Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично заседание на седемнадесети ноември две
хиляди и осма година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 265 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно
основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № ДАИ-006293 от 10.01.2008
г. на Директора на Дирекция „ДАИ” към ИА „Автомобилна администрация” – гр.София
е наложено на Я.Д.Д. ***, административни наказания на основание чл.105 от Закона
за автомобилните превози – глоба в размер на 100 лева, за извършено от него
нарушение на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, на основание
чл.93, ал.2 от ЗАП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.31, ал.1,
т.3 от Наредба № 34/1999 г., на основание чл.95, ал.1 от ЗАП – глоба в размер
на 500 лева, за нарушение на чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 34/1999 г. и на
основание чл.105 от ЗАП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.38 от
Наредба № 34/1999 година.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. В жалбата си изтъква, че отразените
в АУАН и Нп обстоятелства са неверни и моли наказателното постановление да се
отмени изцяло като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адвокат Нанков, който пледира за отмяна на
наказателното постановление, като изтъква доводи в тази насока. Акцентира на
обстоятелството, че на процесната дата жалбоподателят не е работел като таксиметров
шофьор, а е управлявал автомобила като личен и возел негови приятели. Изтъква и
допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се
представляват от Дачо Дачев – Директор на ИА „АА” – Ловеч. Същият пледира да
бъде потвърдено наказателното постановление, като изтъква подробни доводи в
този смисъл.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Наталия Иванова Христова, Бойко Светославов Б., Г.
Илиев Георгиев и Цветомир Х. Цандев, както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
Жалбоподателят Я.Д. работел като шофьор на
таксиметров автомобил към ЕТ „Бешков – Транс” – гр.Ловеч. Управлявал лек
автомобил марка „Пежо
На 06.12.2007 г. жалбоподателят Д. управлявал
лекия автомобил по ул.”Търговска” в гр.Ловеч. С него пътували свидетелите
Наталия Христова и Бойко Б.. До хотел „Ловеч” жалбоподателят бил спрян за
проверка от служители на РПУ – Ловеч - свидетелите Цветомир Цандев и Г.
Георгиев. При проверката те констатирали, че Д. извършва превоз на пътници без
да е включил светещ знак „такси” и без да е включен таксиметровия апарат. Също
така, при проверката жалбоподателят не представил удостоверение за годност на лек
таксиметров автомобил, както и пронумерован кочан фактури на данъчно
задълженото лице и без да му е попълнена пътната книжка за смяната. Поради това
свидетелят Цветомир Цандев съставил акт за установяване на административно
нарушение № 4/06.12.2007 г. (бл.номер 121063) за нарушение на чл.21, ал.1, т.5,
чл.31, ал.1, т.3, чл.31, ал.1, т.6, чл.38 и чл.40, без обаче да посочи
нормативния акт от който са тези текстове. На акта, като свидетел очевидец се
подписал Г. Георгиев. По съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражение,
нито пък е представил такова в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта за нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление. С оглед обстоятелствата описани в АУАН,
наказващия орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1, т.5,
чл.31, ал.1, т.3, чл.31, ал.1, т.6 и чл.38 от Наредба № 34/1999 г. на МТ и МТС
и наложил на жалбоподателя Д. предвидените в разпоредбите на чл.105, чл.93,
ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗАП санкции.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по
същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 25.02.2008 г., а жалбата е подадена при наказващия орган на 28.02.2008
г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок. Подадена е от надлежна страна,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице. АУАН
съставен за нарушения на Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
която е подзаконов акт към Закона за автомобилните превози. Съгласно чл.48 от
Наредба № 34/1999 г. контролът по прилагането се осъществява от органите на ДАИ
и/или МВР, които контролни органи при констатиране на нарушения, по силата на
чл.49 от същата, имат право да съставят актове. В случая акта е съставен от
служител на РПУ – Ловеч, т.е. от компетентно лице.
Наказателното постановление също е издадено от
компетентно лице. В случая то е издадено от Директора на Дирекция „ДАИ” към ИА
„Автомобилна администрация” – София. Видно от заповеди № РД-08-6/07.01.2005 г.
и № РД-08-42/26.01.2006 г., същия е надлежно оправомощен да издава НП от
Министъра на транспорта.
АУАН и НП съдържат предвидените в закона реквизити
и няма причини за отмяната им на това основание.
Обжалваното наказателно постановление обаче е
неправилно, поради следните съображения :
И акта и НП са издадени за това, че на посочената
дата жалбоподотелят е управлявал таксиметров автомобил и е извършвал
таксиметрова дейност превоз на пътници в нарушение разпоредбите на чл.21, ал.1,
т.5, чл.31, ал.1, т.3, чл.31, ал.1, т.6 и чл.38 от Наредба № 34/1999 г. на МТ и
МТС. Нарушение на тези текстове ще е налице винаги, когато водач на таксиметров
автомобил извършва превоз на пътници срещу заплащане, по заявен от пътника
маршрут – чл.2 от Наредба № 34/1999 година. От така посочената разпоредба
следва, че за да има извършено нарушение, то в момента на проверката водача
трябва да е извършвал таксиметрова дейност (т.е. превоз на пътник по определен
маршрут срещу заплащане) без някои от изискуемите документи или включен таксиметров
апарат и светеща табела „такси”. В настоящият казус обаче, това обстоятелство
не беше установено по безспорен и категоричен начин. Тежестта на доказване в
случая е върху наказващия орган, тъй като акта няма презумтивна доказателствена
сила. В АУАН е актосъставителят се е задоволил само да посочи, че жалбоподателят
управлява таксиметров автомобил и извършва превоз на пътници. Не е посочил
доказателствата, които потвърждават това обстоятелство. Защото сам по себе си факта,
че се управлява автомобил, който е обозначен и регистриран като таксиметров,
все още не означава, че с него се извършва таксиметрова дейност по смисъла на
чл.2 от Наредба № 34/1999 година. Едва в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, актосъставителят Цандев сочи, че жалбоподателя е возел пътници и в
хода на проверката установил, че това са клиенти. Но в такъв случай, тези
клиенти са били очевидци на нарушенията и актосъставителя е следвало стриктно
да изпълни разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и да посочи в акта трите им
имена, ЕГН и точните адреси. Защото това е била целта на законодателя посочвайки
в цитираната разпоредба думата „свидетел” в мн.ч., а именно : да бъдат
установени всички очевидци, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, тъй като точно те с преките си и непосредствени
възприятия, могат в най-пълна степен да изяснят случая. Вместо това той се е
задоволил да посочи като очевидец единствено своя колега – свидетеля Георгиев,
който пък от своя страна, с показанията си не внася никаква конкретика по
случая, а заявява единствено, че са знаели, че жалбоподателят Д. постоянно кара
в нарушение и са му отправяни многократно предупреждения. Така, възприемайки
описаното в акта, наказващия орган е издал едно необосновано наказателно
постановление, в което описаните обстоятелства и по-специално – извършването на
таксиметров превоз от жалбоподателя Д., не се потвърждават.
Нещо повече – ангажираните от жалбоподателя в хода
на настоящето производство доказателства, категорично опровергават тезата на
наказващия орган за извършването в момента на проверката на таксиметров превоз.
Свидетелите Христова и Б. са категорични, че тази вечер жалбоподателя не е бил
на работа, били са заедно на имен ден, след което решили да отидат на дискотека
с автомобила на Д., но управляван като личен и двамата не са му били клиенти.
Няма причини да не бъдат кредитирани показанията им, тъй като се потвърждават и
от представените от работодателя на Д. писмени доказателства /л.16-19/, от
които е видно, че на въпросната дата 06.12.2007 г. той не е бил на работа.
Ето защо, предвид така обсъдените доказателства
съдът приема, че по делото не се доказа по категоричен и несъмнен начин жалбоподателят
да е осъществил изпълнителното деяние на вменените му нарушения. Защото
нарушения на посочените в НП разпоредби от Наредба № 34/1999 г. могат да се
осъществят само при осъществяване на таксиметров превоз, съгласно легалната
дефиниция на чл.2 от Наредбата. Именно поради това описаните в НП деяния са
несъставомерни по текстовете, по които са били наложени административните
наказания. Жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност и е бил наказан за нарушения, без да е била доказана по несъмнен
начин неговата вина.
Предвид така изложените съображения, настоящата
инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено, а жалбата се уважи.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ДАИ-006293 от 10.01.2008 г. на ДИРЕКТОР
на Дирекция „ДАИ” към ИА „АА” – гр.София, с което са наложени на Я.Д.Д. ***, ЕГН : **********
административни наказания на основание чл.105 от Закона за автомобилните
превози – глоба в размер на 100 лева, за извършено от него нарушение на чл.21,
ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАП –
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №
34/1999 г., на основание чл.95, ал.1 от ЗАП – глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 34/1999 г. и на основание чл.105 от
ЗАП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.38 от Наредба № 34/1999
година, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 29.07.2008 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично заседание на дванадесети май две хиляди
и осма година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 419 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно
основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11-001011 от 05.02.2008
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч е
наложено на Дамян Георгиев Дамянов от гр.В.Търново, административно наказание
на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на
50 лева, за извършено от него нарушение на чл.90, ал.2 от Наредба № 12/2007 г.
на МТ и ДАМ.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. В жалбата си изтъква, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адвокат Илиев от АК – В.Търново, който пледира за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Развива доводи за
допуснати процесуални нарушения при издаването му, с което са нарушени
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат надлежно упълномощен представител. Явилият се Йото Йотов, въпреки, че
към момента на издаване на обжалваното НП е бил Директор на РД „АА” – Ловеч, не
е надлежен представител, тъй като към датата на съдебно заседание не представя
доказателства, че заема тази длъжност, а и по собствените му твърдения вече е
инспектор към дирекцията, а не директор.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Димитър Петров Иванов и Мирослав Михов Маринов,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Диян Георгиев Дамянов, ЕГН : **********
управлявал автобус „Темса Опалин БГ 136Х” с ДК № ВТ 84-73 АР, с който извършвал
обществен превоз на пътници.
На 24.01.2008 г., жалбоподателят Дамянов
изпълнявал курс по линия гр.В.Търново – гр.Ловеч. Около 09.25 часа на главен
път Е772, при разклона за с.Малиново, Ловешка област бил спрян за проверка от
служители на РД „АА” – Ловеч – свидетелите Димитър Иванов и Мирослав Маринов. В
хода на проверката свидетелите установили, че жалбоподателят няма документ,
който да удостоверява, че е бил освободен от работа за дните 14 и 16.01.2008
г., за които не представил тахографски листи. Свидетелите преценили, че това е
нарушение на чл.90, ал.2 от Наредба № 12/05.01.2007 г. на МТ и ДАМ за изискванията
за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за
движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и
техническите изисквания към тях. Поради това свидетелят Димитър Иванов съставил
акт за установяване на административно нарушение № 048316/24.01.2008 г. за
нарушение на чл.90, ал.2 от Наредба № 12/2007 г. на МТ и ДАМ, на който като
свидетел присъствал при установяване на нарушението се подписал Мирослав Маринов.
Трите имена на жалбоподателя били изписани като Дамян Георгиев Дамянов. По
съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражение и го подписал. Въз основа
на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в
което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка, вкл. и грешното
изписване личното име на жалбоподателя, вместо Деян – Дамян.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по
същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е
също така и от надлежна страна, тъй като независимо от погрешно изписаното в
АУАН и НП лично име, то сравнявайки ЕГН на лицето посочено в тях и това на
жалбоподателя, съдът прецени, че именно Деян Дамянов е лицето имащо право да
подаде жалбата и съответно да бъде надлежна страна в настоящото дело.
Съдът констатира при извършената от него проверка
на обжалваното наказателно постановление, наличието на съществено процесуално
нарушение свързано с издаването му и изразяващо се в неспазване на
императивните изисквания на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
които предвиждат в наказателното постановление да бъдат посочени обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението, както и на доказателствата, които го
потвърждават, а също и законовите разпоредби, които са били нарушени. В случая,
съобразявайки описаната в акта фактическа обстановка, наказващия орган е преценил,
че е нарушена разпоредбата на чл.90, ал.2 от Наредба № 12/2007 г. на МТ и ДАМ и
е наложил санкцията по чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Същевременно
обаче и в АУАН и в НП словесно е описано, че жалбоподателят е нямал документ
удостоверяващ, че е бил освободен от работа за дните 14 и 16.01.2008 г., за
които не представил тахографски листи. Съгласно чл.90, ал.2 от Наредба №
12/2007 г. : Водач, който не може да представи тахографските листове по ал.1,
поради това че не е управлявал автомобила, представя на контролните органи
документ, удостоверяващ, че е бил освободен от работа. Разпоредбата на ал.2 от
чл.90 е само една от възможните хипотези, обуславящи причините, поради които
водачът не може да представи тахографските листове – че не е управлявал
автомобила за интервала от време, за който не може да представи тахографски
листове. В този случай, водачът е длъжен да представи на контролните органи
документ, с който да удостовери, че е бил освободен от работа. Разпоредбата на
ал.2 е пряко свързана с ал.1 на чл.90 от Наредбата, въпреки, че двете обуславят
два различни фактически състава. За да е осъществен състава на нарушението по
чл.90, ал.2 от Наредба № 12/2007 г. е необходимо, както пред наказващия орган,
така и пред настоящата съдебна инстанция да бъде доказано, че жалбоподателят в
конкретния случай не е управлявал автобуса през някой от дните, попадащи в
интервала изискван от ал.1 на чл.90, за да може на основание този факт
контролния орган да изиска от водача документа по ал.2 на чл.90. Само в такъв
случай, при наличие на фактическа обстановка, предполагаща безспорно установени
дни, през които водача не е управлявал автобуса, би възникнало задължение за
него да предостави на контролните органи документ за това, че е бил освободен
от работа, като евентуално неизпълнение на това задължение би могло да ангажира
отговорността му по ал.2.
В настоящият случай, от текстовото изписване на
нарушението в АУАН и наказателното
постановление е видно, че на жалбоподателя
е вменено като виновно извършено деяние обстоятелството, че няма документ
удостоверяващ, че е бил освободен от работа за дните 14 и 16.01.2008 година. Същевременно
обаче и в АУАН и в НП цифрово е изписано, че е нарушена разпоредбата на чл.90, ал.2
от Наредба № 12/2007 г. на МТ и ДАМ, която задължава водачите при извършване на
проверка да представи документ, че е бил освободен от работа, т.е. тълкувайки
текста се стига до извода, че той има издаден този документ и задължението му е
да го носи и представи при проверка. Респективно, не представянето му ангажира
отговорността му по чл.93, ал.2 от ЗАП. Докато при липсата въобще на такъв
документ, отговорността му би следвало да се ангажира по някоя от трите
хипотези на чл.93, ал.1 от ЗАП. Налице е разминаване, както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление между описаните обстоятелства във връзка
с нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
С оглед на гореизложеното настоящия състав намира,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той следва да знае
точно какво нарушение му се вменява, че е извършил, обстоятелствата по него, доказателствата,
които го потвърждават, както и точните законови норми, които се твърди, че е
нарушил. Само по този начин, на него е гарантирана възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем. Описаното представлява съществени процесуални
нарушения, грубо нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и е достатъчно
наказателното постановление да бъде отменено само на това основание, без да се
разглеждат и обсъждат доводите на страните по същество на делото.
При тези противоречиви данни – словесното описание
на нарушението в наказателното постановление и в АУАН от една страна, от друга
– цифровото посочване на нарушената законова разпоредба и от трета страна – липсата
на обстоятелствата по чл.90, ал.1 от Наредба № 12/2007 г. и доказателствата,
които ги потвърждават, за да е налице нарушението по ал.2 на същия текст освен,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, то също така прави и
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по чл.59 –
63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на
описаното в постановлението административно нарушение и съответно съпоставянето
на фактически установеното действие на жалбоподателя със съответната законова
норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Административно-наказващия орган е следвало да спази всички изисквания на разпоредбите
на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 и т.6, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество и изтъкнатите в тази връзка доводи на страните.
Предвид така изложените съображения, настоящата
инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено, а жалбата се уважи.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 11-001011 от 05.02.2008 г. на ДИРЕКТОР на РД „АА” – гр.Ловеч, с което е наложено на ДЕЯН (ДАМЯН) ГЕОРГИЕВ
ДАМЯНОВ от гр.В.Търново, ул.”Гео Милев” № 52, ет.1, ЕГН : **********
административно наказание на основание чл.93, ал.2 от ЗАП – глоба в размер на
50 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 29.07.2008 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести март две
хиляди и осма година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 1391 по описа за 2007 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно
основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № ДАИ-005628 от 23.08.2007
г. на Директора на Дирекция „ДАИ” към ИА „Автомобилна администрация” – гр.София
е наложено на Мирослав Димитров Йотов от гр.Плевен, административно наказание
на основание чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на
500 лева, за извършено от него нарушение на чл.89, ал.2, т.4 от Закона за
автомобилните превози.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. В жалбата си изтъква, че неправилно
е санкциониран за нарушение на чл.89, ал.2, т.4 от ЗАП, тъй като тази
разпоредба предвижда седем изключения от правилото товарния автомобил да е
оборудван с тахограф и управлявания от него попада в тях, тъй като е собственост
на „Топлофикация – Плевен” ЕАД, което дружество е с предмет на дейност производство
на електроенергия, поддръжка и експлоатация на газопроводи. Изтъква също така,
че е извършвал превоз за сметка на работодателя и е изпълнявал служебните си
задължения. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично и се представлява от адвокат Цакова от АК - Плевен. Последната пледира за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и се уважи жалбата
като основателна. Сочи, че допълнителни съображения ще развие в писмена защита,
но в дадения й от съда срок, такива не са депозирани.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се
представляват от адвокат Дамянова от АК – Ловеч, която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено, тъй като жалбата е неоснователна. Изтъква
аргументи в подкрепа законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, като акцентира на обстоятелството, че въпреки издадения на
„Топлофикация – Плевен” ЕАД лиценз за производство на електроенергия, то
дружеството не попада в кръга на тези, които закона определя като служби по
газификация и електрификация.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Милко Дочев Минков и Димитър Петров Иванов, както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Мирослав Йотов се намирал в трудови
правоотношения с „Топлофикация – Плевен” ЕАД – гр.Плевен /л.15-17/. В
задълженията му влизало и управление на товарен автомобил „ИФА”.
