№ 27
гр. Сливен, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20232200100232 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от И. Д. Д. и К. Д. К. против Ц. Л. Ш., в която
се твърди, че с Присъда № 7/03.06.21г. по НОХД № 565/20г. по описа на ОС
Сливен подсъдимият Ц. Л. Ш. е признат за виновен в това, че на 14.09.2018 г.,
в с. Ж., общ. К., е допуснал нарушение на Наредбата за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, задължаващ го преди започване на работа и
до завършване на строежа да извърши оценка на риска, нарушение на чл.16
т.3 от Наредбата, задължаващ го да предприеме съответните предпазни мерки
за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или
временна нестабилност на строителната конструкция, нарушение на чл. 27 т.1
от същата Наредба, задължаващ го да следи за спазването на изискванията на
ЗБУТ от работещите, по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице - Д. Н. К. и К.В.Т., и двамата от с. Ж., общ. К., чрез действия, които
спадат към правно-регламентираната дейност – строител и бригадир на
строителна бригада, представляващ източник на повишена опасност, които
той няма право да упражнява. Посочената присъда е потвърдена с решение №
3/06.01. 22 г. на АС Бургас.
Сочи се, че единият от починалите при възникналия трудов инцидент на
14.09.2018 г. в с. Ж. е бил Д. Н. К. - баща на двамата ищци. Макар и на 73
години починалият е бил в добро здраве и работоспособен. Получавал е
пенсия и е работил допълнително като строител, каквато е била и преди това
професията му. Изключително работлив, жизнен и трудолюбив. Видно и от
СМЕ пострадалият К. е бил в много добро здраве, предвид възрастта му.
Двамата със съпругата си П. К. К.а са живели в любов и разбирателство и са
отгледали с много обич и подкрепа двете си деца - И. и К., ищци по
настоящото дело. Починалият е бил скромен и трудолюбив, уважаван от
1
съседи и приятели. Двамата ищци изключително тежко са приели смъртта на
своя баща, който за тях винаги е бил опора - материална и най-вече
емоционална. Научавайки за смъртта му двамата са се почувствали така, все
едно са загубили част от себе си. Двамата ищци са израснали с родителите си,
живеели са при тях, помагали са си взаимно, имали са изключително силна
връзка родител – дете, която със смъртта на баща им е била прекъсната
внезапно и непреодолимо. Мъката им е била още по-голяма и от факта, че
майка им също не е успяла да преодолее загубата на съпруга си и това е
довело до заболяването и по-късно до нейната кончина. Болката от
внезапната загуба на бащата и болестта на майката, като последствие от
загубата и на любимия човек, е била тежка, а мъката за двамата ищци
продължава и към настоящия момент, като с времето не само не утихва, но и
се задълбочава.
Предвид горното, двамата ищци претендират да бъде присъдено
обезщетение за преживените от тях болки и страдания – неимуществени
вреди от настъпилата смърт на 14.09.2018г. на техния баща Д. Н. К. в размер
на по 75 000 лв. за всеки един от тях. Претендира се присъждане на съдебно
деловодните разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в
законно[1]установения срок е депозирал писмен отговор. В същия се заявява,
че предявените искове от двамата ищци са допустими и частично
неоснователни по отношение на техния размер. Сочи се, че исковете са
дотолкова основателни, доколкото една влязла в сила присъда е задължителна
за гражданския съд. Обстойно се описват водените дела и мотивите на
постановените съдебни актове. Излагат се възражения и оспорвания по
отношение на всички твърдения в исковата молба. Посочва се, че ответникът
не е причинил вредите, описани в нея, тъй като не е бил бригадир и
работодател на пострадалия, а само е предавал парите от собственика на
сградата. Ответникът се сочи, че не е възложил на пострадалия да събаря
стената, която се е срутила и е причинила смъртта му. Тази задача е била
възложена лично от собственика на сградата - К.. Твърди се, че е налице
съпричиняване от страна, както на собственика на сградата К., така и от
страна на пострадалия Д. Н. К.. Съгласно изложеното, от съда се иска да
отхвърли частично исковите претенции на ищците за неимуществените вреди
от непозволено увреждане като неоснователни и недоказани и да присъди
сторените разноски.
От фактическа страна се установява следното :
С присъда № 7/03.06.21г. по НОХД № 565/20г. по описа на ОС Сливен
подсъдимият Ц. Л. Ш. е признат за виновен в това, че на 14.09.2018 г., в с. Ж.,
общ. К., е допуснал нарушение на Наредбата за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, задължаващ го преди започване на работа и до завършване
на строежа да извърши оценка на риска, нарушение на чл.16 т.3 от наредбата,
задължаващ го да предприеме съответните предпазни мерки за защита на
работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна
нестабилност на строителната конструкция, нарушение на чл. 27 т.1 от
2
същата наредба, задължаващ го да следи за спазването на изискванията на
ЗБУТ от работещите, по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице - Д. Н. К. и К.В.Т., и двамата от с. Ж., общ. К., чрез действия, които
спадат към правно-регламентираната дейност – строител и бригадир на
строителна бригада, представляващ източник на повишена опасност, които
той няма право да упражнява. Посочената присъда е потвърдена с решение №
3/06.01. 22 г. на АС Бургас и частично изменена с Решение от 11.04.2022г. по
к.н.д. № 148/2022г. на ВКС..
Единият от починалите при възникналия трудов инцидент на 14.09.2018
г. в с. Ж. е бил Д. Н. К. - баща на двамата ищци. Макар и на 73 години
починалият е бил в добро здраве и работоспособен. Получавал е пенсия и е
работил допълнително като строител, каквато е била и преди това професията
му. Изключително работлив, жизнен и трудолюбив. Двамата със съпругата си
П. К. К.а са живели в любов и разбирателство и са отгледали с много обич и
подкрепа двете си деца - И. и К., ищци по настоящото дело. Починалият е бил
скромен и трудолюбив, уважаван от съседи и приятели. Двамата ищци
изключително тежко са приели смъртта на своя баща, който за тях винаги е
бил опора - материална и най-вече емоционална. Научавайки за смъртта му
двамата са се почувствали така, все едно са загубили част от себе си. Двамата
ищци са израснали с родителите си, живеели са при тях, помагали са си
взаимно, имали са изключително силна връзка родител – дете, която със
смъртта на баща им е била прекъсната внезапно и непреодолимо. Мъката им е
била още по-голяма и от факта, че майка им също не е успяла да преодолее
загубата на съпруга си и това е довело до заболяването и по-късно до нейната
кончина. Болката от внезапната загуба на бащата и болестта на майката, като
последствие от загубата и на любимия човек, е била тежка, а мъката за
двамата ищци продължава и към настоящия момент, като с времето не само
не утихва, но и се задълбочава.
Видно от заключението на изслушаната по делото СМЕ наличието на
концентрация на алкохол 0.54 промила в кръвта на постр. К. рактически не би
се отразила на действията на човек, неговата ориентация и възприемане на
събитията от заобикалящия го свят.
В свидетелските показания, никой от разпитаните не заявява постр. К.
да е употребил алкохол в деня на злополуката. Според свидетелските
показания в бригадата решенията не са се вземали самостоятелно от
работниците в нея, а по преценка на ръководителя на бригадата, конкретно
ответника Ш.. Разпитаният св. Т. К. заявява, че той като собственик на имота
и възложител на работата, е контактувал единствено с отв. Ш. – на него е
плащал за материали и заплати на работниците. Решенията какво, кога и как
да се изпълни, са се вземали от ответника, който се явява и организатор на
тази строителна бригада, видно от показанията на разпитаните свидетели.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както
поотделно, така и в неговата съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и изготвената по
делото СМЕ.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правна квалификация на претендираните права - чл. 45 във вр. с чл. 52
от ЗЗД.
Предявените искове са допустими и изцяло основателни по основание и
размер.
На осн. Чл. 300 от ГПК постановената присъда в наказателното
производство е задължителна за гражданския съд относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От събраните по
делото доказателства се установява категорично причинно следствената
връзка между възникналия трудов инцидент и настъпилите внезапни и
непредвидими вреди за ищците, а именно загубата на техния баща.
Изследвана е връзката между родител и дете, при което се установява
изключително привързаност, обич и скръб от загубата. Ищците са загубили
техния баща, приятел и съветник в житейския им път. Болката за всеки от тях
е бил разтърстваща и непреодолима. Починалият е бил жизнен, добър и
отзивчив човек, в добро здраве, който е работил допълнително и помагал
финансово на своите деца. Преживяната внезапна болки и душевни страдания
от загубата на стожера и главата в семейството – баща на ищците, следва да
бъде обезщетена финансово по справедливост, по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Паричното обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори
увреденото лице за негативните нематериални последици, понесени от него
вследствие увреждането. То не може да върне починалия баща на ищците, но
до известна степен евентуално би могло да възмезди преживяната
емоционална травма от внезапната смърт на баща им.
По делото не се събраха доказателства за виновно съпричиняване на
вредоносния резултат от поведение на починалия К.. Исковите претенции
следва да бъдат уважени в пълен размер от по 75 000лева за всеки от ищците,
като се присъди и законната лихва, считано от 03.06.2021г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК на ищците са
дължими деловодни разноски за процесуално представителство от един
адвокат в размер на 1500лева, съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК.
Съобразно чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СлОС държавна такса в размер на 6000лева.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Л. Ш. с ЕГН ********** с адрес с. Ж., общ. К. ДА
ЗАПЛАТИ на всеки от ищците И. Д. Д. с ЕГН ********** и К. Д. К. с ЕГН
********** и двамата с адрес с.Ж., общ. К. сумата в размер на по 75 000лева
за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
4
вреди - душевни болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на
техния баща Д. Н. К., настъпила при инцидент на 14.09.2018г. в с.Ж., общ. К.,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ц. Л. Ш. с ЕГН ********** с адрес с. Ж., общ. К. ДА
ЗАПЛАТИ на всеки от ищците И. Д. Д. с ЕГН ********** и К. Д. К. с ЕГН
********** и двамата с адрес с.Ж., общ. К. сумата в размер 1500лева -
деловодни разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА Ц. Л. Ш. с ЕГН ********** с адрес с. Ж., общ. К. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса в размер на 6 000лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5