Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260298/ 16.12.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На втори ноември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3764 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***; против „Янис Хасково“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. *********************************************,
представлявано от Я. П. П. - обективно
съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т. 1 и 4, чл.128 т.2, чл.215
ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1, чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ.
Предявени са обективно съединени насрещни искове с правни
основания чл.221 ал.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът по първоначалните искове твърди, че започнал работа
при ответника на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с
код по НКПД: 83322005, въз основа на трудов договор № 024/19.09.2018 г., с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., увеличено по-късно
на 560 лв. Тази длъжност той изпълнявал до 20.06.2019 г., когато ответникът
получил негово заявление от предишния ден, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ.
По-късно на 05.08.2019 г. с писмо с изх. № 44/31.07.2019 г., заедно със
служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, справка за приети и
отхвърлени по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 26388193027893/28.07.2019 г. и уведомление
по чл.62 ал.5 от КТ – ищецът получил заповед № 43/22.07.2019 г., издадена на
основание чл.188 т.3, вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, с която му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ било
прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта. Според ищеца, при издаване на заповедта работодателят не се бил
съобразил с обстоятелството, че трудовото им правоотношение вече е било
прекратено, на горепосоченото основание. Не били съобразени и разпоредбите
относно реда за налагане на дисциплинарно наказание, като на ищеца въобще не
били искани обяснения по отношение на вменените му нарушения. С горепосоченото
си заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът поканил ответника
незабавно да му заплати полагащите му се трудови възнаграждения и командировки
за месеците през периода януари – юни 2019 г., обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, като му бъде оформена
и трудовата книжка. В края на последния месец той посетил офиса на дружеството,
но управителят му категорично отказал да му върне трудовата книжка и да му
заплати дължимото. Било му заявено, че той ще получи документа, след като
подпише ведомостите за заплати, а заплащане на сумите било отказано, т.к.
работодателят не бил съгласен с напускането на ищеца и претендирал от него пари
за спукана гума. Заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът подал поради неплащане на дължимите му трудови възнаграждения и командировки,
както и поради неосигуряване върху действително получаваното трудово
възнаграждение. В началото на м.06.2019 г. той провел с ответника разговор, да
му се заплати всичко дължимо, да му се внесат действителните осигуровки и да се
прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за което ищецът подал и
молба на 10.06.2019 г. Той заявил на ответника, че ще подпише ведомостите за
заплати, след като реално получи парите си за възнаграждения и командировки, а
не предварително. Въпреки тези уговорки, ищецът получил уведомление, че му се
отказва прекратяване по взаимно съгласие, т.к. имал задължения към ответника.
Претенцията на ответника към ищеца произтичала от имуществена вреда в размер на
1 132,58 евро за повредени гуми на ремарке, собствено на немско дружество.
Ищецът възразил пред работодателя си, че няма такова задължение и не са му били
отправяни претенции за същото, като упражнил правото си по чл.327 ал.1 т.2 от КТ и подал жалба до ИА ГДТ ДИТ-Хасково, чиято проверка приключила с предписание
за изплащане на трудови възнаграждения на ищеца, което не било изпълнено.
Ответникът продължавал да дължи на ищеца нетни трудови възнаграждения от по
434,55 лв. за всеки един от месеците в периода януари – май 2019 г., както и
108,64 лв. за м.06.2019 г.
Ищецът твърди, че не е получил полагащите му се
командировъчни в пълен размер от започване на работа при ответника до м.12.2018
г., включително, за извършените в този период курсове от България до Чехия и
Германия и вътрешни курсове в Германия. Също така не му били заплащани
трудовите възнаграждения и командировки за периода от м.01.2019 г. до
напускането му, като те били дължими за извършваните вътрешни курсове в
Германия и от Германия до съседни държави за периода януари – април 2019 г.,
включително; и в последствие от България до Чехия и Германия за периода края на
м.04.2019 г. и м.05.2019 г. За последния курс ищецът заплатил около 200 евро
лични средства за паркинги и др., за което отчел разходни документи. Неправилно
ответникът го осигурявал върху минималната заплата, а не върху реално
получаваната от него сума, каквато била уговорката им при постъпването му на
работа.
Ищецът сочи извършваните от него курсове:
- 20.-28.09.2018 г. от България до Чехия
и обратно,
- 01.-04.10.2018 г. от България до Германия,
- 05.10.-18.12.2018 г. – вътрешни курсове
в Германия, по сключен между ответника и немската фирма TRICON договор,
- 19.-22.12.2018 г. от Германия до
България,
- 11.-15.01.2019 г. от България до
Германия,
- 16.-21.01.2019 г. – вътрешни курсове
към немската фирма TRICON,
- 28.01.-02.04.2019 г. от Германия до
Нидерландия и Белгия, както и вътрешни курсове в Германия, по договор с
датската фирма ANCO TRANS,
- 03.-09.04.2019 г. от Германия до
България,
- 12.-20.04.2019 г. от България до Чехия
и обратно,
- 15.-27.05.2019 г. от България до
Германия и обратно,
- 29.05.-08.06.2019 г. от България до
Германия.
Курсовете през 2018 г.
били извършвани с тежкотоварен автомобил „*****“ с ДКН *******, а през 2019 г.
– с тежкотоварен автомобил „********“ с ДКН ********. От постъпването на ищеца
на работа при ответника, последният отказвал да му изплаща обезщетение за
командировка в пълен размер, съгласно действащото законодателство за описаните
извършени превози в ЕС, а извършил само частично плащане. В случая следвало да
се приеме, че ищецът е командирован при условията на чл.121а ал.1 т.1 б.“а“ от КТ, при което приложима била ал.4 от същия, която ответникът не съобразил. Така
ответникът не изплащал на ищеца обезщетения за командировки в минималните
размери, полагащи се на работниците и служителите, изпълняващи същата или
сходна работа в приемащата държава, при което му дължал такова обезщетение в
общ размер от 3 000 лв. за всеки един от месеците в периода октомври 2018 г. – април
2019 г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което:
- Да признае уволнението му за незаконно
и да отмени заповед № 43/22.07.2019 г., като неправилна и незаконосъобразна, на
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ;
- Да се извърши поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата му книжка, като вместо това по чл.330 ал.2
т.6 от КТ, да бъде вписано това по чл.327 ал.1 т.2 от КТ, на основание чл.344
ал.1 т.4 от КТ;
- Да се осъди ответникът, да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 2 281,39 лв., представляваща неизплатено му нетно
трудово възнаграждение от по 434,55 лв. за всеки един от месеците в периода
януари – май 2019 г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г.; ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното
изплащане;
- Да се осъди ответникът, да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неизплатени в пълен размер командировки за всеки един от месеците в периода октомври
2018 г. – април 2019 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане; на основание чл.215 ал.2, вр.
чл.121а ал.1 т.1 от КТ; включваща, както следва: за месец октомври 2018 г. 500
лв.; за месец ноември 2018 г. 620 лв.; за месец декември 2018 г. 360 лв.; за
месец януари 2019 г. 300 лв.; за месец февруари 2019 г. 560 лв.; за месец март
2019 г. 620 лв. и за месец април 2019 г. 40 лв.;
- Да се осъди ответникът, да заплати на
ищеца сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до
окончателното изплащане;
- Да се осъди ответникът, да заплати на
ищеца сумата в размер на 305 лв., представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за
12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.; ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане; като
на ищеца се присъдят и направените по делото разноски и се допусне
предварително изпълнение на решението, на основание чл.242 ал.1 пр.2 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощник – адвокат на ищеца, който иска уважаването им изцяло, като
основателни и доказани.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва изцяло всички предявени обективно съединени искове. Оспорва
твърдението, че трудовото им правоотношение било прекратено на основание чл.327
ал.1 т.2 от КТ по заявление на ищеца от 20.06.2019 г., т.к. както сам той
сочел, че преди това на 10.06.2019 г. е подал молба за прекратяване по взаимно съгласие.
След като получил писмено уведомление, че работодателят не дава съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът депозирал искане по чл.327 от КТ. Мотив за отказа на ответника била отпочната процедура по чл.203 и чл.210 от КТ, заповедта за което и уведомлението за отказ били изпратени на ищеца чрез
куриер и получени от него на 17.06.2019 г. Ищецът не оспорил заповедта и не
подал възражение против нея. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не са
му били искани обяснения за неявяване на работа. Това било сторено с писмена
покана от 17.07.2019 г. с 3-дневен срок за обяснения, която той отказал да
получи. Налице бил и констативен протокол от 15.06.2019 г., че ищецът не е
отговарял на телефонните обаждания и не е уведомил никой за причините за
отсъствието си в периода 10.-15.06.2019 г., включително. Едва след това била
издадена на 22.07.2019 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
изпратена по куриер, която той отново отказал да получи. Така, дисциплинарното
му уволнение било законосъобразно, като спазен бил редът за искане на
обяснения. Ответникът възразява, че до подаването на молбата за прекратяване от
10.06.2019 г. ищецът нямал претенции за неизплатени му възнаграждения,
командировки и обезщетения. Той му бил заплатил дължимите суми за
възнаграждения и командировки. Ищецът предоставил банкова сметка *** К. и
писмено потвърдил пред работодателя, по нея да му бъдат превеждани сумите. Той
подписвал ведомостите за заплати до края на 2018 г., като получавал и сумите
лично и срещу подпис. Той получил по банкова сметка ***, както следва – по 1
000 лв. на датите 12.,17. и 26.10.2018 г.; 1 500 лв. на 09.11.2018 г., по 2 000
лв. на 23.11.2018 г. и 07.12.2018 г. При положение, че трудовото му
възнаграждение за този период било изплатено в пълен размер, в периода м.09.-
м.12.2018 г., включително, той получил командировъчни пари в общ размер от 8
500 лв. На 23.01. и 01.02.2019 г. били преведени общо 2 300 лв., представляващи
трудово възнаграждение за отработени 21 дни през м.01.2019 г., командировъчни
пари за 21 дни за м.01.2019 г. и командировъчни пари за 13 дни за м.02.2019 г.
На 15.02. и 01.03.2019 г. били преведени трудово възнаграждение за м.02.2019 г.
и командировъчни за 15 дни за същия месец, както и за 9 дни за м.03.2019 г. –
обща сума в размер на 2 500 лв. На 15. и 29.03.2019 г. били преведени трудово
възнаграждение за м.03.2019 г. и командировъчни пари за 24 дни през м.03. и 4
дни през м.04.2019 г. – обща сума в размер на 3 500 лв. Сумите били изчислени
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение към чл.31 ал.1, вр. § 6
от ПЗР на НСКСЧ, приета на основание чл.215 от КТ. В платежната ведомост за
м.05.2019 г. на ищеца било начислено трудово възнаграждение за 20 отработени
дни. Ответникът му предал пред свидетели сума в размер на 1 215,25 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.05. и командировъчни за 9 дни по 42
евро на ден, но ищецът отказал да подпише документ за това. Командировките били
изчислени на база пътен лист серия Т № 41006 Д от 26.05. до 08.06.2019 г.
Всичко това било констатирано при проверката на ДИТ-Хасково, според която
ответникът нямал никакви задължения към ищеца. Но дори да се приемело, че той
имал такива, налице било производство по реда на чл.210 от КТ, заповедта по
което не била оспорена от ищеца, като приложение намирала разпоредбата на ал.4
от същия текст и следвало да се извърши прихващане между насрещно дължимите
суми. Щом ответникът извършил коректно плащанията към ищеца, то не можело
правоотношението да е прекратено на основание чл.327 от КТ. За да имало такова
прекратяване, следвало работодателят да не е платил 60% от дължимото
възнаграждение, а не цялото дължимо по чл.245 от КТ. Ответникът заплатил на
ищеца всички дължими възнаграждения и командировки по представената от него
банкова сметка, ************ г. не можел да претендира пълна сума, предвид
прекратяването на трудовото правоотношение. Същевременно, след като ищецът
подал молба за прекратяване на провоотношението по взаимно съгласие на 10.06.2019
г., престанал да ходи на работа и не изпълнявал задълженията си, при което
същото било прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Ответникът му искал
обяснения за това, но ищецът не се явил, при което на това основание
дисциплинарното му уволнение не можело да се приеме за незаконно. Според
трудовия им договор, страните постигнали съгласие за размера на трудовото
възнаграждение, при което не можело да се търсят суми в по-високи размери от
уговореното. Според договора между ответника и немското дружество, първият
ползвал ремаркета под наем, които бил длъжен да пази. Ответникът възразява още,
че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск било изплатено с дължимата
лихва върху него, след предписанието на ДИТ-Хасково, а именно – на 07.10.2019
г., при което този иск бил изцяло неоснователен и следвало да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че правоотношението между страните било прекратено на
основание чл.330 от КТ, на основание чл.221 ал.2 от КТ ищецът дължал на
ответника обезщетение в размер на 560 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и обезщетение за
забава върху главницата в размер на 15,87 лв. за периода 22.07.2019 г. /датата
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/ до 31.10.2019 г.
/датата на предявяване на насрещния иск/. Ищецът не заплатил на ответника
същото, предвид на което се иска присъждането му в настоящото производство, в
случай че уволнението на посоченото основание се приеме за законосъобразно.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявените против него
искове изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Възразява да
се допуска предварително изпълнение на цялото решение, в случай че е в полза на
ищеца, т.к. то не касаело само трудово възнаграждение, според чл.242 от ГПК. В
открито съдебно заседание отговорът на първоначалната искова молба и насрещната
искова молба се поддържат изцяло от пълномощник – адвокат на ответника по
първоначалните искове и ищец по насрещните.
Ответникът по насрещния иск депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ал.1 от ГПК, като счита този иск за процесуално недопустим, т.к. не бил
предявен по правилата за предявяване на иск по чл.211 ал.2, вр. чл.127 и чл.128
от ГПК. Той оспорва иска и го счита за неоснователен, т.к. не дължал на
работодателя търсената сума. Искът бил нередовен и без изложение на
обстоятелствата, на които се основава, предвид на което ответникът по този иск
не взема становище по тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът, като работник, е сключил с ответника, като работодател, трудов
договор № 24/ 19.09.2018 г., на основание чл.70 ал.1, вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ,
за изпълнението на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“
с код по НКПД: 83322005, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение от 510 лв.,с
периодичност на изплащане един път месечно, и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж
при същия работодател или за същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия, с основен/ удължен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ
от 25 работни дни и срок на предизвестие за прекратяване на договора от 30 дни.
Договорът е подписан от страните по него с отбелязване, че ищецът се е задължил
да постъпи на работа на 20.09.2018 г. С допълнително споразумение от 02.01.2019
г. към този трудов договор, считано от 01.01.2019 г. същият е изменен, като
основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 560 лв. Съдържащият се
в ЛТД на ищеца оригинал на споразумение е подписан единствено от работодателя
/л.9 от ЛТД/. За прекратяването на това правоотношение между страните по
делото, ищецът представи заповед № 43/22.07.2019 г. на управителя на ответното
дружество, издадена на основание чл.188 т.3, вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от датата на
връчване на заповедта. В същата като фактически обстоятелства, свързани с
извършеното нарушение се сочи, че лицето не се е явило на работа в течение на
два и повече последователни дни на датите в периода 10.06.-15.06.2019 г. Това
съставлявало нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.187 т.1 от КТ,
като на основание чл.193 ал.1 от лицето били поискани писмени обяснения. Ето
защо и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратен трудовият договор с
ищеца, който е посочено, че дължи обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на
брутното му месечно трудово възнаграждение. Заповедта е подписана единствено от
управителя на ответното дружество, като по отношение на връчването й съдържа
отбелязване, че е изпратена по Еконт на 23.07.2019 г. с товарителница №
5300118197636 и обратна разписка, отказана да бъде получена и върната на
24.07.2019 г. За връщането й на посочената дата, в ЛТД на ищеца се съдържа в
оригинал самата пратка с разписка за нейното неуспешно предаване, с
отбелязване, че клиентът е в чужбина и не може да приеме пратката. Ищецът
представи още уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП, с дата на сключване на
трудовия договор 19.09.2018 г., дата на прекратяване 24.07.2019 г. и основно
трудово възнаграждение от 560 лв. Ответникът представи отправена от него до
ищеца покана по чл.193 ал.1 от КТ с дата 17.07.2019 г., да изложи своята гледна
точка за неявяването си на работа от 10.06.2019 г. и да обясни ситуацията в
3-дневен срок, за да бъде взето предвид, във връзка с възможността от налагане
на дисциплинарно наказание. За изпращането й, чрез куриер се представиха фискален
бон с дата 17.07.2019 г., издаден от „********” ЕООД, ведно със служебен бон на
транспортен етикет с дата 18.07.2019 г. от ********” ЕООД. Видно от последния,
пратката е била върната на 18.07.2019 г., като неполучена с изричното
отбелязване, че както ищецът така и неговите роднини са отказали да получат
пратката /л.16 от ЛТД/. Приложен към отговора на исковата молба е протокол за
констатирано нарушение с дата 15.06.2019 г., издаден управителя и от
организатор – транспорта на ответното дружество. В него се сочи, че ищецът не
се явява на работа от 10.06.2019 г. до 15.06.2019 г., не отговаря на
телефонните обаждания и не уведомява за причината на отсъствието си. С молба от
10.06.2019 г. до ответника /л.161/, ищецът на основание чл.325 т.1 от КТ е
поискал съгласието му за прекратяване на трудовото им правоотношение. Ищецът
представи по делото още уведомление до него от ответника, без номер и дата, че
по повод молба за прекратяване на трудовото им правоотношение по взаимно
съгласие, получена на 11.06.2019 г., работодателят отказва да даде съгласието
си за това, докато ищецът не възстанови сумата от 1 132,58 евро,
представляваща имуществена вреда, причинена от ищеца при изпълнение на служебните
му задължения, в резултат на повредени гуми на ремарке. Изискано е, ищецът да уведоми
ответника, дали да счита молбата му за предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, в т.ч. дали ще отработи същото или не. Приложена е
заповед по чл. 203 и сл. и чл. 210 от КТ от ответника, с която е определил на
ищеца имуществена вреда в размер на 1 132,58 евро, нанесена от него на
дружеството от повредени гуми и техния ремонт, в резултат на неговата
небрежност при изпълнение на трудовите му задължения от дати 31.10.2018 г.,
07.11.2018 г. и 30.11.2018 г. Наредено е, сумата да се удържи от дължимите
командировки и трудови възнаграждения на работника. Ищецът представи по делото
още свое заявление до ответника, без номер и дата, че поради незаплащане на
дължимите му трудови възнаграждения и командировки, както и поради
неосигуряване върху действително получаваното трудово възнаграждение, известно
било, че ищецът пожелал да напусне работа при ответника, като уговорката
помежду им била, че след изплащане на всичко дължимо, прекратяването щяло да се
оформи по взаимно съгласие, за което ищецът бил подал и молба. Той заявява, че
след изплащането, щял да подпише ведомостите. В заявлението се сочи още, че
ищецът получил уведомление от ответника за отказ за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие, т.к. имал непогасени задължения към дружеството. По
съображенията, изложени и в исковата му молба, ищецът на основание чл.327 ал.1
т.2 от КТ е заявил на ответника, че прекратява трудовото правоотношение помежду
им, считано от получаване на заявлението.
По повод искане на ищеца до ответника по чл.128а от КТ, с писмо с изх. №
44/ 31.07.2019 г. са му били изпратени изискани документи, в т.ч. и оформена
трудова книжка и процесната заповед за дисциплинарно уволнение, върната като
отказана да бъде получена на 23.07.2019 г. Същото е приложено към исковата
молба на ищеца, както и издадено му от ответника удостоверение с изх. №
47/02.09.2019 г. /л.31/, видно от което ищецът е получил помесечен брутен доход
за периода 20.09.2018 г. – 23.07.2019 г., в т.ч. нетни възнаграждения от по
434,55 лв. за всеки от месеците януари – май 2019 г., както и 108,64 лв. за
м.06.2019 г. и 314,50 лв. за м.07.2019 г. Самото искане на ищеца в неговото ЛТД
/л.18/ - саморъчно датирано с дата 11.07.2019 г., в което е уведомил ответника
и за нов адрес за кореспонденция. За дата на получаването му от ответника се
сочи 22.07.2019 г., според данните в неговия писмен отговор до ищеца от
31.07.2019 г. /л.19 от ЛТД/. От 27.08.2019 г. е заявление от ищеца до
ответника, че дължимите му суми следва да му се превеждат, както и до сега по
предоставената от него банкова сметка *** К., т.к. самият ищец не притежавал
банкова сметка ***. По банкова сметка ***, ответникът е извършвал банкови
преводи в периода октомври 2018 г. – март 2019 г. с вносни бележки, издадени от „ОББ” АД /л.48-59/, които са били предмет на изследване и от
назначената по делото експертиза и съдът ще коментира по-долу. Представена е
още една такава бележка от дата 07.10.2019 г. за сумата от 314,50 лв.,
представляваща възнаграждение на ищеца за нощен труд и на официален празник,
както и обезщетение по чл.224 /л.60/. Видно от представената
разчетно-платежна ведомост на ответника за месец юли 2019 г. на името на ищеца
/л.105/, сумата за обезщетението е в размер на 308 лв. По делото се представи
пълномощно с упълномощител Цветан К.Г. и упълномощен ищецът в настоящото
производство, с нотариална заверка с рег. № 3725/ 31.10.2016 г. на нотариус с
рег. № 658 /л.111/, по силата на което ищецът е упълномощен, да го представлява
пред ОББ АД, като се разпорежда неограничено със средствата по открита на името
на упълномощителя цитирана банкова сметка. ***-платежни ведомости на ответника за
месеците януари - юни 2019 г. /л.115-120/, на ищеца е начислявано брутно
трудово възнаграждение от по 560 лв. за съответно отработените дни, като нетно дължимата
сума от по 434,55 лв. за първите пет месеца и от 108,64 лв. за последния месец
са посочени за плащане в брой. На никоя от ведомостите няма подпис на ищеца. Последният
от множеството представени по делото пътни листове е този със серия Т № 410060/
29.05.2019 г. с разписание към него за маршрути и разпределение на нарядното
време /л.130-131/, видно от които листът е отчетен на 08.06.2019 г. /събота/,
удостоверено от управителя на ответното дружество, на която дата в 14,15 ч.
ищецът се е завърнал в Хасково. В заповедта за командировка за това пътуване е
оформен РКО /л.132/, че ищецът е получил на 08.06.2019г. отразеното в РКО
плащане за командировъчни и за заплата за м.05.2019 г. от общо 1 215,25 лв. в
брой от управителя на ответното дружество, но е отказал да удостовери това с
подписа си, за което са посочени три имена и подписи на двама свидетели.
По делото се представи Рамков договор, сключен между „TriCon Logistic GmbH & Co, KG“ и „Янис Хасково“ ЕООД,
на немски език с надлежен превод на български /л.84/, с предмет превозът на
стоки от превозвача за сметка на спедитора. С определение на съда бе обявено за
безспорно, че въз основа на този договор ищецът е извършил сочените от него
превози от Република България до чужбина и вътрешни превози във Ф.Р.Германия,
така както е посочил в исковата молба, в т.ч. въз основа и на договор между
ответника и датската фирма „ANCO TRANS“, както и курсове от Ф.Р.Германия до
Нидерландия и Белгия.
По сигнал на ищеца против ответника за настоящия казус е била извършена
проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково по преписка с вх. №
19077722/28.06.2019 г., представена в цялост. Към нея са приложени множество
писмени доказателства, като относимите и необходими за настоящия правен спор
съдът вече коментира по-горе в настоящите си мотиви.
По искане на ответника се събраха и гласни доказателства по делото, чрез
разпита на свидетелите В. И. Г. и Д. И. П.. Частта от техните показания, относима
и необходима за разрешаването на настоящия правен спор, съдът ще коментира
по-долу в настоящите си мотиви. По същия начин съдът ще коментира и съответните
части от заключнията на съдебно – счетоводната експертиза, назначена по искане
и на двете страни, които заключения съдът приема като обективно и
безпристрастно дадени.
Останалите, събрани по делото писмени доказателства, като ирелевентни или
като не необходими за разрешаването на настоящия правен спор, съдът не следва
да обсъжда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените първоначални и насрещни обективно съединени искове:
Преди всичко, същите са процесуално допустими, като
подадени от надлежни и активно легитимирани страни и в законоустановения за
това срок – чл.358 ал.1 т.2 пр. посл. и т.3 от КТ.
По исковете с правни
основания чл.344 ал.1 т.1 и 4 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ:
Между ищеца, като работник, и ответника, като
работодател, е сключен трудов договор № 24/19.09.2018 г., на основание чл.70
ал.1,вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ,за изпълнението на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с код по НКПД: 83322005, със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Не е спорно, че след изтичането
на този срок, договорът не е бил прекратен, като се е превърнал в безсрочен по
правилото на чл.69 ал.1 от КТ. Не е спорно още, че към средата на 2019 г. това
трудово правоотношение е прекратено.Основният спор между страните е,кога именно
е станало това, при реализирането на такъв фактически състав и на какво правно
основание. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
очертаваща и хронологията на случая, съдът намира за доказана ответната теза по
този спорен въпрос. Първо волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните е отправил ищецът към ответника, а именно - с молба от 10.06.2019
г., като на основание чл.325 т.1 от КТ е поискал съгласието му за прекратяване
на трудовото им правоотношение. Същата е получена от ответника на 11.06.2019
г., според собственото му твърдение в отговора си до ищеца, в който не е дал
съгласие за прекратяването на правоотношението на посоченото основание.
