Решение по дело №1926/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 829                                                    09.07.2020 г.                                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                             V-ти наказателен състав,

 в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

 при участието на секретаря Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №1926 по описа на БРС за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид   следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „М.–ГС“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.К., представлявано от управителя М. Г. С., против наказателно постановление №141-F531795/17.02.2020 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.).

Със жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като  незаконосъобразно. Твърди, че не е спазен срока по чл.34 ал.1 ЗАНН и не е мотивирано защо не се прилага чл.28 от ЗАНН. 

В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява поради обективна невъзможност. За него се явява адв.Колева –надлежно упълномощена. Поддържа жалбата  и сочи нови писмени доказателства, от които е видно, че дружеството е внесло осигуровките по банков път.

За административнонаказващият орган –редовно призован явява се ЮК. Моли съда да потвърди НП и за присъждане на ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН предвид представеното от АНО писмено доказателство- известие за доставяне на НП от 21.04.2020 г. връчено лично от жалбоподателя (лист 11 от делото). В 7- мо дневния срок на 22.04.2020г е подадена жалбата пред РС-Бургас. Същата изхожда от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е осигурител по смисъла на КСО и като такъв е имал задължение съгласно чл.5 ал.4 от КСО да подава ежемесечно декларация образец 1 в ТД на НАП-Бургас. Същият следвало да се подава до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасяли данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок–до края на месеца, в който  е начислено или изплатено задължението. В конкретния случай декларацията е следвало да бъде подадена до 25.02.2019 г за декларация образец 1 за месец януари на 2019 г .

При извършена проверка по прихващане или възстановяване с УИН №П-02000219209058-0РП-001/12.12.2019г от страна на свидетелката И.Г.–инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, същата установила, че жалбоподателят с КЕП на 23.02.2019 г. (лист 5 от делото) е подал до НАП декларация образец 1, и след като е била отхвърлена е подавана още три пъти –на 04.03.2019 г. (лист 6 от делото), на 25.03.2019 г. (лист 7 от делото), на 24.04.2019 г. (лист 8 от делото). И трите пъти след това е била отхвърляна. На 12.12.2019г при направена искане за прихващане и възстановяване свидетелят Г. установила, че и четирите подадени декларации образец 1 са били отхвърлени от системата и не са били коригирани след това от подателя. Свидетелят Г. счела, че дружеството в качеството се на осигурител е извършило административно нарушение –неподаване в срок до 25.02.2019г декларация образец 1 за месец януари на 2019г. Декларацията образец 1 съдържа данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ (учителски пенсионен фонд), Здравно осигуряване, ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд ГВРС (гарантирани вземания за работници и служители), дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. На 14.12.2019г е била подадена декларация образец №1 по Интернет с КЕП, която била получена в ТД на НАП-Бургас и приета с вх.№02000193410053. Декларацията била за месец януари на 2019г.

На 18.12.2019г бил съставен АУАН (лист 12 от делото) в присъствието на упълномощено от дружеството лице (пълномощно на лист 13 от делото) и връчен в това му качество екземпляр от същия. Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Актът бил подписан без възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление на 17.02.2020 г., с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/2005 г. (отм.) и на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.  

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.08.2018 г. (лист 14-16 от делото), а АУАН съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН (момента на откриване на нарушителя е 12.12.2019г), а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.

По същество следва да се има предвид следното:

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредбата (отм.). Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата (отм.), в редакцията към датата на нарушението - декларация Образец 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 1 за месец ЯНУАРИ 2019г. в ТД на НАП-Бургас до 25.02.2019г. Дружеството, както управителят му сам твърди, е подал по интернет с КЕП декларация образец 1 на посочените в жалбата дати -04.03.2019г (лист 6 от делото) , на 25.03.2019 г. (лист 7 от делото) , на 24.04.2019 г. (лист 8 от делото). Била е уведомена, че са установени нередовности и едва на 14.12.2019 г., е подала отново с КЕП по Интернет същата декларация, като по този начин е осъществила състава на вмененото й нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността й. Това деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на  чл. 5, ал.4, т.1 КСО вр. чл. 2, ал.1 вр. чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ (отм.) и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до 5000,00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съдът отчита, че към настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал.2 - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сега действащата Наредба Н-13 (вж. чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба Н-13). Поради това съдът счита, че не е налице законодателна промяна, която да води до прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че деянието е маловажно , тъй като е внесъл осигуровките (представени са писмени доказателства –заверено копие на извлечение на банкова сметка ***). Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок. Същият следва да осъществява подбор на служителите си и/или на счетоводните дружества, на които е възложил изпълнението на част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на функциите им, в случай че е възложил подаването на декларациите си на тях. Правно ирелевантно е дали дружеството е заплатило осигуровките. Нарушението е формално на просто извършване.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез "бездействие". То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 213/2015 г. и др.

От друга страна АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата на предишни нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на глобата, като е определил санкция в минималния възможен размер.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонказващият орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №141-F531795/17.02.2020г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „М.–ГС“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.К., представлявано от управителя М. Г. С., на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.).

 

  ОСЪЖДА  на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ „М.–ГС“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.К., представлявано от управителя М. Г. С. да заплати в полза на НАП –със седалище в гр.София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.