Решение по дело №6462/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 19.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

                    Андрей Георгиев

 

при секретаря Антоанета Луканова………….……………………………… и с участието на прокурора ……....…………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...….в.гр.дело № 6 462..по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от  П.на Р Б., с която обжалва решение № 20 779 от 13.12.2016 г., постановено по гр.д .№ 38 134/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, в частта, в която съдът е осъдил да заплати обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата се твърди, че не е налице една от предпоставките за уважаването на така предявеният иск – претърпени вреди. В тази връзка прави анализ на събраните по делото гласни доказателства, както и навежда твърдения, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че по време на наказателното преследване ищцата е завършила висше образование, работела е , както и че проблемите със съня са се появили пет години след като е била привлечена. Оспорва размера на присъденото обезщетение. Твърди, че дори да се приеме, че е търпяла вреди, то същите не са само резултат от действията на прокуратурата, както и че следва да се вземе предвид, че представителят на прокуратурата не е поддържал обвинението. Моли съда да отмени атакуваното, като незаконосъобразно, евентуално, да намали размера на присъденото обезщетение.

Ответникът по жалбата К.Д.С. оспорва подадената жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

С частна жалба К.Д.С. оспорва решение от 05.012017 г., с което съдът е отказал да измени постановеното решение, в частта за разноските. Твърди, че е оказана безплатна помощ, поради което съдът е следвало да осъди ответника да заплати възнаграждение. Развива довод, че не е необходимо да се посочва в пълномощното и договора за правна помощ, а е достатъчно да се установи, че адвоката е оказвал такава, поради затрудненото положение на ищцата. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да измени постановеното решение, в частта за разноските.

Ответникът П.на Р Б. оспорва същата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 20 779 от 13.12.2016 г., постановено по гр.д .№ 38 134/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, че съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ П.на Р Б. да заплати на К.Д.С. сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 05.02.2016 г. до окончателното й изплащане - обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на 07.07.2007 г. за престъпления по 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4 от НК, за които е била оправдана с влязла в сила на 05.02.2016 г. присъда, постановена по НОХД № 15 276/2014г. на СРС, 21 състав, отхвърлил е претенцията за лихва като неоснователна и е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК П.на Р Б. да заплати на К.Д.С. сумата 300 лв.-разноски по делото.

     Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение 05.01.2017 г., постановено по гр.д .№ 38 134/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.

           Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че на 07.07.2007 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.354 а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК. Въз основа на това обвинение на 23.01.2008 г. е внесен обвинителен акт в съда.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с присъда, постановена по НОХД № 15 276/2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21 състав, влязла в сила на 05.02.2016 г., ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите обвинения за престъпления по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК.

           В показанията си свидетелката Г.С., сестар на ищцата твърди, че от момента на привличането й до постановяване на окончателния съдебен акт, ищцата изпитвала негативни емоции, затворила се в себе си, не допуска хора до себе си.

           В заключението на съдебно психологична експертиза, се твърди от вещото лице, че ищцата не страда от психично заболяване. Касае се обаче за тревожно личностно разстройство, което е предизвикано от взаимодействието й със средата, по специално от неблагополучията й при досега и със съдебната система. Публичният арест на ищцата през 2007 г. е провокирал преживяване на остра стресова реакция, продължило около месец. Вещото лице сочи, че продължителният наказателен процес е довел до психично изчерпване, отключило паническо разстройство и наложило амбулаторно лечение през 2008 г. Сочи освен това, че при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство, което не е преодоляно напълно, като продължилите девет години съдебни процедури са забавили професионалното й развитие, реализация и самодоказване, както и възможността й да постигне успехи и признание. Вещото лице сочи освен това, че лечението на ищцата протича със затегнат ход, което говори за хронифициране на посттравматичното стресово разстройство, при което не би могъл да се даде категоричен отговор за продължителността на това състояние.

           От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           Предявен е иск, с правно основание чл. 2, ал.1, т.З ЗОДОВ, за сумата от 0 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу ищеца.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената жалба съдът намира, че същата е подадена, в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват атакувания акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

           С атакуваното решение № 20 779 от 13.12.2016 г., постановено по гр.д .№ 38 134/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ П.на Р Б. да заплати на К.Д.С. сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 05.02.2016 г. до окончателното й изплащане - обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на 07.07.2007 г. за престъпления по 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4 от НК, за които е била оправдана с влязла в сила на 05.02.2016 г. присъда, постановена по НОХД № 15 276/2014г. на СРС, 21 състав, отхвърлил е претенцията за лихва като неоснователна и е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК П.на Р Б. да заплати на К.Д.С. сумата 300 лв.-разноски по делото.

Релевираните от ответника в първоинстанционното производство доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдения, че не е налице доказана, при условията на пълното и главно доказване предпоставка за ангажиране на неговата отговорност – причинени вреди, както и с твърдения, че определения размер на обезщетението е завишен. Така релевираните доводи, съдът намира за частично основателни.

  Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е привлечен като обвиняем и производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди.

По отношение на наведения довод, че не е налице една от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, съдът в настоящия си състав намира същата за неоснователна. Видно от доказателствата по делото, ищцата е установила претърпените вреди, както и причинно следствената връзка между вредите и незаконосъобразните действия по повдигане и поддържане на обвинение от страна на представители на ответника, поради което така наведеното основание е неоснователно.

По отношение на втория наведен довод свързан с определяне на размера на обезщетението, което ще репарира вредите, съдът намира същия за основателен. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна, фактори за определяне на обезщетението са продължителността на забавянето на производството, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното решение първоинстанционния съд,  е отчел предпоставките за определяне размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че не са ангажирани и доказателства, които да обосновават извод за наличието на изключителни вреди, причинени от повдигнатото обвинение, за което ищцата е оправдана. Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза ищцата е „силно интровертиран тип, т.е. затворен тип, който трудно споделя чувства, мисли“. От друга страна липсват конкретика в заключението по отношение на наречената „фрустираща зависимост“.  Даденото в тази част заключение е всъщност посочване на определението за явлението в психологията и е в противоречие с другите събрани по делото доказателства, твърдени от самата ищца, че по време на производството е завършила висше образование. Изводите, че „съдебните процедури са отложили и забавили професионалното й развитие, реализация и самодоказване, блокирали са възможността й да постигне успехи и признание“ не кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Не намират подкрепа в доказателствения материал, че не е могла да си намери работа, с оглед обвинението. Точно обратното, видно от представената от самата нея трудова книжка, същата е полагала труд по трудово правоотношение през целия период. Не на последно място, настоящият състав намира, че следва да се отчете и основанието за постановяване на оправдателната присъда. Видно от доказателствата по делото, ищцата е оправдана не защото не е извършила престъплението, в което е обвинена, а процесуално такова – неподписването на протокола за оглед, претърсване и изземване. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че определения размер на обезщетението е завишен. Справедлив размер на обезщетението е сумата от 8 000 лв., поради което атакуваното решение следва да се отмени над сумата от 8 000 лв., до пълния присъден размер от 20 000 лв., като предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.

По подадената въззивна (частна) жалба против определението от 05.01.2017 г.:

По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Релевираните доводи са свързани с неправилния извод на съда по отношение на основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение, при осъществена защита. В хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 ЗА хипотези. Същите следва да бъдат изрично конкретизирани. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Както е прието в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на тричленен състав на Първо ТО /която теза настоящият състав напълно споделя/, договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В конкретния случай липсват такива изявление, поради което настоящият състав намира, че атакуваното решение (определение) е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, съдът намира, че същото е основателно, поради което въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 730 лв., на основание чл.78 от ГПК, вр.чл.38 от ЗАдв.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

                   ПОТВЪРЖДАВА  решение 05.01.2017 г., постановено по гр.д .№ 38 134/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, като законосъобразно и правилно.

                        ОТМЕНЯ решение № 20 779 от 13.12.2016 г., постановено по гр.д .№ 38 134/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение над сумата от 8 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ, като неправилно и незаконосъбразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.С., ЕГН: ********** срещу П.на Р Б., гр. София, бул. „Витоша“ №2 иск  с правно основание чл. 2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ за горницата над сумата от 8 000 лв., до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан.

                        ОСЪЖДА П.на Р Б., гр. София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на С. Ц. С. от САК сумата от 730 (седемстотин и тридесет) лв., на основание чл.78 от ГПК, вр.чл.38 от ЗАдв.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд,  при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                            Членове: 1.                         

 

 

 

                                                                                                                      2.