Решение по дело №1204/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. счл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по повод жалба, подадена от Ж.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Заповед № 23-0769-000359/25.04.2023г., издадена от Васил Скопчанов полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 24.04.2023г., като са отнети регистрационни табели с № А 4427 НМ.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ като излага аргументи, че заповедта е незаконосъобразна, не съответства на целта на закона, размерът на санкцията е неоснователно завишен. Твърди, че е пушил електронна цигара, която е закупил от магазин, както и че в хода на образуваното досъдебно производство е установено веществото-хексахидроканабинол, което не е в забранителния списък на наркотичните вещества, така както е тетрахидроканабинола. Иска издадената заповед да бъде отменена. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя допълнителни доказателства. Претендира разноски.

Ответникът – Васил Скопчанов полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, наложил принудителната административна мярка –не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фактическите основания за издаване на заповедта са следните: На 24.04.2023г., около 16,05ч., гр. Бургас, на паркинг на магазин „Кауфланд”, жалбоподателят управлявал собствения си автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № А 4427 НМ след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дрегер Друг тест-5000“ с фабричен номер ARРК-0024, който отчел положителна проба за „Канабис-25“. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 138048 и седем броя холограмни стикера, които му били връчени.

За извършеното административно нарушение на място на жалбоподателя бил съставен АУАН №485058/24.04.2023г. от полицейския служител Хубен Карамфилов -мл. автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Бургас. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който не е вписал възражения.

По делото е представен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози /л.21/ като доказателства за извършване на проверката с техническо средство.

Изготвена е мотивирана резолюция № 23-0769-М000145 от 03.05.2023г. на ВПД Началник група ОДМВР-Бургас, с която е прекратено административно-наказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия АД, №485058 от 24.04.2023г. на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и е образувано ДП№9-РП/2023г. по описа на Военна полиция-Сливен.

На основание съставения АУАН №485058 от 24.04.2023г. и в съответствие със заповед № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, Васил Скопчанов полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, издал Заповед № 23-0769-000359/25.04.2023г., Васил Скопчанов полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 24.04.2023г., като са отнети регистрационни табели с № А 4427 НМ.

Във връзка с наличието на данни за извършено престъпление било образувано наказателно производство ДП№9-РП/2023г. по описа на Военна полиция-Сливен, в хода на което била изготвена Съдебна химикотоксикологична експертиза, от която се установява наличие на хексахидроканабинол в биологичните проби от кръв и урина, дадени от жалбоподателя. В експертизата е посочено, че идентифицирания хексахидроканабинол е канабиноид, който не е класифициран като наркотично вещество в списък І на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Посочва се, че хексахидроканабинола е полусинтетичен фитоканабиноид, производно на тетрахидроканабинола със сходен химичен строеж и аналогично действие върху човешкия организъм.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 20.06.2023г., а жалбата е подадена на 03.07.2023г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.т.1.8 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че към 25.04.2023г.. издателят на заповедта Васил Скопчанов е заемал длъжността полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма-чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– за срок от 6 месеца до една година.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС и употреба на наркотични вещества или техни аналози. Релевантният за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и употреба на наркотични вещества или техни аналози -нарушение на чл.174, ал.1 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В този аспект несъмнено е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК при преценката за законосъобразност съдът е длъжен да вземе предвид новонастъпилите факти от значение за делото към момента на приключване на устните състезания. По образуваното досъдебно производство е изготвена Съдебна химикотоксикологична експертиза, която установява наличието на хексахидроканабинол в предоставената кръвна проба от жалбоподателя. По отношение на веществото хексахидроканабинол, видно от решение от първото редовно заседание на Националния съвет по наркотични вещества от 09.03.2023г., е прието, че следва да се постави под контрол в Списък І на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като до включването му в забранителния списък следва да се разглежда като аналог на тетрахидроканабинола. Действително включването в посочения списък І следва да стане с постановление на Министерския съвет и и не се спори, че хексахидроканабинолът не е включен и към настоящия момент. Но приложима е нормата на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНВП, съгласно която "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. Хексахидроканабинолът е със сходен химичен строеж и аналогично действие върху човешкия организъм, поради което е аналог на тетрахидроканабинола. При така направените изводи не се променя релевантния за спора факт управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както предвижда разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. В този смисъл възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози не е налице правна възможност, а задължение на органа да наложи ПАМ.

Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно високата степен на обществена опасност на деянието, създаващо предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие. С оглед зачестилите случаи на този вид деяния, повишената обществена нетърпимост към тях и преустановителната функция на мярката срокът е правилно определен.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и осигурява безопасността на движението по пътищата.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП , а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

РАЗНОСКИ

С оглед изходът на делото разноски се дължат на административния орган, но такова искане не е направено.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Заповед № 23-0769-000359/25.04.2023г., издадена от Васил Скопчанов полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 24.04.2023г., като са отнети регистрационни табели с № А 4427 НМ.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

	Съдия: