№ 2378
гр. Варна, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501224 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
262401/15.05.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от М. Л. Ж., чрез назначения му
особен представител срещу Решение № 260036/10.04.2023г. постановено по гр.д. №
9022/2020г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от М.
Л. Ж., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Варна, искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.441, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника Министерство на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и унижение от
противоправни действия на ДСИ при РС - Варна по изп.дело № 20183110406100/2018г. по
описа на СИС при ВРС, който е наложил запор на вземания по личната партида на ищеца,
открита в Затвора Варна, съставляваща несеквестируем доход от дарения от трети лица за
периода от 17.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба 13.05.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 34 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от проведеното изпълнение върху сумата,
представляваща получено дарение с пощенски запис налична по личната му партида открита
в Затвора в гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на
молбата в съда до окончателното й изплащане.
Решението по гр.д.№ 9022/2020г. по описа на ВРС е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника – Даниела Иванова Милушева в качеството й
на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 20183110406100/2018г. по описа на СИС
при ВРС.
Въззивникът М. Л. Жиков, чрез особения му представител заявява становище за
1
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че
съдът е достигнал до неправилни изводи по същество на предявените искове, поради това че
не е обсъдил възраженията на ищеца, че обемът на предоставяната от държавата издръжка
на лицата лишени от свобода е недостатъчна за покриване на битовите им нужди, което е
наложило да му се предоставят под формата на дарения парични средства от негова сестра.
Посочва, че получаваните по личната му партида в затвора средства са
несеквестируеми, тъй като с тях същият е закупувал вещи от първа необходимост и такива
за хигиенни нужди, както и фонокарта, чрез която провеждал телефонни разговори. За
същите съществувала забрана от затворническата администрация да бъдат осигурявани
отвън при свиждания, поради което можело да бъдат закупувани само от лавката със
средства от тази лична партида. Посочва също, че няма алтернатива за осигуряване на
парични средства, тъй като предвид наложеното му наказание няма право да работи. Излага,
че в следствие на незаконосъобразното запориране на сумата по личната му партида е бил
поставен в безизходно положение, което му е причинило твърдяните неимуществени вреди
– срам, унижение, страх и нарняване на достойнството му. Излага, че средствата получавани
от сестра му по личната му партида в затвора имат характер на издръжка и изпълнението
върху тях е ограничено до размера на една минимална работна заплата. Счита, че търпяните
от въззивника неимуществени вреди са доказани от събраните по делото свидетелски
показания и същите се явяват в причинно-следствена връзка с наложения запор от ДСИ.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове за присъждане
на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди ведно със законната
лихва върху тях да бъдат уважени.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Министерство на правосъдието.
Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Посочва, че първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен
извод за неоснователност на предявените искове след задълбочен анализ на всички събрани
по делото доказателства. Излага, че самият ищец не твърди запорираната сума да има
произход – трудово възнаграждение, обезщетение или пенсия, поради което спрямо нея не е
приложима защитата при несеквестируемост. На това основание счита, че не е налице
противоправно действие на държания съдебен изпълнител изразяващо се в принудително
изпълнение върху вземане по личната партида на ищеца в затвора. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Моли в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените за
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
особения представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
2
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
На въззиваемият Министерство на правосъдието следва да бъдат дадени указания в
насроченото съдебно заседание да представи доказателство за надлежно учредена
представителна власт на юрисконсулта, който ще осъществява процесуално
представителство по делото от действащият министър на правосъдието.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 262401/15.05.2023г. по
регистратурата на ВРС, подадена от М. Л. Ж., чрез назначения му особен представител
срещу Решение № 260036/10.04.2023г. постановено по гр.д. № 9022/2020г. по описа на
ВРС, 14-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1224/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.07.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните представители, както и третото лице-помагач, ведно с препис
от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен
отговор /чрез особения му представител/.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВАЕМИЯ – Министерство на правосъдието в насроченото по
делото съдебно заседание да представи доказателство за надлежно учредена представителна
власт на юрисконсулта, който ще осъществява процесуално представителство по делото от
действащият министър на правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3