СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен
състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 8611 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 86370 от 07.04.2019 г. по гр. д. № 61105/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, IІ ГО, 74 състав, е отхвърлен предявеният положителен
установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че в отношенията между М. И.Т., ЕГН **********, и „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, съществува трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов
договор № 3 от 31.07.2013 г., допълнен с допълнително споразумение от
02.09.2013 г., за длъжността „специалист по
туризъм“ с шифър НКПД № 42215004, считано
от 31.07.2013 г. до 23.11.2018 г., ведно с всички характеристики
на трудовото правоотношение - трудово възнаграждение, работна сила, работно
място, трудова дисциплина.
С решението са отхвърлени
предявените в условията на евентуалност от М. И.Т., ЕГН **********, против „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 КТ: 1) за признаване за незаконно и за отмяната на издадената от „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, уволнителна заповед № 003 от 17.01.2018 г., по силата на
която е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, трудовото
правоотношение на М. И.Т., ЕГН **********, на заеманата длъжност при ответното
дружество „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, „специалист туризъм“ с код по НКПД №
42215004, считано от 17.01.2018 г.; 2) за възстановяването на М. И.Т., ЕГН **********,
на заеманата длъжност при ответното дружество „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
„специалист туризъм“ с код по НКПД № 42215004 преди уволнението й; и 3) за осъждането
на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на М. И.Т., ЕГН **********, обезщетение
за оставането й без работа, вследствие на незаконното й уволнение за срок от 10
месеца за сумата от 6 380 лева за периода от 18.01.2018 г. до 18.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.09.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С решението „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК
*******, е осъдено да заплати на М. И.Т., ЕГН **********, по предявената искова
претенция, с правно основание чл. 224 КТ, сумата от 1 452 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. в размер на 20 дни и
за 2017 г. в размер на 20 дни, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК
*******, е осъдено да заплати на М. И.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 200 лева за сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
С решението М. И.Т., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лева за сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
С решението „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК
*******, е осъдено да заплати на бюджетната сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 408.08 лева, представляващи дължимите в
производството разноски за държавни такси за предявените искови претенции и за
заплатен депозит за ССчЕ.
Срещу така постановеното
решение в частта, в която предявените искове са
отхвърлени, е подадена въззивна жалба от М. И.Т., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Въззивникът твърди, че не е уведомен законосъобразно за
прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта не са получени и не са
подписани от него.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.Г.“
ЕООД, в който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че ищцата не е
престирала работна сила през процесния период. Твърди, че е налице
законосъобразно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Излага, че исковете по чл. 344 КТ са погасени по давност, тъй като по
делото е доказано, че предизвестието за прекратяване на ищцата е връчено чрез
куриер.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
СРС, IІ ГО, 57 състав е бил сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението в частта, в която е уважен искът, с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, не е обжалвано и като такова е влязло в
сила.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно.
Решението в обжалваната част по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустимо и
като такова следва да се обезсили и делото по иска в тази част следва да се
прекрати.
Практиката на ВКС е постоянна относно това, че за да
се произнесе по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, съдът следва да разгледа преюдициалния въпрос
съществува ли трудово правоотношение. Не е необходимо да е предявен такъв иск,
защото по преюдициалния въпрос, въведен в процеса от някоя от страните, съдът
задължително се произнася в мотивите. Прекратяването на трудовото правоотношение обезсмисля
установяване съществуването на трудово правоотношение по безсрочен трудов
договор. Последователна
е и практиката на ВКС относно това, че когато ищецът разполага с възможност да
защити правата си чрез предявяване на конститутивен или осъдителен иск, той не може
да се ползва от установителния иск, тъй като той не му дава необходимата
защита. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът може да защити правата си с исковете по чл. 344 КТ, които са конститутивни и осъдителен,
поради което и на това основание в съответствие с трайната съдебна практика,
въззивният съд приема, че е
недопустимо предявяването на установителен иск, който има за предмет единствено
създаване на сила на присъдено нещо между страните, но с решението по този иск
няма да се отмени настъпилото по-късно уволнение, ищецът няма да бъде
възстановен на работа и т.н. (Така Определение № 456 от
30.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2073/2008 г., V г. о., ГК).
По правилността на решението съдът намира следното:
Предвидената в чл.
358 КТ специална давност за предявяване на исковете по трудови
спорове е продиктувана от изискването за по - голяма бързина в уреждането на
трудовите отношения. Съгласно приложимите норми на чл.
358, ал. 1, т. 2 и ал.
2 КТ срокът за предявяването на иск по спор за прекратяване
на трудово правоотношение е 2- месечен и започва да тече от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Според даденото в Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. по тълк. дело №
1/ 2014 г. на ОСГК на ВКС тълкувателно разрешение, същият двумесечен срок е
приложим и за иска, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата
на предишната работа.
Съгласно
чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на
трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане
на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от
момента на получаване на писменото изявление за това от работника. Независимо
обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно
действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника.
Съгласно
установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на страната по
договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите
правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя
за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на
лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането
на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване
по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и
всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез
нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл.
36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил
препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери
доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил
адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и
тя е породила правно действие. В този смисъл решение № 283 от 06.04.2010 г. по
гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. №
410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. №
1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015
г., І т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
От
доказателствата по делото се установява,
че товарителница № ********* от 28.11.2017 г. е
била изпратена на адреса на ищцата в гр. София, ул. „Добруджа“ № *******и върната като неполучена. Адресът,
на който е изпратено предизвестието за прекратяване съвпада с посочения от ищцата в кореспонденцията
й с работодателя. В този смисъл работодателят е изпълнил задължението си за връчване
на изявлението за прекратяване на трудовия договор.
При
прекратяване на трудовия договор с предизвестие, включително в хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, същият се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието и към този момент следва да се преценява законосъобразността на
уволнението. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК,
решение № 94/28.04.2014 г. по гр. дело № 2623/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
където е прието, че във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с
писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328
или чл. 326 от КТ и независимо как е наименован писменият акт, с който е
отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1
от КТ, конститутивното действие по прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В
конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока на предизвестието, а именно на 29.12.2017 г.
Визираният в закона 2 - месечен давностен срок е започнал да тече на 29.12.2019
г. и е изтекъл на 01.03.2018 г., съответно към датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело на 14.09.2018 г. е изтекъл.
Фактът,
че исковата молба е подадена след изтичане на 2-месечния срок е достатъчен за
отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, без
да се разглежда спорът по същество /Определение № 564 от 24.04.2015 г. по гр.
д. № 1187/2015 г. на ВКС, 4-то ГО/.
С оглед изложеното първоинстанционното решение, в останалата обжалвана
част, следва да бъде потвърдено макар и по други мотиви, а въззивната жалба
оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата
страна, която обаче не претендира такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 86370 от 07.04.2019 г. по гр. д. № 61105/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, IІ ГО, 74 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
положителен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал.
1
ГПК, за признаване за установено, че в отношенията
между М. И.Т., ЕГН **********, и
„Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, съществува трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов
договор № 3 от 31.07.2013 г., допълнен с допълнително споразумение от
02.09.2013 г., за длъжността „специалист
по туризъм“ с шифър НКПД № 42215004, считано
от 31.07.2013 г. до 23.11.2018 г., ведно с всички характеристики на
трудовото правоотношение - трудово възнаграждение, работна сила, работно място,
трудова дисциплина.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86370 от 07.04.2019 г. по гр. д. № 61105/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, IІ ГО, 74 състав, в останалата обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.