На 08.08.2007 г., жалбоподателят Йотов изпълнявал
курс Плевен – Казанлък с управлявания от него товарен автомобил марка „ИФА В 50l”, с ДК № ЕН 88-14 АР. Около 14.15 часа, на
ГП 772, до разклона за с.Малиново, Ловешка област бил спрян за проверка от
служители на РД „АА” – Ловеч – свидетелите Милко Минков и Димитър Иванов. При
проверката свидетелите констатирали, че жалбоподателя управлява автомобил от
категорията N 1, който автомобил
не бил оборудван с устройство за регистриране на данните за движението на
автомобила и работата на водача (тахограф). Поради това свидетелят Милко Минков
му съставил акт за установяване на административно нарушение № 039154/08.08.2007
г. за нарушение на чл.89, ал.2, т.4 от Закона за автомобилните превози (в
редакцията на тази разпоредба преди изменението й с ДВ, бр.80 от 05.10.2007
г.). Като свидетел при установяване на нарушението се подписал Димитър Иванов. По
съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражение и го подписал. Въз основа
на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като
наказващия орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по
същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 10.09.2007 г., а видно от пощенското клеймо /л.31/ жалбата е
подадена на 17.09.2007 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок. Подадена е
от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице. Както
АУАН, така и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити. При издаването им не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на
формално основание.
Разгледана по същество обаче, жалбата е
основателна.
Установи се по делото, а и страните не спорят по
това, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е нямал монтиран
тахограф. Безспорно е също така, че автомобила е бил собственост на
„Топлофикация – Плевен” ЕАД – гр.Плевен. Спорен момент е дали дружеството
попада в кръга на лицата по чл.89, ал.2, т.4 от ЗАП (в редакцията на тази
разпоредба преди изменението й с ДВ, бр.80 от 05.10.2007 г.), респективно за автомобила
да не е важело изискването да бъде снабден с тахограф. Съгласно текста на б.”в”
от цитираната разпоредба, е предвидено едно от изключенията от това изискване,
отнасящо се за : „пътни превозни средства, предназначени за службите по
………газификация, електрификация и чистота, ………”. В настоящият случай, на
„Топлофикация – Плевен” ЕАД, с Решение № Л-058 от 08.01.2001 г. на Държавната
комисия по енергийно регулиране е бил издаден лиценз за дейността „Производство
на електрическа и топлинна енергия” /л.19 и л.35/. Издадената лицензия е за
срок от 20 години. С оглед на това, настоящия състав счита, че дружеството
попада в кръга на посочените в чл.89, ал.2, т.4, б.”в” от ЗАП и не е било
задължително на товарния автомобил да бъде монтиран тахограф. В тази връзка
съдът не споделя довода на ответната страна, че независимо от издадения лиценз,
се извършвали съпътстващи дейности и поради това въпросния автомобил не попадал
в предвидените от закона изключения. Законодателят ясно е посочил, че
изключението се отнася за ППС, предназначени за службите по газификация и електрификация,
т.е. за всички техни товарни автомобили, без значение на това какви задачи от дейността
на дружеството те изпълняват или пък превозвания от тях товар.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Несъобразявайки горните
обстоятелства, наказващия орган е издал едно необосновано наказателно
постановление, поради което същото следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ ДАИ -005628 от 23.08.2007 г. на Директор на Дирекция „ДАИ” КЪМ ИА „Автомобилна
администрация” – гр.София, с което е наложено на МИРОСЛАВ ДИМИТРОВ ЙОТОВ от гр.Плевен, ж.к.”Сторгозия”
№ 88, вх.А, ет.8, ап.23, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.95, ал.1 от ЗАП – глоба в размер на 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :