Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3149 по описа на ВРС за 2015 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** срещу „Л.С.” ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, офис 5 по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
416/26.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 838/2015г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 822.37 лева,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.01.2012г. до м.03.2012г. на обект
гр.София, 1*****, код на платеца *****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2014г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 164.02лв., представляваща
лихва за забава за периода 29.02.2012г. до 02.10.2014г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищеца е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди съгласно пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ за
обект ***** за периода м.01.2012г. до м.03.2012г. Сочи се, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия.,
които се изготвят от ищцовото дружество и се
одобряват от ДКЕВР. Съгласно ОУ, валидни за процесния период, ищецът е изпратил
писмено уведомление до потребителя с приложени общи условия, връчено с обратна
разписка на ответното дружество. Последното от своя страна не е предприело
действия като ползвател за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия, но е консумирало такава, без да заплаща стойността й. Твърди се, че по
този начин ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищцовото. За сградата-етажна собственост е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.”
ЕООД в изпълнение на чл.138б от ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите. За имота на ответника са издадени изравнителни
сметки. Съгласно ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ
доставката, след получаване на данъчна фактура. Всеки месец ответното дружество
е имало възможност да предяви възражение относно стойността на начислената
сума, но не е направило такова, нито е заплатило в срока ползваната топлинна
енергия. На ответника била връчена покана за доброволно изпълнение.
В законоустановения срок ответникът по делото е
депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като недопустим и
неоснователен. Сочи се, че искът е недопустим, предвид липсата на договорни
отношения между страните. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че ответното дружество е наемател на имота от 07.09.2011г. до
31.03.2012г. Счита, че сумата следва да се претендира от наемодателя. Твърди се
още, че ответникът е заплатил цялата дължима сума на бащата на наемодателя П.Д.Ц..
С последния именно бил сключен договора за наем от 07.09.2011г. Твърди се, че
същият е подписал договора за наем от свое име и за своя сметка, като е
получавал месечните наемни вноски и разходите за консумативи. Собственик на
имота бил сина на П.Ц. – В.П.Ц.. Сочи се, че фактурите, които са изпращани за
дължими суми за топлинна енергия са били адресирани до друго дружество – „***”
ЕООД.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника по първоначалния
иск „Л.С.” ООД е предявен обратен иск срещу П.Д.Ц. с ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата от 822.37лв., представляваща заплатени по договора за наем
от 07.09.2011г. консумативи, а именно
топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, заедно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба по
обратния иск до окончателното плащане. Претендират се и направените по обратния
иск разноски.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск е
подал писмен отговор, в който са изложени твърдения, че на 07.09.2011г. в
качеството си на пълномощник на сина си В.Ц., ответникът е сключил договор с „Л.С.”
ООД за наем на процесния имот. Последните са били наематели на имота до
31.02.2012г. За периода на договора наемателите заплащали редовно наемните
вноски, но не и топлинната енергия, която са ползвали. Твърди се, че абонатният
номер не е прехвърлен от предишния наемател „***” ЕООД, въпреки че при
напускането й от „***” са съставили приемо-предавателен
протокол за показанията на топломерите. В.Ц. отишъл да извърши прехвърлянето на
абонатния номер в „***”, но това не се случило, предвид което всички съобщения
за изразходвана топлинна енергия били връчвани на „***”. Твърди се, че
абонатния номер на имота е 203791. „***” платили на П.Ц. 420 лева и той добавил
301,23 лв. за ползвана от него топлинна енергия в имота и заплатил в
„Топлофикация’ сумата от 721,23 лв., като останала за погасяване сума от
1301,23 лв. по писмо от 12.02.2013г. до „***” за дължима сума от 2222,22 лв. за
периода от 09.2011г. до 03.2012г. Ответникът счита, че претендираната
от „***” сума следва да бъде заплатена от „Л.С.” ООД.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не
се явява.
Процесуалните представители на
ответника поддържат отговора и обратния иск.
Ответникът по обратния иск П.Д.Ц. заявява становище за неоснователност на исковата
претенция спрямо него.
Конституираното като трето лице
помагач на страната на ищеца дружество – „Т.С.” ЕООД със седалище и адрес на
управление *** не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Конституираният като трето лице
помагач на страната на ответника по главния иск В.П.Ц. не се явява и не
изразява становище по делото..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „***” АД на потребители в
град София от 2008г., Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „***” АД на потребители в град София от 2006г., както и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители,
извършващи стопанска дейност в град София от 2002г.
Съгласно Договор У № 94/01.11.2007г. и Договор У №
313/11.07.11г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД, последното дружество
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София. Представена по делото е обратни разписка
(л.48)м, удостоверяваща получаването от В.П.Ц. на пратка *****. Същата е
изпратена и на „***” ЕООД, но не е получена от него.
С писмо от 09.05.2014г. (л.50) ищецът е поканил
ответника да заплати в 7-дневен срок сумата от 1187,14 лева за консумирана
топлинна енергия за топлоснабдения имот на адрес гр.
София, ул. *** за периода от м.09.2011г. до м.03.2012г. и обезщетение за забава
в размер на 260,35 лева.
По делото са представени копия на фактури и дубликати
на дебини известия, издадени от „Т.С.” ЕАД с
получател „***” ЕООД.
Видно от нотариален акт № ***г. На нотариус Веселина Кацарова
с район на действие СРС, на 01.09.2004г. П.Д.Ц. е дарил на сина си В.П.Ц.
собствената си ½ ид.ч. от апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ул. „***.
Видно от саморъчно завещание от 25.12.2000г., вписано
в Службата по вписванията гр. София на 05.04.2004г., *** е завещала на сина си В.П.
собствената си част от процесното жилище.
Обстоятелствата, че процесният
имот гр. София, ул. *** е собственост на В.П.Ц., както и че същият е топлоснабден, не са спорни между страните.
Съгласно договор за наем от 07.09.2011г., сключен
между П.Д.Ц. и „***” ЕООД първият е предоставил на ответното дружество за временно
и възмездно ползване следния свой недвижим имот, а именно апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ул. „*** за срок от две години, като е уговорено, че
договорът влиза в сила на 07.09.2011г. Договорът е подписан от П.Ц. като
наемател. Имотът е предаден от П.Ц. на *** съгласно приемо-предавателен
протокол към договора за наем.
Видно от договор № 1772/04.12.2001г. сключен между „***
***” ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ул. *** „*** ***” ЕООД е
приело да извърши в полза на етажната собственост доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия. Решението за сключване на договор е обективирано в протокол от ОС на Етажната собственост.
От ответника са представени платежни нареждания от
07.09.2011г. за заплащане на сумата от 1300 лева за наем и депозит в полза на П.Д.Ц.
и от 16.03.2013г. за заплащане на сумата от 600 лева в полза на П.Д.Ц..
Представени са освен тях още 5 броя платежни нареждания в периода
м.04-м.10.2013г. на обща стойност от 560 лева, като основанието за превода в
полза на П.Ц. е записано като захранване.
Представени са разписки от easy pay за заплащане от В.П.Ц. на суми в полза на *** за
абонатен номер 203792.
С нотариална покана, връчена на П.Д.Ц. на
28.03.2012г., ответното дружество е предложило на П.Ц. да бъде прекратен
предсрочно договора за наем на имота в гр. София, ул. ***, считано от
31.03.2012г., като дадения депозит в размер на 650 лева се ползва за уреждане
на сметки за консумативи.
Представени по делото от П.Ц. са фискални бонове за
заплащане на суми в полза на „***” за процесния имот.
От П.Ц. е представен и Протокол от 13.02.2013г. за
среща между П.Ц., В.Ц. и *** – служител на „***”, в който е отбелязано, че на
срещата е установено, че не са плащани разходи по отопление чрез ТЕЦ в размер
на 1301,23 лева и е надплатена ел. енергия в размер на 300 лева, като разликата
от 1000 лева, е дължима от „***”.
От заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че писмен
документ, доказващ плащането на сумите за топлинна енергия по трите фактури от
ответното дружество няма, като съгласно представените от П.Ц. фискални бонове
по фактура № **********/31.01.2012г. за аб. № 203791
са заплатени сумата от 245.58 лева и сумата от 33.10 лева лихва на 30.09.2014г.
От представената индивидуална справка за отопление и топла вода за абонатен аб. № 203791 наичните данни са
обобщени за целия отоплителен период, а именно 01.05.2011г. – 30.04.2012г., като
общия размер на дължимите суми за периода т ,.01.2012г. до м.03.2012г. са в
размер на 645.65 лева главница по изготвени изравнителни фактури. Дебитно
известие № **********/ 31.08.2012г. е за изравняване за периода от 01.10.2011г.
до 31.03.2012г. – 136.79 лева, а Дебитно известие № **********/ 31.08.2012г. е
за изравняване за периода от м.04.2012г. до 31.03.2012г. – 29.87 лева. Размерът
на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в забава при
срок за плащане на топлинната енергия до 30 дни след месеца на доставката до
02.10.2014г. е в общ размер от 166.15 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
ежемесечните отчети на показанията на общия топломер и общия водомер за топла
вода в абонатната станция са записани в Отчетен картон. Не е осигурен достъп на
служител на „*** ***” ЕООД за отчитане показанията на топлините разпределители
и водомера за топла вода. Поради това разпределенията са направени за отоплителния
сезон 2011-2012г. в съответствие с т.7.3.2 от Методологията за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост. Изравняване е
правено за целия отоплителен сезон. Суми за т.н. „такса мощност” не се
начисляват от 2007г. Суми за топлоенергия за отопление на общите части на процесната сграда не са начислявани , тъй като в общите
части няма отоплителни радиатори. В издаваните месечни фактури се посочва
общото прогнозно количество топлоенергия и дължимата сума за него. Разпределението
на топлоенергията „по пера” се прави за целия отоплителен сезон след като е
направено т.нар. „изравняване”. Разпределението е показано в индивидуалната
справка. Периодът за изравняване на сметки е м.октомври 2011г. – м. март 2012г.
М. април е извън процесния сезон. Начислените количества топлинна енергия и
сумите за същата са определени в съответствие с действащата към момента на
процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. Технологичните
разходи за топлинна енергия в абонатната станция са оставали за сметка на „***”.
Общият топломер в абонатната станция е проверяван (или подменян) на всеки две
години в съответствие с изискванията.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустим.
По иска за главница
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че неговото имущество се е
намалило, а имущественото състояние на ответника се е увеличило, както и че
намаляването и увеличаването произтичат от общи факти, като докаже твърденията
си, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, че му е
предоставено твърдяното количество топлинна енергия, както и че същото е на претендираната стойност. Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане,
давност и др.).
Безспорно по делото е, че процесният
имот е топлоснабден, като се установи от писмените доказателства,
че е налице сключен договор между Етажната собственост, в който се намира
апартамента и „*** Сървисис” за извършване на
дяловото разпределение. Същевременно от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установи, че начисляваната
на ответника топлинна енергия е отчитана правилно, правилно е направено
дяловото разпределение на топлинната енергия в етажната собственост и процесното количество топлинна енергия е доставено в имота.
Ответното дружество не е оспорило твърдяното от ищеца
обстоятелство, че през процесния имот е ползвало имота и съответно топлинната
енергия, която е доставяна до него. Спорният въпрос е от кого следва да бъдат
заплатени сумите за топлинна енергия и дали са заплатени от ответника.
Безспорно по делото също така е, че между ищцовото и ответното дружество не е налице сключен договор
при Общи условия за продажба на топлинна енергия, с оглед на което ответникът
не се явява „потребител” на топлинна енергия по смисъла на договорите за
продажба на ел. енергия
Установи се по делото, че процесният
имот е собственост на третото лице-помагач В.П.Ц.. Установи се още, че между
ответното дружество и третото-лице помагач П.Д.Ц. е сключен договор за наем на
процесния имот, като не се доказа представителната власт на П.Ц. за сключване
на договора. Въпреки това видно от самия договор за наем П.Ц. е сключил и
подписал същия от свое име като наемодател, а не в качеството си на
пълномощник, с оглед на което съдът намира договора между него и ответното
дружество за валиден. Отделен е въпросът дали може да прехвърли правото на
ползване и какви биха били взаимоотношенията между собственика на имота и
несобственика, сключил договора за наем. В настоящия случай тези въпроси не са
релевантни, а единствено обстоятелството, че е налице валидно сключен договор
за наем, по който лицето наемател съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД
е длъжно да плаща разходите. Още повече, че същото задължение изрично е възпроизведено
в чл.4, ал.2 от договора за наем от 07.09.2011г., съгласно който „наемателят е
длъжен редовно да заплаща в определения срок на съответните служби таксите за
ток, парно, топла и студена вода и стълбищни
такси”. Установи се също така, че ответното
дружество е действало като наемател на имота, предвид че е плащало наемната
цена.
Предвид
горното съдът намира, че в настоящия случай е изпълнен състава на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Съображенията за този извод се обосновават от обстоятелството,
че ответното дружество е ползвало имота през процесния период и е потребявало доставената в същия имот топлинна енергия,
макар и без да има сключен договор с ищцовото
дружество, като по този начин се е обогатило за сметка на ответното дружество,
което е обедняло. Обогатяването е настъпило именно в сферата на ответника, а не
на собственика или на наемодателя П.Ц., доколкото както бе посочено по-горе
договорът за наем е валиден и по силата на същия наемателят е длъжен да плаща
разноските за ползването на имота, включително употребената топлинна енергия.
Действително
има данни за допусната грешка от страна на „***”, които са издали фактурите на
името на дружеството „***” ООД (предходен наемател на имота), но ответника като
търговец на още по-голямо основание от физическо лице има задължението да
полага грижа във взаимоотношенията си с другите лица и знаейки, че ползва
топлинната енергия е следвало да следи дали същата се заплаща в пълен размер.
По отношение на размера на дължимото плащане за
процесния период се установи от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че същото е в размер на 645,65 лева, като съгласно представената от
П.Ц. касова бележка е заплатена сума на стойност 245.58 лева, която следва да
бъде приспадната от общо дължимата сума. В този смисъл са и изявленията на
вещото лице от изслушването му в съдебно заседание. С оглед горното съдът
намира,ч е дължимата сума е в размер на 400.07 лева.
Ответното дружество е направило възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за главницата, което
съдът намира за неоснователно. Съобразно т.7 от ППВС №1/1979г. вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват
с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД.
В случая не може да намери приложение ТР № 3/18.05.2012г., тъй като последното урежда вземането на дружествата доставчици,
произтичащи от договорни отношения с абонатите, а процесната
претенция е на извъндоговорно основание.
По гореизложените
съображения съдът намира, че искът за установяване дължимостта
на главницата следва да бъде уважен за сумата от 400.07 лева и да бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 822.37лева.
По иска за обезщетение за забава
Съгласно разпределението на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава от посочената в
претенцията начална дата.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът по
силата на Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия е
изпаднал в забава от 20-то число на месеца, следващ доставката, след получаване
на данъчна фактура. Това твърдението не може да възприето, доколкото както бе
посочено безспорно между страните е, че между тях няма сключен договор за
продажба на топлинна енергия. В този смисъл на ответника не може да бъде
вменено задължение за заплащане на топлинната енергия в сроковете посочени в
Общите условия за абонатите на доставчика на топлинна енергия. Самата претенция
за главница е предявена на извъндоговорно основание,
а именно неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, в който случай няма
определен ден за изпълнение на задължението и по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД
длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора.
По делото е представено писмо,от 09.05.2014г., с което
ответникът е поканен да изпълни задължението си, но не са ангажирани
доказателства във връзка с получаването на въпросното писмо от ответното
дружество. Други доказателства за отправена покана за плащане не са представени
от ищеца, с оглед на което ищецът не е изпаднал в забава преди датата на подава
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не дължи обезщетение за
забава.
Предвид горното съдът намира, че искът за установяване
дължимостта на претендираната
в заповедното производство мораторна лихва е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По обратния иск на ответника срещу третото лице
помагач П.Д.Ц.
С оглед частичното уважаване на главния
иск срещу ответника, съдът следва да се произнесе и по предявения от ответника
срещу третото лице-помагач обратен иск в частта, съответна на уважения главен
иск.
Предявеният обратен иск е с правно
основание чл.59 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е
неоснователен.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест ищецът по обратния иск следва да докаже, че неговото
имущество се е намалило, а имущественото състояние на ответника се е увеличило,
както и че намаляването и увеличаването произтичат от общи факти, като докаже
твърденията си, че е заплащал сумите за топлинна енергия на ответника по силата
на сключения между тях договор за наем, които са задържани в патримониума на ответника, без да постъпят по сметката на
доставчика на топлинна енергия.
Обратният иск черпи правното си
основание в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД именно поради твърдението, че сумите
за топлинна енергия са заплащани от „Л.С.” ООД като наемател на П.Ц. като
наемодател. При уважаване на главния иск срещу ответника в случай на доказване
на посочените твърдения, би се стигнало до обедняване на ищеца за сметка на
ответника по обратния иск.
По делото са представени множество
доказателства за плащане на суми от страна на „Л.С.” ООД в полза на П.Д.Ц., но
от същите не може да се направи извода дали и каква част от тези суми са
заплащани за консумативи за имота, включително за топлинна енергия. В едно от
преводните нареждания има посочен основание наем и депозит, а в останалите
основанието е посочено като „захранване”. В този смисъл съдът намира, че същите
не представляват доказателства за плащане именно на дължимите за процесния
период суми за топлинна енергия.
По отношение на представената нотариална покана,
връчена на П.Д.Ц. на 28.03.2012г., със същата е отправено единствено предложение
на П.Ц. да бъде прекратен предсрочно договора за наем на имота в гр. София, ул.
***, считано от 31.03.2012г., като дадения депозит в размер на 650 лева се
ползва за уреждане на сметки за консумативи. Няма данни дали въпросното
предложение е прието, включително в частта за това какво да се случи със сумата
от 650 лева. Няма данни също така дали въпросната сума е била достатъчна да се
погасят всички задължения за консумативи.
Отделно от това, в самия договор изрично е уговорено
задължението за заплащане на консумативите за имота от наемателя директно на
съответните служби, на които се дължат, а не чрез наемодателя, който да ги
заплаща на доставчиците на ел.енергия/топлинна енергия/вода и т.н.
По гореизложените съображения съдът
намира, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват
категоричен извод, че ищецът по обратния иск е заплатил на ответника по същия
дължимите за процесния период суми за топлинна енергия, с оглед на което не се
установява и обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца.
С оглед горното съдът намира, че
предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата
от 400.07 лева, която именно е съответна на уважения главен иск, като не дължи
произнасяне по обратния иск в частта за разликата до предявения размер от
822,37 лева.
Предвид изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящото и в заповедното производство разноски съобразно
уважената част от иска. Ищецът в исковото производство е направил разноски в
размер на 75 лева за платена държавна такса, 400 лева за депозити за вещи лица
и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, от които ответникът следва да заплати 314,33 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за платена държавна
такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, от
които ответникът следва да заплати 50.79 лева.
Предвид изхода на спора на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство разноски съобразно с отхвърлената част от
иска. Ответникът е направил разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско
възнаграждение, от които ищецът следва да заплати 356.65 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „Л.С.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 400.07 лева, представляваща доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 01.2012г. до м. 03.2012г. на обект, находящ се в гр.София,
район „Лозенец”, ул. „***1, код на
платеца *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 416/26.01.2015г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 838/2015г. по описа на ВРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 400.07лева до предявения размер
от 822.37 лева, на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК
вр. чл.59 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** срещу
„Л.С.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 иск за признаване за установено между страните, че „Л.С.”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 дължи на Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 164.02 лева, представляваща лихва за забава за периода
29.02.2012г. до 02.10.2014г., за която сума е издадена Заповед №
416/26.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 838/2015г. по описа на ВРС, чл.422 вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.С.” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, офис 5 срещу П.Д.Ц. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата
от 400.07 лева, представляваща заплатени по договор за наем от 07.09.2011г.
консумативи, а именно топлинна енергия
за периода от м. 01.2012г. до м. 03.2012г., с която ответникът се е обогатил, а
ищецът е обеднял, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба по обратния иск до окончателното плащане, на основание чл.59
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л.С.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, офис 5 да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 314,33 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 50,79 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Л.С.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, офис 5 сумата от
356,65 лева, представляваща направени
в настоящото производство разноски.
Решението
е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:***, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕАД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, както и при участието на П.Д.Ц. с ЕГН **********
*** и В.П.Ц. с ЕГН ********** *** в качеството им на трети лица - помагачи на
страната на ответника „Л.С.” ООД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: