Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 12 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 25.03.2019
г. в състав:
Марина ГЮРОВА
при участието
на секретаря Миланова и прокурор Герасимов, като разгледа докладваното от съдия
МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 1148/19 г., намери за установено следното:
Делото е в СГС по глава
ХХІ от НПК след въззивна жалба на адв.
Б.Ц. (САК), с която се оспорва постановеното по н.ч.д. № 9369/18 г. на СРС (НО,
121 с.) протоколно определение от 06.03.2019 г. С него, по реда на чл. 431,
ал.1 НПК, спрямо лицето В.Р.Д. (с ЕГН: **********) е била приложена
принудителната медицинска мярка по чл. 89, б. „а“ НК – предаване на майка му И.С.С.
с поемане на задължение за неговото лекуване под наблюдението на ЦПЗ „Проф. ********“
ЕООД.
Жалбата е бланкетна и съдържа единствено искане за отмяна на
оспорвания съдебен акт. Изложените във въззивното
заседание доводи в нейна подкрепа се свеждат до това, че Районният съд не е
изяснил въпроса за психичния статус на лицето поради невъзможността да бъде
изготвена допуснатата допълнителна тройна експертиза.
Прокурорът при СГП предлага
първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
Въззивният съд намери определението за
правилно.
Преди да се произнесе по
съществото на делото, Районният съд е следвало да реши дали изобщо процедурата
по чл. 427 и сл. НПК може да се развие задочно, без участие на лицето, спрямо
което се предлагат принудителните медицински мерки. В тази насока законът е бил
приложен правилно, защото разпоредбата на чл. 430, ал.2 НПК не следва да се
разглежда изолирано от правилата на общото наказателно производство, допускащи
задочното му провеждане (чл. 269, ал.3, т.3 и т.4 НПК), когато подсъдимият
съзнателно се е отклонил от участието си и е напуснал страната. Именно такъв е процесният случай, защото след като е бил известен за
делото, вкл. и след редовното му явяване в с.з. на 02.07.2018 г., В.Д. е
напуснал Р. България и по този начин е направил невъзможно изпълнението на
назначената от съда допълнителна СППЕ, която да изследва вменяемостта му към
момента на деянието и актуалния му здравен статус.
Отсъствието на Д. от
делото е наложило първата инстанция да се позове на изготвената в хода на
прекратеното досъдебно производство СППЕ от вещите лица Костов и Гергов, които
са били непосредствено изслушани в с.з. на 02.07.2018 г. (л.14 от н.ч.д.). Тя
обаче, е напълно достатъчна за правилното му решаване – не само, защото е дала
основание на прокуратурата да прекрати същинското наказателно производство
(д.п. 560/18 г. на СДВР-05 РУ, пр. пр. № 11531/18 г. на СРП, водено срещу Д. за
престъпления по чл. 194, ал.1 и чл. 216, ал.1 НК) поради невменяемост на лицето
към момента на деянието (чл. 24, ал.1, т.1 НПК), но и защото за нуждите на последващата процедура по чл. 427 – 431 НПК е предложила
мярка за принудително лечение по чл. 89, б. „а“ НК, с която Районният съд обосновано
се е съобразил.
Независимо, че не е
изяснено с точност дали състоянието на Д. към момента на деянието е било
обусловено от „психотично разстройство“ или „параноидна шизофрения“, при лицето е констатирано
заболяване „психоза“, водещо до неговата невменяемост. Определена е била
най-леката и хуманна мярка измежду регламентираните в чл. 89 НК, а същата
следва да се приведе в изпълнение след завръщането на освидетелствания на
територията на Р. България.
По тези съображения и на
основание чл. 338 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.03.2019
г. по н.ч.д. № 9369/18 г. на СРС (НО, 121 с.), с което спрямо В.Р.Д. (с ЕГН: **********)
е била приложена принудителната медицинска мярка по чл. 89, б. „а“ НК.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: