Определение по дело №581/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 14.10.2019 година

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен състав, в  закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди  и деветнадесета година в състав:

                       

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                    2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

след като разгледа по реда на чл. 341- 345 НПК докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 581 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

            Образувано е по депозиран от РП С. частен протест против определение от 03.07.2019 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 117/2019 г. по описа на РС С., с което съдът върнал делото на прокурора с указание за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия.

 

Прокурор при РП С. е внесъл за разглеждане в РС С. обвинителен акт за извършено от В.Г.Д. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – за това, че за периода от 08.10.2010 г. до 11.03.2019 г. в гр. С., ул. „******“ № **, след като е осъден с влязло в сила на 08.10.2010 г. Решение № 119/03.09.2010 г. по гр. дело № 158/2010 г. по описа на РС С. да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетното си дете А. В. Д. ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, чрез нейната майка и законен представител Д. Г. Б. от гр. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 78 броя месечни вноски в размер на 5 489.80 лв.; и за периода от 08.10.2010 г. до 07.05.2018 г. в гр. С., ул. „******“ № **, след като е осъден с влязло в сила на 08.10.2010 г. Решение № 119/03.09.2010 г. по гр. дело № 158/2010 г. по описа на РС С. да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетното си дете Б. В. Д., навършила пълнолетие на 07.05.2018 г., ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, чрез нейната майка и законен представител Д. Г. Б. от гр. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 68 броя месечни вноски в размер на 4 789.80 лв.; или всичко в размер на 10 279.60 лв.

 

В проведеното разпоредително заседание по делото представителят на държавното обвинение взел становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НК, като изтъкнал липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правата на подсъдимия.

Към това становище се присъединили  повереникът на пострадалите лица А. и Б. Д. – адв. З., защитникът на подсъдимия Д. – адв. Ц. и подсъдимият Д..

 

            След като изслушал становищата на страните по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът приел, че в постановлението за привличане и в обвинителния акт е въведена неяснота за това какво обвинение всъщност е повдигнато с него -  дали за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК с оглед на формулираните отделни периоди на неплащане на издръжка, или за едно престъпление. Съдът е обърнал внимание, че следва да бъдат съобразени характеристиките на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК на типично продължено престъпление, осъществявано с едно деяние, изразено в бездействие; че когато от неплащането на издръжка са засегнати повече от едно лице за един и същ период от време, то е единно престъпление и не следва изкуствено да бъде разкъсвано на съвкупност от престъпления; както и че в случаите на последователно осъществени периоди на неплащане на издръжка, разделени един от друг от период на плащане на издръжка или от друг фактор, като деянието за всеки от периодите е съставомерно по чл. 183, ал. 1 от НК е налице продължавано престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Освен  посоченото, което само по себе си според първоинстанционния съд представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, съдът е съзрял и допусната аритметично несъответствие между сбора на вноските, които се твърди да не са платени от подсъдимия, и изписаните в постановлението за привличане и в обвинителния акт суми.

 

По изложените съображения районният съд прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия Д., и върнал делото на прокурора.

В депозирания пред настоящата инстанция частен протест срещу определението на съда се сочи неправилност на съдебния акт. Споделят се принципните положения, развити от съда досежно характеристиката на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като се сочи, че внесеният за разглеждане обвинителен акт е изцяло съобразен с тези положения. Изтъква се, че в конкретния случай бездействието за изпълнение на задължението за издръжка на повече от едно лице не се намират едно спрямо друго в отношение на предхождащо и последващо и следователно отсъстват част от кумулативно предвидените в чл. 26, ал. 1 от НК предпоставки за квалифициране на деянията на подсъдимия като продължавано престъпление.

Относно констатираното от съда аритметично несъответствие се твърди, че процесуалното нарушение, допуснато при събирането и проверката на доказателствата не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като е налице и процесуална забрана в провежданото по реда на чл. 248 от НПК разпоредително заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

 

            ОКРЪЖЕН СЪД – С., след като се запозна  с  атакувания съдебен акт, с внесения за разглеждане от съда обвинителен акт и с материалите по досъдебното производство намира, че частният протест срещу определението, с което съдът е прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, е допустим,  като подаден в срок и от страна, която разполага с право на такъв, а по съществото си е  основателен.

  Главното предназначение на обвинителния акт, съгласно  Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС   е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е  налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

 В конкретния случай в повдигнатото на подсъдимия   В.Д. обвинение не е налице противоречие между фактите, изложени от представителя на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт и повдигнатото с диспозитива на същия обвинителен акт обвинение на привлеченото към наказателна отговорност лице. Действително, представителят на държавното обвинение ненужно е отграничил при формулировката на несъмнено продълженото престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК периодите на неплащане на издръжка спрямо всяко от двете деца, изкуствено разделяйки по този начин общия период на бездействие на подсъдимия Д.. Избраното от прокурора словесно описание на престъплението, обаче, не води след себе си неяснота на обвинението, тъй като съставомерните признаци на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК са посочени в необходимата степен, за да бъдат разбрани от подсъдимия, респ. за да може той да организира защитата си срещу тях.

Правната теория и съдебната практика са категорични, че за да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. От съществено значение за отговорността на дееца е периодът на неплащане на дължимата се издръжка, размерът на неизпълнението, отнесено и към материалните възможности на длъжника през инкриминирания период, без да е необходимо настъпването на други вредни последици за лицето, комуто се дължи издръжката. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни изцяло задължението си за издръжка (в който случай обаче не отпада съставомерността на вече довършеното престъпление, а приложима би се явила разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК) или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

Към тези принципни положения досежно престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че датата, респ. периодът на извършване на дадена престъпна дейност от едно лице е едно от най-важните обстоятелства, очертани от предмета на доказване. Посоченият извод е обясним най-вече с оглед правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, предвид възможността за доказване на времево ангажиращи оневиняващи фактори. В настоящия случай е важно за подсъдимия Д. да знае точно за какъв период не е внесена дължимата издръжка, доколкото същият има възможност да представи доказателства, че за този период същата е била изплатена. Периодът на неплащане на издръжката следва да се вземе предвид и при индивидуализиране на наказателната отговорност.

Вземайки предвид изложеното, въззивният съд не се съгласява с констатацията на първостепенния съд, че повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение се явява неясно досежно това – за това какво обвинение всъщност е повдигнато с него -  дали за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК с оглед на формулираните отделни периоди на неплащане на издръжка, или за съвкупност от престъпления.

Що се отнася до констатираното от първоинстанционния съд аритметично несъответствие между действителния сбор на вноските, които се твърди да не са платени от подсъдимия и изписаните в постановлението за привличане и в обвинителния акт суми, това несъответствие не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, предвид процесуалната забрана в провежданото по реда на чл. 248 от НПК разпоредително заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. По същите причини  не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на някоя от страните в бъдещия съдебен процес и обстоятелството, че включените в обвинението суми не отчитат последвалото решение на гражданския съд за увеличение на издръжката, данни за което се намират по досъдебното производство, тъй като оценката на доказателствата на етапа на досъдебното производство е предоставена от законодателя изцяло в правомощията на прокурора.

По този начин внесеният за разглеждане в РС – С. обвинителен акт е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му дава пълна възможност на подсъдимия да организира защитата си по фактите.       

         

 

При така изложеното въззивният съд намира, че контролираното определение, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия, е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от изложените съображения, ОКРЪЖЕН СЪД – С.

 

 

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  определение от 03.07.2019 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 117/2019 г. по описа на РС С., с което съдът върнал делото на прокурора с указание за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия.

ВРЪЩА делото на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

                                                                                                                                

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………

                                                                                                                      (П. Петков)

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1:………………

                                                                                                                      (Н. Николова)

 

                                                                                                                      2:………………

                                                                                                                       (Ан. Игнатова)