РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106893 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск предявен от ищцовото дружество
ЗК „Лев Инс“ срещу ответника Електроразпределение Юг ЕАД, с което иска
да се установи в отношенията между страните, че ответното дружество
дължи сумата от 450 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за имуществена застраховка
„Пожар и природни бедствия“, „Щети на имущества“ по застрахователна
полица полица № ******, със срок на валидност от ****** до ****** г. както
и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ******* г. по описа на Районен съд – П.
Ищцовото дружество твърди, че на *****г. в град К. е възникнала
авария по електропровод, собственост на „Електроразпределение Юг“ АД, в
резултат на което е прекъснало електрозахранването, предизвикано от токов
удар, вследствие на което е увреден лаптоп „DELL“, модел „N 5010“,
собственост на Д. П. П. Посочва, че към момента на аварията, увреденото
имуществото е било застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД. След подадено до ЗК
1
„Лев Инс“ искане за оценка от ****** г., дружеството е образувало щета с №
*******, които повреди са констатирани с протокол от същата дата, както и с
протокол от ЕРЮГ на ЕВН от *****г. изготвен с експертно заключение и
доклад по щетата, като е определен размер на застрахователно обезщетение в
размер на 450 лева. Претендират се съдебно-деловодни разноски, направени
са доказателствени искания.
Постъпил е отговор на исковата молба, в който се посочва, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Излагат се съображения, с
които се оспорва, че на **** г. параметрите на доставената електрическа
енергия и предоставените мрежови услуги в обекта на ищеца, да не са били в
рамките на допустимите по БДС стойности. Посочва, че липсва връзка между
увреждането на застрахованото имущество и предоставените от мрежовото
дружество услуги. Претендират се разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.410, ал.1, т.2
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ****** г. по
описа на ПдРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответното дружество в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
2
поведение на определени физически лица, на които ответникът е възложила
да поддържат в изправност съораженията си и носи отговорност за
бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Ответното дружество като признато от правото юридическо лице (чл.
136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособно, тъй като то формира и изразява
правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за
вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод
на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
3
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От доказателствената съкупност се установява, че ******г., в гр. К. е
прекъснато електрозахранването, което е предизвикало токов удар, вероятно
довел до увредата на лаптоп DELL модел N5010, собственост на Д. П. П. От
приетата по делото застрахователна полица № ********, със срок на
валидност от 19.09.2018г. до 18.09.2019г., се установява, че към момента на
аварията увреденото имущество е било застраховано в ЗК Лев Инс АД по
застраховка „Пожар и природни бедствия” и Щети на имущества“. От
писмените доказтелства се установява, че след подадено до ЗК Лев Инс АД
искане на оценка, в дружеството е образувана щета №******** и съответно
повредите са констатирани с протокол от *******г., както и с протокол от ЕР
ЮГ на ЕВН от ******г., след което е изготвено е експертно заключение и
доклад по щетата като е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 450лв.
Според СТЕ, чието заключение се кредитира като обективно и
компетентно дадено и не е оспорено от страните се установява, че ***** г. в
град К.не са нарушени параметрите на доставените услуги и отговарят на
договорената трета категория по осигуреност на електрозахранването, за
които „Електроразпределение Юг“ АД отговаря. Вещото лице посочва, че
данните от Специализираното диспечерско звено /СДЗ/ на ЕР Юг ЕАД за
района на КЕЦ „П.“ показват, че на *****г. не е имало прекъсвания и аварии
по съоръжения Ср.Н и Н.Н. в електроразпределителната мрежа на гр.К., които
да породят пренапрежения. ВЛ установява, че повредата на конкретното
имущество не е в пряка връзка с качеството и параметрите на предоставената
ел.енергия от ответното дружество, които да предизвикат увреждането, както
и че за случилата се на ******г. повреда на лаптоп DELL- модел N 5010
“
(изгоряла дънна платка) в дома на Д. П. П. на ул.“М. **, гр. К. най-
вероятната причина са предизвиканите токови удари в същия ден от
направените две автоматични включвания и изключвания на ВЕЛ 110 kV
“
„А., за които не носи отговорност ответника. Съдът кредитира изцяло
4
експертното заключение, като обективно и компетентно изготвено. В
контекста на изложеното съдът приема, че застрахователят няма право на
регрес за заплатеното обезщетение спрямо ответника, тъй като не се установи
причинителят на вредата.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри – 362 лева депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Юрисконсултското възнаграждение съдът
определя на 100 лева, при съобразяване с материалния интерес на делото, на
основание чл.25, ал.1 НЗПП.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лев Инс” АД, ЕИК ********* срещу
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД ЕИК ********* установителен иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 450 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, вследствие на възникнала авария на ***** г. в град К., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – **** г., до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед
№ ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ***** г. по описа на Районен съд – П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД ЕИК
*********, сума в размер на 462 лева , представляваща сторени разноски в
5
рамките на исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6