№ 1194
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20231100511653 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 11830/06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 55247/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 172 състав, е признато за установено, че Б. М. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 346,70 лева - представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 48,91
лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -14.06.2022 г. Със същото решение са
отхвърлени исковете за признаване за установено, че Б. М. дължи на Топлофикация София“
ЕАД главница за доставена топлинна енергия за разликата над 346,70 лева до пълния
предявен размер от 373,10 лева, 25,68 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
28.06.2022 г. до изплащане на вземането, и 5,62 лева - мораторна лихва за периодa от
01.07.2019 г. до 14.06.2022 г., като са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис”
ЕООД.
Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Б. М. М..
Поддържа се, че решението е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът
1
за наличие на облигационно правоотношение между страните, като се излагат твърдения, че
в конкретния случай ответникът няма качеството „потребител на топлинна енергия“, тъй
като съгласно съдебната практика такова качество имали единствено вещните ползватели,
имащи надлежен титул и декларация за откриване на партида. Сочи се, че съгласно ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, изброяването в нормата чл. 153, ал. 1
ЗЕ на собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване като клиенти на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Освен това се поддържа, че не са налице
достатъчно убедителни писмени доказателства относно дължимостта на претендираните
вземания. Прави се искане за отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на
друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р.П., с който се излага становище за
неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението на СРС в обжалваните
му части. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема
становище по жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. В частта, с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове, решението е влязло в сила като необжалвано, а в
обжалваната му част - същото е допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за
неправилност на постановеното решение, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като носител на
вещно право на ползване за имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
2
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е
задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, с
предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
Следователно договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди се счита за
сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 9 от 28.01.2019 г., том I, рег. №
1022, нот. дело № 5/2019 г. на нотариус А.И.-Ж., рег. № 701 на НК, Б. М. М. е прехвърлил на
И.Н.Н. собствения си недвижим имот – апартамент № 94, находящ се гр. София, ж.к. „Овча
купел“, бл. ****, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя
до края на живота му, като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил до
момента, и прехвърлителят Б. М. М. си е запасил правото на ползване върху прехвърления
недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. По делото не се твърди, съответно и не се
установява вещното право на ползване да е прекратено.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Използването на съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца
срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице,
различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно
титулярят на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по
отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в
отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят, а именно - ответникът.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, са дадени и задължителни
разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай.
В случая количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с
приетите в първоинстанционното производство и неоспорени от ответника заключения на
ССЕ и СТЕ, които настоящата инстанция кредитира изцяло като обективни и компетентни
изготвени, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Установено е,
че процесният имот е бил топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в
3
сградата – етажна собственост, е измервано по електронен път в началото на всеки месец
чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, който е преминал метрологични
проверки, установяващи неговата техническа изправност. По данни на фирмата за дялово
разпределение в процесното жилище не са монтирани отоплителни тела, съответно не са
монтирани и топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер, който се
отчита дистанционно. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
било определяно въз основа на отопляемия обем на имота. Според СТЕ измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната
инсталация и общите части. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното, доводите на въззивника за допуснато нарушение на материалния
и на процесуалния закон са неоснователни. В производството е установено, че ответникът-
въззивник е носител на правото на ползване върху имота, за който са доставяни процесните
количества топлинна енергия, като в случая нито се твърди, нито се установява стойността
на доставената топлинна енергия да е била заплатена.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.
8 ГПК следва да се присъди сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство без явяване в открито съдебно заседание за настоящата
съдебна инстанция.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11830/06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 55247/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 172 състав, в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Б. М. М., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 346,70 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периодa
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 48,91 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 14.06.2022
г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за които задължения е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34719/2022 г. по описа на
СРС, 172 състав.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 50 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
4
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5