№ 65
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000101 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на Д. А. В., гражданин на САЩ,
роден на 25.12.1947г. в гр. Колумбъс, щат Джорджия, с паспорт № *********
от 04.06.2014г., с разрешение за пребиваване в България от 09.09.2021г., с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.
3, офис 1 – адв. А. П. против Решение № 64 от 07.03.2023 г. по търговско дело
№ 20222100900339 /2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени
исковете на жалбоподателя против „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Баба
Ганка“ № 4 за заплащане на сумата от 470482,80 лева, дължима на няколко
евентуално съединени основания: (1) като равностойност на подлежащи на
връщане допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, направени в
изпълнение на решение на общото събрание на ответното дружество от
25.01.2022г.; (2) като подлежащ на връщане заем; (3) като предоставена без
основание поради нищожност решението на общото събрание, произтичаща
от противоречие на закона, накърняване на добрите нрави, липса на
предписА. от закона форма; (4) като предоставена въз основа на унищожаемо
решение на общото събрание на съдружниците поради грешка в предмета,
измама и невъзможност на ищеца да разбира действията си; (5) като
предоставена на неосъществено основание - несключване от стрА. на
дружеството на договор за покупко-продажба на недвижим имот; (6) като
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
1
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Решението било постановено в противоречие с материалния
закон и било необосновано. В него не били обсъдени доказателства от
същество значение за спора.
Ищецът внесъл по банкова сметка на дружеството парични средства
на обща стойност 470482,80 лева като допълнителни парични вноски по
смисъла на чл.134 от ТЗ. От друга стрА. мислима била и хипотезата на
паричен заем по чл. 240 от ЗЗД. Неправилни били разсъжденията, че сумата
била предоставена за срок от 10 години. Тя подлежала на връщане от момента
на връчването на нотариалната покА. или евентуално – от предявяването на
иска.
Относно различните релевирани хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е
отбелязано, че ищецът се е позовал на липсващо респ. на нищожно решение
на общото събрание, което не подлежало на атакуване по чл. 74 от ТЗ респ. по
чл. 26 – 35 от ЗЗД.
Жалбата е оспорена от ответника, който е изложил съображения в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Вноските били направени в изпълнение на решение на общото
събрание на съдружниците за срок от 10 години, който не е изтекъл.
Ищецът не релевирал описаните в исковата молба пороци на
решението чрез отменителен иск чл.74 от ТЗ респ. чрез установителен иск за
нищожност.
Между страните нямало сключен договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
Напротив – и от текста на решението на ОС и от посочените в платежните
нареждания основания ставало ясно, че се касае за изпълнение на задължение
на съдружник по чл.134 от ТЗ.
Дори да се допуснело съществуването на заемно правоотношение,
то било модифицирано със срок като падежът не бил настъпил.
Относно претенциите за връщане на даденото като получено въз
основа на липсващо, нищожно или унищожаемо решение на общото
събрание се изтъква, че не се касае за сделка, която да може да се атакува по
общия исков ред.
По претенцията за връщане на даденото на неосъществено
основание по чл.55, ал.1, предл.ІІ от ЗЗД се отбелязва следното: Основанието
било решението на общото събрание на съдружниците за предоставяне на
паричните средства за срок от 10 години. Действително целта била да се
придобие недвижим имот, но неизвършването на такава сделка до момента
било ирелевантно, доколкото срокът не бил изтекъл.
Не била налице и сочената обща хипотеза на неоснователно
разместване на блага по чл. 59 от ЗЗД.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
Ищецът Д. А. В. и съпругата му Д. А. В. са съдружници с разни
дялове в ответното дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД с ЕИК
*********, учредено на 27.05.2015 г. с капитал 2 лева. Управител е Десислава
В.. Понастоящем двамата са в процес на развод по гр. дело № 693/2022 г. на
РС – Несебър (висящо пред въззивната инстанция).
На 25.01.2022г. е било прието решение на общото събрание на
съдружниците, основано на чл. 134 от ТЗ, ищецът Д. А. В. да направи
допълнителни парични вноски на два транша - 392240 лева и 78242,80 лева в
срок до 01.02.2022г. поради временна необходимост от парични средства на
дружеството с цел покупка на недвижим имот. Сумите е трябвало да бъдат
върнати в 10-годишен срок от получаването им.
Към исковата молба е приложен незаверен препис от протокола с
решението на общото събрание (л. 34). Процесуалният представител на ищеца
е заявил в първото по делото заседание, че не разполага с оригинала на
документа, но не оспорва съществуването му.
Страните не спорят по приемането на решението, но интерпретират
съдържанието и правните му последици по различен начин.
Няма разногласие и по въпроса, че в изпълнение на коментирания
акт ищецът е превел средствата по банкова сметка на дружеството: на
26.01.2022г. - 354240 лева и 38000 лева – общо 392240 лева и на 01.02.2022г.
- 78242,80 лева (виж представените банкови документи – л.40-45 от делото на
ОС – Бургас.)
Безспорно е също, че и до момента дружеството не е използвало
преведените му пари за покупката на недвижим имот. Това обстоятелство не е
оспорено пред първата инстанция, а се признава и в отговора на въззивната
жалба.
С нотариална покА. от 16.09.2022г. (л. 112-114) ищецът е поискал от
ответника да му върне направените вноски.
Съдът отбелязва, че решението на общото събрание не е атакувано
по реда на чл. 74 и 75 от ТЗ. Общите правила на чл. 26-35 от ЗЗД за
недействителност на сделките са неприложими съгл. разясненията по
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК
на ВКС.
Затова този акт следва да бъде зачетен като източник на
облигационно отношение по т.нар. „вътрешно кредитиране на дружеството“.
Предявените искови претенции са неоснователни.
Главният иск по чл. 134, ал. 1 от ТЗ се базира на съществуването на
правоотношението по т.нар. „вътрешно кредитиране“ на дружеството и на
3
изтичането на срока за връщането на вноските. Този срок обаче изтича на
26.01.2032г. за първата вноска и на 01.02.2032г. – за втората.
Искът за връщане на заем предполага сключването на договор, но
такъв няма.
Претенциите за връщане на сумите като предоставени въз основа на
недействително решение на общото събрание са неоснователни, тъй като не
са били използвани процесуалните способи за защита по чл. 74 и 75 от ТЗ, а
общият исков ред по ЗЗД е неприложим.
Не може да се говори и за неосъществено основание по чл. 55, ал. 1,
предл. ІІ от ЗЗД. В решението на общото събрание не е определен срок за
закупуването на недвижимия имот.
Не е налице и субсидиарният състав по чл. 59 от ЗЗД, тъй като
страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник е решението по чл. 134 от ТЗ.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64 от 07.03.2023 г. по търговско дело
№ 20222100900339/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4