РЕШЕНИЕ
№11/14.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 354/2019 г. по
описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, инициирано е по жалба на „Тенийв”ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от Д.Т.Д. против
Наказателно постановление № 03-0106394, издадено на 12.12.2018
г. от
Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 264 вр. чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 415в ал. 1
от КТ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, като настоява съдът да приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и на дружеството – въззивник не следва да бъде налагана административна
санкция за допуснатото нарушение. В с.з. въззивникът участва чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Алтернативно моли
за намаляване на наложената санкция.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган
относно извършването на нарушението, неговия автор и санкцията, която ме се
следва са правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай Моли съда, да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
При извършена през м. ноември 2018 г. проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Тенийв“ЕООД гр. Варна се установило, че лицето П.К. Д.,
работеща в дружеството на длъжност „продавач – консултант“, е полагала труд на
22.09.2018 г., като не й е било заплатено полагащото й се възнаграждение за
това, че е работила на официален празник. Това обстоятелство било констатирано
въз основа на представените от страна на дружеството отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за месец септември 2018 г. и платежна ведомост за същия месец. Въз основа на това на 29.11.2018 г. срещу „Тенийв“ЕООД в присъствието на
неговия управител бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за допуснато нарушение по чл. 264 вр. чл. 154 и чл. 128 т. 2 от КТ.
Срещу така съставения акт на 03.12.2018 г. постъпило писмено възражение, ведно
с което били представени доказателства за вече изплатено на лицето дължимо
допълнително възнаграждение за м. септември /РКО от 30.11.2018 г./. Вземайки
предвид тези обстоятелства административно наказващия орган /АНО/ приел
възражението за неоснователно, счел, че са налице обстоятелствата по чл. 415в
ал. 1 от КТ и наложил предвидената в тази разпоредба имуществена санкция в
максимален размер.
Така описаната фактическа обстановка
се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните
свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Факта, че към 31.10.2018 г. на работника не е било изплатено дължимото възнаграждение
за положен труд на официален празник не се оспорва и от въззивника.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя
на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно –
наказателно производство не се правят и от въззивника.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
За да е съставомерно нарушението по чл. 264 КТ следва наказаното лице да
има качеството работодател, да е престиран труд от работник или служител на
официален празник и да не е платено за престирания труд възнаграждение в удвоен
размер. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства - писмени и
гласни безспорно се установява, че към момента на проверката, извършена от
служители на Д“ИТ“ – Варна дружеството не е заплатило на Д. дължимото трудово
възнаграждение за положения от нея труд на официален празник. Сторило е това
впоследствие, за което е представило и доказателства пред АНО. Въз основа на тях
наказващия орган приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 414в ал. 1 от КТ, съгласно който - “За
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв”.
Ето защо
съдът приема, че в конкретния случай дружеството – въззивник действително
е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 264
от КТ нарушение.
Правилно и законосъобразно АНО е приел, че са налице
предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за
маловажно нарушение. Законодателят
конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря
нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място
е предвидено нарушението “да може да се отстрани веднага по реда, предвиден в
този кодекс” и на второ – “от него да не са произлезли вредни последици за
работници или служители”. Нормата е императивна, тя не
дава оперативна самостоятелност на АНО, а и на съда, да прецени по
целесъобразност дали следва да приложи тази норма. Нарушението не само може да
бъде отстранено веднага след установяването му, но и реално е било отстранено,
като още на следващия месец на
работника е било платено полагащото му се възнаграждение. От
деянието не са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства
АНО е бил длъжен и е приложил привилегирования състав на нарушение по чл.415в.
Определяйки санкцията в предвидения максимален размер АНО
не е съобразил обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 27 от ЗАНН. При
определяне размера на санкцията по чл. 415в от КТ, като смекчаващо
отговорността обстоятелство е следвало да бъдат взети предвид осъзнаването на
нарушението, ниската стойност на дължимото възнаграждение и факта, че се касае
за положен труд в само един ден, сравнително краткото просрочие на изплащането
на дължимото възнаграждение, липсата на данни за други допуснати нарушения на
трудовото законодателство от въззивника. Всички тези обстоятелства не са били
преценени от наказващия орган, който необосновано е наложил максимално
предвидената санкция на нарушителя. Предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства на нарушителя, съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено в минимален размер на предвиденото в закона. Имуществена санкция в
размер на 100 лева би била достатъчна с оглед конкретно извършеното нарушение и
за да се постигнат предвидените от закона цели, като се въздейства както върху
нарушителя, така и върху членовете на обществото.
На
последно място, предвид възраженията на въззивника,
наведени от неговия процесуален представител по съществото на делото, следва да
се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по
Тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК на ВАС специалният състав по глава ХIХ,
раздел II КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415
в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28
от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения установени по КТ,
съобразно чл.
415 в от КТ следва да имат два основни признака - нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители, като в настоящия случай са налице и двете
предпоставки. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от случаите по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - имуществена
санкция, но в многократно по-нисък размер. По изложените съображения съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като в настоящия случай приложението на чл. 28
от ЗАНН се дерогира от специалната норма на чл. 415в ал. 1 от КТ, касаеща привилегированите
състави на административни нарушения на този кодекс.
Разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ се отнася към тази на чл. 28
от ЗАНН като специална норма към обща в производствата по налагане на
наказания във връзка с установени нарушения по прилагане на трудовото
законодателство. Тя дава възможност на административнонаказващия орган, при
наличие на определени обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца с
по-ниска степен на обществена опасност, да наложи по-лека санкция, без да
нарушава принципа за индивидуалната и генералната превенция.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в частта на наложената
санкция, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-0106394, издадено на 12.12.2018 г. от
Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна срещу „Тенийв”ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от Д.Т.Д. като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 300 лева на 100 лева /сто
лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: