№ 226
гр. Варна , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500013 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба вх. № 39413/22.06.2020 г.,
подадена от "Пи Маркет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, бл. срещу блок 817
против определение № 7226/09.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 5963 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, в частта, с която е допуснато обезпечение на
бъдещ иск, предявим от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, против „Пи
Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, за признаване за установено между
страните, че ищецът е титуляр на вземане в размер на 1879,02 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия по издадена от „Енерго – Про Продажби“ АД фактура
№**********/11.12.2009 г., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 28.07.2014
г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
прехвърлено от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД, с договор за цесия от
23.10.2014 г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г.,
по гр. д. № 9797/2014 г. по описа на ВРС, в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, след представяне на парична гаранция в размер на 190 лева,
1
вносима от молителя по сметка на Районен съд – Варна, с представяне на
доказателство за внасянето в съда, чрез допускане на обезпечителна мярка
запор на вземането на „Пи Маркет“ ЕООД от „Енерго Про Продажби“ АД в
размер на 1879,02 лева, както и законната лихва върху него по изп. дело №
20207180400616 по описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № 718 КЧСИ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, поради недопустимост на бъдещия иск, с оглед
наличието на сила на пресъдено нещо и липсата на правен интерес от
търсената от ищеца защита. Поддържа се, че молителяТ разполага с
осъдителен иск по чл.75, ал.2 от ЗЗД, поради което процесният бъдещ
установителен иск е недопустим. На следващо място се поддържа, че с влязло
в сила решение е установено, че “КНМ Груп“ ЕООД е титуляр на
претендираното от ищеца вземане, като на основание чл.226, ал.3 от ГПК
решението обвързва както страните, така и техните правоприемници.
Твърденията на молителя за цедиране в негова полза на процесното вземане
от страна на “КНМ Груп” ЕООД, опровергават довода за наличие на правен
интерес от установяване на титулярството на вземането, защото ищецът не
може придобие права над него докато договорът му не бъде изпълнен от
другата страна в правоотношението -“КНМ Груп“ ЕООД. Изпълнението на
договора за цесия в полза на ищеца има преюдициален характер по
отношение встъпването му в принадлежност за това вземане. Изпълнението
на въпросния договор зависи от автономната воля на “КНМ Груп“ ЕООД,
съответно не може да бъде налагано по съдебен ред, още по малко с иск по
чл.124, ал.1 ГПК за установяване на титулярство върху предмета на сделката.
На следващо място се поддържа, че бъдещият иск е недопустим, поради
наличие на висящ изпълнителен процес, в чийто граници следва да бъдат
реализирани правата на страните, като са развити подробни съображения.
Депозираният срещу частната жалба отговор на частния въззиваем
„Интейк“ ЕООД, е върнат поради просрочие с влязло в сила Разпореждане
№260170/08.10.2020г. по ч.гр.д. №5963/20 г. на ВРС.
Против горецитираното определение е постъпила и частна жалба с вх.
№ 40897/25.06.2020 г., подадена от "КНМ Груп" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, бл.
2
срещу блок 817, с която са развити доводи за неправилност на атакуваният
съдебен акт, поради недопустимост на бъдещата претенция.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частния въззиваем „Интейк“ ЕООД,
изразява становище за недопустимост на жалбата, в условията на
евентуалност за неоснователност.
Депозираните частни жалби № 39413/22.06.2020 г. от „Пи Маркет“
ЕООД и вх. № 40897/25.06.2020 г. от „КНМ Груп“ ЕООД са подадени в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирани лица, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явяват процесуално допустими. Съставът на въззивния съд
преценява жалбата на „КНМ Груп“ ЕООД като депозирана при наличие на
правен интерес въпреки обстоятелството, че това дружество не е страна в
обезпечителното производство и по бъдещия иск. Съобразно т.6 на ТР
6/2013г. ОСГТК на ВКС, определението за допускане на обезпечение може да
се обжалва от всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от
допуснатата обезпечителна мярка. Обезпечителната мярка е приложима към
вземане по изпълнителен лист, който е издаден в полза на „КНМ Груп“
ЕООД, чийто частен правоприемник се явява „Пи Маркет“ ЕООД,
упражняващ правото на изпълнение въз основа именно на издадения в полза
на праводателя му изпълнителен лист. В този смисъл обезпечителната мярка
засяга правната сфера на жалбоподателя „КНМ Груп“ ЕООД, който е
отговорен към цесионера по сключения договор за цесия.
Разгледани по същество, допустимите частни жалби са основателни, като
съображенията за това са следните:
За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 от
ГПК, следва да са налице следните предпоставки: исковете трябва да са
процесуално допустими, да са вероятно основателни, т.е. да са подкрепени с
писмени доказателства, от които да се установи наличието на твърдяната
обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да е
подходяща, т. е. да съответства на обезпечителната нужда. Липсата на която и
да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за
обезпечаване на иска.
3
В разглеждания случай изложените фактически твърдения обосновават
процесуална допустимост на бъдещия иск, доколкото за ищеца е налице
правен интерес от разрешаване на спора относно принадлежността на
вземането, възникнал между двама претенденти, които черпят правата си от
един и същ праводател, като правата им са взаимно изключващи се.
Интересът от бъдещия иск произтича от твърдението, че ищецът е лишен от
възможността да встъпи като взискател в изпълнителното производство,
независимо, че е приобретател на вземането в хода на процеса, тъй като след
като е придобил вземането, праводателят му е сключил втори по ред договор
за цесия с ответника, който е антидатиран, като е посочена по-ранна дата.
Фактът, че съобразно поредността на цесиите от външна страна формално
легитимиран като титуляр на вземането е ответникът „Пи Маркет“ЕООД,
безспорно обуславя интереса на ищеца да установи със сила на присъдено
нещо правата си спрямо ответника, претендиращ да е носител на същото
вземане.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на частния
жалбоподател относно наличието на абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на бъдещия иск, а именно сила на пресъдено нещо, формирана
с влязлото в сила решение по гр.д.№ 9797/2014 г. на ВРС. Субективните
предели на СПН на съдебния акт се разпростират единствено върху страните
по делото и техните универсални и частни правоприемници. В случая обаче
претенциите на приобретателите на вземането не са преклудирани по
отношение на това кой от тях го е придобил валидно от праводателя, поради
което не е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на
съществуващия правен спор между двамата претенденти. Изложеното
обосновава извод за процесуална допустимост на бъдещия иск, предявим от
„Интейк“ ЕООД.
Усложненията при плащане на некредитор визирани в разпоредбата на
чл.75, ал.2 ЗЗД настъпват в резултат на осъществено изпълнение на
задължението, каквото в случая не е налице, доколкото взискателя не е
удовлетворен. Понастоящем е налице спор между двама претенденти /ищеца
и ответника/, които поддържат да са придобили права си в хода на съдебния
процес и които са обвързани от изпълнителната сила на решението, издадено
в полза на процесуален субституент. Наред с това ответника, се легитимира
4
като титуляр на изпълнителната сила, като лице образувало изпълнително
производство въз основа на фактически предаден му изпълнителния лист. Ето
защо
Действително спорът между кредитори може да бъде разрешен по реда
на осъдителния иск по чл.75, ал.2 ЗЗД, но този иск е на разположение на
действителния кредитор срещу мнимия кредитор, ако последният е получил
изпълнение от длъжника. В случая искането е обосновано с твърдения, че
взискателят с оспорено вземане не е удовлетворен, поради което към
настоящия момент не е осъществен фактическият състав, даващ основание за
предявяване на специалния иск за неоснователно обогатяване срещу
путативен кредитор.
За бъдещия ищец е налице обезпечителна нужда, тъй като при
положителен изход от спора същият ще замести взискателя по образуваното
изпълнително дело и ще получи вземането си по силата на издадения
изпълнителен титул. Без допускане на обезпечение, образуваното
изпълнително производство би приключило с удовлетворяване на третото
лице, с което за ищеца ще бъде невъзможно осъществяването на правата по
решението.
Независимо от изложеното съдът намира допуснатата обезпечителна
мярка за неадекватна спрямо обезпечителната нужда. Мярката запор върху
вземане е приложима и реално изпълнима само в случаите, когато ответникът
по бъдещия иск е длъжник на ищеца и разполага с вземане спрямо трето за
спора и изпълнението лице. Изпълнението на тази мярка, съобразно
разпоредбата на чл. 507 ГПК, представлява забрана на третото задължено
лице да предава на длъжника дължимите суми, като от деня на получаване на
съобщението третото лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи или суми. В случая обаче мярката ще следва да се изпълни спрямо
самия длъжник по изпълнителното производство – „Енерго-Про Продажби“
АД и нему ще следва по силата на полученото съобщение да се забрани да
изпълнява. Следователно стига се до положението да се забранява на самия
длъжник, който е обвързан от изпълнителния титул, да изпълнява, което
настоящият състав намира за недопустимо, при положение, че длъжникът
дължи и лихви върху главницата по вземането.
5
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, атакуваното определение следва да бъде отменено,
а молбата за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на запор на
вземане следва да бъде оставена без уважение. Издадената въз основа на
обжалваното определение обезпечителна заповед следва да бъде обезсилена
като последица от настоящото произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7226/09.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
5963 по описа за 2020 г. на РС-Варна, в частта, в която е допуснато
обезпечение на бъдещ установителен иск, предявим от „Интейк“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ № 22 /партер - вътр. двор/ срещу „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул.
„Търново“, бл. срещу блок 817, за признаване за установено между страните,
че ищецът е титуляр на вземане в размер на 1879,02 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по
издадена от „Енерго – Про Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2009
г., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда на 28.07.2014 г., до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп“
ЕООД на „Интейк“ ЕООД, с договор за цесия от 23.10.2014 г., за която сума
има издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г., по гр. д. № 9797/2014 г. по
описа на ВРС, в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, след
представяне на парична гаранция в размер на 190 лева, вносима от молителя
по сметка на Районен съд – Варна, с представяне на доказателство за
внасянето в съда, чрез допускане на обезпечителна мярка ЗАПОР на
вземането на „Пи Маркет“ ЕООД от „Енерго Про Продажби“ АД в размер на
1879,02 лева, както и законната лихва върху него, по изп. дело №
20207180400616 по описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № 718 КЧСИ, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Интейк“ ЕООД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ № 22 /партер - вътр. двор/ за допускане обезпечение на бъдещ
установителен иск, предявим от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 /партер
- вътр. двор/ срещу „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, бл. срещу блок
817, за признаване за установено между страните, че ищецът е титуляр на
вземане в размер на 1879,02 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Енерго – Про
Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2009 г., на осн. чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда на 28.07.2014 г., до окончателното изплащане на задължението,
което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД, с
договор за цесия от 23.10.2014 г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 25.01.2019 г., по гр. д. № 9797/2014 г. по описа на ВРС, в полза на
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез налагане на ЗАПОР на вземането
на „Пи Маркет“ ЕООД от „Енерго Про Продажби“ АД в размер на 1879,02
лева, както и законната лихва върху него, по изп. дело № 20207180400616 по
описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № 718 КЧСИ, на основание.чл. 390, вр. чл. 391, ал.
2 ГПК и ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНАТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7