№ 2680
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А.Щ.Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110217345 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Х.К.Б.“ ЕООД срещу наказателно
постановление (НП) № 579754-F608740/08.06.2021 г., издадено от и.д.
заместник-директор в ТД на Национална агенция по приходите (ТД-НАП), с
което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят,
счита, че в процесния случай, е приложена погрешната санкционна
разпоредба, което е довело до налагане на административно наказание в
прекомерен размер. Допълва се, че в нито в АУАН, нито в НП, е посочено,
какъв е съставомерният резултат настъпил от административното нарушение.
Твърди се, че не е посочен размерът на данъка, който е следвало да се
декларира от дружеството. Посочено е, че липсва дата на извършване на
нарушението, което затруднява дружеството да разбера, в какъв срок е
следвало да го изпълни. Излагат се аргументи в насока, че не се изяснява
АНО, какви факти е приел за установени и въз основа, на какви
1
доказателства. В условията на алтернативност се излагат доводи за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява
от адв. В.Н.. Същата поддържа изложените в жалбата съображения като моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – заместник – директорът на ТД на НАП- София -
редовно уведомена, се представлява от юрк. Л., който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и изложените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (наказателното
постановление е връчено на 18.11.2021 г., а жалбата е подадена на 25.11.2021
г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „Х.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ... Същото се представлява от
Б.Л.Б. с ЕГН **********. Дружеството било регистрирано по ЗДДС.
На 12.06.2020г., в законоустановения срок, дружеството подало справка –
декларация за ДДС с вх. № 22151873980, за отчетен период – май 2020 г. В
декларацията била посочена данъчна основа за облагане с ДДС – 12 570, 03
лв., начислен ДДС – 2514, 01 лв. Към декларацията бил приложен дневник на
продажбите за периода май 2020 г., който включвал 2 фактури - № 228 и №
229, с приход, на обща стойност 12570, 01 лв.
На 04.03.2021г., с резолюция за извършване на проверка № П-
22221521039060-ОРП-001/04.03.2021 г., свидетелят К., на длъжност
„инспектор по приходите“ бил определен за извършване на проверка на
„Х.К.Б.“ ЕООД, относно спазване на правилата във връзка с облагане на ДДС.
В резултат на проверката било установено, че в дневника за продажби за
данъчен период май 2020 г., дружеството не е отразило издаден от него
данъчен документ – фактура № **********/12.05.2020 г., за „авансово
плащане за хидроизолация на покрив“, издадена на „М.П.“ ЕООД с ЕИК ..., с
данъчна основа 1 250, 00 лв., ДДС в размер 250, 00 лв.
Въз основа на така установеното, свидетелят К., съставил АУАН №
F608740/12.04.2021 г., в който било прието, че като не е отразило издадената
от „Х.К.Б.“ ЕООД фактура в дневника за продажби за данъчен период май
2020 г., бездействието на дружеството е довело до определяне на данъка в по
– малък размер – нарушение на чл. 124, ал. 2 ЗДДС. Актът бил връчен на
представител на дружеството на 12.04.2021 г. и подписан без възражения,
2
такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.
На 08.06.2021 г., при идентична словесна и цифрова квалификация, било
издадено и оспореното наказателно постановление №
579754-F608740/08.06.2021 г., с което на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС. Постановлението било връчено на 18.11.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът изведе след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. К.,
резолюция за извършване на проверка № П-22221521039060-ОРП-
001/04.03.2021 г. (л. 22), дневници – продажба май 2020 г. (л. 23), справка-
декларация за ДДС (л. 24), дневници – продажба март 2021 г. (л. 25), справка-
декларации за ДДС (л. 26), фактура (л. 27), покана за съставяне на АУАН (л.
28), заповед № ЗЦУ-366/17.05.2021 г. (л. 31), заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. (л. 32-37), пълномощно (л. 46-55).
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., които са последователни,
логични и потвърждават възприетата от съда фактическа обстановка. От
същите се установяват датата, мястото и начинът на осъществяване на
проверката относно подадените от дружеството декларации. Видно от
справка-декларация за ДДС от месец март 2021 г. и дневника за продажби за
същия месец, е отчетена фактура от месец май 2020 г., на стойност 1250 лв.,
ДДС – 250 лв. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и страните не
спорят по установени факти, поради което и не е нужен по – задълбочен
анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са
съставени/издадени от материално и териториално компетентни органи видно
от – чл. 193, ал. 2, пр. 1 ЗДДС и заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020., т. 2.1.,
относно актосъставителя, както и чл. 193, ал. 2, пр. 2 ЗДДС и пълномощно №
РД-04-29/31.01.2022 г., т. 3, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., т. 1.1.,
относно АНО.
Същите отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42,
респ. чл. 57 от ЗАНН, констатираното нарушение е достатъчно подробно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен
начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон. АУАН И НП са надлежно връчени
3
на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на
неговите права. Нарушението е достатъчно точно и ясно описано, като са
посочени и доказателствата въз основа, на които проверяващите органи са
обосновали извършването на административното нарушение, поради което и
възраженията на жалбоподателя в насока за допуснати съществени
процесуални нарушения, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. От
смисловото тълкуване на обжалвания акт без затруднения се разбира, каква е
данъчната основа и дължимото ДДС по неотчетената фактура. Описани са
нейните индивидуализиращи белези.
На следващо място, макар и да не е посочена дата на нарушението, тя се
извежда от описателната част на наказателното постановление, тъй като АНО
е посочил, че дружеството в „законоустановения срок е подал декларация по
ЗДДС за период май 2020 г“., посочил е и датата, на която е подадена
декларацията. От друга страна като данъчно задължено лице, дружеството е
запознато със сроковете, които ежемесечно следва стриктно да спазва.
Същите са посочени в разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, а именно – до 14–
число на следващия месец, задължението за включване на фактурата в
дневника за продажба е могло да бъде валидно изпълнено до 14 юни 2020 г.
(включително, което не е работен ден, поради което до 15.06.2020 г.)
Следователно, доколкото задължението е за определено действие в указан
срок, то несъмнено видно е, че ако това действие не е извършено в срок, ще е
налице нарушение, осъществено чрез бездействие, считано от първия ден
след изтичане на срока, в конкретния случай - от 16.06.2020 г. В АУАН и НП
са посочени всички данни, въз основа на които може еднозначно да се
установи датата на извършване на нарушението и липсата на изричното й
посочване в АУАН и в НП по никакъв начин не води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, тъй като от изложените факти и
обстоятелствата, то може изцяло, в необходимата степен на яснота и
конкретика да разбере административното обвинение.
Нарушението е достатъчно ясно и точно описано, посочени са
документите въз основа, на които АНО е приел за осъществено извършеното
нарушение. Изрично е посочен размерът на дължимия данък, както и
обстоятелството, че неотчитането на фактурата за съответния данъчен
период, води до определяне на данъка в по – малък размер, поради което и
възраженията на жалбоподателя, в насока за неясно описание на нарушението
4
следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното съдът намира, че административнонаказващият орган
не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна страна дружеството – жалбоподател е осъществило
административно нарушение с правна квалификация чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Според чл. 182, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано лице, което не издаде
данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ
в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до
определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв.
Безспорно установено е, че дружеството „Х.К.Б.“ ЕООД има качеството
на регистрирано по ЗДДС лице. Същото е издало фактура № 227/12.05.2020
г., с данъчна основа 1 250 лв. и ДДС в размер на 250 лв., с което е настъпило
данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Така посочената фактура не е
била отразена в дневника за продажбите за данъчния период месец май 2020
г. Неотразяването на издадената фактура е довело до определянето на данъка
в по-малък размер.
От обстоятелството, че императивното изискване на чл. 124, ал. 2 ЗДДС
не е било изпълнено, следва извод, че дружеството – жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на посоченото административно
нарушение. Отговорността му e правилно ангажирана. Субективната страна
на нарушението не подлежи на обсъждане от съда, предвид обективния
характер на отговорността на юридическите лица.
На следващо място, съдът намира, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като по
обективните си характеристики не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с аналогични нарушения от същия вид. Следва да бъде
посочено, че нарушението засяга фискалната сигурност и отчитането на
приходи, като не следва да се изхожда единствено от размера на ДДС, който
не е бил отчетен своевременно. Именно фиксираният размер на
5
имуществената санкция, следва да се тълкува в смисъл, че основното не е
размерът на ДДС, а стремежът за превъзпитаване и спазване на сроковете
установени в ЗДДС, ето защо, случаят не следва да бъде определен като
маловажен.
Правилно АНО е приложил и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1
ЗДДС. В случая наложената на дружеството имуществена санкция в размер на
1000 лева е правилно индивидуализирана и не са налице основания за
изменението й. Неоснователно е възражението, че наказанието е следвало да
бъде определено в условията на привилегирования състав на чл. 182, ал. 2
ЗДДС, доколкото последната санкционна норма касае случаите, в които
данъчният документ е отчетен в следващия данъчен период, а в настоящия
случай, данъчният документ е отчетен в следващата календарна година,
поради което е неприложим.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е в размер от 80
до 150 лв. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът определя размера на
дължимото възнаграждение, въз основа на сложността на делото и
осъществените действия за процесуална защита, воден от горното, липсата на
прекомерна сложността на настоящото производство, както и провеждането
на едно съдебно заседание, справедливо следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 579754-
F608740/08.06.2021 г., издадено от и.д. Заместник-директор в ТД на
6
Национална агенция по приходите (ТД-НАП), с което на „Х.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК: ..., на основание чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „Х.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ..., да заплати на НАП, сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7