Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1382
гр.
Пловдив, 22.7.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.7.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3652/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на МБАЛ Тримонциум ООД против Наказателно
постановление № НП-27-133-72/11.12.2018, издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Медицински Одит, с което на МБАЛ Тримонциум ООД на основание чл. 221,
ал.2 от ЗЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ и имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 27 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. На първо място се възразява, че нарушенията не са
установени в хода на законосъобразно извършена проверка, а след нейното
приключване. Оспорва се посочената в АУАН и НП дата на установяване на
нарушенията- 2 май 2018г. Навежда се довод, че актосъставителят не е имал
компетентност за издаване на АУАН. На следващо място се възразява, че е
допуснато нарушение на процесуалните правила с неприлагане на разпечатка от
процесния електронен дневник към АУАН и НП. Твърди се, че нарушението по чл. 25,
ал.3 от Наредбата не е доказано по несъмнен начин, доколкото актосъставителят
не е придобил непосредствени впечатления от електронния дневник, а е направил
изводите си само въз основа на разпечатка от същия. Навежда се довод, че в АУАН
и НП е посочена погрешна дата на извършване на нарушението по чл. 27 от
Наредбата.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена
следната фактическа обстановка:
Във връзка с Разпореждане по
писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г, от Районна прокуратура гр. Пловдив, на
основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ е извършена проверка от длъжностни липа на ИАМО в периода от 02.04.2018
г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр.Пловдив,
Установено е следното:
1. Според ИЗ № 4393 пациентът Т. А. К., *** год. на 18.12.2017 е постъпил
в очно отделение. Лекуван е по амбулаторна процедура 19. Видно от Оперативния
протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация па катаракта. Вложена с
вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а *******- д-р Ч.. Пациентът е подписал Заявление за избор на
екип в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И.. Видно от приложената Декларация
№5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на
заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от
приложените фискални бонове № 019319 и 019320 от 18.12.2017 г. пациентът е
заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за
всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..На
проверяващата комисия бе предоставена разпечатка от Електронния дневник за
допълнително поискана услуга- избор на лекар/екип. В дневника под номер 498 е
записано името на пациента и е отбелязано, че на 18.12.2017 г. той е извършил
избор на екип в състав: д-р К., д-р Ч. и м.с. И.. Липсват данни за цената на
избора и за изпълнението/неизпълнението на поисканата допълнителна процедура. Нарушението
е извършено на 18.12.2017 г. датата, на която е отбелязан в електронния дневник
на ЛЗ изборът от пациента на екип, в МБАЛ „Тримонциум” ООД, гр. Пловдив. Нарушението
е извършено за първи път.
2. Изискана бе информация от Районна здравна инспекция гр. Пловдив
(РЗИ) за уведомление от МБАЛ „Тримонциум“ ООД за извършени от пациентите избор
на декар/екип. В отговор, РЗИ- Пловдив- в писмо с вх. № МО-05-127-3/18.04.2018
г. е записано: .....МБАЛ „Тримонциум“ ООД до момента не е уведомявала РЗИ-
Пловдив за извършен от пациентите избор на лекар/екип по реда на чл. 31 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и съответно не
е представял електронен дневник“. Нарушението е извършено за първи път.
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в
действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН. В този смисъл са и приложените като доказателства по делото писмени
доказателства
Гореизброените
доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и
взаимодопълващи се поради, което и съдът изцяло ги кредитира и въз основа на
тях намира, че АНО правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от разпоредбата
на чл. 235 ЗЗ (в приложимата по делото редакция преди измененията с ДВ бр.
102/2018г.) се установява компетентността на административно наказващия орган.
Не така обаче стои
въпросът с компетентността на актосъставителя. Съгласно цитираната вече
разпоредба на чл. 235 ЗЗ компетентни да установяват нарушения, които подлежат
на санкциониране по реда на чл. 229 ЗЗ са държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Медицински надзор" (преди измененията на ЗЗ ДВ бр.
102/2018г. ИА медицински Одит). Действително по делото е приложена Заповед № РД
-20-26/14.02.2018г., с която изпълнителния директор на ИАМО е утвърдил списък
от 44 лица (включително и актосъставителят в процесния случай- Г.Д.), които да
извършват проверки на физически и юридически лица и да издават АУАН. При
преценка на материалната и темпоралната компетентност на лицата, посочени в
списъка обаче следва да се съобрази азбучното
за административния процес правило,
че за разлика от гражданите, на които е позволено всичко, което не им е изрично
забранено с нормативен акт, то по
отношение на администрацията или по друг начин казано лицата, разполагащи с публична власт,
важи правилото, че разполагат само с
правомощията, които изрично са им предоставени от закона и то само за времето, за което предвижда
закона. В този смисъл се налага
преглед на приложимата нормативна уредба относно дейността на Изпълнителна
агенция Медицински одит и по конкретно чл. 116А- чл. 116Е от Закона за Здравето и
НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на
лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", които
понастоящем са отменени, но са били действащо право към момента на извършване
на проверката и установяване на нарушенията.
Съгласно чл. 116В,
ал.1 ЗЗ Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на
лечебните заведения. Съгласно ал. 3 от същия член условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на здравеопазването. Тази наредба е цитираната вече НАРЕДБА № 14 от
20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните
заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съгласно чл. 3а
от същата изпълнителният директор на
агенцията със заповед определя длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките
осъществявани от агенцията и съставят
актовете за установяване на административни нарушения. В чл. 4 е
потвърдено законовото разрешение, че Изпълнителна агенция "Медицински
одит" извършва планови и
извънредни проверки на лечебните заведения. В чл. 5 е уточнено, че
Плановите проверки се извършват по шестмесечен план, утвърден от директора на
агенцията. Планът съдържа наименованията на лечебните заведения, които ще бъдат
обект на планови проверки през съответната година, вида, предмета и времето на извършване на проверките.
Извънредните проверки са уредени в чл. 6 и 7
от Наредбата. Изяснено е, че извънредните проверки се извършват по
преценка на изпълнителния директор на агенцията без предварително уведомяване
на лечебното заведение. Проверките се
извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор
на агенцията, а в негово отсъствие - от заместник-директора на
агенцията. Със същата заповед се
определят и предметът, периодът на извършване на проверката, както и
други обстоятелства, свързани с провеждането й. В чл. 17 от Наредбата изрично е
посочено, че в случай че в хода
на извършваната проверка се установи административно нарушение, оправомощените
длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по
реда на Закона за административните нарушения и наказания.
От систематичното
тълкуване на цитираните норми могат да се направят няколко несъмнени извода.
Оправомощените служители на ИАМО нямат
обща компетентност по свое усмотрение да извършват проверки и да
констатират нарушения. Тяхната компетентност се разпростира само в рамките на плановите и
извънредните проверки разпоредени от изпълнителния директор на ИАМО, и
то само в рамките на тези планови и
извънредни проверки, в състава
за извършването на които са включени. Нещо повече компетентността им се
разпростира само в рамките на срока
за провеждане на проверката, определен по надлежния ред с плана или
нарочната заповед.
Да се приеме
обратното, че държавните здравни инспектори и длъжностните лица от ИАМО могат по свое усмотрение да извършват
проверки извън определените планови и извънредни такива или след изтичане сроковете за
извършване на плановите и извънредните би обезсмислило напълно
изричната нормативна уредба на Медицинския одит и напрактика би толерирало административния произвол.
От цитираната
разпоредба на чл. 17 от Наредба № 14, в която изрично се предвижда, че АУАН се издава, когато в хода на проверките се констатират нарушения, следва, че АУАН ще е законосъобразно издаден от
компетентно лице, само ако нарушението
е констатирано в рамките и в определения срок за провеждане на планова или
извънредна проверка. Това е така доколкото, за да е законосъобразно
издаден АУАН се изисква актосъставителят
да е разполагал с материална и темпорална компетентност не само към момента на
съставяне на АУАН, но и към момента когато самият актосъставител е констатирал
нарушението.
В конкретния случай
това условие не е налице.
От приложената по
делото Заповед № РД-27-133/30.03.2018г. се установява, че от изпълнителния
директор на ИАМО на актосъставителя Г.Д. е възложено извършването на извънредна
проверка със срок за провеждане 02.04.2018г-
05.04.2018г. От разпита на актосъставителя се установява обаче, че
поради огромния обем на проверяваните материали определеният три дневен срок не
бил достатъчен. Част от материалите били проверени на място в болница
Тримонциум, а друга част били ксерокопирани и предадени за последваща проверка
на контролния орган. Действията по извършване на проверката продължили по време на целия месец Април 2018г.,
включително и след изтичане на
крайния срок на извънредната проверка- 05.04.2018г. Необходимостта от
извършване на допълнителни действия и след дата 5.4.2018г., обаче не била последвана от надлежни действия
по удължаване срока на проверката от страна на изпълнителния директор
на ИАМО. Действително едва на 30.4.2018г. е издадена Заповед №
РД -27-133-31, с която срокът за извършване на проверката е удължен до
2.05.2018г. включително. С тази заповед по същество е направен
незаконосъобразен опит срокът на проверката да бъде удължен с обратна сила след неговото изтичане. По този
начин обаче се влиза в колизия с друго основно правило на административния
процес, охраняващо правата на
гражданите от административен произвол, а именно че сроковете предоставящи властнически
правомощия на администрацията не могат да бъдат продължавани с обратна сила, след тяхното изтичане.
От гореизложеното
следва, че с изтичане на срока на първоначално назначената извънредна проверка
– 5.4.2018г. е изтекъл и срока, в
който актосъставителят Д. е разполагал с правомощия да извършва проверка на
наказания субект, да констатира нарушения и да съставя АУАН. За целия
период от 6.4.2018г. до 29.4.2018г., в който актосъставителят е извършвал
проверовъчна дейност той не е
разполагал с темпорална компетентност да констатира нарушението, като
тази компетентност не може да му бъде придадена с обратна сила с последващата
заповед за удължаване срока на проверката от 30.4.2018.
От разпита на
актосъставителя се установи, че същият, предвид огромния обем документация,
която е прегледал, по никакъв начин
не може да се ангажира с предположение кога е проверявал документите, предмет
на процесния АУАН и кога е констатирал нарушението, т.е дали това е
станало в периодите, когато е разполагал с материална и темпорална
компетентност от 2 до 5. 4.2018г., съответно от 30.4.2018г. до 2.5.2018г. или
през периода, през който поради изтичане на срока на проверката не е разполагал
с темпорална компетентност- от 6.4.2018 до 29.4.2018г. В този смисъл се явяват
изцяло основателни възраженията в жалбата, че не може да се приеме за
установено по несъмнен начин, че нарушението е установено именно на датата
посочена в АУАН и НП- 2.5.2018г.
Съмнението дали към
момента на констатиране на нарушението актосъставителят е разполагал с
компетентност да извършва проверки и да констатира нарушения не може да се
тълкува във вреда на наказаното лице, с оглед базисното правило на
административно наказателния процес, че административно-наказателната
отговорност не може да почива на
предположения.
С оглед всичко
гореизложено следва да се приеме, че при тежест на доказване върху АНО не е
доказана по несъмнен начин компетентността на актосъставителя да констатира
нарушенията, за които е наказан жалбоподателят. Посоченото опорочава до такава
степен административно наказателния процес още в самото му начало, че е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Верността
на гореизложените принципни съображения не се компрометира от представените от
въззиваемата страна в откритото заседание писмени доказателства. Действително
представено е Разпореждане от 19.04.2018г.
на прокурор Е., с което се удължава срока на извършваната
проверка. Продължаването на срока от прокурор Е. касае обаче само и единствено срока за извършване на предварителната
проверка, осъществявана на основание чл. 145, ал.1, т.4 ЗСВ относно
евентуално извършено престъпление по чл. 209 НК. Разпореждането на прокурор Е.,
обаче не може да има никакво действие по отношение на извършваната по реда на НАРЕДБА
№ 14 от 20.04.2010 г. извънредна проверка на болница Тримонциум, само в рамките
на която съгласно чл. 17 от Наредбата се установяват административни нарушения
и се съставя АУАН. Това е така, доколкото съгласно цитираните вече разпоредби
на Наредбата сроковете и предмета на
извънредните проверки се определят със Заповед на изпълнителния директор на
Агенцията за медицински одит.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да можеше да се приеме,
че прокурор Е. е компетентен да определя сроковете за извършване на проверка по
смисъла на НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. то приложеното Разпореждане не е в
състояние да произведе този ефект. Това е така, доколкото разпореждането на прокурора е
от дата 19.04.2018г., а
законосъобразно определения срок от Директора на изпълнителна агенция
медицински одит вече е изтекъл на 5.4.2018г.
Тук намира пълна важимост изложеното вече по-горе за невъзможността вече
изтекли административни срокове да се продължават с обратна сила.
Изводите,
че нарушението е констатирано по време, когато срока на извънредната проверка вече е бил изтекъл не само, че не се
опровергават, но и правилността им се затвърждава от изложеното в самото НП, а
именно, че изисканата информация от
РЗИ-Пловдив за установяване на нарушението по чл. 27 от Наредбата е получена на дата 18.04.2018г.,
тоест след изтичане на срока на първоначалната проверка -5.4.2018г. и преди
заповедта за удължаване срока на проверката от 30.4.2018г. Относно първото
нарушение пък по чл. 25 от Наредбата, както вече се отбеляза по-горе, липсват
каквито и да било обективни данни и доказателства на коя точно дата същото е установено след представяне на
контролните органи на разпечатка от електронния регистър.
Налице е и
още едно самостоятелно основание, непосочено от страните, за отмяна на НП. При
правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно АНО е приел,
че правната квалификация на описаните нарушения е по чл. 25, ал.3, съответно
чл. 27 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Неправилно е приложена и към двете
нарушения обаче санкционната норма на чл. 221, ал.2 от ЗЗ. Цитираната
норма има следното съдържание: Когато нарушението по ал. 1 е извършено от
лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 3000 лв.В алинея 1 пък е посочено, че лечебно заведение, което
наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
- от 500 до 1500 лв. От систематичното и граматическо тълкуване на двете алинеи
следва извод, че приложното поле на
чл. 221 ЗЗ е при нарушаване
на правила за поведение, предвиждащи конкретни права на пациентите.
Видно от текста на сочените като нарушени чл. чл. 25, ал.3, съответно чл. 27 от
Наредбата, те уреждат не конкретни права, които пациентите
имат спрямо лечебните заведения, а две конкретни административни задължения,
които лечебните заведения имат спрямо РЗИ, изпълнението на които
задължения е от значение не за
спазване правата на пациентите, а за осъществяване на ефективен контрол
върху качеството и законосъобразността на предоставяните медицински услуги. От
гореизложеното следва, че доколкото с поведението на жалбоподателя са накърнени
не обществените отношения,
гарантиращи правата на пациентите, а
обществените отношения гарантиращи осъществяване на ефективен контрол от РЗИ,
то приложимата в случая санкционна
норма е не чл. 221, ал.2 ЗЗ, а чл. 229, ал.3, вр. чл. 229, ал.1 от Закона за
здравето. Прилагането на погрешна санкционна норма е безусловно
основание за отмяна на НП, още повече, че в конкретния случай нормите на чл.
229, ал.3 и чл. 221, ал.2 ЗЗ предвиждат различни санкции.
За пълнота
на изложението следва да бъдат разгледани и останалите възражение изложени в
жалбата.
Изцяло
неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с
неприлагането по делото на разпечатка от процесния електронен дневник,
доколкото още по административната преписка е било налице извлечение от тази
разпечатка. Подобно, но по-пълно извлечение, е представено и прието и в съдебно
заседание.
Несподелим
е доводът, че фактическата обстановка по делото не била в пълнота изяснена,
доколкото актосъставителят се бил запознал само с хартиената разпечатка на
електронния дневник, но не и със самия електронен дневник в електронен вариант.
Както вече се спомена и по преписката, и
в съдебно заседание са представени извлечения от разпечатка на електронния
дневник на хартиен носител. И двете разпечатки носят заверка вярно с оригинала
и печат на болница „Тримонциум“. Следва да се отбележи и че нито пред
актосъставителя, нито пред АНО, нито пред съда са излагани твърдения от
жалбоподателя за липса на съответствие между действителното съдържание на
електронния дневник и заверената хартиена разпечатка. Поради изложеното съдът намира, че не възниква
съмнение относно правилността на установената фактическа обстановка.
Изцяло се
споделя обаче възражението на защитата досежно датата на нарушението по чл. 27
от Наредбата. Видно от обстоятелствената част на НП, касаеща това нарушение,
жалбоподателят е наказан за това, че не е подал в РЗИ копие от електронния
дневник за първото тримесечие на 2018г. Действително първото тримесечие
приключва на 31.03.2018г. Тази дата е посочена в АУАН и НП като дата на извършване
на нарушението. 31.3.2018г. обаче е неработен ден-събота. Съгласно
основополагащото правило общо за административния, гражданския и наказателния
процес-когато даден срок за
изпълнение на задължение изтича в неприсъствен ден, то се смята, че срокът
изтича в първия следващ работен ден. Респективно в случая последният
момент, в който жалбоподателят е можел правомерно да изпълни задължението си да
подаде пред РЗИ копие от електронния дневник за първото тримесечие на 2018г. е
бил на 2.4.2018г. Нарушението се явява извършено в първия ден след изтичане на
установения срок за правомерно поведение, в случая на 3.4.2018г., а не както неправилно е посочено от наказващия орган
на 31.03.2018г.
Вярно е, че
от материалите по делото се установява, че електронния дневник не е бил подаден
към РЗИ не само към 31.03.2018г, но и към 3.4.2018г., нещо повече въобще не е
подаден. Тоест формално извършено нарушение е налице. Тук обаче следва да се съобрази, че предмет
на изследване в административно-наказателния процес не е дали е извършено общо и абстрактно някакво нарушение, а дали конкретното лице е извършило именно
нарушението, така както е индивидуализирано по време, място и начин на
извършване в АУАН и НП. От гореизложеното следва, че предмет на
преценка е дали към дата 31.03.2018г. жалбоподателят е извършил нарушение чрез
неподаване на копие от електронния дневник към РЗИ. От вече посоченото, че на
2.4.2018г. жалбоподателят все още е разполагал с възможност правомерно да
изпълни задължението си следва, че към
дата 31.08.2018г деянието му е било несъставомерно. За несъставомерно
деяние деецът няма как да бъде наказан, поради което и посоченото се явява
допълнително основание за отмяна на НП в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-27-133-72/11.12.2018, издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което
на МБАЛ Тримонциум ООД на основание чл. 221, ал.2 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 25, ал. 3
от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 27 от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.