Р Е Ш
Е Н И Е
София, 22.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7919/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
П.П.К., ЕГН **********,*** против О.И.Е., ЕГН **********,***
за признаване за установено
по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на следните
недвижими имоти: АТЕЛИЕ № 26 във вход 2 със застроена
площ от 105,50 кв.м., от които 27,24 кв.м. тераса, състоящо се от входно антре,
баня-тоалетна, тоалетна, дневна с кухненски бокс, две спални и тераса, заедно с
2,068 % идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж
върху мястото, представляващо УПИ 1 – 453,772,773 от кв. 86 Б по плана на гр.
София с адрес на имота: ул. „**********, ателие 26. и на ГАРАЖ № 25 със застроена площ от 16,43 кв.м., находящ се
в същата сграда, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 21, ал. 4 от СК.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът
им е прекратен с влязло в сила на 01.02.2016 г. Решение на СРС, 80 с-в,
постановено по гр.д. № 12303/2015 г.
По време на брака, ищецът твърди,
че е придобил на негово име и изцяло с негови средства с нотариален акт № 46,
т. ХІІ, рег. № 13966, нот.д. № 2087 от 15.11.2007 г. процесните недвижими имоти.
Според отразеното
в исковата молба, те са закупени с негови лични, извънсемейни средства,
които е получил като дарение от баща си с акт за дарение на парична сума в
размер на 160 000 лв., а ответницата няма абсолютно никакъв принос за
придобиването на тези имоти, тъй като по време на брака им тя не е имала нито
ден реален трудов стаж.
В тази връзка ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответницата, че процесните имоти не са придобити в резултат на
съвместен семеен принос, а са лична негова собственост, поради наличие на пълна
трансформация на негови лични средства в придобиването им, получени като
дарение по време на брака.
Ангажирал е писмени доказателства, поискал е допускане на
свидетели.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и
доказан и да му присъди сторените разноски по представен списък.
Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Твърди, че приносът й в придобиването на процесните имоти
се изразява в грижи за семейството, дома и отглеждането на сина им.
Оспорва истинността на представената разписка с която
бащата на ищеца му е дарил сумата от 160 000 лв. с твърденията, че дарителят
не е разполагал с такава сума към отразения в разписката момент.
Ангажирала е писмени доказателства, поискала е допускане
на свидетели.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен
и недоказан и да й присъди сторените разноски по представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че с Решение от 01.02.2016 г., постановено по гр.д. №
12303/2015 г. на СРС, 80-ти с-в, влязло
в сила на същия ден,
бракът между страните е прекратен.
С нотариален акт 46, т. ХІІ, рег. №
13966, нот.д. № 2087 от 15.11.2007 г. на нотариус И.Н., район на действие СРС,
рег. № 040 в Регистъра на Нотариалната камара, на 15.11.2007 г. “М.И.“,ООД
представлявано от П.М.С.е продало на ищеца П.П.К., по време на брака му с
ответницата О.И.Е. правото на строеж за
изграждането на недвижими имоти, които ще бъдат построени в жилищна сграда,
строяща се в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в град София, Столична община,
район ’’*********”, ул.”В.М.” № ** /четиридесет и пет/, целият с площ от
1775/хиляди седемстотин седемдесет и пет/кв.м., съставляващ по скица парцел I -
453,772,773 /първи за имот с планоснимачни номера четиристотин петдесет и три,
седемстотин седемдесет и две, седемстотин седемдесет и три/ от квартал 86”Б”
/осемдесет и шест, буква „Б”/, по плана на гр.София, местност „*********”, при
съседи по доказателствения акт: от три страни улица и И.Т., а именно: АТЕЛИЕ № 26 /двадесет и шест/, във вход
2 /две/, на кота +8,40 /плюс осем цяло и четиридесет стотни/ метра, със
застроена площ от 105,5 /сто и пет цяло и петдесет стотни/, квадратни метра, от
които 27,24 (двадесет и седем цяло и двадесет и четири стотни) кв.м. са тераса,
състоящ се от: входно антре, баня - тоалетна, тоалетна, дневна с кухненски
бокс, две спешни и
тераса, при съседи по архитектурен проект: ателие №25 /двадесет и пет/, улица,
апартамент№ 27 (двадесет и седем), стълбищна клетка и коридор, заедно с 2,068%
/две цяло и шестдесет и осем хилядни върху сто/идеални части от общите части на
сградата, изчислени в квадратни метра 15,99 /петнадесет цяло и деветдесет и
девет стотни/кв.м. ГАРАЖ № 25 /двадесет и пет/, находящ се на кота -6,00 /минус
шест цяло/ метра със застроена площ от 16,43 /шестнадесет цяло и четиридесет и
три стомни/квадратни метра, при съседи по архитектурен проект: от две страни
вътрешен двор, паркомясто № 24 /двадесет и четири/ и подземна улица, заедно с
5,483 % /пет цяло четиристотин осемдесет и три хилядни върху сто/ идеални части
от общите части на подземните паркоместа на ниво -6,00 (минус шест цяло)метра,
изразени в квадратни метра 15,92 /петнадесет цяло и деветдесет и две
стотни/кв.м., за общата сумата от 76 920 лв.
В
нотариалния акт е отразено, че продавачът е получил от купувача част от продажната цена -
в размер 24 112 лв. преди подписването на договора, друга част - в размер 19
558 лв. ще получи до 19.04.2008 г., а остатъкът от 33 250 лв. ще бъде заплатен до 01.11,2008 г.
По
делото не се спори, че продажната цена за имотите е изцяло заплатена.
От представеното
Удостоверение № 558/04.06.2010 г., издадено от Столична община, Дирекция
Контрол по строителството, е видно, че сградата е въведена в експлоатация, а
строежът е заснет и нанесен в Кадастралния план на София, съгласно
Удостоверение № ДСК 70-00-93 от 03.02.2010 г. на Дирекция Софийски кадастър.
От ищцовата
страна по делото бе представена разписка от 08.10.2007 г., удостоверяваща, че П.П.В.,
ЕГН **********,*** е предоставил на сина си – ищеца П.П.К., ЕГН **********,
сумата 160 000 лв. – безвъзмездно, да ги ползва както намери за добре.
Истинността на посочената
разписка бе оспорена от ответната страна по реда на чл. 193 ГПК и съдът откри
производство по нейното оспорване.
За доказване на
твърденията си за липса на доходи от страна на ищеца и на неговия баща ответната
страна представи, въз основа на издадено и съдебно удостоверение, Справка от
НАП, Централно управление, изх. № 94-0-10/10.04.2017 г., съгласно която бе
предоставена следната информация:
-
По отношение
бащата на ищеца П.В.: за 2007 г. е налице подадена годишна данъчна декларация
за декларирани доходи, както следва: 4 410 лв. – доходи от трудови правоотношеия
и доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество – 1 022, 69 лв., при намаляване разходите с 20 %, справки за
изплатени суми от платци – 1 022,70 лв.
-
По отношение на
ищеца П.К.: няма данни за подадена годишна данъчна декларация за 2007 г., както
и за периода 2008 г. – 2013 г.. Има такива за 2014 г. – 157,50 лв. - доходи от
наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество –
1 022, 69 лв., при намаляване разходите с 10 % и за 2015 г. – 630 лв. -
доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество – 1 022, 69 лв., при намаляване разходите с 20 %, има данни за
подадени справки за изплатени суми от платци – за същите суми. Има и подавани 1
бр. декларации от 2007 г. до настоящия момент с данни за осигуряване на лицето.
Представено е и
удостоверение за пенсията на бащата на ищеца П.В. за периода 2004 г. – 2014 г.
За да докаже
тезата си за наличие на средства, ищецът представи 2 бр. трудови книжки на баща
си П.В., трудов договор от 27.11.2006 г., заповед за прекратяването му и
заповед за обе0зщетение за неползван годишен отпуск и изплащането му.
Представено беше
и Удостоверение от Пощенска банка за движение по влога на В. за периода 2004 г.
– 2014 г., както и Договор за наем и анекс към него, съответно от 2001 г. и
2004 г. Ищецът също представи доказателства за размера на пенсията на баща си.
Отделно от това представи и трудова книжка и документи, свързани с размера и
заплащането на пенсията на майка си Добрина В.а.
По искане на
страните по делото бяха разпитани четирима свидетели – двама, посочени от ищеца
и двама, посочени от ответницата.
Свидетелката Д. В.а
е майка на ищеца. В показанията си тя заяви, че е оказвала финансова помощ на
синовете си, конкретно и на семейството на П. и О.. През 2007 г. П. е помолил
родителите си за помощ, живеели са в Сухата река, ул. „Витиня“, имали са апартамент,
а ателието му е било под наем. Той е художник, резбар и е искал да има
собствено ателие. Родителите са заявили, че ще се опитат да му помогнат с
каквото могат и са му дали 160 000 лв. - на ръка. Според показанията на свидетелката
те са се занимавали със земеделие и животновъдство. Дадените на П. пари са им били
странични доходи, дълго спестявани, дали са ги за закупуване на ателие, което,
според нея, е било в „*********“. Синът им и Ж. са дошли в Момчиловци, където
родителите живеят, по обяд, това е станало
през 2007 година есента и са взели тези пари. Синът им е бил подготвил
разписка, защото се е страхувал, тъй като това са много пари, че може да го
спре някой полицай или нещо подобно и си е бил приготвил, нещо като разписка, бащата
му е подписал и родителите са му дали парите ,и той с колата, заедно с неговия
приятел, се е върнал в София. Когато се даваха парите братът на П. също е
присъствал. Свидетелката заявява, че те са садели картофи – имали са около 5-6
декара, на декар са изваждали 2-3 тона, на сезон това са около 15-16 тона
картофи, става въпрос за периода, след като се върнаха земите, имат земи и
ливади обработваеми. Продавали са картофите. Гледали са крави, телета, прасета,
кокошки. Това, което са получавали като заплата, са изкарвали два или три пъти
повече от земеделието. Дават и имоти под наем - от 2001 година има клетка на
Мтел на етажа и постоянно получават наем, досега около 500 лева на месец.
Парите дадени на пачки – имало е и евро, и долари.
Свидетелката В.а заяви също, че през 2007 г. те са работели само земеделие,
върнали са им около 30 декара обработваема и необработваема площ. Съпругът й П.,
бащата на П., е бил пенсионер, ходел е на работа и отделно е вземал заплата. Внучето
им се е родило през 2001 г. Родителите са получили подарък от синовете си джип,
който е бил купен на старо.
Свидетелят Г.Б.е присъствал, когато преди 10 години П. е получил парите от
родителите си в с.Момчиловци – от майка си и баща си. Не е броил лично парите,
но знае, че става въпрос за 160 000 лева. Отишли са заедно с П. да ги
вземат, за да не ги носи той сам парите, защото се притесняваше. Знае, че са
160 000 лева, по думите им. Мисли, че П. е искал да си купи ателие, да си
работи в собствено ателие и е получил помощ от родителите си. Върнали са се
бързо в София, защото са искали да се приберат по светло, за това са взели
парите и са се върнали веднага. С П. са близки от около 16-17 години, отначало са
били семейни приятели, ходели са заедно на море, по рождени дни, комшии са, живеят
блок до блок. от него знае, че парите са отишли за ателието. Парите са дадени в
присъствието на майка му, баща му, брат му, който се казва Т.. Баща му е
донесъл парите, като свидетелят е останал с впечатление, че парите са от
двамата родители. Дадени са били в плик - на пачки и на всяка пачка и на всяка
пачка е било написано, какво съдържа. Боцов не помни дали П. ги е броил там. Той
е бил подготвил разписка, ако ги спират
на връщане, да се знае, че парите са от баща му. По – нататък свидетелят
заяви, че къщата в с. Момчиловци е на високо, селото е доста нагоре, стръмно
село пътят минава и се слиза по едни стъпала надолу доста. Къщата е три етажа,
неговите родители живеят на най -долния етаж. Даването на парите е станало в
нещо като всекидневна. Баща му е среден на ръст,кестеняв, даже по това време
още е бил с цвета на косата си, има средно телосложение нито пълен, нито слаб. Парите
левове основно, долари и евро, в различни
банкноти. Пачките са били с ластици и с листче, какво съдържа , например
„сто по два“ лева.
Свидетелката Д. Е. познава П. и О. от 1998 или 1999 г., от началото на връзката им. С брата на О.
тогава са били приятели, сега вече са семейство, били са семейни приятели.
Знае, че имат ателие, което се
намира в „*********“ и мисли, че то е закупено през 2007-2008 г., според нея -
купено на части от тях. Кооперацията е била на зелено и те са направили няколко
вноски. Направили са ги заедно, като семейство. Тези пари са били от фирмата,
която имат, те препарират животни и са имали обща фирма, парите от която са
вложили, за ателието. Имали са и мебелен магазин, в който са продавали мебели,
в него също и двамата са участвали. Според тази свидетелка ответницата е ходела
в ателието, занимавала се е с клиентите и е помагаше на ищеца.Завършила е педагогика. След като е забременяла и родила
заедно с ищеца е участвала във фирмата. В.а познава майката на П.. Отношенията
са били нормални. Не е чувала за дарение, не са споделяли, че са получили пари.
Според нея родителите на П. изобщо не са имали някаква възможност да им
помогнат за закупуване на жилище доколкото помни даже един от джиповете им е
бил подарък от синовете им, били са пенсионери.
По – нататък в показанията си свидетелката твърди, че О. е била отговорна
за отглеждането на детето, то е ходело на детска градина, след като стана на
една годинка и половина – две. Двамата са били добро семейство, разбирали са
се. Не може да каже, дали тя има трудов стаж.
Знае, че е помагала в ателието в Сухата река, работила е преди да
създадат фирмата, Детето сега е на 16 години. Самата ответница й е споделяла
как е платено ателието.
Свидетелката Р.К.е приятелка на О. от 1998 г. Работили са заедно в едно
ресторантче. Познава и П.. Знае, че са се ожениха през 2001 г. Ходила им е на
гости в Сухата река, където са живеели. Зная за апартамент в ж.к. „*********“.
Говорила е с О. за апартамента. През лятото на 2007 г. са били семейно на море с
децата и точно тогава се е заговорило за това. Доколкото знае, двамата са го
купили на изплащане, имат си частен бизнес, препариране на животни, техен общ
бизнес. След като ответницата е напуснала работа, първите две години си е гледала
детето и след това е помагала в бизнеса, свидетелката не знае в какво се е изразявала
нейната помощ. Не зная също колко струва апартаментът. Двамата са се развели
през 2015-2016 г. По твърденията й, през 2007 г. семействата им са се виждали
често, в месеца 2-3 пъти. Ходели са си на гости. Не си спомня да й е споделяла
как са купили апартамента, но знае, че са го купили като семейство. Преди
ателието са имали магазин за мебели.
За свидетелката О. е била пример за подражание - как си гледа детето, учела
се е от нея. Знае, че П. и О. са имали добри отношения. Съпругът й също познава
П.. К. е ходила в ателието, където се препарират животни, близо е до
апартамента в „Сухата река“, била е там и с двамата. Доколкото знае,
ответницата е помагала за връзките с клиентите, занимавала се с фактурите, в
смисъл - счетоводна дейност, има завършено образование - педагогика.
Изложеното се
доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно чл. 21, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на процесните,
придобити по време на брака, недвижими имоти.
Съгласно чл. 21 ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака, в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити.
Ал. 2 на същия текст предвижда, че съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а,
според ал. 3, съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Именно тази презумпция цели да опровергае предявената в настоящото
производство претенция от ищеца, в качеството му на бивш съпруг след
прекратяване на брака, съобразно нормата на чл. 21 , ал. 4 СК.
Предмет на установителния
иск по чл.124 от ГПК е съществуването или несъществуването на претендираното
право. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест всяка
една от страните следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения.
С разглеждания
иск ищецът цели, както бе посочено по – горе, да обори установената в закона
презумпция, според която, вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име
са придобити, което следва от разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК, т.е. - с предявения иск ищецът цели да отклони съществуващото
фактическо положение от презумпираната от закона съпружеска имуществена
общност. Следователно - за успешното провеждане на исковото производство по
този ред следва да се установи по безспорен начин, че имуществото е придобито
по време на брака с лични средства, без другият съпруг да има какъвто и да
било принос /без наличие на съвместен
принос, който може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството/.
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени от страните
писмени и гласни доказателства, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като
бракът им е прекратен с решение от 01.02.2016 г. на СРС.
Не се спори и
досежно придобиването на процесните имоти, както и за изплащането на продажната
цена през времетраенето на брака.
Като
доказателство към исковата молба ищецът представи разписка от 08.10.2007 г. за
извършено дарение от баща му в размер 160 000 лв., която бе оспорена по
реда на чл. 193 ГПК и съдът откри производство по оспорването й. В оспорването
си ответницата заяви, че бащата на ищеца, за когото в разписката е отразено, че
е дал посочената сума на сина си, за да я ползва безвъзмездно, както намери за
добре, не е притежавал, нито получавал такива финансови средства. В тази връзка
от двете страни бяха представени доказателства относно размера на доходите
както на ищеца, така и на неговите родители.
Във връзка с
представените писмени доказателства за размера на доходите на ищеца и
родителите му, по делото бе установено, че е налице – по официални данни много
по – малък получен, респ. деклариран доход от тяхна страна. Фактът, обаче, че
официално доказаните и отразени при съответните институции доходи са много по –
малки от тези, с които се твърди, че са разполагали родителите на ищеца, все
още не означава, че те не са притежавали по – големи финансови средства. В тази
насока следва да се напомни, че съдът не е финансов или проверяващ орган и
обстоятелството, че едно лице не декларира по съответния законов ред доходите
си, не може да влече само по себе си негативи за него относно гражданските
последици на извършената сделка. Недекларирането от страна на лицата на
получени от тях доходи от някаква дейност следва да е предмет на проверка на
други органи и, при наличие на такива, редът за тяхното констатиране е друг. Още
повече, че цената, на която са закупени имотите, е 76 920 лв. – доста по –
малка от сумата 160 000 лв., за която се твърди и се представят
доказателства, че е получена от ищеца от неговия баща.
Съдът допусна и
разпита четирима свидетели – по двама за всяка страна, които заявиха, всяка
група поотделно, различни обстоятелства.
Според
свидетелите, посочени от ищеца, той е получил цитираната в разписката сума от
родителите си, които живеят в с. Момчиловци. Свидетелите, посочени от ответната
страна, пък, заявяват, че ответницата се е грижела за детето, а, заедно с това
е допринасяла и с работата си в общия им бизнес, като дори се е занимавала с
счетоводството, а ищецът и родителите му не са разполагали с парични средства
за закупуване на жилището.
Пред вид факта,
че, както бе посочено от съда, показанията им, от една страна, са
противоречиви, а – от друга, не допринасят за изясняване на обективната истина
по делото, включително и досежно производството по оспорване на основния писмен
документ, релевантен за спора – цитираната по – горе разписка, съдът намира, че
показанията на свидетелите не следва да бъдат взети пред вид.
Не бе доказан
нито доходът на страните – конкретно през периода, през който имотът е изплатен,
нито в какво конкретно се е изразявал приносът на ответната страна в
придобиване на имотите, а не се спори досежно обстоятелството, че имотите са
изплатени от ищеца на продавача по време на брака.
При липса на
други представени доказателства, релевантни както за спора, така и за откритото
производство п оспорване на основния писмен документ, въз основа на който
ищецът претендира права и изключителен принос в придобиване на имотите, съдът
намира, че следва да се приеме, че оспорването на разписката не е доказано и тя
следва да бъде взета пред вид като доказателство по делото.
С оглед
изложеното, съдът приема, че, въпреки че процесните имоти са придобити през
време на брака между страните, презумпцията по чл. 21 СК, според която това
придобиване е станало в резултат на
съвместен принос, бе оборена от ищеца, като бе доказано наличието на пълна
трансформация по отношение на вложени от него лични средства при придобиване на
имотите, съобразно нормата на чл. 23, ал. 1 СК.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Следва да бъде
постановено в диспозитива на решението, че оспорването на представената
разписка за предоставени безвъзмездно суми не бе доказано.
С оглед изхода на
спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 6 897, 02 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 21, ал. 4 СК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на О.И.Е.,
ЕГН **********,***, че П.П.К., ЕГН **********,*** е изключителен
собственик на следните недвижими имоти: АТЕЛИЕ
№ 26 във вход 2 със застроена площ от 105,50 кв.м., от които 27,24 кв.м.
тераса, състоящо се от входно антре, баня-тоалетна, тоалетна, дневна с
кухненски бокс, две спални и тераса, заедно с 2,068 % идеални части от общите
части на сградата, заедно с правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ
1 – 453,772,773 от кв. 86 Б по плана на гр. София с адрес на имота: ул. „**********,
ателие 26. и на ГАРАЖ № 25 със застроена
площ от 16,43 кв.м., находящ се в същата сграда.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК,
че оспорването, , по реда на чл.
193 ГПК, на Разписка от 08.10.2007 г., удостоверяваща, че П.П.В., ЕГН
**********,*** е предоставил на сина си – ищеца П.П.К., ЕГН **********, сумата
160 000 лв. – безвъзмездно, да ги ползва както намери за добре, НЕ Е
ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА О.И.Е. да заплати на П.П.К. разноски по делото в размер 6 897, 02 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: