Решение по дело №278/2019 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             №........

 

        гр. Ловеч, 07.02.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 278/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба от В.П.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. кантора № 25, чрез адв. Д.Д.Р. *** срещу Заповед № Л-1204/3/06.03.2018 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП – С.Ц., с която му е отказано да бъде преместен от Затвора гр. Л. в Затвора гр. Б. за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и неправилна по подробно изложени в същата съображения, поради което иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят В. – редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по делото – издателят на оспорената заповед – ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)  старши комисар С.Ц. в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и моли  да бъде оставена в сила оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок - предвид обстоятелството, че липсват данни обжалваната заповед да е съобщавана на жалбоподателя. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните в административната преписка се установява, че лишеният от свобода В.П.В. е постъпил в Затвора гр. Б. на 15.05.2013 г. Изтърпява наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 68/2014 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Със Заповед № Л-3771/3/27.05.2015 г. на ВПД Главен директор на ГДИН (л. 50) В. *** за доизтърпяване на наложеното наказание, като към момента на издаването й постоянният му адрес е бил в област Велико Търново – обстоятелство, което не се и отрича от жалбоподателя.

През февруари 2018 г. В. е подал молба до ГДИН (л. 9) с искане да бъде преместен от Затвора гр.Л.в Затвора гр. Б., позовавайки се на чл. 58, т. 2 и чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № Л-1204/3/06.03.2018 г. административният орган е отхвърлил молбата на В. да бъде преместен от Затвора гр.Л.в Затвора гр. Б. за доизтърпяване на наложеното наказание. Мотивите за това са, че промяната в постоянния адрес на територията на област Русе на лишения от свобода е извършена след постъпването му в Затвора гр. Л., с оглед на което извършената в последствие промяна на постоянния адрес не е сред законовите предпоставки за преместване. Сочи се също, че липсват доказателства, като и че не са описани факти, обуславящи приложението на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. При постановяването на процесната заповед АО се е позовал и на т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН (л. 51-52).

От ПП на жалбоподателя са представени Удостоверение за постоянен адрес на В.В. (л. 59), копия от документи за самоличност на жалбоподателя и неговите родители (л. 60 и л. 96-97), епикризи, удостоверяващи здравословното състояние на родителите на жалбоподателя (л. 61-64 и л. 98-100), разпечатки от Google карти (л. 89-90), удостоверение за раждане на В.В. (л. 95).

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          В чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано, че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Обжалваната заповед е издадена от старши  комисар С.Ц. съгласно Заповед № ЧР-05-67/14.03.2017 г. на Министъра на правосъдието. Тази заповед е приложена към административната преписка (л. 38) и от нея се установява, че С.Ц. – Заместник главен директор на ГДИН е временно преназначен за срок от една година на длъжност Главен директор на ГДИН. В рамките на този срок е издадена и процесната заповед. С оглед на което, обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган.

          Оспорения административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Посочени са фактически и правни основания.

          Спазени са административно производствените правила в хода на производството по издаване на оспорената заповед.

          При проверката за законосъобразност съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени в обжалваната заповед.

          Административният орган се е позовал липсата на обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, за да отхвърли молбата на жалбоподателя.

 

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН в следните случаи: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на Началника на Затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, като в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

В случая административното производство е започнало по молба на лишения от свобода В.В. с искане да бъде преместен от Затвора гр.Л. в Затвора гр. Б., т.е. в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като жалбоподателят е мотивирал искането си с мястото, в което живеят неговите родители. За да бъдат налице предпоставките пред посочената хипотеза се изисква не само удостоверяване на някакъв адрес на близките, но и конкретно – промяна на постоянния адрес на близките.

Видно от Удостоверение за постоянен адрес на В. (л. 59), същият е с постоянен адрес ***, считано от ноември 2015 г. – т.е. след издаването на заповедта за превеждането му в Затвора гр.Л.– май 2015 г. Заповед № Л-3771/3 от 27.05.2015 г. на ВПД Гл. директор на ГДИН, с която В. *** представлява влязъл в сила ИАА, доколкото липсват доказателства за противното, а и не се навеждат такива твърдения от жалбоподателя. 

Следва да се съобрази, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН също представлява акт, влязъл в сила и задължителен по аргумент от чл. 58, ал. 1 от ЗИЗНС. Видно от т. 4.6 от същата, осъдените на лишаване от свобода от закрит тип от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово се настаняват в Затвора гр.Л.и затворническо общежитие „*“ гр. Т. към Затвора гр. Л..

Последващата промяна на постоянния адрес на лишения от свобода, след като е започнал да търпи наказанието си, не е основание за преместването му по аргумент от разпоредбата на чл. 62 от ЗИНЗС.

Преместване на основание  чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.Видно от представените по делото копия от документи за самоличност на родителите на жалбоподателя (л. 96 и 97), същите имат постоянен адрес *** Търново - майката към февруари 2016 г., а баща му към ноември 2017 г., когато са издадени личните карти на двамата. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява дали са променени адресите на неговите родители, каквото е изискването на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Както се посочи и по-горе, нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда няколко възможни хипотези, които да обосноват преместването на лишен от свобода от едно място за лишаване от свобода (МЛС) в друго.  Същите са numerus clausus, уредени са безспорно с императивна норма и нито могат да бъдат извършвани премествания в други хипотези, нито е допустимо отклонение от заложените в закона предпоставки свързани с изпълнението на всяка от тези хипотези.

С оглед гореизложеното и събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор към датата на подаване на молбата за преместване и към датата на отказа.

С оглед липсата на предпоставките по  чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – промяна на постоянния адрес на семейството и близките, правилно административният орган е постановил отказ по молбата, подадена от жалбоподателя.

Относно наведените от ПП на жалбоподателя доводи досежно пътуването на родителите на лишения от свобода от с. Козловец до гр. Л., следва да се посочи, че възможността за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието в друго е предвидена само при определените хипотези от закона, като съдът при проверка на оспорения отказ проверява наличието на основанията, посочени изчерпателно в чл. 62 от ЗИНЗС и не е овластен да извършва преценка по целесъобразност на постановения отказ.

Въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че видно от приложените по делото разпечатки от Google карти (л. 89 и 90), са налични два алтернативни маршрута за разстоянието при пътуване с автомобил от с. Козловец, където е постоянният адрес на родителите на В. ***. По единия маршрут през гр. Плевен разстоянието е 111 км. с време за пътуване 1 ч. и 32 мин., а  по втория – през гр. Левски – 84,5 км. с време за пътуване 1 ч. и 17 мин. За разстоянието при пътуване с автомобил от с. Козловец до Затвора – Б. също са налични два алтернативни маршрута. По първия маршрут през гр. Свищов, разстоянието е 47,2 км. с време за пътуване 51 мин., а  по втория – през с. Горна Студена, с. Българене – 75,3 км. с време за пътуване 1 ч. и 5 мин.

С оглед на това, съдът намира, че разликата в разстоянието от 37,3 км, при съпоставяне на двата най-кратки маршрута от с. Козловец до гр. Л. 84,5 км и от с. Козловец до гр. Б. 47,2 км, не може да мотивира предпочитане на едното място за изтърпяване на наказанието пред другото, доколкото се вижда, че и в двата случая става въпрос за почти еднакво отдалечени места с не голяма разлика в разстоянието.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

От изложеното се налага извод, че правилно и в съответствие с материалния закон АО е отхвърлил молбата на жалбоподателя за преместване, тъй като  не са били налице законоустановените предпоставки за това.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на ПП на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В о.с.з. от 01.06.2020 г. жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗИНЗС е от 80 лв. до 150 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и предвид направеното възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. кантора № 25, чрез адв. Д.Д.Р. *** срещу Заповед № Л-1204/3/06.03.2018 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП – С.Ц., с която му е отказано да бъде преместен от Затвора гр.Л.в Затвора гр. Б. за доизтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП сторените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 62, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: