Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори
състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. дело № 377/2019
г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 57 от 15.04.2019 по гр. дело № 142/2018 г. Самоковският районен
съд е признал за установено, че А.И.А. дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 638,28
лева – главница по договор за потребителски кредит № *********/25.02.2016 г., сумата
149,09 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до
22.04.2017 г., сумата 19,25 лева, представляваща такса за оценка на досие за
периода от 10.12.2016 г. до 22.04.2017 г., сумата 328,44 лева, представляваща
такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 10.12.2016 г. до 22.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.10.2017 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, както и сумата
39,55 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на сумите,
дължимо за периода от 19.05.2015 г. до 25.10.2017 г. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в общ размер
75 лева / 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение/, както и направените в исковото производство разноски в общ
размер 875 лева /175 лева държавна такса, 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, 300 лева депозит за особен представител и 100 лева депозит за вещо
лице/, или общо разноски в заповедното и исковото производство в размер на 950
лева.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. З. Т. В жалбата се излага
становище за недопустимост на исковете, основано на довод, че ищецът не е
страна по правоотношение по договор за кредит с ответницата, тъй като договорът
за цесия не е породил действие спрямо нея. Изложен е и довод за неоснователност
на исковете поради липса на материалноправна
легитимация на ищеца, основан на възражението, че ответницата не е била
надлежно уведомена за прехвърлянето на вземанията срещу нея. Отправено е искане
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се прекрати
производството по делото като недопустимо, а евентуално за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
В писмения си отговор ответникът по въззивната
жалба оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„А.з.с.н.в.” ЕАД е предявило срещу А.И.А. искове за установяване съществуването
на негови вземания за следните суми: сумата 628,82 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/25.02.2016
г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата; сумата 149,09 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 22.04.2017 г.;
сумата 328,44 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода
от 10.12.2016 г. до 22.04.2017 г.; сумата 19,25 лева, представляваща такса за
оценка на досие за същия период; сумата 39,55 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 19.05.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на
25.02.2016 г. между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата е сключен договор за
потребителски паричен кредит за сумата 1200 лева, която сума е била
предоставена на ответницата. Твърди се,
че с договора ответницата се задължила ведно с главницата да заплати
на кредитодателя възнаградителна лихва в размер на 236,71 лева, като общата
сума на усвоената главница и договорна лихва е в размер на 1436,71 лева, която
следвало да бъде погасена на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 23,95
лева, с падеж на последната вноска на 22.04.2017 г. Твърди се, че с договора
ответницата се съгласила да заплаща и такса за оценка на кредитно досие в размер
60 лева, както и такса за ползване на допълнителна услуга, наречена в договора
„Кредит у дома”, в размер 1023,57 лева. Страните се съгласили горепосочените
такси да бъдат включени в седмичните погасителни вноски на главницата и
договорната лихва. Така общата сума, която ответницата се задължила да върне на
кредитодателя, възлизала на сумата 2520,60 лева,
включваща: главница от 1200 лева, договорна лихва от 236,71 лева, такса за
оценка на досие от 60 лева, и такса за услуга „Кредит у дома” от 1023,57 лева, които
суми са платими на 60 бр. седмични вноски, всяка в размер 42,01 лева, с краен
срок на погасяване 22.04.2017 г. Твърди се, че ответницата не е заплатила
изцяло дължимите вноски, като е същата е заплатила сума в размер
1394,68 лева, с което са погасени, както следва: 695,13 лева от таксата за услугата „Кредит у
дома”, 40,75 лева от таксата за оценка на досие, 87,61 лева от договорната
лихва и 571,18 лева от главницата. Твърди се, че вземанията на кредитодателя „П.Ф.Б.” ООД по горепосочения договор за
кредит са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сключен на 19.05.2017 г.,
като за прехвърлянето на вземанията ответницата е била надлежно уведомена. Твърди се, че за претендираните вземания
срещу ответника в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1428/2027 г. на РС-Самоков.
Ответникът,
чрез назначения му особения представител, изразява становище за недопустимост
на исковете, евентуално за тяхната неоснователност, по идентични с наведените
във въззивната жалба съображения, описани по-горе.
Софийски
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен договор за потребителски кредит № ********* от 25.02.2016
г., с който „П.Ф.Б.” ООД е предоставило на ответницата А.И.А. паричен заем в
размер на 1200 лв. за срок от 60 седмици. Между
страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредит във фиксиран размер от
236,71 лева за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база, както и
такса за оценка на досие в размер на 60 лева. В чл.25 от договора страните са
постигнали съгласие за предоставяне на допълнителна услуга, наречена „Кредит у
дома”, за предоставяне на кредита в брой и събиране на седмичните погасителни
вноски по местоживеене на кредитополучателя. Общият размер на таксата за домашно
посещение е в размер на 1023,57 лева, платима на седмични вноски към
погасителните по кредита. Със знак „х“ в поле на стр.1 от договора, ответникът
е маркирал и подписал изборът на тази услуга.
Представен е договор за цесия от 19.05.2017 г. , с който „П.Ф.Б.”
ООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията си, изискуеми към 01.05.2017
г. и посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора, сред които под №
3975 фигурира вземането към ответницата по горепосочения договор за
потребителски кредит № *********. В изпълнение на чл. 7, ал. 1 от договора цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжниците за цесията.
Ищецът е изпратил до ответницата уведомително писмо от 06.06.2017
г. за прехвърлянето на вземанията на „П.Ф.Б.” ООД по договора за потребителски
кредит № *********. В представеното известие за доставяне е посочено, че
писмото е връчено лично на получателя А.А. на
14.06.2017 г., но няма положен подпис за получател.
Видно
е от приложеното ч.гр.д. № 1428/2017 г. на Самоковски РС, че същото е
образувано по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК с предмет исковите суми,
подадено на 26.10.2017 г., като на 06.11.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение за тези суми, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Според
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, по процесния
договор за потребителски кредит непогасените от ответницата задължения са в общ
размер 1163,75 лева, от които: 628,82 лева главница, 149,09 лева договорна
лихва, 347,69 лева неустойка и 38,15 лева лихва за забава за времето от
01.06.2017 г. до 01.10.2017 г. Ясно е, че сумата 347,69 лева е неточно
определена от вещото лице като неустойка по договора за кредит и, че същата
съставлява общият размер на непогасените суми за такса „Кредит у дома” и такса за оценка на досие, каквито такси
страните по договора са уговорили, доколкото в договора няма уговорена клауза
за заплащане на неустойка.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,вр. чл. 240, ал 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.
Така
предявените установителни искове са допустими с оглед
предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение за
недопустимост на исковете, основано на твърдението, че ищецът не е кредитор и
съответно е ненадлежна страна в процеса. Активната процесуална легитимация
произтича от твърдението на ищеца, че е носител на процесните
вземания по силата на конкретен юридически факт /договор за цесия/, а
осъществяването на този факт и действителното придобиване на тези вземания е
въпрос на установяване в процеса, което е относимо
към основателността на иска, а не на неговата допустимост.
Разгледани по същество, са частично основателни.
Установява се от представения и
неоспорен досежно неговото авторство договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 25.06.2016 г. между „П.Ф.Б.” ООД и
ответницата, че между тях е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответницата в
заем сумата 1200 лева, със срок на погасяването 60 седмици при равни седмични вноски, първата от
които е дължима на 03.03.2016 г. Страните са уговорили възнаграждение за
ползвания кредитен ресурс във фиксиран
размер 236,71 лева за целия срок
на договора или 31,82 % на годишна база, както и
възнаграждение в размер 60 лева, представляващо такса за оценка на досие, като
общият размер на ГПР е 48 %. С договора ответницата е заявила съгласие да получи допълнителна
услуга, наречена „Кредит у дома”, изразяваща се в
домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеенето й, както и седмично
домашно събиране на вноските по кредита. Общият уговорен размер на таксата за
услугата “Кредит у дома” е 1023,57 лева,
платима на седмични вноски към погасителните вноски по кредита.
Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на
ответницата, включващи размера на отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна лихва, таксата за оценка на досие и стойността
на допълнителната услуга „Кредит у дома”. Ищецът твърди, че ответницата е извършвала плащания по кредита в
общ размер 1394,68 лева, с която сума според него били погасени, както следва:
693,13 лева за такса „Кредит у дома”; 40,75 лева за такса за оценка на досие;
87,62 лева за договорна лихва и 571,18 лева за
главница.
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит. С оглед на това, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, както и съответствието на договорните клаузи с правилата
на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, независимо
от липсата на наведено от ответника възражение в този смисъл. Касае се за норми от обществен порядък,
за съблюдаването на които съдът следи служебно. При установено несъответствие
на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските
договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на
закона, не са породили правно действие.
Така, извършвайки преценка за
действителността на договорните клаузи съобразно изискванията на ЗПК, съдът
намира, че клаузата в процесния договор за кредит за
заплащане на възнаграждение в размер 1023,57 лева за предоставяне на
допълнителна услуга, наречена „Кредит у дома”, е нищожна. Допустимо е съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по договор за
потребителски кредит да договорят такси за допълнителни услуги, свързани с
договора, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. Предвидената
в чл. 25 от договора за кредит такса за услугата „Кредит у дома“ е част от договора
за кредит, макар съгласно приложения Стандартен европейски формуляр, подписан
от ответницата, да се определя като допълнителна услуга, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, която
разпоредба забранява годишния процент на разходите /ГПР/ да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Видно от отразеното в б. „Г“ от договора
за кредит ГПР е 48 %, като същият включва само такса оценка на досие и общия
размер на фиксираната лихва - б. Б. и В от договора . В същото време допълнителната
услуга „Кредит у дома“ се изразява в домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеенето на длъжника и седмично домашно събиране на вноските по кредита.
Така определената такса в размер на 1023,57 лева е свързана пряко с договора за
кредит и поради това възнаграждението за тези допълнителни услуги е
възнаграждение по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва
да се включат в ГПР, а в случая не е ясно и каква част от сумата в посочения
общ размер се дължи за всяка от услугите. Обстоятелството, че тези разходи за
допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява
самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което
клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са
нищожни и на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. Посоченият размер на т.нар.
допълнителна услуга е близък до стойността на отпуснатия кредит, поради което
липсва съразмерност и таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на принципа за
добросъвестност и води до явна неравноправност на страните по договора.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
С оглед на това и съобразявайки липсата на данни по делото клаузата за
заплащане на посочената допълнителна услуга, да е уговорена индивидуално /чл.
146, ал. 1 от ЗЗП/, съдът приема, клауза на чл. 25 от договора е нищожна и
поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26,
ал.1 ЗЗД. След като е нищожна, тази
клауза не е могла да породи правни последици за страните по
договора.
Нищожността на посочената клауза относно заплащането на възнаграждение за
допълнителна услуга, наречена„Кредит у дома” обаче не води до нищожност на процесния договор за потребителски кредит, тъй като тя не е
съществена и договорът може да се прилага и без нея.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните
споразумение за заплащане на възнаграждение за горепосочената допълнителна услуга,
това възнаграждение е недължимо.
В останалите му части процесният договор за потребителски
кредит е действителен.
Видно от договора, общият размер на поетите задължения на ответника,
включващи сумата по отпуснатия кредит и възнаградителната
лихва, както и таксата за оценка на досие, възлиза на сумата 1496,71 лева.
Както бе посочено по-горе, претендираната част от
задължението за възнаграждение за допълнителната услуга „Кредит у дома” в общ
размер 1023.57 лева, не се дължи от ответницата, поради недействителност на
тази част от договора за кредит.
Според изричното твърдение на ищеца
в исковата молба, ответницата е направила плащания по процесния
договор за кредит в общ размер 1394,68 лева. Като се приспадне тази сума от
поетото с договора задължение в общ размер 1496,71 лева по поредността
за погасяване на задълженията, предвидена в чл. 9 от договора, следва да се
приеме, че ответницата е погасила изцяло задължението си за заплащане на
таксата за оценка на досие в размер на 60 лева, възнаградителната
лихва в размер на 236,71 лева и част от главницата в размер на 1097,97 лева. Така
останалата незаплатена от ответницата част от задълженията й по договора за
кредит е частта от главницата в размер на 102,03 лева. Върху тази сума
ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиито
размер за претендирания период от 19.05.2017 г. до
26.10.2017 г., изчислен с помощта на автоматизираната система за изчисляване на законна лихва, възлиза на
сумата 4,56 лева.
Установено е, че с договор за цесия,
сключен на 19.05.2017 г., кредитодателят „П.Ф.Б.” ООД
е прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответницата по посочения договор за
потребителски кредит, което е видно от представеното приложение № 1 към
договора за цесия. За прехвърлянето на тези вземания ответницата е надлежно
уведомена от новия кредитор в хода на исковото производство /чрез връчване на
уведомлението за цесията като приложение към исковата молба/, който е бил
упълномощен за това от стария кредитор, поради което цесията е породила
действие спрямо ответницата. Първоинстанционният съд
е изложил подробни правно аргументирани
съображения относно надлежното уведомяване на ответницата за цесията,
които не е необходимо да се повтарят от въззивния
съд. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът
може да възразява за липса
на уведомяване за извършената цесия само, ако едновременно
с това твърди, че вече е платил
на стария кредитор или на
овластено от него лице след прехвърлянето на вземането, каквито твърдения и доказателства от страна на
ответницата не са ангажирани.
С оглед на горното предявеният
иск за признаване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата
102,03 лева лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
*********/25.02.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 26.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 4,56 лева,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г., е основателен. За разликата над посочената сума от
102,03 лева до пълния предявен размер от 628,82 лева /или сумата 526,79 лева/,
представляваща незаплатена главница по договора за кредит, сумата 149.09 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 10.09.2016 г. до 22.04.2017 г., сумата 19,25 лева, представляваща
такса за оценка на досие и сумата 328,44 лева, представляваща такса за услуга
„Кредит у дома”, както и за горницата над сумата 4,56 лева до пълния предявен
размер от 39,55 лева /или сумата 34,99 лева/, представляваща обезщетение за
забава върху дължимата главница за периода от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г.,
исковете са неоснователни като погасени чрез плащане.
С оглед
на горното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 526,25 лева – главница по
договора за потребителски кредит, сумата 149.09 лева - договорна лихва за
периода от 10.09.2016 г. до 22.04.2017 г., сумата 19,25 лева - такса за оценка
на досие и сумата 328,44 лева - такса за услуга „Кредит у дома”, както и за
сумата 34,99 лева - обезщетение за забава върху дължимата главница за периода
от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г., и вместо него постановено друго, с което се
отхвърлят исковете за тези суми. В останалата му част, с която е признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 102,03 лева – незаплатена част
от главницата по договора за потребителски кредит, и сумата 4,56 лева –
обезщетение за забава върху горната сума за периода от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.10.2017 г./ до
окончателното й изплащане, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да
заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство, за разликата
над сумата 58,50 лева, която сума ответницата дължи на ищеца съобразно
уважената част от исковете. Жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на ответника по жалба направените от последния
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част от жалбата, в размер на 27 лева.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 57/15.04.2019 г. по гр. д. № 221/2018 г.
на Самоковски районен съд В ЧАСТТА с
която е признато за установено, че А.И.А. дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД следните
суми: сумата 526,25 лева – главница по
договора за потребителски кредит № *********/25.02.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.”
ООД и А.И.А.; сумата 149.09 лева - договорна лихва за периода от 10.09.2016 г.
до 22.04.2017 г.; сумата 19,25 лева - такса за оценка на досие; ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 26.10.2017 г. /датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1428/2017 г. на
Самоковски РС/; и сумата 328,44 лева - такса за услуга „Кредит у дома”, както и
за сумата 34,99 лева - обезщетение за забава върху дължимата главница за периода
от 19.05.2017 г. до 26.10.2017 г., както и в частта за разноските за горницата
над сумата 58,50 лева, представляваща общ размер на разноските в заповедното и
в исковото производство, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А.з.с.н.в.”
ЕАД срещу А.И.А. искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за
установяването съществуването на негови вземания по договор за потребителски кредит №
*********/25.02.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и А.И.А., за следните суми:
сумата 526,25 лева – главница по договора за потребителски кредит; сумата
149.09 лева - договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 22.04.2017 г.;
сумата 19,25 лева - такса за оценка на досие; ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 26.10.2017 г. /датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1428/2017 г. на Самоковски РС/; и сумата
328,44 лева - такса за услуга „Кредит у дома”, както и за сумата 34,99 лева -
обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 19.05.2017 г. до
26.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част, с която е признато за установено, че А.И.А. дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 102,03
лева, представляваща незаплатена част от главницата по договор за потребителски
кредит № *********/25.02.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и А.И.А., и сумата
4,56 лева – обезщетение за забава върху горната сума за периода от 19.05.2017 г. до
26.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /26.10.2017 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.И.А. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 27 лева за разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.