РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200817 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на В. СЛ. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Дупница, *****, срещу Наказателно постановление №563337-F588233/12.03.2021г.,
издадено от Д. Т. В. - началник на Отдел “Оперативни дейности“ - Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Карабелева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.01.2021г. в 12:12 часа била извършена проверка на търговски обект - кафе
автомат на самообслужване, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“ бл.517,
стопанисван от В. СЛ. С. с ЕГН: ********** в качеството си на физическо лице. При
проверката след извършена контролна покупка на 1бр. топъл шоколад на стойност от
0,50лв., заплатена с монета от 0,50лв. в брой от Н. К. С. – ИП, е установено, че покупката не
е регистрирана като продажба /визуализирана на дисплей/, поради липсата в обекта на
монтирано и въведено и експлоатация фискално устройство вградено в автомат на
1
самообслужване /ФУВАС/. За извършената проверка и направените констатации бил
съставен ПИП № 0052223/29.01.2021г.
Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП
доказателства, АНО е издал обжалваното Наказателно постановление №563337-
F588233/12.03.2021г., издадено от Д. Т. В. Вълканов - началник на Отдел “Оперативни
дейности“ - Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 от ЗДДС, за извършено нарушение
по чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН.
Въпреки това, съдът счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения, поради следните причини:
На първо място съгласно чл.118, ал.3 ЗДДС „В случаите на продажби на услуги с
развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за
самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата,
може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин,
определени с наредбата по ал. 4.“
Според настоящия съдебен състав процесното нарушение неправилно е
квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, вместо по чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ във вр. чл.
118, ал. 3 от ЗДДС, която норма се явява специална по отношение тази на чл. 7, ал. 1 от
Наредбата.
Констатираното нарушение не е квалифицирано по правилната материалноправната
норма, което води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
същото следва да бъде отменено. /в тази насока Решение №340 от 04.03.2021г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. №157/2021г./
2
На следващо място, производството по установяване на административни нарушения
и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е
строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите,
които трябва да съдържат съответните актове.
В конкретния случай в процесното НП се излага твърдения за две допуснати
нарушения : 1/ нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ липса на
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта и
2/ нарушение по чл. 3, ал. 8, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ -
извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД.
В същото време действията на жалбоподателя са квалифицирани от АНО като
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ и подведени под санкцията на
чл.118, ал.4 ЗДДС. Това обаче не може да санира допуснатото от АНО нарушение, състоящо
се в излагане на факти за допуснати две отделни нарушения, тъй като това безспорно
създава съмнение и у жалбоподателя и у съда във връзка с това, за кое точно нарушение е
ангажирана административно – наказателната отговорност на нарушителя. В тази връзка
следва да се има предвид, че за повдигнатото на същия обвинение не може да се съди и
същото не следва да се извежда единствено от дадената му правна квалификация, а и от
изложената в НП фактическа обстановка. Нормите на чл.42, т.3-4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и
НП датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, вкл. и самото деяние и в какво се изразява то
– ако е извършено с действие да се опишат конкретните актове, ако е с бездействие да се
посочи какво е следвало да се направи. Спазването на тези норми цели гарантиране на
правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв
начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който
определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая,
безспорно е била ограничена възможността на жалбоподателя да разбере, за какво е
ангажирана отговорността му. Нещо повече, ограничена е и възможността на съда да
извърши съдебен контрол на така издаденото НП с оглед създадената неяснота относно
„повдигнатото обвинение“ на жалбоподателя.
От друга страна с процесното НП на жалбоподателят е наложено едно
административно наказание. След като в случая е наложено само едно административно
наказание „глоба”, то не може да се установи за кое точно нарушение е наказано лицето,
посочено за нарушител в АУАН и НП. Допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН,
съобразно който за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание, е от
категорията на съществените такива, защото не дава възможност на наказаното лице да
разбере за кое точно нарушение му се налага административното наказание, а от друга
3
страна води до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно
законосъобразността на наказателното постановление и винаги води до
незаконосъобразност на крайния акт – издаденото НП.
На следващо място БРС намира, че неправилно е бил определен и субектът на
административно – наказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. В тази
връзка следва да се има предвид, че изводът относно собствеността на процесния автомат на
АНО се основата единствено на местонахождението на същия – пред търговски обект,
стопанисван от „А.Ф.“ ЕООД: ******, с управител и едноличен собственик на капитала
жалбоподателя - В. СЛ. С.. Не става ясно защо, след като автоматът е монтиран именно пред
въпросния търговски обект е санкциониран В. СЛ. С. в качеството му на физическо лице,
като доводи за това изобщо липсват в процесното НП. В тази връзка актосъставителят заяви
при разпита му в съдебно заседание, че жалбоподателят е посочил себе си като собственик
на автомата в нарочно депозирана декларация. Същата е приложена на л.26 от делото, но в
нея ясно е упоменато, че се подава от В. СЛ. С. в качеството му на МОЛ на „А.Ф.“ ЕООД:
****** и че машината е поставена на процесния магазин, като жалбоподателят изрично
посочва, че се надява това да не е „извън правилата за употреба на фирмата му.“ При това,
видно от представените от самия наказващ орган доказателства /справка на л.52 от делото/
след извършената проверка на процесния автомат за самообслужване е било поставено
ФУВАС, регистрирано именно на „А.Ф.“ ЕООД: ******.
С оглед на всичко гореизложено следва да се заключи, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №563337-F588233/12.03.2021г., издадено от
Д. Т. В. Вълканов - Началник на Отдел “Оперативни дейности“ - Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя - В. СЛ. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Дупница, *****, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 от
ЗДДС, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
като за жалбоподателя да се изпрати на адрес: гр.Бургас, *****.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4