Решение по дело №5722/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                                    13.12.2019 г.                   Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

         

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                                     Трети граждански състав

На 27 Номеври                                                                         2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар: Диана С.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5722 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди в исковата си молба, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.В.Ч. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството.

Твърдят, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и С.В.Ч. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при опазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.

Твърдят, че със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360 дни.

Твърдят, че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 05 януари 2016 г. между С.В.Ч. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ се е сключил Договор за гаранция с № 333116, по силата на който Гарантът се е задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 333116, сключен между С.В.Ч. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 462 лв.

Заявяват, че С.В.Ч. не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Следвало да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 30 декември 2016 г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.

Твърдят, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 0 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

Заявяват, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на 1230.53 лв., от които главница: 600 лв., договорна лихва: 138 лв. за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2016 г. до 30 декември 2016 г. - датата на последната вноска, такса за гаранция: 462 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 30.53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искат от съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.В.Ч. по Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 05 януари 2016 г.: 600 лв. главница; 138 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2016г. до 30 декември 2016 г. - датата на последната вноска; 462 лв. такса за гаранция; 30.53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искат от съда да осъди С.В.Ч. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 7,8 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

 

В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е  постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника в който твърди, че оспорват исковете по основание и размер.

Твърди, че ответницата не е получавала уведомление за извършена цесия. Видно от представеното с исковата молба, същото било подписано от юрисконсулта на цесионера. Оспорват наличието на възникнала облигационна връзка по онлайн договор за потребителски заем, така както се твърди в исковата молба.

Заявява, че по делото липсват представени доказателства за това, че ответницата направила волеизявление за сключване на договор за кредит. Не били налице съвпадащи по съдържание волеизявления, като в закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/ била предвидена специална разпоредба - чл. 18, съгласно която доставчикът е длъжен, да докаже изпълнението на задълженията си по закона, както и че получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Също така оспорват, че заемната сума е предоставена на ответницата.

Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като същият не съдържа задължителни реквизити съгласно чл. 11 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.Заявява, че в разпоредбата на чл. 11 от ЗПК са предвидени правила относно минималното необходимо съдържание на договора за потребителски кредит, а именно:

1. Условията за прилагането на лихвения процент и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; /чл. 11, т. 9 от ЗПК/

2. Годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; /чл. 11, т. 10 от ЗПК/

3. Извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата; /чл. 11, т. 13 от ЗПК/

4. Наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4, както и за размера на лихвения процент на ден; /чл. 11, т. 20 от ЗПК/

Твърди, че в процесния договор липсват описаните по-горе реквизити, което водело до недействителността на договора.

Ответницата не дължала възнаградителна лихва, тъй като клаузата за нея била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Заявява, че претенцията за заплащане на сумата от 462 лв., представляваща такса за гаранция е неоснователна. Също така не ставало ясно как е формиран размера на тази такса за гаранция.

В исковата молба се твърдяло, че ответницата кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт), като била предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Представената с исковата молба форма за кандидатстване не доказвала, че същата е попълнена от ответницата.

Твърди, че по делото ищецът не сочи доказателства, че е налице валидно сключен онлайн договор за потребителски заем между страните. Липсвали каквито и да е доказателства, че са били налице две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за сключване на представения по делото договор от 05.01.2016 г.

С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция чрез бланкетната искова молба, ищецът се позовавал на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, като твърдял неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.

Твърди, че легалното определение на този вид договори се съдържало в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР били посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест била възложена на ищеца - доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилагал Законът за електронния документ и електронния подпис/ал. 2/.

Заявява, че в тази връзка не са представени доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъдело установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива били съставени. С исковата молба били представени на хартиен носител само общите условия към договор за гаранция (поръчителство), но от същите не се доказвали горните обстоятелства. Това било така, доколкото ищецът не посочвал, каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние, ищецът не представял и доказателства, от които да е видно, че именно ответникът е получил сумата по кредита.

Твърди, че изложеното по-горе сочи изцяло за неоснователност на претенцията на ищцовото дружество.

Моли съда да се произнесе с решение, с което: Да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, установителен иск, като постанови решение, с което да признае за установено, че С.В.Ч., ЕГН: ********** не дължи посочените в петитума на исковата молба суми.

С разпореждане от 02.07.2019 г. съдът е конституирал „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София, като трето лице помагач на страната на ищеца.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2720/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1458 от 30.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която С.В.Ч., ЕГН **********,***, е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата 600 лева за главница, сумата 138 лв. – договорна лихва за периода 04.02.2016 г.  до 30.12.2016г., сумата 462 лв. – гаранция по кредитна сделка, сумата 30.53 лв. - мораторна лихва  от  31.12.2016 г. до 17.05.2018 г. и законната лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юриск. възнаграждение, срещу която длъжникът е подал възражение. 

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца посочените в петитума на исковата молба суми.

Видно от Договор № 333116 за предоставяне на потребителски кредит от 05.01.2016 г., същият е сключен между „Фератум България” ЕООД като Заемодател и С. Владимировна Ч. като Заемател. Ищецът твърди, че съгласно договор за кредит № 33316 от 5 януари 2016 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360 дни, както и че на 5 януари 2016 г. между С. Владимировна Ч. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 333116, по силата на който Гарантът се е задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния.

Въпреки дадените указания от съда с определение от закрито заседание от 17 май 2019 г. до приключване на съдебното дирене ищецът не е представил Договор за гаранция с № 333116 от 2 януари 2016 г., сключен между С. Владимировна Ч. и „Фератум Банк” ЕООД.

На 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

След издаването на заповед за изпълнение № 1458 от 30.05.2018  г. и след завеждане на настоящия установителен иск, на 3.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

 

При така събраните доказателства, съдът намира, че по делото липсват доказателства за съществуването на договор за кредит № 333116 от 5 януари 2016 г., липсват доказателства, че между ответницата и „Фератум България" ЕООД е постигнато съгласие със съдържанието, посочено в исковата молба. Не се установява също така, че „Фератум България" ЕООД е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12 ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят имал право да се откаже от сключения договор. Липсват доказателства между ответницата и „Фератум България" ЕООД да е била налице валидна облигационна връзка - договор за потребителски кредит, по която е да била предадена твърдяната заемна сума. Договорът за заем е реален договор, което означава, че дори да е налице постигане на съгласие между страните, следва да е налице и реалното предаване на сумата. По делото не бяха представени доказателства установяващи предаването на сумата. Липсват и доказателства за твърдялото изпадане в забава на ответницата и настъпила изискуемост на твърдяното вземане.

С оглед всички събрани по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че на 05.01.2016г. между страните е възникнал неформален договор за заем по правилата на чл. 240 от ЗЗД. По силата на същия, Заемодателят е предоставил на Заемателя, а последният е получил, сума в размер на 600 лв. чрез „Изипей" АД. Не би могло да се приеме, че страните са договорили специални условия на заема, посочени в т.нар. Справка - информация за заявка за кредит и Общите условия на „Фератум България" ЕООД, тъй като липсват доказателства за тяхното приемане от Заемателя. Дори съдът да се съобрази с представените Общи условия, то съобразно чл.6.3 от същите отново следва да се приеме, че липсва писмен договор за заем между страните, тъй като според посочената разпоредба, договорът за заем се счита сключен с изричното съгласие на Заемателя, дадено по един от следните начини: чрез СМС със задължителен текст; чрез попълване на код за потвърждение или чрез собственоръчно подписване. Нито един от посочените начини за сключване на договора не беше установен по делото при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца.

Съобразно чл.240 от ЗЗД, „с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.". Поради липсата на изрични писмени договорки, и липсата на доказателства за правен статут на Заемодателя на банка, следва да се приеме, че поетото от ответницата задължение касае единствено и само връщане на получената заемна сума, което същата е изпълнила частично до размер на 100.00 лв./което е установено от приетата по делото СИЕ/. Останал е дължим остатък за плащане към Заемодателят „Фератум България" ЕООД в размер на 500 лв. Не следва да се приема, че в процесния случай Заемателят дължи договорна лихва, административна такса, такса за гаранция или други лихви и такси към Заемодателя. Не следва да се приема също, че в процесния случай Заемателят дължи и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, поради липса на доказателства за уговорен срок за връщане на сумата и/или за получена покана за доброволно изпълнение.

Поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че в процесния случай не е налице валидно учредено обезпечение на задължението на Заемателя за връщане на заетата сума чрез поръчителство от трето лице. Съгласно нормативната уредба (чл.138 и сл. от ЗЗД), „с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.".

Според константната съдебна практика договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, с който Поръчителят поема задължение към кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на длъжника към него. Законът не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство. Договорът за поръчителство обаче следва да е писмен като форма за действителност. Договорът за поръчителство следва да съдържа ясна информация относно главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Поръчителят встъпва в правата на кредитора и придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил на кредитора само в случай че е изпълнил задължението на длъжника. Плащането на поръчителя е правопораждащ юридически факт. В процесния случай, освен че липсват доказателства за главното задължение, липсват и доказателства за учреденото поръчителство, и неговото изпълнение. По делото не беше представен както Договор за поръчителство между Заемодателя „Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк" ЕООД, така доказателства за извършено от последния плащане на задълженията на Заемателя към Кредитора. Ето защо, съдът намира, че твърденията за учредяване на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора не са доказани по делото.

Поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че в процесния случай не е налице прехвърляне на вземане на цесионера „Фератум Банк" ЕООД от длъжника С.Ч. на цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - ищец по делото. Съобразно нормативната уредба и съдебната практика по нейното прилагане, договорът за цесия се дефинира като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да е индивидуализирано. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. Предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, като тяхното съществуване е условие за нейната действителност. В процесния случай, предвид липсата на доказателства за валидно учредяване на поръчителство и валидно встъпване на поръчителя в правата на кредитора, не може да се приеме, че е налице валидно последващо прехвърляне на това вземане на трето лице. Респективно, представеният Договор за покупко-продажба на просрочени вземания между „Фератум Банк" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД от 01.12.2017г. следва да се приеме за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД - поради липса на предмет.

 

Ето защо счита, че предявеният установителен за заплащане на главница в размер на 600 лв. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

Предвид гореизложените аргументи за неоснователност на главния иск, следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и предявените акцесорни искове, предмет на разглеждане в производството по чл.422 от ГПК, а именно установителните искове за: договорна лихва за периода от 04 февруари 2016 г. до 30 декември 2016 г. в размер на 138 лв.; сумата 462 лв. такса за гаранция; сумата 30.53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, тъй като при липсата на договора за кредит, съдът няма възможност да установи съществуването или не на тези уговорки в същия.

 

Предвид изложеното, съдът, счита че предявеният установителен иск да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.В.Ч. по Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 05 януари 2016 г.: 600 лв. главница; 138 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2016 г. до 30 декември 2016 г. - датата на последната вноска; 462 лв. такса за гаранция; 30.53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, е НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло

Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 114, ет. Мецанин /съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. Васил Левски № 114, ет. Мецанин / срещу С.В.Ч., ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. Д.И.Г./, да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.В.Ч. по  Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 05 януари 2016 г.: 600 лв. главница; 138 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2016 г. до 30 декември 2016 г. - датата на последната вноска; 462 лв. такса за гаранция; 30.53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1458 от 30.05.2018  г.  по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д.  № 2720/2018 г. по описа на РС Стара Загора като неоснователен.

 

Решението е постановено с участието на третото лице-помагач  „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД гр.  София, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт ет. 2, офис 4.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: