Р Е Ш Е Н И Е № 175
гр. Монтана, 13 април 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 01 04 2021 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМТРОВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 525 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ.
Образувано е по жалба на В.Д. *** против Експертно решение
№ 2681 от заседание № 166 на 11.09.2020 г. на Специализиран състав по Психични,
вътрешни и ССЗ на НЕЛК, гр. София, с което е потвърдено ЕР № 2184 от 10 06 2020
г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана.
В жалбата се твърди, че когато се е явявал на ТЕЛК,
обичайна практика е в писмото, с което го уведомяват на коя дата да се яви за
освидетелстване, да са изброени всички документи и изследвания, които трябва да
представи, което е и правил. Не счита, че има вина за това, че тези медицински
документи не са достатъчни на ТЕЛК и НЕЛК да се произнесат, тъй като е тяхно
задължение да му укажат какви медицински изследвания и в какъв срок и от коя
дата да представи. НЕЛК на практика му отказва произнасяне по водещата
диагноза, също и по придружаващите заболявания, с формални мотиви, които могат
да бъдат приравнени на липса на такива. Не му се предписва лечение за болките и
страданията, които има, нито е насочван къде и какви медицински изследвания
следва да си направи за точно установяване и лечение на заболяванията. Ето защо
счита, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на чл. 59,
ал. 1 АПК при липса на мотиви, съответно неспазване на установената форма - чл.
59, ал. 2, т. 7 и чл. 146, т. 2 от АПК; при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила - чл. 146, т. З АПК; при съществени противоречия с материалноправните
разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК и в несъответствие с целта на закона - чл. 146
т. 5 АПК. Моли да се отмени изцяло ЕР № 2681/11.09.2020 г. като незаконосъобразно,
както и да му се присъдят направените разноски по водене на делото. В с.з.
процесуалният представител адв. В.П. поддържа жалбата като твърди, че оспорващият страда от вроденото заболяване,
което е установено от акад. Стоянов, което заболяване е сравнително рядко,
особено за по-възрастни лица, но все пак го има. Психическите заболявания са
трудно измерими и диагнозите не винаги са пълни, всеобхватни, включително
конкретни. Въпреки, че заболяването не попада в изброените в Приложения № 1 към
чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и конкретно в част ІІ
- Психически болести, следва да се има
предвид последиците от проявяванията в ежедневието и трудовата деятелност,
които последици несъмнено сочат на силно нарушена работоспособност, извън така
наречения комфорт или качество на живот, т.е. лицето има значително намалена
работоспособност, което вероятно касае допълнителни изследвания и допълнително
прецизиране на заболяването, за да бъде съотносено към изискванията на
упомената наредба и конкретно Приложение № 1.
Ответната страна Специализиран състав на НЕЛК по психични,
вътрешни и ССЗ, чрез юрк К*** К*** в писмено становище заявява, че жалбата е
неоснователна и недоказана, а решението правилно, издадено от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствената
процедура. Правилно е приложен и материалният закон, поради което моли
Експертното решение да бъде оставено в сила.
Заинтересованите страни НЗОК, ТЕЛК НОИ, АСП и АХУ не вземат становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е
заключение по допусната еднолична експертиза на лекар-психиатър.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено следното:
Съгласно Заявление-декларация вх. № МН-20/04 01 2019 г.
чрез РКМЕ до ТЕЛК, В.Д.В. е поискал първично освидетелстване, към което е
представил Протокол на Медицинска комисия № 1 от 02 01 2019 г., медицинско
направление за ТЕЛК, преглед от технологичен център за спешна медицина –
Пловдив, експертно становище от Медицински университет – Пловдив, изследване от
2016 г. и 2017 г., амбулаторни листове от 2008, 2010, 2011, 2012, рецептурна
книжка.
Въз основа на подаденото заявление и преди да се
постанови настоящото оспорено ЕР на НЕЛК № 2681 от 11 09 2020 г., с което на В.Д.
*** не се определя % трайно намалена работоспособност, от същия този орган са
издадени, както следва: ЕР № 0737 от 19 04 2019 г. и ЕР № 1083 от 23 04 2020 г.,
с което са отменени други две ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Монтана, а именно: ЕР № 0532
от 07 02 2019 г. и ЕР № 3864 от 01 11
2019 г., с които ЕР също няма определен процент трайно намалена
работоспособност. Оценката на работоспособността /вид и степен на увреждане/ е
постановена при пълно освидетелстване на лицето по документи. За да постанови
този резултат НЕЛК по психични, вътрешни и СС болести приема, че посочената
водеща диагноза „Хиперкинетично разстройство, неуточнено” е характерна за
детска възраст, поради което не следва да се обсъжда от НЕЛК. Въз основа на
представената медицинска документация, този орган установява наличието на
смесено тревожно-депресивно разстройство, за което няма актуална медицинска
документация, поради което приема, че същото е отшумяло. НЕЛК по нервни, очни и
СС болести приема постановеното от очната експертиза на ТЕЛК, която заключава
съхранение на зрението, за което не се следва % ТНР. Като водеща диагноза НЕЛК
посочва „Смесено тревожно-депресивно разстройство”, която диагноза е различна
от водещата диагноза посочена в ЕР на ТЕЛК Монтана, а именно: „Хиперкинетично
разстройство, неуточнено”.
Със заключението си вещото лице установява, че на оспорващия, по диагнози
от рецептурна книжка - Депресивна невроза-300.4 и Афективни разстройства-296, за
периода 2001 – 2004 г., е провеждано лечение с антидепресанти и бензодиезепини
като лечението не е било системно и има големи периоди при които не е
предписвана терапия. В същия период на 10.10.2003 г. от доц. Д-р Д. Б*** е
проведено психологично изследване, което установява повишена тревожност и
депресивитет с изразена тенденция към соматизация с характеристиките на процес.
През 2010 и 2011 е лекуван амбулаторно от психиатър с АД и БЗД отново по повод
тревожно депресивен синдром, след което до 2017 г. липсва документация. Диагноза
„Дг: Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност F90.9...", е
поставена от Акад. Проф. Д-р С*** през 2017 и 2018 г. на частни прегледи. От
диагностичните указания на МКБ10 е видно че: Хиперкинетичните разстройства F90
- се характеризират с: 1. Ранно начало; 2. Съчетание от хиперактивно, зле
модулирано подчертано невнимаване и липса на устойчиво участие при изпълнение
на задачи; 3. Генерализиране на тези поведенчески характеристики в различни
ситуации и във времето. Хиперкинетичните разстройства винаги възникват рано в
развитието (обикновено в първите 5 години от живота). Техните главни характеристики са липса на постоянство в дейностите, които
изискват когнитивно участие и тенденция да се прехвърлят от една дейност в
друга без да завършват изцяло нито една от тях, заедно с това е налице
дезорганизирана, зле регулирана и прекомерна активност. Тези недостатъци
обикновено персистират през училищните години и дори в зряла възраст.
Диагностични указания - кардинални особености са нарушеното внимание и
хиперактивност. За поставяне на диагнозата трябва да са налице едновременно
нарушено внимание и хиперактивност, освен това те трябва да се проявяват в
повече от една ситуация. Дори и при възрастни Дг: Хиперактивно разстройство
може да бъде поставена. Основните критерии са същите, но вниманието и
активността трябва да се оценяват в зависимост от съответните възрастови норми.
Когато хиперкинетичността е съществувала в детството и вече не се наблюдава, но
е била последвана от друго състояние - дисоциално личностово разстройство или
злоупотреба с психоактивни вещества, тогава се кодира по-скоро настоящето
състояние, отколкото миналото. Ако са налице критериите за някое от
разстройствата с тревожност, те трябва да бъдат предпочетени пред Хиперкинетичното
разстройство. Аналогично, ако критериите за разстройство в настроението са
налице, не бива да се диагностицира допълнително Хиперкинетично разстройство."
При оспорващия липсват данни за наличие на Хиперкинетично разстройство в детска
възраст. В изключителни случаи, международната класификация на болестите
позволява да се приеме такава диагноза и при възрастни, но трябва да се има в
предвид и за наличие на тревожно депресивни симптоми в миналото, за което е
получавано лечение от различни психиатри. Поставянето на диагноза е от
компетентността на всеки лекар и е възможно да има разлика в преценката, а
определянето на нетрудоспособност е от компетентността на ТЕЛК и HEЛK.
Независимо от наличието или липсата на такова заболяване в случая, то не попада
в изброените в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., заболявания, конкретно част
Втора - „Психични болести”. В Протокола на ЛКК от ЦПЗ Враца от 02 01 2019 г. е
описано, че по данни на пациента началото на оплакванията са от 15 г. възраст, което
е характерно за други психични заболявания. Приложеното копие от Рецептурна
книжка и амбулаторни листи показват наличие на по-тежки симптоми в миналото, а
описаните диагнози съответстват на тревожно депресивно заболяване. Въз основа
на извършените констатации вещото лице дава заключение, че без обстоен преглед
на лицето, а още по-достоверно - стационарно наблюдение и диагностично
уточняване в университетска психиатрична клиника, не може да се прецени страда
ли същото от заболяването, което се претендира за съществуващо. Ако е налице
такова заболяване, по негови данни от 15 годишна възраст, то, същото не е
обичайно за състоянието, като същевременно това заболяване не попада в
изброените в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза, заболявания, конкретно част Втора – „Психични болести". По
действащото законодателство, лекарите в ТЕЛК и НЕЛК преценяват от какъв
специалист /в случая психиатър/ или каква клиника /психиатрична/ следва да
установят твърдяното заболяване. Когато се касае за прегледи заплащани от НЗОК,
документът е амбулаторен лист, при заплащане от пациента всякакъв документ,
където се отразява състояние, диагноза, лечение и др., а от стационар/клиника е
издадената епикриза. Не е необходимо лицето да има лекуващ лекар - психиатър,
който ла назначава терапия, проследява заболяването, тъй като това е доброволен
акт и става само при желание на пациента. Лекуващи лекари през 2001-2004 г. са
били Д-р Т*** , Д-р А*** , Д-р И., а през 2010 и 2011 г. - Д-р Д*** . Няма
данни да е провеждано лечение през 2017-2018 г., а само изследване. В резултат
на леченията, към момента на освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК не се установяват
повечето от симптомите, като това, което персистира е главоболието и изчерпване
на вниманието. Приложените документи от Акад. Проф. д-р С*** установяват
претендираното от оспорващия заболяване, но дали са достатъчни преценява ТЕЛК и
НЕЛК. В съдебно заседание вещото лице заявява, че не е преглеждал или събеседвал с оспорващия, а е работил по документи.
По делото са представени още медицинското експертно досие
на освидетелстваното лице, ведно с всички извършени изследвания, доказателства
за получаване на обжалваното експертно решение, както и такива за подаване на
жалбата в срок.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 25 11 2020 г., видно
от клеймото поставено върху жалбата /л. 4, респ. клеймото върху пощенския плик
– л. 8 е с дата 20 10/21 11 2020/, а оспореното решение е получено на 11 11
2020 г. /л. 11/, поради което същата е подадена в законоустановения срок от
лицето адресат на акта.
Съгласно чл. 101, ал. 7 от ЗЗ - принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест се определят с Наредба на Министерския съвет, а именно: Наредбата за медицинската експертиза /Наредбата/.
Съгласно чл. 62 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата - Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. В Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата и конкретно в част Втора – „Психични болести”, раздел ІХ – „Психични отклонения в детска възраст”, т. 4 – „Непсихотични разстройства в детско-юношеската възраст”, в т. 4.2 е посочено заболяване с код F90 (хиперкинетични разстройства) – 50 % (нарушение на активността и вниманието).
Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ експертизата на
вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
В същия смисъл е и чл. 3, ал. 3 от Правилник
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /Правилника/,
приет на основание чл. 109 от ЗЗ, според който устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103
и на РКМЕ се определят с правилник на
Министерския съвет.
Съгласно § 55 от Правилника
- Започналите и неприключили до 31 декември 2019 г. процедури по
освидетелстване/преосвидетелстване на лица за определяне на процент трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се довършват по досегашния
ред.
Съгласно чл. 4, вр. с чл. 3, ал. 3 от Правилника - Експертизата
за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в
трудоспособна възраст, се извършва само по предварително уточнени заболявания и
стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи.
Съгласно чл. 23, ал. 2 и
ал. 3 от Правилника - Личният лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата,
които нямат личен лекар - лекуващият лекар (лекар по дентална медицина),
насочва болния към ТЕЛК с медицинско направление по образец съгласно приложение
№ 4, когато приеме, че е налице: 1. трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност и 2.
вид и степен на увреждане. В случаите, при които за конкретно заболяване са
извършени консултации и изследвания през последните дванадесет месеца,
предхождащи явяването в ТЕЛК, и резултатите от тях са налични в медицинската
документация на лицето, към направлението по ал. 2 личният лекар (лекар по
дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – лекуващият лекар
(лекар по дентална медицина), прилага заверени копия на същите, без да се
налага повторното им назначение и извършване.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника - Националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Закона за лечебните заведения -
Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването. Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране
и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с
наредба на министъра на здравеопазването. В тази връзка Медицински стандарт
„Психиатрия” е утвърден с Наредба № 24/07 07 2004 г.
Страните спорят дали представената медицинска документация е достатъчна
да обуслови твърдяното от оспорващия заболяване, респ. същата води ли до
намалена работоспособност и в каква степен.
Съгласно чл.
142, ал. 1 и ал. 2 от АПК - Съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания.
В случая по
делото не се представят нови факти и обстоятелства, като под такива следва да
се имат предвид фактите и обстоятелствата, които променят съществуващото правно
положение към момента на постановяване на оспореното решение и имат значение за
правилното решение на спора по същество.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, същото дадено обективно, безпристрастно и в
съответствие с доказателствата по делото, без да е оспорено от страните и въз
основа на него приема, че независимо от наличието или липсата на твърдяното от
оспорващия заболяване в случая, то не попада в изброените в Приложение № 1 към
чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от
23.06.2017 г., заболявания, конкретно част Втора - „Психични болести”, поради
което и за него не се следва процент на трайно намалена работоспособност.
В тази връзка неоснователни
са възраженията, че органите на ТЕЛК и НЕЛК са тези, които имат задължение да
указват какви медицински изследвания, в какъв срок и от коя дата следва да се
представят, аргумент от чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Правилника. Това е така, тъй
като тези медицински органи са независими такива, издаващи специализирани
експертни решения въз основа на установените преди това заболявания, без да
установяват самите заболявания, последните установими от лекуващите/лични
лекари/ЛКК. Лицата, които имат определени симптоми, болки, страдания и др., са
тези, които следва да потърсят съответната медицинска помощ, включително и
специализирана такава, където съответният специалист е в компетентността си да
извършва прегледи, консултации, изследвания, както и да назначава лечения/терапии.
От доказателствата по делото, както и от констатациите на вещото лице,
оспорващият е провеждал лечение за периода 2001-2004 г. и то несистемно, през
2017 – 2018 г. е извършил изследване и консултация, без данни за провеждани
лечения, проследявания и наблюдения, в който смисъл са изискванията на
утвърдения, с Наредба № 24/2004 г., Медицински стандарт по Психиатрия. В случая
няма данни, нито за болнично лечение, нито за извънболнично психиатрично
лечение. По смисъла на закона, за такива лечения се счита това, което е
осъществено в амбулатория за първична медицинска помощ и амбулатория за
специализирана медицинска помощ, в които лекари със или без помощта на друг
персонал диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с психични разстройства
при спазване на правилата на добрата лекарска практика, както и правата на
пациентите според нормативните актове и международните конвенции. И в двата
случая /и при първичната и специализираната медицинска помощ/ се изисква
пациента да се диагностицира, респ. клинично изследва, да има назначено
лечение/терапия или изготвен индивидуален план за лечение и грижа, наблюдение
на състоянието във връзка с провежданото лечение, респ. водене на случая,
овладяване на спешни случаи, когато е необходимо, рехабилитация и други
дейности, които са специфични за съответния случай.
При тази
законова уредба може да бъде изведен единствения правно обоснован извод, че за
да бъде прието за установено дадено психично заболяване, за същото следва да
има налична и съответна медицинска документация – Амбулаторни листя, Епикризи и
други, където да са отразени специфичните за заболяването състояния, диагноза,
изследвания, в това число назначавана терапия/лечение, последващи наблюдения,
експертни оценки, респ. друго, каквито в случая липсват.
Еднократните
становища на акад. проф. д-р Д.С*** , първото през 2018 г., второто през 2021
г. макар и да свидетелстват за определено заболяване, същото не попада в
обхвата на Приложение № 1 на Наредба за медицинската експертиза. За целите на
ТЕЛК и НЕЛК, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност, се определя въз основа на представената медицинска
документация, а последната следва да съдържа съответната клиника – прегледи,
изследвания, назначена терапия, наблюдения на състоянието в резултат на
извършваното лечение, каквото както се установи, няма данни да е провеждано от
2004 г. до настоящия момент включително. Поради това и въпреки, че за лицето
няма задължение да има лекуващ лекар/лекари – психиатър, които да назначават
терапии и да следят заболяването, което е доброволен акт, според вещото лице,
то за целите на медицинската експертиза и установяването на процент намалена
работоспособност, това се явява релевантно и изискуемо законово условие, тъй
като въз основа на установената клиника от тези специалисти, органите на ТЕЛК и
НЕЛК могат да направят обоснован извод за съответния вид и степен на увреждане,
респ. степен на трайно намалената работоспособност.
Неоснователно е
възражението, че НЕЛК отказва произнасяне по водещата диагноза – F90 – „Хиперкинетично разстройство” с оглед
на заболяването, което е установено и за което претендира оспорващият. От една
страна липсва медицинска документация, която да установява твърдяната от
оспорващия диагноза „Хиперкинетично разстройство”. От друга страна, това
заболяване е в раздел ІХ „Психични отклонения в детска възраст” и е характерно именно
за тази възраст, в която оспорващият не е. Процентът трайно намалена
работоспособност /ТНР/, даден за заболяване, характеризиращо се с нарушение на
активността и вниманието е от значение единствено и само, когато това е
установено при деца, поради което и НЕЛК променя водещата диагноза. В тази
връзка вещото лице установява, че характеристиките на тази диагноза възникват в
ранно детство – първите пет години от живота, докато при оспорващия, по негови
данни, началото на оплакванията са от 15 г. възраст, което е характерно за
други психични заболявания. Органите на медицинската експертиза, както и съда
са правоприлагащи органи, а не нормотворящи, поради което, както за НЕЛК/ТЕЛК,
така и за съда е достатъчно да констатират, че заболяването/диагнозата несъответстват
на възрастта на лицето. Обстоятелството, че са налице аналогични симптоми,
освен, че същото не е достатъчно да обуслови поставянето на твърдяната
диагноза, то тези симптоми следва да бъдат разглеждани с цел установяване на
съответното психично заболяване. В тази връзка неоснователно е и възражението
за липса на мотиви на оспореното решение. И НЕЛК по психични, вътрешни и СС
болести, и НЕЛК по нервни, очни и СС болести излагат съображения защо не
определят процент трайно намалена работоспособност. Самият факт, който е
пояснен в ЕР на НЕЛК, че законодателят не предвижда възможност за лица извън
детска възраст да имат поставена диагноза „хиперкинетично разстройство,
неуточнено”, е достатъчно показателен и обоснован. Същевременно на това в
оспореното решение е посочено и липсата на медицинска документация, което само
по себе си също е мотивирано съображение, тъй като необсъждането на липсващи
факти и обстоятелства, не може да обуслови липсата на мотиви.
Еднократно и
инцидентно през 2017 г. е извършено изследване на главния мозък, при което е
установена дифузна травма на същия. Няма последваща и съответна медицинска
документация, която да установява по какъв начин тази травма се отразява на
здравословното състояние на лицето. Отново липсват изследвания, прегледи,
лечение, наблюдение на заболяването, което да носи процент на ТНР, така както
същите са описани в раздел І на Част Втора – Психични болести, респ. същата
травма да е причина за друг вид заболяване, което да носи процент на ТНР, по
друга част от цитираното Приложение № 1 към Наредбата.
Несъстоятелни са
възраженията на оспорващия, че никой не му предписва лечение за болките и страданията,
които има, нито го насочва къде и какви медицински изследвания следва да си
направи. От една страна това са общи твърдения, а от друга същите не са
подкрепени с доказателства – Амбулаторни листове, Епикризи. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че законодателят не гарантира, че прилагането на определена
терапия/назначено лечение следва да доведе до определен конкретен резултат.
По отношение на
установеното съпътстващо заболяване Астигматизмус Хиперметропкиус окули
утриускве със статус и функция на очите – 1.0 с корекция, въпреки липсата на
спор по отношение на същото, както ТЕЛК, така и НЕЛК са дължали произнасяне,
като в случая за установения клиничен статус и функция на очите – 1.0 с
корекция – не се следва процент на трайно намалена работоспособност - Приложение
№ 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата и конкретно в част Пета – „Очни заболявания”,
раздел І „Зрителна острота”. Наличието на корекция, за която не се следва
процент на трайно намалена работоспособност също е достатъчно обосновано, поради
липсата на други факти и обстоятелства, които да следва да бъдат обсъдени.
За пълнота на
изложението съдът следва да поясни, че за оспорващия няма законова пречка, да
предприеме необходимите стъпки като прегледи, лечения и наблюдения, въз основа
на които има законовата възможност да подаде ново искане за освидетелстване и
нова преценка на вида и степента на трайно увреждане.
С оглед на изложеното и предвид изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт
за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната
форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, и в
съответствие с целта на закона.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.Д. *** против Експертно решение №
2681 от заседание № 166 на 11.09.2020 г. на Специализиран състав по Психични,
вътрешни и ССЗ на НЕЛК, гр. София, с което е потвърдено ЕР № 2184 от 10 06 2020
г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: