№ 329
гр. В., 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20253100900100 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:02 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК.
Ищецът К. М. Р., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат А. Д., редовно упълномощен и приет от съда от
днес и от адвокат И.В., редовно преупълномощена от адвокат А. Д. и приета
от съда от днес.
Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно
призован, не се явява законен представител на дружеството, не се
представлява в съдебно заседание.
Третото лице помагач О. К. П., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице Х. Д. Б., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 15519/02.06.2025 г. от юрисконсулт В. Т.,
пълномощник на ответника, с която моли да се даде ход на делото в отсъствие
на страната.
Поддържат се изцяло оспорванията и възраженията срещу
основателността на исковете, изложени в отговора на исковата молба.
Изразява се становище по отношение на изготвените по делото
експертизи. Поставят се въпроси към СМЕ и СПЕ. Молбата съдържа и
становище по същество, ведно с искане за присъждане на сторените
разноски. В случай, че ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, отправя се възражение за прекомерност, като излагат
съображения за това.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Запознати сме с молбата на ответника. Моля да се даде ход на
делото, считаме, че не са налице процесуални пречки.
1
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и отсъствие на
процесуални пречки намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. В.: Поддържаме исковата молба. Нямаме възражения по проекто-
доклада.
В залата влиза третото лице помагач О. К. П..
СЪДЪТ разяснявана третото лице помагач етапа до който е стигнало
съдебното заседание, като му дава възможност да изрази становище по
исковата молба и доклада по делото.
Третото лице помагач П.: По отношение на исканата сума, не разбирам
от тия работи, не смея да изразявам становище, но ми се струва, че е голяма.
Това, което прочетох, има три, четири неща, които не са истина.
Случилото се е случило, но никаква линейка не е идвала. Аз бях през цялото
време при момчето, около 20 минути, до половин час. Карах го да ходим на
Спешен кабинет, полиция да викаме, всичко. Той каза „шефе, нищо ми няма,
ще се оправя, никъде няма да ходя. Аз съм виновен, пресичах където не
трябва, ще се оправя.“ След 5 минути, другото което е, свидетелите, които са
писани за свидетели, те дойдоха 5-6 минути след произшествието. Те не са
видели нищо от произшествието, за да бъдат преки свидетели. Те могат да
бъдат свидетели за това, че са намерили мен и момчето, на тревата, аз до него.
Така седяхме, исках да ходим на Бърза помощ или полиция, той каза, че иска
само вода. Тръгнах за вода, но едно от момчетата ме изпревари, отиде до
ОМV, купи вода, върна се, пи вода, постоя, пак се повтори с тези приказки, че
е виновен, че няма нищо и ще се оправи. Стана след около 20-25 минути,
хвана се за едното момче под ръка и тръгнаха. Казах им „ей, момчета, да не
стане беля“, казва „шефе, не се безпокой, още веднъж извинявай, ние сме
виновни“ и се качиха в колата си. Стоях една минута и аз си тръгнах.
Около 20-25 минути сме стояли. Всичко стана извън моята видимост. Аз
се престроявам за ляв завой, има го на снимките, всичко. И се движа с 5 км/ч.
Изведнъж нещо каза „дум“ и това нещо се оказа К., се удря във вратата,
предна дясна и преден десен калник. Ако застанете срещу вратата и калника,
не може да се вкара петата. Това е положението, аз да се мъча да реагирам по
нещо, не можех да реагирам.
Оспорвам, че съм напуснал местопроизшествието. Това не се води
напускане на местопроизшествието, не се води напускане да си тръгна накрая,
без да се обадя на 112. Не съм се обаждал на 112. 20-25 минути стоях заедно с
пострадалия. Той си тръгна преди мен. Качиха се в едно „Ауди“, запалиха и си
тръгнаха. Доколкото разбрах той е потърсил Бърза помощ на другия ден,
вечерта, в Спешен кабинет.
Определението на съда съм го прочел. Първо се придържам към това,
което съм дал в първия момент към застрахователя и към полицията, когато се
водеше следствието.
2
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проектът за доклад следва да бъде вписан
като окончателен, допълнен със становището на третото лице помагач, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекто-доклада, изготвен с Определение № 615 от
24.04.2025 г. за окончателен доклад по делото, като го допълва със
становището на третото лице помагач, изразено в днешно съдебно заседание.
Съгласно горното определение съдът е допуснал до приемане в съдебно
заседание писмените доказателства, представени от страните, допуснати са
при режим на водене двама свидетели на ищеца, както и изготвяне на САТЕ,
СМЕ И СПЕ.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото АНД № 20253110200622 по
описа на РС-В..
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане писмени доказателства,
както и постъпилото АНД следва да бъдат приети като доказателства по
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 819 р-
24437/05.08.2023 г., писмена застрахователна претенция от 10.08.2023 г.,
Медицинско удостоверение № 854/2023 г., Допълнение към медицинско
удостоверение № 854/2023 г., Психиатрично освидетелстване амб. №
506/02.08.2023 г., фактура-известие от 02.08.2023 г., фискален бон, МРТ на
дясна глезенна става пор. № 2679/25.07.2023 г., амбулаторен лист №
23233D04Е553/21.08.2023 г., амбулаторен лист № 23234С05АС42/22.08.2023
г., амбулаторен лист № 2326230344ВD/19.09.2023 г., рецепта, амбулаторен
лист № 23268504Е09В/25.09.2023 г., амбулаторен лист №
232473033743/04.09.2023 г., амбулаторен лист № 2320950526В7/28.07.2023 г.,
лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 20.07.2023 г., протокол №
142/19.02.2025 г. по АНД № 622/2025 г. по описа на РС-В., писмо от ноември
2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото АНД №
20253110200622 по описа на РС-В..
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 14593 от 22.05.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психиатричната експертиза, като снема самоличността му:
Д-р Х. Д. Б. - 72 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Запознат съм с отговорността по чл. 291 от НК.
3
На въпроси на адв. В.: За отшумяването на травмата налага ли се
някакво медикаментозно лечение или амбулаторно такова. Нужно ли е да
посещава психиатър или психолог, за да може травмата да отшуми.
Вещо лице Б.: По принцип да, би могло да се проведе едно амбулаторно
лечение. Д-р А. му е изписала психотропен медикамент, но не го е вземал. По-
скоро не са му го давали, по негови думи. Майка му е решила, че не трябва да
го взема. По принцип амбулаторно лечение би могло да доведе до подобрение.
На въпроси на съда: Извън лечението с медикаменти, желателно ли е
посещение при психолог.
Вещо лице Б.: Да, разбира се, психотерапия най-малкото при всички
случаи би могла да помогне. Не е провеждано и такова лечение.
АДВ. В.: Нямаме въпроси към вещото лице.
На въпроси на ответника, поставени с молба вх. № 15519/02.06.2025
г.:
1.Кое от изложеното от ищеца по отношение на неговото психическо и
физическо състояние поставихте на критична експертна оценка и в какво се
изразяваше тази проверка /безсънието, депресията, тревожността и т.н., може
да са последица от хормонален дисбаланс, проблеми с кръвното налягане,
болест, да са отдавна налични при ищеца и т.н./?
Вещо лице Б.: Явно са изводими от самата психотравмена ситуация. За
това има и медицинска документация. Непосредствено след инцидента той е
освидетелстван от д-р А., опитен психиатър безспорно, която подробно е
описала неговите изживявания. Няма основание за съмнение относно това как
се е поставила тази диагноза.
По-подробно, след подобна ситуация ще обясня каква е динамиката на
изживяванията. До седмица се изживява така наречената „остра стресова
реакция“, като казвам, че сроковете са доста индивидуални, т.е. условно. Ако
след тази седмица продължат до един месец, тези изживявания, които
описваме, безсъние, безпокойство, напрежение, се говори за „краткотрайна
депресивна реакция“. Ако продължат повече, както е в конкретния случай, до
около 2 години, говорим за „протрахирана депресивна реакция“. Ако
продължи над 2 години се развива „посттравматично стресово разстройство“,
което е едно доста сериозно психично заболяване, което изисква доста
сериозна лекарска интервенция.
Т.е. това, което съм видял при прегледа няма основание да се твърди, че е
в резултат на хормонален дисбаланс или други проблеми. Той е доста млад
човек.
2.Преглеждали ли сте ищеца преди датата на процесното ПТП за да
можете да отчетете разликите в психичното му състояние и съответно, кое от
установеното при последния преглед е последица от ПТП и кое е с различен
генезис?
Вещо лице Б.: Не съм го преглеждал преди ПТП. Поддържам, че всички
тези изживявания според мен са изводими от преживяната психотравмена
ситуация.
3.Какви тестове и изследвания проведохте /моля посочете точно
наименование на теста и изследването и получените резултати/ във връзка с
4
изпълнение на възложената ви задача?
Вещо лице Б.: Тестовете се използват от психолози. Аз поставих
диагноза на база на клиничния ми опит, който е доста сериозен и
дългогодишен.
4.Проверихте ли, дали ищецът е претърпявал други травматични
събития /други ПТП, злополуки, загуба на близък, лични проблеми, загуба на
работа, доходи и т.н./ преди или след процесното ПТП, които да са обусловили
или допринесли за психичното състояние, в което е?
Вещо лице Б.: В самия разговор пострадалият не е споменал за други
ситуации извън ПТП.
5.Заключавате, че поради получените травми от ПТП и продължаващите
болки и дискомфорт и към момента на изследването при ищеца е променен
целият му начин на живот и е налице изключително неблагоприятно влияние
върху личността му. От заключението на депозираната СМЕ обаче става
видно, че ищецът е лекуван успешно за обичаен срок и възстановен от
травмите от ПТП. За какви продължаващи болки и дискомфорт говорите и на
база какви факти и обстоятелства ги приемате за доказани, както и че са във
връзка с процесното ПТП?
Вещо лице Б.: По отношение на соматичните увреди, не съм
компетентен достатъчно, но по отношение на психотравмата, която е
преживял и последващи изживявания, те са психогенни, т.е. не става въпрос за
психично заболяване, но той си ги има и аз подробно съм ги описал. Той казва,
че това е довело до промяна на начина му на живот. Спортувал е активно,
срещал се е с приятели, живял е нормален живот на младеж на тази възраст.
Във всички случаи мисля, че това е оказало влияние на неговото психично
състояние.
6.Като вземете предвид, че заявеното пред Вас от ищеца по отношение
на обстоятелствата около настъпилото ПТП, не е коректно, а именно, че е
пресичал на пешеходна пътека, че изненадващо го е връхлетяло бързо
движещо се такси, че таксито въобще не е спряло, а ищецът от удара е летял
няколко метра и т.н. /от доказателствата по делото е видно, че ищецът изобщо
не е пресичал на пешеходна пътека, че водачът на таксито е спрял и
предложил помощ и т.н./, това разколебава ли изводите ви относно
психологичните последици за ищеца от процесното ПТП?
Вещо лице Б.: Не виждам основание за разколебаване.
СЪДЪТ докладва, че в молба вх. № 15519/02.06.2025 г. процесуалният
представител на ответника оспорва заключението на СПЕ, като необективно и
некомпетентно изготвено. Няма искане за нова експертиза.
АДВ. В.: Нямаме други въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 500.00 лв., поради което
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
500.00 лева, платим от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице Х. Д. Б. по
допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза в размер на 500.00 лв., платим
от бюджета на съда.
(Издаден РКО)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 14890 от 27.05.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно медицинска експертиза и констатира, че същото не е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
В молба вх. № 15519/02.06.2025 г. процесуалният представител на
ответника отправя въпрос към вещото лице и изразява становище по
същество, поради което и при отсъствие на възражение по изслушване на
експертизата, СЪДЪТ намира, че ответникът не възразява по неспазване на
срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. В.: Не възразяваме да се изслуша заключението.
СЪДЪТ, доколкото третото лице помагач не се представлява в съдебно
заседание от адвокат, разяснява на същия, че може да възрази по изслушване
на заключението в днешно съдебно заседание, с оглед на това, че
заключението е депозирано на 27.05.2025 г., като срокът за представянето му е
23.05.2025 г.
Третото лице помагач П.: Не съм съглА., че това произшествие е
станало от мен. Първо, отива 24 часа след произшествието в кабинета за
помощ и второ, не е възможно това нещо.
Не възразявам да се слуша експертът.
С оглед изразеното от страните становище, СЪДЪТ пристъпва към
изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, като снема самоличността му:
Д-р Д. А. Д. - 57 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Д.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Запознат съм с отговорността по чл. 291 от НК.
На въпроси на адв. В.: Известната болезненост при сгъване на
стъпалото и деформитета може ли да се прогнозира дали ще отшумят във
времето и за какъв период, и необходимо ли е някакво амбулаторно или
медикаментозно лечение.
Вещо лице Д.: Деформитета няма как да се възстанови, това е на
мястото, където е установено счупването и при образуване на костния халукс
при зарастване на фрагментите, това се получава. При повечето счупвания
протича с този деформитет, още повече, че това е натоварена част от
6
стъпалото.
Болезнеността е индивидуално и субективно усещане. Той каза, че има
болезненост при сгъване и при разгъване. Вярно е, и при самия преглед го
показа по същия начин. Реално, ако се провежда физиотерапия, ползване на
обезболяващи, мазане с различни мазила, това ще отзвучи. Възрастта също е
от значение, млад човек е. Единственото, което ще остане е деформитета на
мястото на зарастване на фрактурата.
АДВ. В.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на ответника, поставени с молба вх. № 15519/02.06.2025
г.:
1.Приемате, че травмата на петата е последица от процесното ПТП.
Моля, посочете, как си обяснявате, че при този удар с МПС е възможно да се
травмира по този начин петата, като отчетете, че петата стои много по-ниско
от бронята на МПС, ако кракът е бил вдигнат, то във висящо положение няма
как да се получи фрактура в петата и т.н. Как си обяснявате, че МПС е
ударило ищеца и с коя част, за да се травмира така петата?
Вещо лице Д.: Петата не е травмирана изобщо. Говорим за пета
предходилна кост. Това е най-крайната кост от стъпалото, дългите кости. Във
външната част на самото стъпало, пета предходилна кост.
Стъпалото е изградено от пета, петна и скочна кост. Пред тях има два
реда предходилни кости. Това е доста преди пръстите. Това са 8 костици. Пред
тях има 5 кости, които изграждат дължината на стъпалото. Това са ходилните
кости. И пред тях са самите пръсти, със своите фаланги. Това е вторият ред
кости, първите са пръсти, вторият ред дългите кости. Това е най-външната
част, най-изпъкналата част на ходилото, странично. Петата не контактува,
няма начин за контактуване.
Аз слушах и г-н П. какво каза, какъв механизъм, че той се е блъснал в
дясната страна, дясната врата и десния калник. Твърде вероятно е точно в този
механизъм, като се блъска в калника, гумата да го застъпи странично, за да се
получи това счупване. От увреждането на връзките, които изграждат ставата,
се получават при застъпването и форсирано движение на целия крак, при
фиксирано стъпало. И така са се получили. Но те са минимални, не водят до
някакво затруднение с изключение на около 2-3 седмици.
Счупването на костта води до затруднение за период от около 2 месеца.
И обичайно, изхождайки от това, че е млад човек, възстановяването е в този
период. След това не би трябвало да има някакъв дефицит. И сега няма
дефицит, ходи самостоятелно, не ползва помощни средства, не куца.
Съобщава за болезненост, но това е субективно усещане. Аз обективно не
мога да я установя тази болезненост. Затова казвам, че точно механизмът,
който каза г-н П., е най-вероятният механизъм. В момента, в който контактува
с детайли в горната част на тялото, с купето на лекия автомобил, твърде
вероятно е гумата странично леко да притисне десния крак и да се реализира
това.
Третото лице помагач П.: Нямам въпроси.
АДВ. В.: Да се приеме заключението.
Третото лице помагач П.: Щом докторът казва, че е така, не
7
възразявам. Как точно тази кост...
Вещо лице Д.: Това е най-външната част на стъпалото. При контакт с
част от грайфера на гумата, понеже има голям натиск, се чупи. Десен крак.
Ако е дошъл странично с крака към гумата, е възможно да стане. По друг
начин няма как да се получи.
Третото лице помагач П.: Има пукнатини по кита, аз продавам
автомобила, от страховете и изживяванията, но седят драскотините по кита,
където на вратата се блъска.
Вещо лице Д.: По друг начин няма как да се получи. При директен удар
ще счупи кости на пръстите, но няма да се счупи тази кост. Кракът е попаднал
странично под гумата. Няма друг начин да се получи. Първо, че стъпалото е
най-ниско стоящата част. Той има допълнителни травми, които е получил в
резултат на падането, ожулвания. Счупването на костта, това е единственият
механизъм.
Възстановяването на предходилната кост е за период от около два
месеца. При него не е протекло с усложнения.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 400.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно медицинска експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
400.00 лева, платим от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице Д. А. Д. по
допуснатата съдебно медицинска експертиза в размер на 400.00 лв., от
бюджета на съда.
(Издаден РКО)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 14881 от 27.05.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото
не е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Вещо лице М.: Предал съм експертизата си на 25.05.2025 г. в 16:30
часа., но вероятно е обработена по-късно.
СЪДЪТ докладва, че в молба вх. № 15519/02.06.2025 г. процесуалният
представител на ответника заявява, че няма въпроси към вещото лице и моли
да се приеме заключението като обективно и компетентно изготвено.
АДВ. В.: Не възразяваме да се изслуша заключението.
СЪДЪТ, доколкото третото лице помагач не се представлява в съдебно
заседание от адвокат, разяснява на същия, че може да възрази по изслушване
на заключението в днешно съдебно заседание, с оглед на това, че
8
заключението е депозирано на 27.05.2025 г., като срокът за представянето му е
23.05.2025 г.
Третото лице помагач П.: Не възразявам да се слуша експертът. 24
часа след това, какво доказателство би имало на пътя или пътната обстановка,
като няма човек там. Аз останах последен да седя на тревата.
С оглед изразеното от страните становище, СЪДЪТ пристъпва към
изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
автотехническата експертиза, като снема самоличността му:
Инж. Й. Л. М. - 44 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Запознат съм с отговорността по чл. 291 от НК.
На въпроси на адв. В.: Ако ответникът не беше нарушил марК.ката,
която сте посочили, щеше ли да се избегне съприкосновението между
пешеходеца и автомобила.
Вещо лице М.: В случай, че таксиметровият автомобил не е заобиколил
спрелият бял микробус, който е изчаквал потеглянето на предходно спрели на
светофарната уредба автомобили, нямаше да настъпи ПТП, тъй като нямаше
да има маневра изпреварване на буса спрямо забранителната марК.ка и
нямаше да настъпи ПТП.
Ул. „Д-р Железкова“ е с две пътни ленти, едно платно с две пътни ленти,
с насрещно движение. МарК.ката в зоната на ПТП е единична непрекъсната
линия, която не позволявала автомобилите да извършват заобикаляне или
изпреварване на предно спрял или движещ се автомобил. В конкретния случай
бусът, който е бил заобиколен, пред който е пресичал пешеходецът, е бил
спрял и е изчаквал предходно спрелите автомобили. Таксиметровият
автомобил е извършвал маневра заобикаляне, при единична непрекъсната
марК.ка, с което е нарушил ЗДП.
От друга страна, не коментирам изцяло дали е бил спрял или не, тъй
като се забелязва на записа, че микробусът потегля и след това веднага спира,
т.е. в момента в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно,
в същия момент микробусът е имал намерение да потегли. На момента е
спрял, тъй като тъкмо е потеглил и е пропуснал пешеходеца. Пешеходецът е
излязъл от левия габарит на микробуса и тогава е бил ударен от таксиметровия
автомобил.
Тук моментната трактовка е дали..., както е видно от материалите по ДП
и в настоящето производство, ние нямаме деформации по автомобила. Т.е.
дали пешеходецът е бил ударен от таксиметровия автомобил в предна дясна
част, около фара, преден десен калник или е бил ударен в задната част на
калника, около страничното дясно огледало, не мога да бъда категоричен, но
съприкосновение между пешеходеца и автомобила категорично има. На
записа забелязвам, че пешеходецът се връща куцайки, обратно в тревната
площ. Разликата каква е, пешеходецът предприема пресичане между два
паркирани на бордюра в обособени паркоместа автомобили и дървото, след
което след като е настъпило ПТП пешеходецът се връща след тези два
9
паркирани автомобила, т.е. той е ударен в началото, връща се след края на тези
автомобили, т.е. имаме изминаване на някакво разстояние. Това разстояние,
по оста на пътното платно, може да се дължи на самия удар, или на
движението, което е предприел в последствие пешеходецът с наранения крак.
Категорично удар е настъпил, тъй като таксиметровият автомобил се
забелязва спрял в средата на платното и тръгват да го заобикалят другите
автомобили, които минават в последствие. Също така моментът, в който
таксиметровият автомобил се изравнява със спрелия бял микробус се вижда,
че в последния момент светват стоповете на автомобила, т.е. има реакция, но
тъй като зоната на видимост е била около 2 м, или 2.1 м, той е нямал
техническа възможност да предотврати удара при така употребената маневра
за заобикаляне на буса.
Пешеходецът може да се каже, че изкача пред буса. Може да се
възприеме, че рязко е навлязъл в оставащата ширина от пътното платно.
Категорично на мястото на ПТП има само единична непрекъсната линия, няма
пешеходна пътека. Пешеходна пътека има на кръстовището, което е с ул.
„Мир“. Между ул. „Мир“ и ул. „Св. Елена“ мисля, че имаше около 24-25 м
разстояние, т.е. те са успоредни улици, една до друга, но произшествието
настъпва в зоната на ул. „Д-р Железкова“ преди „Св. Елена“, преди „Мир“.
Дървото наистина е голямо, в основата си е почти 2 метра, корените са
надигнали почвата, не може да се пресече до ствола му. На височина човешки
ръст става около метър и половина, т.е. наистина дървото крие пешеходеца.
Той пресича на около 1.5, до 2 м след дървото, тъй като не може да ходи по
самите корени, има голям ъгъл. Момчето пресича по-скоро от към спрелите
паркирани автомобили на обособените места в дясно на ул. „Д-р Железкова“
гледано към ул. „Мир“.
Технически погледнато пешеходецът не е можело да се самосъхрани,
незнаейки че ще има автомобил, който ще започне изпреварване на
микробуса, който е спрял. От друга страна автомобилът, който е предприел
заобикаляне на микробуса няма възможност да знае, че там ще се предприеме
пресичане от пешеходец, тъй като напред или назад от точката на пресичане
на пешеходеца, на около 40-50 м има пешеходни пътеки.
На въпроси на адв. В.: Има ли значение за поведението на ищеца като
пешеходец фактът, че водачът на товарния автомобил е спрял и е подал знак
да пропусне пешеходеца.
Вещо лице М.: Категорично считам, че пешеходецът е бил пропуснат,
тъй като се забелязва, че микробусът потегля и веднага спира, т.е. не изминава
и половин метър, т.е. наистина е пропуснал пешеходеца. Това дали е имал
възможност водачът на микробуса да предположи и да види в страничното
огледало, че е потеглил автомобил, за да не пропусне пешеходеца, това са само
хипотези.
АДВ. В.: Нямаме повече въпроси.
На въпроси на третото лице помагач П.: Той идва и се удря в колата
отстрани. Нека хипотезата дали е отпред или отстрани, ако беше един камък
белият бус каква видимост щяхме да имаме. И второ, казахте, че не сте видели
колата, да ви покажа следи от удара в калника и вратата. Как може да са в
калника и вратата и в същото време да се казва, че отпред се блъска. Ако е
10
отпред ще го видя. Защо поддържате, че има удар отпред, няма категорично
отпред удар.
Вещо лице М.: В началото на изложението на експертизата е записано в
протокола, че казах следното: няма конкретни деформации описани в ДП по
автомобила, от където не мога да бъда категоричен. Дали пешеходецът е
ударен в предна дясна част, в зоната на фар, броня и десен калник или както
казах и преди това, в задна част на десен калник и страничното огледало.
Не изключвам, че автомобилът е осъществил съприкосновение с
пешеходеца в предна дясна странична част. Тъй като нямаме деформации по
автомобила не мога да бъда категоричен дали е ударен в предна дясна
странична част или в дясна странична част, около страничното огледало, което
практически подкрепих, в последствие казах, че категорично удар между
пешеходеца и автомобила е настъпил, като обясних, че пешеходецът
накуцвайки е стигнал до тревната площ, където се забелязва и мъжка фигура,
с червена тениска, която седеше до падналия пешеходец. Да, в последствие се
появяват и други две фигури, които вероятно са били приятели на
пострадалия.
На въпроси на третото лице помагач П.: Колата е снета отстрани с
пукнат кит, точно на местата където се е блъснал. В случая се твърди, че няма
следи, има следи, документирани.
Вещо лице М.: Аз не забелязах в ДП да има снимки, които да показват,
че има деформация по автомобила, но както казах, това не изключва факта, че
е имало удар между автомобила и пешеходеца. Възможно е ударът да бъде
там, където твърди третото лице.
Не оспорвам факта и давам заключение, че е възможно пешеходецът да е
ударен в дясна странична част на таксиметровия автомобил, в зоната на дясно
странично огледало. Дясно странично огледало попада в края на десен калник
и началото на предна дясна врата.
АДВ. В.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ разяснява на третото лице помагач, че има право да оспори
експертизата или да поиска назначаване на друга такава.
Третото лице помагач П.: Да се приеме експертизата. Не аз удрям
пешеходеца, а той идва и се удря в колата. Заснето е на камера как бяха и се
блъска в колата.
Вещо лице М.: Записът е прегледан, технически съм направил
обосновка в експертизата какво се вижда. Записът, който се вижда е за човек,
който пресича бързо, но пресича локалното платно и достига до паркираните
два автомобила в този обособен паркинг за два автомобила в края на ул. „Д-р
Железкова“, след което човекът се скрива зад дървото, което както казах, е
изключително масивно старо дърво, след което следва микробусът, чиято
предна дясна врата е малко по-напред от линията на дървото.
Като се има предвид типът на микробуса считам и от там съм дал
заключение, че пешеходецът пресича на 1,5-2 м след оста на дървото.
Категорично не се вижда на записа дали пешеходецът пресича бавно или
бързо от момента на стъпване на пътното платно, тъй като преди да стъпи на
пътното платно е закрит от дънера на дървото, след което се закрива от
11
предната част на микробуса, бидейки дървото вдясно от предната дясна врата
на микробуса, леко по диагонал и камерата, която е поставена много назад
вдясно, тя е от офиса на "Еконт", не се вижда по никакъв начин нито ударът,
както е дадено в експертизата, нито се вижда типът на удара между
пешеходеца и автомобила, нито се вижда с каква скорост на вървене минава
пред микробуса.
Това е описано в експертизата. Скоростта е била до 30-35 км/ч,
направена е обосновка по наличната методика, дори и бидейки ударен в
предната част на автомобила, че скоростта е била под 40 км/ч. Дали е била 25
или е била 40, методиката е такава, че дава диапазон. Затова казваме, че
скоростта на движение на таксиметровия автомобил не е била превишена за
конкретния пътен участък, но техническите възможности на водача да
отреагира при пешеходец, който се появява в рамките на 2.1 м, до момента на
удара, при ход на пешеходеца средно от 1.6 м/сек, е под техническото време за
започване на ефективно спиране на автомобила и е настъпила опасната
ситуация, т.е. от момента на появата на пешеходеца при преден ляв калник на
микробуса до момента на удара, това техническо извървяно разстояние,
превърнато във време е много по-малко от техническите възможности на
водача да приведе автомобила и той да започне да спира. Това е записано и в
експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 840.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
840.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза в размер на 450.00 лв., от внесения от
ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 02.05.2025 г.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 390.00 лв. в едноседмичен
срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл.
77 от ГПК. Да се уведоми застрахователят и с изпращане на съобщение.
АДВ. В.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит воденият от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят В.К. К., ЕГН: ******, български гражданин, живущ в гр.
12
В., неосъждан, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят К.: Познавам К. от 3-4 години, от квартала, приятели сме.
К. живее до ОМV на ул. „Мир“. Знам защо съм тук, за случая, който беше
преди две години, месец юли.
С мой друг приятел се бяхме уговорили с К. и отивахме да го вземем от
тях. Точно до ОМV видяхме К. паднал на земята. Аз бях с автомобил. К. се
превиваше на земята от болки. Беше в лявото платно, посока Стадион „Тича“.
От „Тича“ посока ОМV беше в лявото платно. На платното беше и аз си
отворих прозореца веднага да го питам какво се е случило. Той ми показа
таксиметрова кола и каза, че го блъснал. Каза ми „тази кола ме блъсна“. Аз
вече виждах как колата си заминава. Аз изкарам телефона и снимахме колата,
за да имаме доказателство.
Не знам К. колко е стоял на това платно, беше много шокиран от удара,
не беше на себе си. Каза, че много го боли крака. Беше на самото платно и се
измести на тротоара.
Шофьорът на таксито не е бил там когато отидохме, той вече
заминаваше. К. каза, че шофьорът е заминал и че евентуално е бил под
влияние на някакви субстанции. Това коментирахме. Не съм видял шофьорът
да е слизал от колата. К. не ми е казвал също нещо такова.
След това К. се качи в тях като го носихме, защото не стъпваше на
десния си крак. Качихме го в асансьора и го оставихме в тях, в леглото, да
седне.
Аз от него знам, че дълги месеци не е можел да прави нищо. Преди сме
ходили да играем футбол, да караме колело, на ски, на сноуборд. Той беше
добър в тези спортове, харесваше му, хоби му беше. След този случай вече го
беше страх да практикува спортове, не можеше да го прави, имаше травма.
Ходихме да го видим след ПТП, но той много не искаше, промени се,
стана различен, по-стеснителен, личеше си, че има проблеми и се е променил.
К. каза, че е пресичал на това място и е бил блъснат. Не знам как точно е
пресичал, знам, че е пресичал и са го блъснали. Другото, което знам е, че
майка му се е грижила за него два месеца. Не можеше да ходи до тоалетната
сам. Кракът му беше с шина, не можеше да го мърда, като и до ден днешен
травмата не се е оправила и го боли. Страх го е като има кола около него,
връща се към ситуацията.
К. е посещавал психолог, на ортопед ходеше, пиеше болкоуспокояващи,
защото не можеше да издържа на болката.
На въпроси на третото лице помагач П.:
Свидетелят К.: Не съм виждал господина на ПТП-то (свидетелят има
предвид третото лице - помагач). Не си спомням К. да е имал някакво
желание след ПТП. Не съм ходил до ОМV, не помня някой да е ходил.
Третото лице помагач П. към свидетеля: Да Ви припомня и това, че
бях там, К. поиска вода и единият от двамата отиде, купи вода, донесе я и К.
пи.
13
Свидетелят К.: Такова нещо не си спомням.
Третото лице помагач П. към свидетеля: Вие тръгвахте, аз на тръгване
ви казах: „момчета, тръгвате, да не стане нещо, да извикаме полиция, да
отидем до Спешен“. К. каза: „не, аз ще се оправя. Шефе извинявай, аз ще се
оправя“.
Свидетелят К.: Такова нещо не съм чул и не съм видял.
Третото лице помагач П.: Твърдя, че свидетелят лъже. Твърдя, че съм
виждал свидетеля. Бяхме тримата заедно 20 минути.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят К.: Другото момче снима автомобила, аз карах.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит воденият от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката В.Д.В., ЕГН: **********, български гражданин, живуща
в гр. В., неосъждана, без дела със страните по делото, майка на ищеца К. Р..
СЪДЪТ уведомява свидетелката В. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелката В.: Желая да дам показания и обещавам да говоря
истината.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелката В.: Знам защо съм тук. Разбрах от сина ми за ПТП, бях
извън града и на другия ден се прибрах. От там нататък по Спешен център,
Съдебна медицина, Полицията, понеже те не бяха уведомени за ПТП.
Синът ми ми обясни, че пресичайки на ул. „Д-р Железкова“, зад нашия
блок, таксито го удря. След което К. се е изправил, не е бил на себе си, паника
и шок. Пристигат неговите приятелчета, таксиджията си тръгва и момчетата
го прибират в къщи.
Доколкото знам, таксиджията е слязъл и явно е преценил, че всичко е
наред и си е тръгнал. Таксиметровият шофьор е отишъл да види как е. Не му е
предложил нищо, примерно да го транспортира до Спешното. След това
момчетата го прибират в къщи.
Аз го заведох на следващия ден на Спешна помощ. Там почти целия ден
чакахме да го прегледат. От там в Съдебна медицина и от там в Полицията.
Почти навсякъде го болеше, беше охлузен, ръце, крака. Обездвижиха го
с шина. Около два месеца си беше в къщи, аз го обслужвах през цялото време,
денонощно, като медицинска сестра. Шината я свалиха септември месец,
нямам точен спомен. След това ходи на рехабилитация.
Психически и сега не е добре, особено сега като започна делото,
експертизите, припомни си всичко и е в депресия, и аз покрай него. Смятаме
да потърсим помощ, защото отново се отключи безсънието. Започнах да давам
Атаракс за съня, който му беше изписан.
Психически, мога да кажа, че е свит, подтиснат, депресиран, има страх
14
да се движи пеш по улицата, като чуе кола, спирачки, скача като попарен. И
невъзможността да спортува, да излиза с приятели, да карат колелета, ски,
футбол, всички спортове, които е спортувал преди това, защото кракът не е
възстановен напълно, има ограничени движения в глезена, кракът отича
постоянно.
Шината беше поставена до коляното, на десен крак. Приятелите на К. са
се сетили да снимат колата и с тази снимка отидох в Полицията, за да се
установи извършителят.
След ПТП К. получи помощ от психиатър. Изписаха му терапия с
Флуанксол и Атаракс за безсънието и още нещо. Не ги е приемал, защото
решихме, че са доста силни хапчета, към които може да се пристрасти и аз му
давах мента, глог, валериан, но се оказа, че не му помагаха за безсънието и за
стреса.
Преди ПТП К. имаше хобита, планинско колоездене, тренираше лека
атлетика, ски. В момента учи. ПТП му повлия на обучението, една година
беше освободен от физическо възпитание. К. учи финанси и изискваха ЛКК, за
да го освободят от физическо за една година.
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелката В.: Не съм го водила само на един специалист
психиатър, на двама. Сега мисля да се обърна към друг, тъй като състоянието
му се обостри.
Третото лице помагач П.: Нямам въпроси.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след което
същата беше освободена и напусна съдебната зала.
АДВ. В.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
СЪДЪТ разяснява на третото лице помагач, че може да поиска от съда
да допусне, събиране на доказателства - писмени и гласни и му разяснява, че в
днешно съдебно заседание е крайният срок за това.
Третото лице помагач П.: Смятам, че нищо допълнително не мога да
добавя. Аз не съм напускал автопроизшествието. Аз не мога да спя по цяла
нощ, бях психически не по-малко травмиран от К. и след като той си отиде, не
бях на себе си, чудех се как да прибера колата, треперех целия. Моя грешка е,
че не съм се обадил, но не съм напуснал ПТП нито за миг и съм предложил да
се отиде на Спешен кабинет, да се провери или да се извика КАТ на
място. Това, което чухме от страна на момчето, ако трябва ще заведа дело за
лъжесвидетелстване и не ми е ясно другото момче защо не е тук и нека К. да
ми каже в очите, че това, което казвам, не е истина. Аз не съм напуснал
местопроизшествието. Последен си тръгнах от там. Нямам други искания.
АДВ. В.: Във връзка с направеното в молбата на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение считаме, че претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и с минималните възнаграждения по Наредбата, въпреки, че ЕС вече
не ги признават.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
15
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. В.: Уважаема г-жо Съдия, моля да уважите предявения иск и да ни
присъдите направените разноски.
Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки.
АДВ. Д.: Поддържам казаното от колежката.
Третото лице помагач П.: Моля да отхвърлите иска на К.. Напълно
неоснователен е. Ако на него толкова се дава, на мен също трябва да се даде,
защото аз вече не практикувам от страх, треперя целия, дори и в момента,
защото за всичко е виновен той, че идва и скача върху колата, въз основа на
което аз имам голям стрес. Не знаех, че мога да предявя претенции в съда, че
съм уплашен от всичко това и трябва някой да ми заплати пари.
Шокиран съм не по-малко от него и сега не мога да практикувам и да си
храня семейството поради тази причина.
Поддържам, че не съм напускал местопроизшествието. Последният човек
съм, който тръгва от там.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна в срок до 11.06.2025 г. и
на третото лице помагач в срок до 12.06.2025 г., да изложат писмено
становище по съществото на правния спор, с преписи за другите страни.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:21 часа.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
16