№ 9535
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110141753 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 222, ал. 3 КТ .
Ищецът Г. Б. Г. твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника „***********“ЕООД , е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като ответникът не му е заплатил
дължимото обезщетение в цялост. Поддържа, че е работил при ответника по
силата на Трудов договор № 263/14.11.16г. на длъжност „технически
ръководител“, като трудовото му правоотношение с ответника е прекратено
на 17.08.23г. със Заповед № 86/17.08.23г. В заповедта било посочено, че
работодателят следва да му заплати обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца по чл. 222,
ал.3,КТ , при представяне на нужния документ, удостоверяващ придобиването
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че
работодателят му заплатил брутно трудово възнаграждение само за два
месеца, вместо за шест .
Поради изложеното претендира за осъждане на ответника да му заплати
сумата
от 6600лева , обезщетение в размер на четири брутни заплати от по 1650лева,
дължими при прекратяване на трудов договор № 263/14.11.2016г. със Заповед
№ 86/17.08.23г. на ответника-работодател , заедно със законна лихва върху
размера на търсеното обезщетение от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Ответникът „***********“ЕООД , чрез процесуалния си представител
адв. Д. от САК, с депозирания по делото отговор на искова молба оспорва
1
иска, като твърди, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 17.08.2023г. с ищеца последният не е имал придобито право
на пенсия. Поддържа, че в заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение с ищеца – в т.2 от същата е посочено, че последният има
право да получи обезщетението при пердставяне на документ, удостоверяващ
придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал.1-3,КСО. Поддържа, че в документа , представен от ищеца , било посочено
, че пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска едва от 22.12.23г.,
когато ищецът придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На
17.04.24г. ответникът- работодател издал нова заповед № 7-01/17.04.24г. , с
която определил обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в законоустановения размер
на две брутни работни заплати с оглед на осигурителния стаж при този
работодател- под 10 години. Тази заповед била връчена на ищеца при отказ,
като работодателят заплатил обезщетение в размер на две брутни работни
заплати / сумата от 3552лева/ на 23.04.24г. Счита иска за неоснователен
поради това, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца , същият не е придобил правото на осигурителен стаж и възраст , а
такова е придобил едва на 22.12.23г., на която дата е придобил изискуемия
осигурителен стаж за 2023г. от 39г. и 4 м. за мъжете на осн. чл. 68, ал.2 КСО.
Поддържа, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
последният е започнал работа по ново трудово правоотношение при нов
работодател . Счита, че дори заплатеното от ответника обезщетение в размер
на две брутни заплати е изплатено без правно основание , но поради нормата
на чл. 271 КТ не подлежи на връщане , тъй като е добросъвестно получено от
ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете.Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетение по тази алинея може да
се изплаща само веднъж.
Следователно, правото на обезщетение е обусловено от следните
кумулативни предпоставки: 1/ прекратено трудово правоотношение между
страните по делото, 2/ към момента на прекратяване ищецът да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3/ за ищеца да не е
възникнало подобно право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по друго
2
/предходно/ прекратено трудово правоотношение при същия или друг
работодател.
От представената Заповед № 86/17.08.23г. на работодателя
„***********“ЕООД се установява, че на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ е
прекратен трудовия договор №263/14.11.16г., сключен с Г. Г., за изпълнение на
длъжността „технически ръководител“ при ответника, считано от 18.08.23г. В
заповедта е посочено, че на работника следва да се изплатят следните
обезщетения- по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2023г. за осем работни дни- 640,86лв., както и при представяне на документ,
удостоверяващ, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68, ал.1-3 КСО – обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. От представеното по делото
Разпореждане № ********** от 22.03.24г. на ТП на НОИ София Град се
установява, че е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца
от 22.12.23г. пожизнено по чл. 68, ал.1,2 КСО , по заявление , подадено на
22.12.23г. и навършване на възраст 65г. и 3 месеца при общ осигурителен
стаж превърнат към III категория труд 39г. 04м. Със Заповед № 7-
01/17.04.24г. на осн. чл. 222, ал.3 КТ ответникът е определил обезщетение на
ищеца в размер на 2-месечни брутни трудови възнаграждения , като
обезщетението по тази заповед е изплатено в размер на 3522лева на ищеца на
дата 23.04.24г. – обстоятелство, което не е спорно между страните.
От справка от ТД на НАП-София за актуално състояние на действащи
трудови договори на ищеца за периода от 18.08.23г. до 22.12.23г. се
установява наличието на такъв с „Аполо Естейтс“ЕООД, считано от
06.10.23г. с дата на прекратяване -01.07.24г.
С уведомително писмо изх. №2170-21-942/02.02.24г. до ищеца ТП-София
град, дирекция „Пенсии“ го уведомява , че към датата на подаденото
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст -22.12.23г. ,
не му достига осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1-2 КСО в р-р на 01г., 08месеца и
19дни, както и че могат да бъдат внесени осигурителни вноски за
недостигащия осигурителен стаж на осн. чл. 9а, ал.3 КСО. Установява се от
служебна бележка , приложена по делото на л.78 , че на 13.02.24г. ищецът е
внесъл осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж по чл. 9а,
ал.2 от КС за 1 година, 8 месеца и 19дни.
Представени и приети по делото са и други, неотносими писмени
доказателства.
Или от представените по делото от страните и изискани от трети
неучастващи по делото лица писмени доказателства може да се заключи , че
правото на пенсия по чл. 68а от КСО не е придобито от ищеца към момента
на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника-работодател.
Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното
придобиване право на пенсия. Самият принцип на еднократност на
3
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в
хипотезиса на нормата, произтича от това, че работникът или служителят
придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен
момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това
правоотношение, при действието на което е възникнало правото. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС - решение № 235 от 03.07.2014 г. по
гражданско дело № 969/2014 г. на Върховен касационен съд, четвърто
гражданско отделение и др./. Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца
не е е възникнало право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 , вр. с ал.4 от КТ по
прекратения на 17.08.2023 г. трудов договор с ответника , доколкото от
представените писмени доказателства – справки от ТД на НАП се установява,
че към датата на подаване на заявлението от ищеца за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1-2 КСО -22.12.23г. , след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника , и при възникнало
друго трудово правоотношение с нов работодател , на ищеца не му достига
осигурителен стаж за придобиване на пенсия на посоченото основание .
Или въз основа на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът
приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, което е станало на 18.08.2023г. със Заповед № 86/17.08.23г. на
работодателя „***********“ЕООД, в полза на ищеца не е възникнало
правото да получи обезщетение на соченото основание чл. 222, ал. 3 от КТ ,
като това право е възникнало към 22.12.23г. , когато ищецът се е намирал в
трудово правоотношение с друг работодател.
С оглед извода на съда за неоснователност на претенцията, следва в полза
на ответника да се присъдят и направените разноски за адвокатско
възнаграждение ,за които по делото е представен списък по чл. 80 ГПК .
Разноски за държавна такса не следва да се присъждат, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
такава по силата на Закона. Предвид изхода на делото, не е налице основание
за събиране на държавна такса и от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. Г. с ЕГН ********** СРЕЩУ „
***********“ЕООД , ЕИК ********** на основание чл. 222, ал. 3 от КТ ,
иск за заплащане на сумата от 6600 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 4 месеца, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда - 11.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Г. Б. Г. с ЕГН ********** да заплати
4
на „ ***********“ЕООД , ЕИК ********** , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по делото в размер на сумата от 1000 лева–за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5