№ 1528
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110210437 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление /НП/ № 556994-F561272 от 22.01.2021г.,
издадено от .......... – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „.........“ ЕООД на
основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата на „.........“ ЕООД се твърди, че процесното Наказателно постановление е
незаконно и неправилно. Посочва се, че не е спазен 3-месечният срок от откриване на
нарушителя за съставяне на Акт и 6-месечният срок от Констативния протокол до издаване
на НП. Връчването на НП било станало на 28.06.2021г. след призоваване по телефон, поради
което се поставяла под съмнение датата на съставяне на НП. По съществото на спора се
твърди, че не било ясно кое е лицето, което е направило консумация на 04.01.2020г. в
ресторант „..........“ без да му бъде издадена фискална бележка за 67.40 лева. За
жалбоподателя е съмнително дали съществува такова лице, дали сигналът е реален и дали не
се касае за неистинска касова бележка. По-нататък в жалбата се твърди, че при издаване на
НП са допуснати множество нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
основание за неговата отмяна. Нарушението не било констатирано от данъчните органи при
извършената от тях проверка, а се основавало на сигнал след повече от 6 месеца.
Констатациите за нарушението не се базирали на непосредствени впечатления на
1
проверяващите и на събрани от тях писмени доказателства и данни в хода на проверката, а
на недоказани твърдения на неизвестно лице, което дори не било посочено в преписката.
Възможно било то да е недобросъвестно /от конкурентна фирма/ или да е подставено с цел
увреждане на интересите на Дружеството. В жалбата се казва, че в НП било описано
„предположение за нарушение“, а не действително доказано и установено по съответния
предписан в закона способ нарушение. Относно сметка № 16 с дата 04.01.2020г. в жалбата
се твърди, че тя не изхожда от заведението на „.........“ ЕООД, съдържанието й е неистинско,
възможно е в нея да има поправка, преправка и дори да е имитация на издаваните от
Дружеството документи. Жалбоподателят заявява, че няма случаи от заведението да не
издават фискален бон, тъй като приетата от заведението система СУПТО не позволява това.
Освен това се твърди, че няма как на 04.01.2020г. такъв клиент да е обслужван от служителя
..........., тъй като той не е бил на работа в деня на събитието. В жалбата се твърди и това, че
менюто на заведението се променя ежедневно и се публикува на фейсбук страницата. При
направена от жалбоподателя съпоставка било установено, че на 04.01.2020г. в менюто не е
фигурирало ястието „Средиземноморски кюфтета“ и това също разколебавало приетото от
данъчните органи доказателство. Освен това от анализа на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1
и ал.3 от Наредба № Н-18 следвало, че за да възникне задължение за издаване на фискална
касова бележка трябва да има извършена продажба на стоки или доставка на услуги, а в
конкретния казус това не било установено от административно – наказващия орган. Изтъква
се, че липсват гласни доказателства, че действително е извършена продажба, за която да не е
издадена касова бележка.
Пред СРС, НО, 10 състав „.........“ ЕООД се представлява от адв. Г.. В съдебно
заседание на 19.10.2021г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС на 29.03.2022г. адв. Г. пледира за отмяна на обжалваното НП като неправилно,
незаконосъобразно и недоказано. Адвокатът посочва, че е изложил подробни съображения в
жалбата и че извън тях няма други. Твърди, че не са доказани обстоятелствата, вписани в НП
и поради това то е незаконосъобразно и следва да се отмени. Изрично адв. Г. посочва, че
жалбоподателят не претендира разноски.
Въззиваемата страна /до 23.12.2021г. – НАП; след 23.12.2021г. – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП/ се представлява от юрк. Недков, който в
съдебно заседание на 19.10.2021г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 29.03.2022г. юрк. Недков посочва, че от събраните по делото
доказателства се доказва нарушението по безспорен начин. Посочва се, че АУАН и НП са
издадени от компетентни лица, съдържат необходимите реквизити и нарушението е ясно
описано в тях. Санкцията е в рамките на законовия минимум. Поради това се иска съдът да
остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на
въззиваемата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
2
На 09.01.2020г. по електронна поща постъпила жалба в Главна дирекция „Фискален
контрол“ от неустановено по делото лице, което се оплакало, че не му е издаден фискален
бон от ресторант „..........“, а само системен бон. Към жалбата по електронната поща било
изпратено и ксерокопие на въпросния системен /нефискален/ бон с посочена в него дата
04.01.2020г., сервитьор „...........“ и продукти на обща стойност 67.40 лева.
Във връзка с тази жалба в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП
започнала проверка на Дружеството, стопанисващо ресторант „..........“ с адрес : ........... Във
връзка с това на 19.07.2020г. ресторантът бил посетен от служители на НАП – свидетелите
Милева .......... и В. В.. На място в обекта проверяващите лица /преди да се легитимират/
извършили консумация, за която получили фискален бон. След това се легитимирали и
проверили фискалното устройство, намиращо се в обекта на контрол. Проверяващите
установили, че в ресторанта има и нефискални принтери, който се използват за маркиране на
стоки от кухнята и от бара на ресторанта. По време на проверката на 19.07.2020г. в
ресторанта служителите на НАП извадили КЛЕН за 04.01.2020г. и установили, че на тази
дата не е издаван фискален бон на стойност 67.40 лева, колкото били отразени в системния
бон, придружаващ жалбата до НАП.
По повод на тази проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект
Серия АА № 0039467 от 19.07.2020г. и Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F561272 от 27.07.2020г. Актът бил съставен от св. .........., в присъствието на св.
В., срещу „.........” ЕООД за това, че при извършена покупка от страна на клиент на
заведението /ресторант „..........“, стопанисван от „.........“ ЕООД/ на дата 04.01.2020г. в 20:49
часа от страна на сервитьор ........... е предоставена клиентска сметка на обща стойност 67.40
лева за сметка на Дружеството - жалбоподател, за което не е издаден фискален бон от
монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство, поради което е прието, че
„.........“ ЕООД не е изпълнило задължението си за направеното плащане да издаде фискален
бон, с което е нарушил чл.118, ал.1 от ЗДДС. Препис от Акта е връчен срещу подпис на
пълномощник на „.........“ ЕООД на 27.07.2020г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология, като описаната в него, срещу
„.........” ЕООД е издадено обжалваното Наказателно постановление № 556994-F561272 от
22.01.2021г., с което .......... – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС
е наложил на „.........“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на пълномощник на „.........“
ЕООД на дата 29.06.2021г. и е обжалвано с жалба, входирана в Отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП на 05.07.2021г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото и
относими към този правен спор гласни и писмени доказателства - показанията на
свидетелите .......... и В.; АУАН № F561272 от 27.07.2020г.; график на служителите на
„.........“ ЕООД за месец януари 2020г.; пълномощно; Протокол за извършена проверка в
3
обект Серия АА № 0039467 от 19.07.2020г. с приложен КЛЕН от 04.01.2020г.; Заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед № 2318 от
12.06.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед № 3766 от 25.09.2019г. на
Изпълнителния Директор на НАП; писмо от ЦУ на НАП с вх. № 78910 от 29.10.2021г. с
приложена жалба и копие на системен /нефискален/ бон с дата 04.01.2020г. /изпратени по
електронна поща/ и писмо от Главна дирекция „Фискален контрол“ с вх. № 23272 от
09.02.2022г. с приложени съобщения от електронна поща.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност възражението срещу АУАН /лист
20-21 от делото/ и Решение № 377 от 21.01.2021г. на АССГ, III отделение, 7 състав /лист 36-
38 от делото/, тъй като по същество възражението съдържа становище на жалбоподателя
относно този правен спор, а Решението на АССГ е съдебна практика с незадължителен
характер. Поради това тези документи нямат характера на писмени доказателства и
следователно не са част от доказателствената маса по това дело. Освен това Решение № 377
от 21.01.2021г. на АССГ, III отделение, 7 състав /лист 36-38 от делото/ се отнася до Заповед
за налагане на принудителна административна мярка, а предмет на настоящото
производство е друг акт : Наказателно постановление № 556994-F561272 от 22.01.2021г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП.
Неотносими към този правен спор са и документите, приложени на лист 9-12 от
делото, тъй като те се отнасят до друга проверка на „.........“ ЕООД. Поради това и тези
документи следва да останат извън доказателствената маса по настоящото дело.
При така направеното уточнение този съдебен състав счита, че относими към
решаването на конкретния правен спор са единствено изведените и цитирани по-горе гласни
и писмени доказателства.
Събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите .......... и В.)
следва да се кредитират от съда, тъй като са непредубедени, непротиворечиви, достоверни и
намират опора в писмените доказателства, събрани по делото, а именно в АУАН № F561272
от 27.07.2020г., Протокол за извършена проверка в обект Серия АА № 0039467 от
19.07.2020г. с приложен КЛЕН от 04.01.2020г., както и в изпратените по електронна поща
жалба и копие на системен /нефискален/ бон с дата 04.01.2020г. От съвкупната преценка на
тези гласни доказателства се установяват действията на свидетелите .......... и В. по време на
проверката в ресторанта на 19.07.2020г., поводът за тази проверка и направените от
проверяващите лица изводи.
Съдът дава вяра на Протокола за извършена проверка с приложен КЛЕН от
04.01.2020г., тъй като това са обективни и достоверни писмени доказателства, които
намират опора и в свидетелските показания. От тях се установява, че по време на проверката
на 19.07.2020г. в ресторант „..........“, стопанисван от „.........“ ЕООД, свидетелите .......... и В.
са извадили КЛЕН за 04.01.2020г. и са установили, че на тази дата не е издаван фискален
бон на стойност 67.40 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира и писмото от ЦУ на НАП с вх. № 78910 от
29.10.2021г. с приложена жалба и копие на системен /нефискален/ бон с дата 04.01.2020г.
4
/изпратени по електронна поща/, както и писмото от Главна дирекция „Фискален контрол“ с
вх. № 23272 от 09.02.2022г. с приложени съобщения от електронна поща. Тези писмени
доказателства намират опора в останалите гласни и писмени доказателства и не се
опровергават от нито едно друго доказателство по делото. Поради това СРС ги кредитира и
приема, че неустановено по делото лице /пожелало анонимност/ е подало на 09.01.2020г. по
електронна поща жалба в Главна дирекция „Фискален контрол“ с оплакване, че не му е
издаден фискален бон от ресторант „..........“, а само системен /нефискален/ бон с посочена в
него дата 04.01.2020г., сервитьор „...........“ и продукти на обща стойност 67.40 лева.
Констатациите от АУАН, които намира опора в кредитираните по-горе писмени и
гласни доказателства, следва да се кредитират от съда, тъй като се приемат за доказани по
делото. Твърдението, обаче, направено в Акта, че „.........“ ЕООД е получило плащане не е
доказано с нито едно от приложените по делото доказателства и поради това – само в тази
част съдът не дава вяра на Акта.
Приложените по делото график на служителите на „.........“ ЕООД за месец януари
2020г. и пълномощно са обективни и достоверни. Те не се опровергават от нито едно друго
доказателство и поради това съдът ги кредитира. Въз основа на графика на лист 13 от делото
СРС приема, че при „.........“ ЕООД през месец януари 2020г. е имало служител с имена
...........,, но на 04.01.2020г. /датата на системния бон/ той не е бил на работа. От
пълномощното на лист 14 от делото се установява, че АУАН и НП са били връчени на
упълномощен представител на Дружеството – жалбоподател.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г., с № 2318 от 12.06.2018г. и с № 3766 от 25.09.2019г. са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № 2318 от 12.06.2018г. на Изпълнителния
Директор на НАП се установява, че св. Милена .......... е „инспектор по приходите“ в ТД на
НАП София. Това означава, че тя е „орган по приходите“ по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от
Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и на основание чл.193, ал.2, предл.1
от ЗДДС е оправомощена да съставя АУАН. От Заповед № 3766 от 25.09.2019г. на
Изпълнителния Директор на НАП следва, че .......... е заемал длъжността „Началник на
отдел“ в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни
дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – София. На основание чл.193, ал.2, предл.2 от
ЗДДС и въз основа на точка 1.1. от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния
Директор на НАП, като Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП Любомир
Христов е бил оправомощен да издава Наказателни постановления за нарушения,
регламентирани в чл.185 от ЗДДС. Поради всичко това съдът приема, че конкретните АУАН
и НП изхождат от компетентни лица.
Доколкото относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства са
обективни, еднопосочни и непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-
подробното им анализиране (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
5
Въз основа на установената по-горе фактология и направения доказателствен анализ,
настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, против което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това
лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН. Това означава, че жалбата на
„.........” ЕООД е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление
са издадени от оправомощени лица – съгласно нормата на чл.193, ал.2 от ЗДДС и
направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор
на НАП.
Нарушението е ясно описано, достатъчно конкретизирано и разбираемо. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в
Наказателното постановление и помежду им. Съдът не констатира да липсва някой от
задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН в Акта и в НП. В случая е спазена и
процедурата по чл.40, ал.1 и ал.3 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав не са нарушени и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Нарушението се твърди да е извършено на 04.01.2020г., но е установено /което вкл. и
установяване на автора му/ на 19.07.2020г. Актът е съставен на 27.07.2020г., т.е. след по-
малко от 7 месеца от извършване на деянието и в рамките на месец от установяване на
дееца. Наказателното постановление е издадено на 22.01.2021г., т.е. в рамките на 6-
месечния срок от съставяне на АУАН. Поради това СРС счита, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН и релевираните в обратния смисъл аргументи в жалбата са неоснователни.
Предвиденият в чл.34, ал.3 от ЗАНН 6-месечен срок започва да тече не от датата на
съставяне на Констативен протокол /както пише в жалбата/, а от датата на Акта. Това, че НП
е било връчено на през месец юни 2021г. не означава, че НП не е издадено на датата,
отбелязана в самото Наказателно постановление. В закона няма изискване в какъв срок след
издаване на НП да се връчи препис от него на нарушителя. Поради това и тези аргументи от
жалбата не се споделят от съда.
Водим от всичко изложено до тук СРС прие, че в случая не е допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административно – наказателното производство, нито са
нарушени реално правата на наказаното лице да разбере в какво се състои административно
– наказателното му обвинение. Поради това спорът следва да бъде решен по същество.
От свидетелските показания, жалбата до Главна дирекция „Фискален контрол“ и
системния /нефискален/ бон от 04.01.2020г. се установява, че неустановено по делото лице е
сигнализирало органите на НАП, че не му е издаден фискален бон от ресторант „..........“, а
само системен бон на обща стойност 67.40 лева.
От показанията на свидетелите .......... и В., Протокола за извършената проверка с
приложен КЛЕН и АУАН се доказва, че на 04.01.2020г. не е издаван фискален бон на
стойност 67.40 лева от фискалното устройство, намиращо се в ресторант „..........“,
6
стопанисван от „.........“ ЕООД.
Същевременно от показанията на свидетелите .......... и В. се налага изводът, че те са
посетили ресторанта на 19.07.2020г. и за направената от тях тогава покупка им е бил
издаден фискален бон. Свидетелите са единодушни и за това, че те лично не са присъствали
на 04.01.2020г. в ресторанта на Дружеството – жалбоподателя. Поради това с техните
показания, както и с изхождащите от тях документи /АУАН и Протокол за извършена
проверка с извадка от фискалното устройство в проверявания обект за 04.01.2020г./ може да
се докаже единствено дали на 04.01.2020г. е бил или не е бил издаван фискален бон на
стойност 67.40 лева, който да съвпада като продукти, ден и час със системния бон, изпратен
от лицето, подало жалба по електронен път. Коментираните тук гласни и писмени
доказателства не се явяват преки и информативни относно това дали за сумата от 67.40 лева
е имало извършено плащане в полза на „.........“ ЕООД. Информативни за това обстоятелства
биха били показанията на лицето, подало жалба до органите на НАП и приложило
ксерокопие на въпросния системен бон от 04.01.2020г. Това лице, обаче, изрично е
пожелало анонимност и не е установено, респ. не е разпитано по делото. Доколкото по
делото няма преки и информативни доказателства дали на 04.01.2020г. е имало плащане в
полза на „.........“ ЕООД в размер на 67.40 лева, нито има косвени доказателства, от които да
може да се установи този факт като единствено възможен, СРС приема, че е недоказано по
делото дали на 04.01.2020г. Дружеството – жалбоподател е получило плащане в размер на
67.40 лева, за което се доказа по делото, че не е издаден фискален бон. Напълно възможно е
анонимният сигналист да е поръчал стоките, посочени в системния бон, но поради забавяне
на поръчката или поради лошо качество на храната - да е отказал консумацията и съответно
плащането на стоките, т.е. да не е реализирал плащане към Дружеството, стопанисващо
ресторанта. Дали стоките, посочени в системния бон са консумирани и платени е въпрос,
който няма категоричен отговор по делото поради невъзможността да се разпита лицето,
подало жалба до органите на НАП.
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС са
предмет на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (за краткост : Наредбата № Н-18 от 13.12.2006г.). Според чл.25 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. фискалната касова бележка следва да се издаде при плащане. Този извод
налага и систематичното тълкуване на цялостната уредба и в частност задължението на
7
търговеца във всеки момент да осигури съответствие на касовата наличност с
регистрираните във фискалното устройство суми - по аргумент от чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г.
В случая по делото не е безспорно доказано, че е имало реализирано плащане на
сумата от 67.40 лева на 04.01.2020г. в полза на „.........“ ЕООД. От това, че са поръчани
определени стоки /храни и напитки/ в ресторант автоматично не следва, че те са били
консумирани и платени. Поради това и не може да се докаже дали за търговеца е възникнало
задължение да издаде фискален бон.
С оглед характера на търсената в случая отговорност не е допустимо разширително
тълкуване на приложимите норми, нито допускане на вероятно осъществили се факти. Само
несъмненото установяване, а не и вероятното извършване на нарушението е предпоставка за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице. В този смисъл е и
Решение № 5261 от 01.08.2019г. на АССГ, III касационен състав.
В случая по делото е приложен системен бон, от чието съдържание не може да се
направи извод за направено плащане, респ. за възникнало за „.........“ ЕООД задължение да
издаде фискален бон. Освен това основателно в жалбата се възразява, че на 04.01.2020г.
сервитьор „...........“ не е бил на работа. В подкрепа на това твърдение на жалбоподателя е
графикът на лист 13 от делото, от който следва, че ........... не е бил на работа на 04.01.2020г.
Това още повече разколебава тезата, че сервитьор „...........“ е обслужил мнимия клиент
/пожелал анонимност/ и че има извършено плащане, за което няма издаден фискален бон.
Поради всичко това съдът приема, че конкретното административно – наказателно
обвинение не е доказано от обективна страна, поради което е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на деянието и санкционната част от Наказателното постановление.
Щом не е безспорно доказано извършването на административно нарушение по чл.118, ал.1
от ЗДДС от обективна страна, Дружеството – жалбоподател не следва да бъде наказвано с
административно наказание. От тук следва, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло
поради недоказаност на административно – наказателното обвинение срещу „.........“ ЕООД.
Въпреки изхода на делото, доколкото адв. Г. изрично в съдебно заседание на
29.03.2022г. пред СРС заявява, че жалбоподателят не претендира разноски, такива не следва
да му се присъждат. Доколкото съдът отменя процесното НП – разноски не следва да се
присъждат и в полза на органа, издал Наказателното постановление.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 556994-F561272 от 22.01.2021г., издадено
от .......... – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
„.........“ ЕООД на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
8
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9