Определение по дело №38155/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8673
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110138155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8673
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110138155 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 229796/27.10.2022 г./ на Г.
В. Р. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – главен ответник, и срещу „Кардиф Общо застраховане“
КЧТ – евентуален ответник.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Възражението на евентуалния ответник за нередовност на исковата молба поради
непосочване на наименованието му в нея е неоснователно, доколкото този пропуск е
отстранен с молба с вх. № 229796/27.10.2022 г. Неоснователно е и възражението му, че
исковата молба е нередовна поради непосочване в нея на банкова сметка, защото в случая са
предявени обективно и субективно съединени евентуални установителни искове, а
посочването на банкова сметка или друг начин за плащане е изискване за редовност на
исковата молба само в случаите на осъдителен иск за парично вземане. От друга страна
обаче съдът констатира, че като евентуален ответник е посочен клон на чуждестранен
търговец, който обаче не разполага със самостоятелна правосубектност и не може да е
надлежна страна в процеса, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да
посочи правосубектен евентуален ответник.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати като
писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено, защото поставените въпроси са допустими, относими и необходими за изясняване
на делото от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи правосубектен евентуален ответник. При неизпълнение на
указанията в срок съдът ще върне на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта
по предявените срещу „Кардиф Общо застраховане“ КЧТ искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.04.2023 г. от 09:50 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговорите на исковата молба и приложенията.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по поставените от ищеца задачи при
депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
Магдалена Запрянова Маджарова, със специалност: счетоводство и контрол, която ДА
СЕ ПРИЗОВЕ незабавно за откритото заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответниците, както и че
следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото
заседание.
УКАЗВА на ответниците, че следва да съдействат на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят достъп до счетоводството си и предоставят всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответниците са създали пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Г. В. Р. при условията на обективно и субективно съединяване
следните искове:
Срещу главния ответник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са предявени обективно съединени
искове за прогласяване за нищожен на различни основания на Договор за потребителски
кредит № **********/14.02.2022 г. С оглед съдебната практика /например Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.
№ 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/ те следва да се разгледат при условията на евентуалност, като
подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото, както следва: главен иск с правно основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП – за признаване за установено, че Договор за
потребителски кредит № **********/14.02.2022 г. е нищожен поради наличието в него на
неравноправни клаузи; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за признаване за
установено, че Договор за потребителски кредит № **********/14.02.2022 г. е нищожен
поради противоречие на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за
признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № **********/14.02.2022 г. е
нищожен поради накърняване на добрите нрави
Срещу евентуалния ответник „Кардиф Общо застраховане“ КЧТ са предявени
2
следните евентуално съединени помежду си искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
2 ЗЗД – за признаване за установено, че Договор за застраховка Bank пакет 3 сметка и
Договор за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка са нищожни поради липса на съгласие;
иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – за признаване за установено, че Договор за
застраховка Bank пакет 3 сметка и Договор за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка са
нищожни поради наличието в тях на неравноправни клаузи.
Ищецът излага следните твърдения: По силата на Договор за потребителски кредит
№ **********/14.02.2022 г., сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, е получил за лични нужди кредит в размер на 1 500 лв., но в договора като
размер на кредита е посочена сумата от 2 505.12 лв., включваща получената от него сума от
1 500 лв. и сумата от 1 005.12 лв., представляваща сбор от застрахователните премии по две
застраховки, както следва: 479.53 лв. – застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3
сметка; 525.59 лв. – застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка.
Уговорени са лихвен процент по кредита в размер на 41.12 % и ГПР в размер на 49.85 %.
Ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 5 140.79 лв. на 48 месечни
погасителни вноски – всяка в размер на 107.10 лв., с изключение на последната, възлизаща
на 107.09 лв., като крайният срок на договора е до 15.02.2026 г. До 24.06.2022 г. той е
платил на банката по договора за кредит сума в общ размер на 1 500.70 лв., с което се
изчерпват задълженията му, защото договорът за кредит е нищожен и по него се дължи само
чистата стойност на кредита. Договорът за кредит и застраховките не са били предоставени
на потребителя веднага след сключването, а впоследствие, и едва тогава той е разбрал за
сключените застраховки с „Кардиф Общо застраховане“ КЧТ. Застраховките са по
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Те са сключени
чрез банката, действаща като застрахователен агент по силата на Договор за
застрахователно агентство от 26.08.2019 г., срещу което тя е получила комисионна,
включена в застрахователните премии, поради което се касае за договори, сключени от
свързани дружества. Клаузата, предвиждаща включване на застрахователните премии към
главницата по договора за кредит, и клаузата относно общия размер на сумата, която
потребителят следва да плати, са неравноправни, защото не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, както и представляват
уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Получаването на облага за кредитора под формата на
комисионна от застрахователя и посочването на по-нисък от действителния ГПР сочат, че се
касае за нелоялни и заблуждаващи търговски практики. Договорът за кредит е нищожен и
като противоречащ на закона. В него не са посочени по ясен и разбираем начин всички
елементи на договора, а ищецът е бил подведен от кредитора да сключи двата
застрахователни договора в негова полза, чиято стойност значително е оскъпила кредита,
защото цената на застраховките е включена в главницата по кредита, представлява част от
месечните погасителни вноски и подлежи на олихвяване с договорната лихва. В договора за
кредит не са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва, нито са посочени
3
всички разходи, които са отчетени при формирането на ГПР. В ГПР не е включена
застрахователната премия, представляваща разход по кредита. Нарушен е максималният
допустим от чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР. Клаузата за възнаградителната лихва е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, защото надвишава трикратния размер на
законната лихва, а доколкото договорът за потребителски кредит е възмезден, нейната
нищожност обуславя нищожност на цялата сделка. При условията на евентуалност ищецът
моли да бъде прогласена нищожността на договорите за застраховки, тъй като той изобщо
не е разбрал, че е сключил такива договори. Сключването им е резултат от използването от
банката, действаща в качеството на застрахователен посредник, на заблуждаваща и
нелоялна търговска практика, като не се касае за индивидуално уговорена клауза.
Застрахователната премия е завишена на фона на предсрочното погасяване на кредита.
Ищецът претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК главният ответник е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва наличието на
твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит.
Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителната
услуга – застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от
застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит, при положение че е
могъл да избере друга услуга с различен застраховател. Акцентира, че потребителят може по
всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на
застрахователната премия е финансирана от банката, поради което е елемент от главницата
по кредита. Посочва, че потребителят е възложил на кредитора да преведе частта от общия
размер на кредита, съответна на застрахователната премия, на застрахователя, което
кредиторът е сторил. Счита, че в договора за кредит са посочени размерът на приложимия
лихвен процент и условията за прилагането му, като изтъква, че в случая не се касае за
променлив лихвен процент. Оспорва наличието на нарушение относно посочването на ГПР
и начина на изчисляването му, като счита, че дори ако той е неправилно изчислен, това не
води до недействителност на договора. Изтъква, че застрахователната премия подлежи на
включване при изчислението на ГПР, само ако застраховката е била задължително условие
за сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е, поради което тя не е
разход по кредита, но въпреки това като част от главницата тя се явява компонент от ГПР.
Оспорва клаузата за възнаградителната лихва да накърнява добрите нрави, като сочи, че за
тази лихва не е установено ограничение, съизмеримо с трикратния размер на законната
лихва. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок евентуалният ответник е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва заведените срещу него искове като неоснователни. Твърди, че договорите за
застраховки, чиято нищожност ищецът иска да бъде прогласена, касаят покритията „Защита
на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, като
4
за тях са издадени застрахователни сертификати на името на ищеца и той е включен в
застрахователните покрития във връзка със сключен Групов застрахователен договор между
главния и евентуалния ответници. Посочва, че правната регламентация на тези застраховки
се съдържа в чл. 382 КЗ, като договорът се сключва само с изричното предварително
писмено съгласие на длъжника, каквото в случая е дадено от ищеца, макар сключването на
застраховките да не е било задължително условие за получаването на кредита. Изтъква, че
ищецът изрично е възложил на кредитора да преведе частта от общия размер на кредита,
касаеща застрахователната премия, на застрахователя, поради което не може да се приеме,
че потребителят не е разбрал, че сключва договори за застраховки. Оспорва договорите да
съдържат неравноправни клаузи. Твърди, че при сключването им банката е оперирала като
застрахователен агент на „Кардиф“, за което е имала разрешение и е получила
възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете срещу него. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи: сключването между него и „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД на Договор за потребителски кредит № **********/14.02.2022 г. с
посоченото съдържание, по който му е предоставена заемната сума; сключването между
ищеца и „Кардиф Общо застраховане“ КЧТ в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на Договор за
застраховка Bank пакет 3 сметка и Договор за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка във
връзка с кредита; твърдяната неравноправност на клаузите в договора за кредит,
предвиждащи сключването на застраховките и определящи общия размер на дължимата от
потребителя сума; твърдяното противоречие на договора за кредит със закона; твърдяното
накърняване на добрите нрави от клаузата за възнаградителна лихва в договора за кредит;
твърдяната липса на съгласие от ищеца за сключване на договорите за застраховки;
твърдяната неравноправност на договорите за застраховки.
В доказателствена тежест на главния ответник е да докаже, че клаузите в договора
за кредит, предвиждащи сключване на договорите за застраховки и определящи общия
размер на дължимата от потребителя сума, са индивидуално уговорени, за което не сочи
доказателства.
В доказателствена тежест на евентуалния ответник е да докаже, че клаузите в
договорите за застраховки са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: сключването между Г. В. Р. и „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД на Договор за потребителски кредит № **********/14.02.2022 г.;
сключването във връзка с кредита на Сертификат № 170532556102022 за застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и Допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
5
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6