№ 14822
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110125183 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Д. срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили на 30.01.2022 г. в гр. София в резултат на падане върху непочистено от лед и
сняг пътно платно пред адрес, ведно със законната лихва от 30.01.2022 г. до окончателното
плащане. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Ищцата твърди, че на 30.01.2022 г. паднала на пътното платно пред адрес, защото
улицата не била в нормално и почистено състояние от сняг и лед, позволяващо
безпрепятствено движение, и не е имало означения за състоянието й. Сочи, че след падането
не можела да се придвижва сама и била откарана в УМБАЛСМ „****“, където била
прегледана в Спешен кабинет по ортопедия и травматология, била направена
рентгенография, била й поставена диагноза „Счупване на пателата, закрито“, била
извършена пункция и евакуация на хематом и били назначени терапия и контролен преглед.
Твърди, че при контролен преглед на 26.02.2022 г. било установено, че продължава да
изпитва болка в областта на коляното и след нова рентгенография било предписано
продължаване на имобилизацията до 36-и ден, след което да се премахне шината и се
насочва към ЛФК, като състоянието й било отразено в Съдебномедицинско удостоверение
от 07.03.2022 г. Излага, че травматичните увреждания й причинили трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник, придружено с болка и страдание през периода на
възстановяване, като първите 36 дни болките били по-интензивни, а движението било
ограничено от предписаното обездвижване, като всичко това довело до качествени
изменения в начина й на живот, включително имала сериозни затруднения при
отглеждането на 1-годишното си дете и справянето с домакинството и се налагало да
получава помощ от майка си, тъй като е самотна майка. Посочва, че всичко това довело до
стрес, неудобства, тревожност, чувство на безсилие, притеснение, страх за отглеждане и
задоволяване потребностите на детето. Счита, че ответникът следва да носи отговорност за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложил дейността по
поддържането на общинския път.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
фирма, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Изтъква, че липсва детайлна
идентификация на мястото на инцидента, поради което е неясно дали то е неприлежащо към
жилищния блок. Твърди, че е изпълнил задълженията си по поддръжка на пътното платно и
тротарите – пътното платно в този район било обработено цялостно на 24.01.2022 г., а на
следващия ден ръчно били обработени тротоарните пространства, като районната
администрация не била сигнализирана за непочистени тротоари и улици в съответния
период, респ. за необходимост от допълнително почистване, а състоянието на терена и
атмосферните условия не са предполагали възлагане на допълнително почистване. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата вреди и
състоянието на пътното платно, като релевира възражение, че вредите са резултат от нейната
небрежност. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили при инцидент,
дължащ се на виновно непочистване от сняг и лед на пътното платно на мястото на
инцидента поради неизпълнение на задължението за зимно поддържане на улиците от лица,
на които ответникът се явява възложител на работата.
По предявения иск в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за нея неимуществени вреди, техния вид и размер;
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; качеството
на ответника на възложител на работата на прекия причинител на вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Относими към въпроса за датата и мястото на настъпване на процесния инцидент са
показанията на свидетелите П. и И.. От тях еднозначно се установява, че ищцата е
претърпяла инцидент – паднала е на ул. „****“ – в участъка пред адрес, на 30.01.2022 г.,
около 19 – 19:30 ч. При това положение възражението на ответника, че мястото на
събитието не е установено, като е възможно да се касае за прилежаща част към жилищния
блок, е неоснователно.
Относно причините за настъпване на инцидента са събрани две групи гласни
доказателства.
Според показанията на свидетелите П. и И. причина за падането на Д. е
подхлъзването й заради наличието на уличното платно на „коловози“ от непочистен и
отъпкан лед. Свид. П. посочва, че мястото не било почистено нито същия ден, нито
предните дни, както и че по принцип рядко се чистело.
От друга страна, свид. Пенов заявява, че към 30.01.2022 г. фирмата – концесионер,
отговаряща се за зимното поддържане на улиците в район „Връбница“, към който попада и
мястото на инцидента, е изпълнила задълженията си по снегопочистване на ул. „****“.
По този въпрос съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и И.. Макар
първата да е майка на ищцата, а вторият да е неин приятел, съдът намира, че те изложиха
при разпита добросъвестно обстоятелствата, които са възприели, по начина, по който са ги
възприели, включително състоянието на пътното платно на ул. „****“ – в частта пред адрес.
Техните показания са конкретни, логични, последователни и взаимно допълващи се, като
съдът ги намира за неопровергани от показанията на свид. Пенов – старши инспектор в
2
Столичен инспекторат, отговарящ за контрола върху дейностите, извършвани от фирмите –
концесионери на територията на район „Връбница“, и от представените от ответника
писмени доказателства.
За разлика от свидетелите П. и И. свид. Пенов даде уклончиви и противоречиви
отговори на конкретно поставените му въпроси, свързани с това дали на процесната дата е
посещавал мястото на инцидента, както и хипотетични отговори относно това дали мястото
на събитието е било почистено от сняг и лед към 30.01.2022 г. Това е напълно обяснимо,
защото предвид заеманата от него длъжност установяването по делото на неизпълнение на
дейностите по зимно поддържане на улиците от съответните фирми означава установяване
на неизпълнение на неговите служебни задължения по контрол върху тях. Така например
той посочи, че задълженията по снегопочистване са били изпълнени от фирмата –
концесионер към 30.01.2022 г., но първо заяви, че не е виждал констативен протокол от тази
дата и само предполага, че той е проверявал адреса тогава, а впоследствие категорично
посочи, че при обход на района е установил, че адресът е почистен, но е имало паркирани
автомобили, под които е невъзможно да се почисти, както и че е съставен ежедневен
протокол от заместника или от началника. Очевидно е за съда, че свид. Пенов не изложи при
разпита свои лични, непосредствени и конкретни възприятия и спомени по въпроса дали на
процесната дата улицата в района на инцидента е била почистена от сняг и лед. Вместо това
той изложи единствено свои предположения, базирани на това, че последната му нощна
смяна е била на 26.01.2022 г., от което според него следва, че е било почистено и асфалтът е
бил „на черно“, както и че заместник-директорът проверява инспекторите след снеговалеж,
а в случая ги е проверявал преди 27.01.2022 г., защото към 30.01.2022 г. всичко се е било
стопило и е било оттекло в дъждоприемните шахти, а така също и на ключовото според
свидетеля обстоятелство, че наблизо живеят „шефктата на въпросната фирма“ и началникът
на района. В останалата част показанията му са общи, защото съдържат единствено
описание на установения по принцип ред за извършване и контрол на дейностите по зимно
поддържане на улиците в район „Връбница“: относно наличието на оперативен план за
снегопочистване на улиците в района и установената в него последователност на
почистването; относно задължението за извършване на обход в началото и в края на смяната
и за съставяне на ежедневни констативни протоколи, на база на които се заплаща на
фирмата – концесионер след изваждане на площите, които е невъзможно да се почистят
поради наличието на паркирани автомобили на пътното платно; относно принципния
интерес на фирмата – концесионер да изпълни дейностите за зимния период и
неосвобождаването й от това задължение дори и след налагане на глоба; относно
осъществявания върху инспекторите от Столичен инспекторат контрол от мобилна група и
от заместник-директора. Същевременно при предявяване на свид. Пенов на Ежедневен
констативен протокол от 30.01.2022 г. /намиращ се в действителност на л. 78 – 81/ той заяви,
че процесният адрес е обхванат от записа на стр. 3, където е посочен следният адрес: „ул.
**** от бл. 504 до № 41“, но при внимателен прочит на протокола е видно, че този запис
касае дейности по ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи, спирки на МГТ,
пешеходни подлези, надлези и др., а не дейностите по зимно поддържане на улиците, като
протоколът в никоя своя част не обхваща последните, което категорично опровергава
показанията на свид. Пенов, че е съставен ежедневен констативен протокол относно
извършеното снегопочистване към 30.01.2022 г. в обхвата на процесния адрес.
Същевременно от представените от ответника ежедневни констативни протоколи се
установява, че в район „Връбница“ зимно поддържане на улиците е извършено само на
24.01.2022 г., 25.01.2022 г. и 26.01.2022 г. В протокола от 24.01.2022 г. обаче процесният
адрес не е описан като почистен, а от другите два протокола не се установява изобщо кои
улици са били почистени, защото е посочена единствено общата площ на почистените
улици и площта, която не е била почистена поради наличие на паркирани автомобили, като
мястото на инцидента не е нарочно посочено нито като почистено, нито като непочистено
3
заради паркираните автомобили. Това опровергава показанията на свид. Пенов дори в
частта, в която се опитва да убеди съда, че до 26.01.2022 г. задълженията по
снегопочистване и ледопочистване са били изпълнени, а след това не е имало такава
необходимост, защото асфалтът е бил „на черно“. Представеният от ответника Оперативен
план също не може да промени извода на съда, защото както следва от наименованието му,
касае се единствено за план, а планирането на определени места за извършване на
определени дейности в тях не доказва извършването на съответните дейности.
По изложените съображения съдът приема за доказано по делото наличието на
30.01.2022 г. на оформен като „коловози“ непочистен лед на пътното платно на ул. „****“ –
в участъка пред адрес, което е станало причина за падането на Д..
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. Определение на понятието „път“ се съдържа и в § 6, т. 1 ДР ЗДвП –
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и
улиците. Съгласно чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно § 1, т. 14 ДР
ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата, а според чл. 47, ал. 1 ППЗП поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, от което
следва, че поддържането на пътищата включва и дейности по зимното им поддържане.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че процесната
злополука е станала на пътното платно на улица, която е част от общинската пътна мрежа на
гр. София, поради което задължението за поддържането й е на фирма. От обстоятелството,
че на пътното платно към момента на настъпване на инцидента е имало непочистен лед, се
налага изводът, че ответникът не е изпълнил вменените му с чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“
ППЗП задължения. фирма като юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от нея лица, поради което отговоря за причинените от тези лица вреди при
или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия по осигуряване на необходимите зимни условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по ул. „****“ и ако от това тяхно бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, следва да бъде ангажирана деликтната
отговорност на възложителя – фирма, за обезщетяване на вредите. Бездействието на
натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в
случая презумпцията не е опровергана.
Относими към въпроса за настъпилите вреди за ищцата, техния вид, размер и
интензитет и наличието на причинно-следствена връзка между тях и процесния инцидент са
показанията на свидетелите П. и И., писмените доказателства на л. 4 – 6 и заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза /ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание/, което съдът кредитира като пълно, обективно,
компетентно и обосновано, се установява, че в деня на съобщения инцидент – 30.01.2022 г.,
при преглед и изследване на Д. са установени хематом на коляно, налагащ пункция и
евакуация, и счупване на коленна капачка на десен крак, а при съдебно-медицински преглед
на 07.03.2022 г. са установени и данни за заздравяваща разкъсно-контузна рана над
коленната капачка на десен крак. Вещото лице посочва, че счупването на коленното капаче
най-често е причинено при падане от собствен ръст върху сгънато коляно, като може да се
4
причини и при директен удар върху него. При това положение капачето се притиска върху
кондилите на бедрото и се счупва под действието на компресионен механизъм. При
съпътстваща рязка контракция на квадратния мускул на бедрото също настъпва счупването
по отломъчен механизъм. В зависимост от това дали надделява компресионният или
отломъчен механизъм се получават раздробени или напречни фрактури, а в случая е
установено напречно счупване, поради което следва да се приеме преобладаващ
компресионен механизъм, като причиняването на травмата много добре може да се обясни
по време и начин със съобщеното в исковата молба. Бързото и точно наместване е много
важно, защото остатъчните неравности по задната колянна ямка водят до бързо развитие на
бедрено-колянна артроза. Изборът на метода на лечение зависи от вида на счупването на
колянното капаче: ако, както в случая, диастазата на фрагментите не е по-голяма от 5 мм, се
счита, че няма пълно прекъсване на екстензорния /разгъвния/ апарат и може да се приложи
консервативно лечение – гипсова превръзка при пълно разтягане на коляното за 35 дни, но
при по-големи диастази е необходимо оперативно лечение. Травмата е била придружена с
болки и страдания, налагащи медикаментозно обезболяване, като постепенно болките са
отслабвали по интензитет. В зависимост от индивидуалния праг на болката болки след
зарастването може да има с години, като от медицинска гледна точка не може да се отхвърли
такава възможност, защото със счупването тъканта е качествено увредена и проведеното
лечение не води до пълна реконструкция и пълно възстановяване. На ултразвуково ниво са
засегнати нервни окончания, съдове, които хранят нервите, и оттам вече има рецепторна или
по-дълбока болка, което зависи и от процеса на възстановяване. При натоварване и при
резки промени на метрологичните условия се получава болезненост в областта на
травмираната зона. До функционалното възстановяване приблизително около 2 месеца след
травмата е било налице ограничение в придвижването и необходимост от ползване на
помощно средство за придвижване, с което са били затруднени ежедневните физически
дейности при ищцата. След заздравяване на счупените фрагменти се предприема
раздвижване на ставата. С оглед характера на счупването, приложеното лечение и възрастта
на ищцата функционално възстановяване – зарастване на костта и почти в пълен обем
възстановяване на движенията, при благоприятно протичане на оздравителен процес
настъпва за около 2 – 2.5 месеца от инцидента, но пълно възстановяване не може да има след
подобно травмиране, защото може да останат болки и дълго време да има персистиращи
отоци. Само за себе си подобно счупване причинява и се отнася към критериите на медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на долния десен крайник, а
съпътстващите травмата меко-тъканни увреждания – рана и хематом, сами за себе си са
причинили и се отнасят към критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Липсват данни за съпътстващи заболявания
при ищцата, които могат да способстват за загуба на равновесие.
От показанията на свид. П. се установява състоянието на ищцата преди и след
инцидента. Изяснява се, че след падането й свид. П. взела носения от нея багаж, придърпала
я на пейката пред блока, защото тя не можела да ходи, и се обадили на приятеля й, за да я
закара в болницата, като междувременно й направила промивка с „Риванол“. След падането
Д. много я болели двете колена, които се надули, и имала ожулвания. Тя била откарана в
„****“, където било установено, че има счупена капачка на дясното коляно. След инцидента
била един месец с гипс, а след неговото махане около 20 дни била с шина. Понеже много я
боляло и не можела да се обслужва сама и да се грижи за детето си, което по това време
било на около 1 година и половина, майка й след работа ходела да им помага, включително
да се грижи за детето, а докато тя била на работа, ищцата получавала помощ от бившия си
мъж. Възстановяването й преминало с обезболяващи. На контролните прегледи Д. ходела с
придружител. Понастоящем при студено време започва да я боли коляното и все още й е по-
трудно ходенето, като понякога коляното й се подува леко.
От показанията на свид. И. се изяснява, че се отзовал на молба да закара ищцата в
5
„****“ след падането. Отивайки на място, той я заварил на пейката пред блока заедно с
майка й и дъщеря й, като кракът й бил надут, поради което я закарал с нейната кола, за да
може да си опъне крака. Разказва, че в „****“ я придружавал по снимки, бутайки я с
количка, защото тя не можела да се движи, както и че било установено счупване на
капачката, поради което кракът й бил гипсиран догоре. Съобщава, че Д. разчитала на майка
си за грижите за детето, а свид. И. я придружавал на повечето контролни прегледи, защото
не била подвижна. Тя му се оплаквала, че й е трудно и не може да се грижи за детето.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и И. в посочените части.
Първата е била с ищцата непосредствено преди и след процесното събитие и лично е
възприела състоянието й преди и след това, а вторият се е отзовал на молба за съдействие и е
възприел непосредствено състоянието на Д. скоро след събитието. Същевременно техните
показания намират опора в другите доказателства по делото – в представената медицинска
документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Конкретно в частта
относно възстановителния процес и продължаващите и понастоящем оплаквания на ищцата
показанията на свид. П. са категорично потвърдени по експертен път – въз основа на
заключението на съдебно-медицинската експертиза и разясненията на вещото лице, според
които при подобно травмиране не може да има пълно възстановяване, а може дълго време да
останат болки и да има персистиращи отоци.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне размера на понесените от ищцата неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалата към датата на събитието – 30 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – хематом на коляно, налагащ пункция и
евакуация, и разкъсно-контузна рана над коленна капачка на десен крак, които
представляват меко-тъканни увреждания, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и счупване на коленна капачка на десен крак, причинило трайно
затруднение на движението му, но без пълно прекъсване на разгъвния апарат; 4. начина,
времетраенето и степента на тяхната регенерация – провеждането на консервативно /вместо
оперативно/ лечение чрез поставянето на гипсова превръзка за около 1 месец, а след това
поставяне на шина за около 20 дни, в резултат на което е настъпило функционално
възстановяване, но пълно възстановяване след подобно травмиране не е възможно; 5.
интензитетът на търпените болки, страдания и неудобства по време на възстановителния
процес – ограничение в придвижването за период от около 2 месеца, налагащо ползването
на помощно средство, както и интензивни болки в началото на възстановителния процес,
6
налагащи медикаментозно обезболяване, като болките /макар и с по-нисък интензитет/ и
отоците епизодично се проявяват и понастоящем; 6. претърпените неудобства по време на
възстановяването – качествени изменения в начина на живота на ищцата по време на
възстановителния процес поради възникналата необходимост да получава помощ в
ежедневните домакински дейности и при отглеждане на малкото й дете, както и
необходимост да бъде водена на контролните прегледи; 7. отражението на събитието върху
психо-емоционалния статус, което не се установи да надхвърля обичайните негативни
емоции. С оглед на всичко това, но давайки приоритет на счупването на капачката на
коляното на десния крак и произтичащите от него ограничения в придвижването, болки и
отоци, поставили Д. в ситуация на зависимост от близки при извършването на ежедневни
дейности, включително при отглеждането на малкото й дете, както и на наличието на
продължаващи и към настоящия момент епизодични болки и отоци, съдът приема, че следва
да се определи в съответствие с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от процесното събитие в размер на 8 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата следва да се
посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът възразява, че
инцидентът е настъпил поради небрежност от страна на ищцата, като с Определение №
24179/19.09.2022 г. съдът изрично му е указал, че носи тежестта да докаже възражението си
за съпричиняване, както и че не сочи доказателства за това, но въпреки това ответникът не е
ангажирал доказателства в тази връзка. Същевременно доказателствената съвкупност не
съдържа данни за поведение на ищцата, което обективно да е допринесло за настъпване на
вредите. Ето защо съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Предвид горното, а и с оглед разясненията на вещото лице д-р Г., че липсват данни за
съпътстващи заболявания на ищцата, които биха могли да доведат до загуба на равновесие,
т.е. биха могли да повлияят върху начина на получаването на уврежданията, съдът намира,
че единствената причина за процесния инцидент е наличието на 30.01.2022 г. на
непочитестен лед върху пътното платно на ул. „****“ – пред адрес, поради което не е налице
основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Следователно искът е изцяло основателен, като върху сумата от 8 000 лв. ответникът
дължи и законната лихва, считано от 30.01.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал.
1 ГПК на процесуалния представител на ищцата се дължи възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата
към датата на сключване на договора редакция/ и възлизащо на сумата от 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС
разноските за производството в общ размер на 620 лв., както следва: 320 лв. – държавна
такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, с БУЛСТАТ ****, с адрес: адрес, да заплати на М. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: адрес, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 8 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 30.01.2022 г. в гр. София в резултат
на падане върху непочистено от лед и сняг пътно платно пред адрес, ведно със законната
лихва от 30.01.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА фирма, с БУЛСТАТ ****, с адрес: адрес, да заплати на адв. С. Д. от САК,
с личен № ****, с адрес: адрес, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 730 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Б. Д..
ОСЪЖДА фирма, с БУЛСТАТ ****, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 620 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8