Решение по дело №886/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 84
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20194330100886
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                              Р Е Ш Е Н И Е

                                      №

 гр. Тетевен ,12.06.2020г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

Тетевенският   районен съд , първи  състав,в  открито  заседание на  осми  юни  през две хиляди и двадесета година:

                                                     ПредседателАни Г.

                                                     Секретар  Петя Г.  

като разгледа докладваното от съдията   Г. гражданско дело  №  886  по описа  на Тетевенският районен съд  за  2019 год., за да се произнесе – съобрази:              

              Предявен е иск с правна квалификация по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от П.В.Д. ***  срещу Таня Г.К. *** понастоящем живуща *** . В исковата молба се твърди , че  на 10.07.1997 г. ищцата и ответницата сключили договор за покупко - продажба на недвижим имот, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ******., вписан в Служба по вписванията вх. Per. № ******., на пар. Книга том ******пред И.М.- районен съдия в Т р с. По силата на цитирания нот. акт, ищцата  прехвърлила на непълнолетната си /тогава/ дъщеря ответницата Т.К. , следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 5 - пети, находящ се в гр. Т, ЕПЖБ - ****** кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераса, заедно с избено помещение № ******/, ******% идеални части от общите части на сградата, в която се намира апартаментът и правото на строеж върху парцела I - първа от квартал по регулационния план на гр. Т, срещу задължението на Т.Г.К. да и осигурява издръжка и да полага лични грижи за ищцата до края на живота и, като това задължение ответницата поема след навършване на пълнолетие. Със същия договор, ищцата  си запазва правото на ползване върху недвижимия имот до края на живота си.След навършване на пълнолетие през 1998  ответницата Т.Г.К. и до настоящия момент, същата не изпълнявала въобще своите задължения по договора. Преди години се преместила да живее в гр. С, като вероятно същата е в обективна невъзможност да полага лични грижи за ищцата. За съжаление обаче, ответницата  не се интересувала от ищцата  , която нямала  никакъв контакт с нея.  Пенсията на ищцата  е в размер на 286 лв., страдала от хипертония и имала сърдечни проблеми, поради което ми се налага ежемесечно да си закупува лекарства. Само пенсията и е крайно недостатъчна за осигуряване на нормален и спокоен живот, за да си осигурявала необходимата храна, лекарства, облекло и дърва за отопление. С оглед на напредналата и възраст, и е трудно и сама да си почиствам апартамента. Поради това е поставена в състояние на несигурност за нейното  ежедневно съществуване по отношение на ежедневните и нужди - необходимата ми храна, облекло, грижи за здравето си и отоплението и през зимните месеци.През годините ищцата  сама си плаща дължимите данъци и такси за имота, съгласно ЗМДТ. Твърди ,че действията на ответницата представляват отклонение от договора и значително неизпълнение, поради което за нея  е налице правен интерес от развалянето на сключения с нея нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, посочен по-горе и връщане на прехвърления имот в патримониума на ищеца .

     Разпореждането по чл.131 от ГПК е връчено на ответницата  на дата 13.01.2020г. , същия е подал писмен отговор на дата 17.02.2020 г. видно от справка на електронната страница на куриерска фирма „Еконт” , поради което отговора е просрочен и съдът не го да го коментира с доклада и отговора на иска не следва да се  връчва на ищцовата страна

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ******., вписан в Служба по вписванията вх. Per. № ******., на пар. Книга том 79, стр. 90/Л.7/ се установява, че на посочената дата 10.07.1997г. ищцата П.В.Д. е прехвърлила на ответницата нейна дъщеря Т.Г.К. , която към него момент е била непълнолетна следния свой недвижим имот находящ се в гр. Т, ЕПЖБ - ****** кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераса, заедно с избено помещение № ******/, ******% идеални части от общите части на сградата, в която се намира апартаментът и правото на строеж върху парцела I - първа от квартал по регулационния план на гр. Т, срещу задължението на Т.Г.К. да и осигурява издръжка и да полага лични грижи за ищцата до края на живота и, като това задължение ответницата поема след навършване на пълнолетие. Със същия договор, ищцата  си запазва правото на ползване върху недвижимия имот до края на живота си. Видно от представената схема по делото № ******на СГКК-ГКД имота е с идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Т ,одобрен със заповед РД -18-16/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Т , ******, самостоятелния обект се намира на етаж в сграда с идентификатор . ******брой етажи 5, брой подземни етажи 0, предназначение жилищна сграда –многофамилна. Сградата е разположена в имот с идентификатор ******, значение на самостоятелния обект жилище-апартамент , брой нива на обекта 1 , съседни на самостоятелни обекти  на същия етаж ******, ******под обекта ******, над обекта ******, стар идентификатор няма .

Видно от материалите по делото ищцата Т.Г.К. не е омъжена ,а ответницата П.В.Д. е вдовица , тъй като съпругът и ГКДе починал на 25.11.1982.

В съдебно заседание ищцата се явява и се представлява от адвокат С.С. от ЛАК ,  ответницата се явява лично . В заседанието от дата 01.06.2020г. ответницата е признала иска ,признала е  твърденията в исковата молба тъй като е заявила ,че не може да се грижи за ищцата и това което било изложено в иска е вярно и е съгласна да бъде развален договора за издръжка и гледане .

По делото е разпитана и свидетелката ДИГ. от показанията на която се установява ,че ответницата много отдавна заминала за С и самата свидетелка не я е виждала от тогава въпреки ,че редовно се вижда с ищцата . Ищцата е претърпяла операции ,но дъщеря и не се е отзовавала и не и е помагала .Съдът кредитира изцяло показания на св.Г. , същите съвпадат и с признанието направено от ответницата , и ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Съобразно правилата на чл.237 от ГПК Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, но това искане е направено едва в хода на устните състезания  поради което съдът следва да се произнесе по общия ред .

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а, когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3.

Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.

На първо място следва да се посочи, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. /в този смисъл е трайната съдебна практика: решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др./ На следващо място,  установи се от събраните по делото писмени доказателства, че ищцата  е на 64 години с влошено здравословно състояние, което не е оспорено от ответницата ,а напротив признава ,че това което е изложено в исковата молба е истина и самата заявява ,че е съгласна  договорът за издръжка и гледане да бъде развален.

 Ответникът върху който лежи доказателствената тежест не ангажираха доказателства да е изпълнявал  алеаторното си задължение- да е полагал необходимите грижи за прехвърлителя, свързани с чистене, пазаруване и закупуване на лекарства, полагане на грижи във връзка със здравословното състояние на ищцата . В случая ответницата призна исковата претенция и заяви ,че е съгласна процесния договор за издръжка и гледане да бъде развален, нейното признание напълно кореспондира със показанията на свидетелката Г. .  Както се посочи, изпълнението на задължението за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителят, поради възрастта си и здравословното си състояние, се нуждае от по-голям обем грижи и помощ.

В разглеждания казус е налице пълно неизпълнение на поетите от ответника задължения за издръжка и гледане.  

Предвид гореизложеното , са налице предпоставките договорът да бъде развален.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 92,90лв, 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение и 600лв общо за адвокатски хонорар  или общо сумата от 697,90лв.

                      По изложените съображения, съдът

                           

                  Р    Е    Ш    И :

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения на 10.07.1997 г.  между П.В.Д. с ЕГН ********** ***  и Т.Г.К. ЕГН ********** ***  договор за покупко - продажба на недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ******., вписан в Служба по вписванията на Р.С.Т вх. Per. № ******., на пар. Книга том ******по силата на който нотариален акт , ищцата П.В.Д. с ЕГН ********** е  прехвърлила на непълнолетната си /тогава/ дъщеря ответницата Т.Г.К. ЕГН **********  , следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 5 - пети, находящ се в гр. Т, ЕПЖБ - ****** кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераса, заедно с избено помещение № ******/, ******% идеални части от общите части на сградата, в която се намира апартаментът и правото на строеж върху парцела I - първа от квартал 135 по регулационния план на гр. Т, срещу задължението на Т.Г.К. да и осигурява издръжка и да полага лични грижи за ищцата до края на живота и, като това задължение ответницата поема след навършване на пълнолетие, като със  същия договор, П.В.Д. с ЕГН ********** си запазва правото на ползване върху недвижимия имот до края на живота си , като понастоящем имота е с идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Т ,одобрен със заповед РД -18-16/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота ******, самостоятелния обект се намира на 2 етаж в сграда с идентификатор  ******брой етажи 5, брой подземни етажи 0, предназначение жилищна сграда –многофамилна. Сградата е разположена в имот с идентификатор ******, значение на самостоятелния обект жилище-апартамент , брой нива на обекта 1 , съседни на самостоятелни обекти  на същия етаж ******, ******под обекта ******, над обекта ******, стар идентификатор няма .

 

ДАВА 6-месечен срок на  П.В.Д. с ЕГН ********** *** да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания - Пловдив, съгласно  чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

ОСЪЖДА Т.Г.К. ЕГН ********** *** да заплати на П.В.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 697,90лв - разноски за настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                     Районен съдия :