засяга от отричаното
право на собственост на ответниците, чрез концентрация на спора върху една и
съща площ – тази на УПИ IV-697. В този смисъл претенцията на ответниците за
изключителна собственост върху УПИ IV-697 засяга правата на собственост на
ищците върху поземлените имоти, чиято площ включва и части от същия УПИ.
Ищците са
доказали и фактите, от които произтича правният им интерес. От нотариален акт № 20, т. II, нот. д. № 506/1975 г. и нотариален акт № 94, т. II, нот. д. № 573/1975 г. на РС Троян се
установява, че М.Д.Г. е притежава по дарение от майка си ½
ид. ч. от правото на собственост върху парцел II-320,
кв. 42 по плана на с. Б. с площ от около 1800 м2, като нейната праводателка е придобила същото право по давност. От нотариален акт № 157, т. IV, нот. д. № 971/1978 г. и нотариален акт № 32, т. I, нот. д. № 65/1999 г. на РС Троян се
установява, че по давност и сделка Д.Х.Ш. е собственик на незастроено
дворно място с площ от около 700 м2, представляващо част от поземлен
имот пл. № 697, включено в парцели III и IV, кв. 42 по плана на с. Б.. От
решение от 06.05.1977 г., по гр.д. № 212/1975 г. на РС
Троян се установява, че по отреждане в изключителен дял С.К.В. е
собственик на парцел I-319, кв. 42 по плана на с. Б. с площ от около 1420 м2.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотите на
М.Д.Г. и на Д.Х.Ш., индивидуализирани по документите им за собственост, са
идентични с поземлен имот 05445.150.802 по кадастралната карта на с. Б.,
а имота на С.К.В. е идентичен с поземлен имот 05445.150.1024 кадастралната карта на с. Б., както и че УПИ
IV-697 попада върху тези поземлени имоти - с площ от 973 м2
върху ПИ 05445.150.802 и с площ от 170 м2
върху ПИ 05445.150.1024. При установяване правото на собственост на всеки от ищците
в конкретните поземлени имоти и при съществуващо съвпадане на съответната част
от площта на техните имоти с тази, на УПИ IV-697 за ищците е
налице на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с
предмет отричане право на собственост върху същия УПИ IV-697 (ТР-8-12-ОСГТК, т.
1).
Съдът не
споделя доводите на въззивниците за липса на правен интерес. Несъмнено ищците М.Д.Г.
и Д.Х.Ш. не са изключителни собственици на поземлен имот 05445.150.802 по кадастралната карта на с. Б., доколкото М.Д.Г.
притежава ½ ид. ч. от правото на собственост
върху включения в него парцел II-320, кв. 42 по плана на с. Б., а Д.Х.Ш. е
собственик на незастроено дворно място с площ от около 700 м2,
попадащо в същия поземлен имот. Установяване на правата върху поземлен имот 05445.150.802 в този им обем и обхват е достатъчно за наличието на правен интерес от водене на
отрицателния установителен иск. Изясняване на останалите съсобственици и правата
им не е необходимо за обосноваване правния интерес от водене на отрицателен
установителен иск, защото с предявяването му всеки от съсобствениците търси
защита на своята идеална част, отричайки претенцията на ответника за
изключителна собственост върху същата вещ. Не може да се сподели и разбирането
на ответниците, че спорът между страните се свеждал до такъв, за идеални части
в съсобствеността (вероятно се има предвид ПИ 05445.150.802,
доколкото ищците М.Д.Г. и Д.Х.Ш. поддържат състояние
на съсобственост), поради което той следвало да се разреши в производство за
съдебна делба. Такива характеристики на правния спор не се очертават от фактическите
твърдения и изведеното от тях искане, направени в исковата молба и уточняващата
такава. Напротив, ищците искат да отрекат изключителното право на собственост
на ответниците върху УПИ IV-697, като поддържат, че този УПИ
попада със съответната площ в техните поземлените имоти, сред които е и ПИ 05445.150.802. Именно чрез отрицателния установителен иск
ищците могат да защитят правата си, а не чрез иск за делба, който е установен
от закона като правно средство за принудително ликвидиране на съсобствеността,
какъвто резултат не се търси. Спорът не е в обема от правата в съсобствеността
върху 05445.150.802, а в смущаване на тези права чрез
снабдяване с констативен нотариален акт, с който ответниците са
признати за изключителни собственици на УПИ IV-697,
попадащ със съответната площ в поземлените имоти на ищците, сред които е и 05445.150.802.
Решение
№ 77/22.03.2016 г., по гр.д. №
853/2014 г. на РС Троян е допустимо и в останалата част, с която съдът на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 143, т. II, рег. № 2867, по нот. д. № 308/2008 г. и нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 128, т. II, рег. № 2722, по нот. д. № 296/2008 г. и
двата на нотариус Б.К.. Двата нотариални акта са удостоверяващи
право на собственост върху недвижим имот (УПИ IV-697), а не удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху
недвижимия имот (ТР-3-12-ОСГТК).
Второто обжалвано решение
(№ 207/08.07.2016 г., по гр.д. № 853/2014 г. на РС) също е допустимо. То е
постановено в производството по чл. 250 ГПК, инициирано по молба на
въззивниците от В.М. С.и А.К.С. за допълване на № 77/22.03.2016 г., по гр.д. №
853/2014 г. на РС Троян, за което се поддържа, че няма произнасяне по направени
оспорвания истинността на представени по делото документи, в съответствие с чл.
194, ал. 2 ГПК. Правното естество на произнасянето
на съда в диспозитива на съдебното решение при направено оспорване по
чл. 193 ГПК е разяснено в мотивите на ТР-5-12-ОСГТК, т. 1, където е прието, че спорът
относно истинността на документа в този случай се решава със сила на присъдено
нещо и че по същността си, оспорването представлява предявяване на инцидентен
установителен иск за установяване неистинност на документ. С оглед на това
съдът приема, че ако при направено оспорване по чл. 193 ГПК липсва произнасяне
и със съдебното решение, последното може да бъде допълнено по реда на чл. 250 ГПК, както в случая е сторил РС Троян, постановявайки второто обжалвано решение
(№ 207/08.07.2016 г.).
Предвид
извода за допустимост на обжалваните съдебни решения, съдът следва да провери
тяхната правилност по оплакванията, посочени във въззивните жалби (чл. 269 ГПК).
Като
обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №
20, т. II, нот. д. №
506/1975 г. П.К. П.е призната за собственик по давност на ½
ид. ч. от правото на собственост върху парцел II-320,
кв. 42 по плана на с. Б. с площ от около 1800 м2, а с нотариален акт № 94, т. II, нот. д. № 573/1975 г. на РС Троян П.К. П.е дарила същото
право на дъщеря си М.Д.Г. (първата ищца).
От нотариален акт №
157, т. IV, нот. д. №
971/1978 г. и нотариален акт № 32, т. I, нот. д. № 65/1999 г. на РС Троян се установява, че по
давност и сделка Д.Х.Ш. (вторият ищец) е собственик на
незастроено дворно място с площ от около 700 м2, представляващо част
от поземлен имот пл. № 697, включено в парцели III и IV, кв. 42 по плана на с. Б..
С решение от 06.05.1977 г.,
по гр.д. № 212/1975 г. на РС Троян в полза на С.К.В.
(третият ищец) е отреден в изключителен дял парцел I-319,
кв. 42 по плана на с. Б. с площ от около 1420 м2.
На
16.04.2008 г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
128, т. II, рег. № 2722, по нот.
д. № 296/2008 г. на нотариус Б.К., рег. № 337 на Нотариалната камара, с който П.Л.И.
е призната за собственик по давност върху УПИ IV-697, кв. 42 по
регулационния план на с. Б., Община Троян, одобрен със заповед № 769/14.04.1980
г., незастроен, с площ от 1204 м2, при граници: улица, УПИ III-697,
УПИ II-697 и УПИ I-697. От нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 129, т. II, рег. № 2722, по нот.
д. № 297/2008 г. на нотариус Б.К., рег. № 337 на Нотариалната камара, се
установява, че в същия ден (16.04.2008 г.) между П.Л.И. и В.М.С. (едната
ответница) е постигнато съгласие, по силата на което първата продава на втората
УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б., Община Троян за сумата от
3100 лв.
На
22.04.2008 г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
143, т. II, рег. № 2867, по нот.
д. № 308/2008 г. на нотариус Б.К., рег. № 337 на Нотариалната камара, с който В.М.С.
и А.К. С.(двамата ответници) са признати за собственици върху УПИ
IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б., Община Троян, като придобит през
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № 286/11.06.2015 г. на Община Троян, ищците М.Д.Г. и Д.Х.Ш. са
наследници по закон на А.Т.К., починал на 20.12.1936 г., в качеството им на
низходящи на две от децата му – К.А.Т.(М.Д. е негова дъщеря) и В.А.Р.(Д.Х.Ш. е
неин син). Установява се от удостоверението, че П.Л.И. (продавача
на процесния УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б.)
също е наследник на А.Т.К., в качеството ѝ на низходяща на друга негова
дъщеря – Т.А.Р.. Видно от удостоверение за наследници изх. № 406/03.10.2015 г.
на Кметство с. Б., Община Троян, ищецът С.К.В. е наследник по закон на Б.Т.К.,
починал на 01.04.1939 г. в качеството ѝ на низходяща на едно от петте му
деца – Н.Б.К.(С.В. е нейна дъщеря).
От
заключенията на съдебно техническата експертиза, изготвено от инж. К. по гр. д.
№ 853/2016 г. на РС – Троян, което
съдът приема, като пълно и научно обосновано, се установява, че УПИ IV-697, кв.
42 по регулационния план на с. Б. попада със съответната площ върху следните
поземлени имоти по кадастралната карта на същото село: върху ПИ 05445.150.697 –
с площ от 6 м2; върху ПИ 05445.150.802 – с площ от 973 м2;
върху ПИ 05445.150.1024 – с площ от 170 м2; и върху ПИ
05445.150.1146 (улица) – с площ от 697 м2, като общата площ на имота
УПИ IV-697 се определя на 1164 м2. Установява се от заключението, че
УПИ IV-697 не е ограден на място на терена с материализирани граници и че
поземлени имоти с идентификатори 05445.150.697, 05445.150.802 и 05445.150.1024
са оградени на място и границите им съответстват на отразените такива в
кадастралната карта. Процесният УПИ IV-697 не е бил отразяван като
самостоятелен имот или парцел в кадастралния и регулационен план на с. Б. от
1921 г., нито е нанесен като самостоятелен имот в кадастралния план на селото от
1980 г., в който бил нанесен само един имот с пл. № 697 (обхващащ
целия кв. 42), за който (според регулационния план от същата година) били
отредени парцели I-697, II-697, III-697 и IV-697. Поземлени имоти
05445.150.697, 05445.150.802 и 05445.150.1024 също не са били нанасяни в
предходния действал кадастрален и регулационен план на с. Б. от 1980 г.
Установява
се от заключението, че първият регулационен план на с. Б. е от 1921 г., и че
състоянието на имотите преди урегулирането им е: 1. имот с пл. № 319, кв. 42 с площ от 5181 м2, записан по
разписен лист на Б.Т.(дядото на ищеца С.В. – удостоверение за наследници изх. №
406/03.10.2015 г.) и 2. имот с пл. № 320, кв. 42 с
площ от 4858 м2, записан по разписен лист на А.Т.(общият
наследодател на ищците М.Г. и Д.Ш. и на продавача на процесния УПИ П.Л.И. - удостоверение за наследници изх. №
286/11.06.2015 г. на Община Троян). С първата регулация на селото от 1921 г. в
кв. 42 са образувани парцели I-319, II-320 и III-320, като за образуването на
парцел I-319 има придаваеми части от имот пл. № 320,
а на парцели II-320 и III-320 - придаваеми части от имот
пл. № 319. След първия регулационен план на с. Б. от 1921 г. до втория такъв от
1980 г. не е имало приемане на други регулационни планове. Регулационният план
на селото от 1980 г. е създаден на основата на кадастрален план преди него,
като и двата плана са приети с една и съща заповед (№ 769/14.04.1980 г.). В
кадастралния план са нанесени границите на един имот с пл. № 697 (обхващащ целия кв. 42), за който според регулационния са
отредени парцели I-697, II-697, III-697 и IV-697, като в
разписния лист за парцел I-697 е записан на името на С.К.
(една от ищците по делото), а за парцел III-697 – ищецът М.Д.Г..
Установява
се от заключението на същата експертиза, както и от това, на приетата по
настоящето дело допълнителна съдебно-техническа експертиза, че процесният УПИ
IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б. не е ограден и на място на терена
не съществуват материализирани граници или елементи от такива, с изключение на
оградата от западната страна откъм улицата, която ограда е обща за целия
поземлен имот с идентификатор 05445.150.802 по кадастралната карта на с. Б.. Поземлените
имоти с идентификатор 05445.150.697, 05445.150.802 и 05445.150.1024 са оградени
на място на терена с материализирани граници, които съответстват на отразените
такива по кадастралната карта на селото. Същата карта е изготвена чрез преки
геодезически измервания на съществуващи имотни граници на терена.
Заключението
в тази му част (относно съществуващите на терена граници) се подкрепя и от показанията
на свидетелите П.Р.(66г.), А.М.(68г.), П.Н.(69г.),
С.Ю.(60 г.), И.К.(57 г.), а отчасти и на свидетелите Н.И.(67г.), Ц.Ц.(67 г.) и А.М.(63
г.), разпитани от първоинстанционния съд при огледа на място. От тях се установява
и че имотът, обект на огледа, се ползвал от както от М.Г. и Д.Ш. (двама от
ищците), така и от П.Л.(продавача на процесния УПИ
IV-697), че площите, които всеки от тях обработвал, не били ограждани и че те
си разпознавали местата по забитите синорни камъни, по образувалите се синори и
вади, които са в направление североизток-югозапад. От показанията на
свидетелите се установява, че имотът на С.К. се намира на североизток, зад
съществуващата ограда (оградата между поземлени имоти 05445.150.802 и
05445.150.1024). От показанията на свидетелите Н.И., Ц.Ц.и А.М.се установява, че бащата на В.М. С.(единият от
ответниците) споделял на свидетелите, че купил на дъщеря си В. (ответника)
имот, че пасял една крава в този имот и няколко пъти той и дъщеря му водили
свидетелите в имота – за да му помагат и да обядват. От показанията на тези на
трима свидетели не би могло да се установи точната локация на мястото, за което
се отнасят показанията им.
Границите
на площите, обработвани от М.Г. и Д.Ш. (двама от ищците) и от П.Л., както и на
имота на С.К., се установява от заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза и изготвената към нея комбинирана скица. От тях
следва, че площта на имота, върху който П.Л.упражнявала фактическа власт,
попада изцяло в поземлен имот 05445.150.802 по КК на с. Б., но не се покрива с
конфигурацията на УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план на селото, а попада
отчасти в него, наред с площите, в които фактическа власт са упражнявали ищците
М.Г. и Д.Ш.. Освен че не съвпадат с тези на процесния на УПИ IV-697, кв. 42,
синорните граници, означени със зелен цвят по комбинираната скица на
допълнителното заключение, за които дават показания свидетелите при огледа на
място, са ориентирани в направление североизток-югозапад и му придават различна
конфигурация. От заключението се установява и че документите за собственост на
името на П.Л.касаят УПИ IV-697 и означените в тях граници са съседните УПИ,
които не съвпадат с тези, посочени от свидетелите по делото. Съдът изцяло
приема заключенията на двете експертизи, доколкото изводите по тях са изградени
от експерта въз основа на негово непосредствено впечатление от огледа на
терена, показанията на свидетелите и с данните по документите за собственост
относно границите на ползваните от страните имоти.
При така
установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният от М.Д.Г., Д.Х.Ш.
и С.К.В. иск по чл. 124 ГПК за отричане правото на собственост на В.М. С.и А.К.С.
върху УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план от 1980 г. на с. Б., Община
Троян е неоснователен.
В производството по отрицателния
установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му (ТР-8-12-ОСГТК,
т. 1). Във връзка с извода за допустимост на решението съдът прие за установени
фактите, от които произтича правния интерес за ищците от предявяване на такъв
иск. В случая ответниците се позовават на сделка между П.Л.И. и В.М.С. –
договор за покупко-продажба на УПИ IV-697, извършен с нотариален акт № 129, т. II, рег. № 2722, по нот. д. № 297/2008 г. на нотариус Б.К., рег. № 337 на
Нотариалната камара. При заявеното от тях деривативно
основание, те следва да докажат, че при извършване на сделката (16.04.2008 г.),
продавачът П.Л.И. е била изключителен собственик на УПИ
IV-697, кв. 42 по регулационния план от 1980 г. на с. Б..
За да се признае правото
ѝ на изключителна собственост върху УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния
план от 1980 г. на с. Б., следва да се установи, че П.Л.И. е владяла същия в тези му граници само за себе си,
отблъсквайки в владението на останалите съсобственици (нейните роднини, сред
които са ищците М.Д.Г. и Д.Х.Ш.) и към момента на сделката (16.04.2008 г.) са
изтекли повече от десет години (чл. 79, ал. 1 ЗС). Действалият към момента на
приемането на регулацията от 1980 г. ЗТСУ до изменението с ДВ, бр. 34/2000 г., установява забрана за
придобиване (по давност или сделка) само за реални части от парцел, не и за
целия парцел (чл. 59 ЗТСУ отм.). В този смисъл, ако П.Л.И. е владяла
образувания с регулационния план парцел IV-697, кв. 42, прилагането или не на
предходната регулация (от 1921 г.) е без значение за придобиване правото на
собственост в границите на същия парцел – касае се за оригинерно
основание и придобитото по давност право върху парцела би било основание за записването
ѝ като собственик на този парцел, а с оглед материализираните му граници
на терена - за нанасянето му в кадастралната карта като самостоятелен обект.
Наличните на терена граници
съответстват на означените такива по кадастралната карта на поземлени имоти с
идентификатори 05445.150.697, 05445.150.802 и 05445.150.1024. На терена не
съществуват материализирани граници или елементи от такива по регулационните
линии на УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б.. П.Л.е упражнявала фактическа
власт, но върху една част площта на поземлен имот 05445.150.802, чиито граници и
конфигурация не се покриват с тези, на процесния УПИ IV-697. След като
фактическата ѝ власт не е в границите на УПИ IV-697, П.Л.И. не е владяла и придобила собствеността върху него по
давност. Упражняваната от нея фактическа власт върху друга
площ от поземлен имот 05445.150.802 би могло да е израз на
намерението ѝ за своене спрямо останалите съсобственици, който въпрос не
е предмет на делото. След като при сключване на договора за продажба П.Л.И. не притежавала собствеността върху УПИ IV-697, кв. 42, ответниците
(В.С. като купувач, а А.С. като неин съпруг) и също не са придобили правото на
собственост върху имота. Не би могло да се приеме, че те са продължили или са
установили собствено владение върху УПИ IV-697, кв. 42, защото събраните по
делото гласни доказателства сочат спорадични появи на терена, но не установяват
фактическа власт именно върху площта на същия УПИ, чиито граници не са
материализирани.
Прилагане на регулационния
план означава настъпило съвпадение на имотните граници с регулационните линии,
при което приложеният план става кадастрална основа за изработване на следващия
регулационен план. По делото се установи, че първият регулационен план на с. Б.
е от 1921 г., а следващият от 1980 г., че с първата регулация за имот с пл. № 319, кв. 42 (записан на Б.Т.- дядото на ищеца С.В.) е
отреден парцели I-319, а за имот с пл. № 320, кв. 42 (записан
на А.Т.- общият наследодател на ищците М.Г. и Д.Ш. и продавача на процесния УПИ
П.Л.И.) са отредени парцели II-320 и
III-320. Вторият регулационен план от 1980 г. не възприема за приложена първата
регулация, защото е създаден въз основа на кадастрална основа, при която вместо
три поземлени имота (чиито граници съвпадат с тези на парцели I-319, II-320 и
III-320), е налице един поземлен имот пл. № 697 (обхващащ
целия кв. 42), за който са отредени парцели I-697, II-697,
III-697 и IV-697. Наличните на терена граници са на поземлени имоти с
идентификатори 05445.150.697, 05445.150.802 и 05445.150.1024, като тези граници
съответстват на означените по кадастралната карта и на терена не съществуват
материализирани граници или елементи от такива по регулационните линии на УПИ
IV-697, кв. 42 по регулационния план на с. Б.. След като П.Л.И. не е владяла УПИ IV-697, кв. 42 в границите му по
регулационния план от 1980 г. не би могло да се приеме и прилагане на
регулацията за този имот. От това следва, че отредените
парцели по последния регулационен план не могло да се възприемат като
самостоятелни кадастрални единици и да послужат за кадастрална основа при
изготвяне на следващия план.
По тези съображения съдът
приема за основателен иска по чл. 124 ГПК за отричане правото на собственост на
В.М. С.и А.К.С. върху УПИ IV-697, кв. 42 по регулационния план от 1980 г. на с.
Б., Община Троян.
С оглед отричане правата на
ответниците, на отмяна подлежат всички охранителни актове, с които е признато
отреченото право (чл. 537, ал. 2 ГПК). В случая това са двата констативни
нотариални акта за собственост върху недвижим имот № 143, т. II, рег. № 2867, по нот. д. № 308/2008 г. и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128,
т. II, рег. № 2722, по нот.
д. № 296/2008 г. и двата на нотариус Б.К..
Допълване на съдебното
решение по реда чл. 250 ГПК може да се иска когато съдът не се е произнесъл по
целия заявен от страните предмет. Молбата е частично основателна – само по
направените оспорвания на двата документа – удостоверение № 406/03.10.2015 г.
на Кметство с. Б. за наследниците на Б.Т.К.в частта за обстоятелствата по т. 2
от удостоверението и протокол от 16.04.2008 г. на нотариус Б.К., въз основа на който е представен нотариален акт за собственост по
реда на обстоятелствена проверка на П.Л.И.. В съответствие с приетото по делото
удостоверение за наследници (л. 199 гр.д. 853/2014 РС Троян), според което М.К.
М.е внук, а не син на М.Б.М., е прието наличието на неистинност в т. 4.2. от
удостоверение за наследници изх. № 406/03.10.2015 г. на Кметство
с. Б.. Законосъобразен е и изводът на съда за неистинност на протокола от
16.04.2008 г. на нотариус Б.К., защото той се основава на показанията на част
от свидетелите, от които изводите на нотариуса се опровергават. В останалата
част молбата за допълване на решението не е основателна, тъй като с нея е
поискано решението да се допълни със съдържание, по което съдът няма задължение
да даде диспозитив. Такова задължение съдът няма по искането за произнасяне по „преюдициалните
искове, които касаят правата на собственост на ищците, оспорени с отговора на
исковата молба“, защото това са правни доводи на ответниците, с които се
оспорват права на ищците, за чието установяване или отричане не е поискано
изрично произнасяне с иск (чл. 212 ГПК). Неоснователно е и
искането за произнасяне по истинността на нотариално заверени
свидетелски показания на П.Л.от 04.09.2009 г. рег. № 4854 на нотариус Д.К.,
защото истинността на този документ не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК.
Отделен е въпросът доколко тези показания биха могли да се третират като
доказателствен източник.
Предвид
гореизложеното, въззивните жалби се явяват неоснователни по посочените в тях
оплаквания (чл. 269 ГПК), а обжалваните решения на първоинстанционния съд са
правилни и следва да бъдат потвърдени, доколкото направените от настоящия
състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на
районния съд.
С оглед
неоснователност на въззивната жалба и основателност на предявения иск на
въззивниците-ответници не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.
От въззиваемите не се претендират разноски по настоящето дело, но от тях такава
претенция е поддържана пред предходната въззивна инстанция (по в.гр.д. № 414/2016
г. на ОС Ловеч) и в производството пред ВКС по гр.д. № 3120/2017 г., затова по
нея съдът дължи произнасяне съобразно изхода на спора. В тези производства
разноските на ищците са доказани в размер на 1685 лв. (145 лв. – такса за въззивно обжалване; 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по в.гр.д. № 414/2016 г. на ОС Ловеч; 80 лв. – такса за
касационно обжалване и 750 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. №
3120/2017 г. на ВКС). Направеното възражение за прекомерност в производството
по в.гр.д. № 414/2016 г. на ОС Ловеч не е основателно, защото заплатеното
адвокатско възнаграждение от 800 лв. е заплатено от тримата ищци и дори да беше
поето само от единия от тях, то ще превишава незначително дължимото минималното
възнаграждение от 735,68 лв., определено според правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед защитата на материалния интерес от 7224,00 лв.
(пазарната оценка на имота, според заключението на вещото лице).
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/22.03.2016 г., по гр.д. № 853/2014 г. на РС
Троян, и постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение № 207/08.07.2016 г., по
гр.д. № 853/2014 г. на РС Троян.
ОСЪЖДА
В.М. С., с ЕГН ********** и А.К.С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** заплатят на М.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Х.Ш.
с ЕГН ********** и С.К.В., с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1685 лв., представляваща
общ размер на разноските, сторени в предходното въззивно
производството по в.гр.д. № 414/2016 г. на ОС Ловеч и в
касационното производство по гр.д. № 3120/2017 г. пред ВКС
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл.
280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.