Последвало е ново заявление от ищеца до ответника, че поради незаплащане на
дължимите му трудови възнаграждения и командировки, както и поради
неосигуряване върху действително получаваното трудово възнаграждение - на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ прекратява трудовото правоотношение помежду им,
считано от получаване на заявлението. Ответникът не оспорва, че е получил
същото, като относно датата на получаването му 20.06.2019 г. - данни се
съдържат, както в ЛТД на ищеца, така и в преписката на ДИТ. Така с достигането
на ищовото волеизявление до ответника на 20.06.2019 г. и считано от същата
дата, по правилото на чл.335 ал.2 т.3, вр. чл.327 ал.1 т.2 от КТ, трудовото
правоотношение между страните е можело да бъде прекратено. За настъпването на
този юридически факт е ирелевантно обстоятелството, дали към този момент
действително е било налице забавяне от страна на работодателя в изплащането на ищеца на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, в каквато насока са
неоснователните възражения на ответника.Трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът злоупотреби
с правото си по чл.327 от КТ - например, за да избегне налагането на
дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на
едностранното изявление /в този смисъл са определение № 1071/15.10.2010 г. по
гр.д. № 562/ 2010 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 289 от
18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о.,
постановено в производство по чл.290 от ГПК/. Именно в такава хипотеза попада и
настоящият случай. По категоричен начин по делото се установи, че с подаването
на молбата си от 10.06.2019 г. по чл.325 т.1 от КТ, ищецът
е преустановил да се явява на работа при ответника и да изпълнява трудовите си
задължения. В тази насока са както писмените документи, така и данните от
гласните доказателства по делото. По същество ищецът и не оспорва този факт,
като в т.ч. претенцията му за трудово възнаграждение за м.06.2019 г. не е за пълен
отработен месец. Св. Г., която от 20 години води счетоводството на
ответника, посочи, че когато трябвало да се изплати последната заплата и
командировка на ищеца, управителят на фирмата му заявил, че от тук нататък ще
започне да удържа щета. Това било в началото на м.юни 2019 г. и ищецът отказал
да се подпише на ведомостта, но си взел парите и си тръгнал. Управителят го
търсил по телефон, тъй като имало курс, на който трябвало да замине, но ищецът
не отговарял и спрял да идва на работа след юни месец. Изложеното кореспондира
и с данните по последния пътен лист серия Т № 410060/ 29.05.2019 г. с
разписание към него за маршрути и разпределение на нарядното време, видно от
които листът е отчетен на 08.06.2019 г. /събота/, удостоверено от управителя на
ответното дружество, на която дата в 14,15 ч. ищецът се е завърнал в Хасково. Ответникът
е съставил протокол за констатирано нарушение с дата 15.06.2019 г., че ищецът
не се явява на работа от 10.06.2019 г. /понеделник/ до 15.06.2019 г. /неделя/,
не отговаря на телефонните обаждания и не уведомява за причината на отсъствието
си. Относно точната дата на изпращане на заявлението си по чл.327 ал.1 т.2 от КТ, получено от ответника на 20.06.2019 г., ищецът не представи доказателства,
което му процесуално бездействие следва да е в негова тежест. Същевременно, предвид
хронологията на събитията, това несъмнено е станало, след като той е получил
отказа на ответника за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и
след отправената към него претенция за възстановяване на имуществена вреда на
работодателя. Към този момент, ищецът е бил наясно, че е преустановил явяването
си работа при ответника, без основателна причина, а фактическият състав по
чл.325 ал.1 т.1 от КТ не е бил довършен. Ето защо, несъмнено заявлението му по чл.327 ал.1 т.2 от КТ е направено
с цел да се избегне дисциплинарно наказание за нарушение, което вече е било
извършено преди отправянето на едностранното му волеизявление, при което е
налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Нещо повече, заявлението цели
препятстването и на отпочнатата процедура по чл.210 ал.1-4 от КТ. В такава
хипотеза и предвид горецитираната съдебна практика, трудовото правоотношение
между страните по делото не е било прекратено на посоченото от ищеца основание
- чл.327 ал.1 т.2 от КТ и на 20.06.2019 г. При наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, както е в случая,
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано и
това в случая е дисциплинарното уволнение на ищеца, към който момент по
изложените съображения трудовият договор между страните не е бил прекратен.
Трудовото правоотношение между
страните по делото е било прекратено с атакуваната в
настоящото производство заповед № 43/22.07.2019 г. на
управителя на ответното дружество, издадена на основание чл.188 т.3, вр. чл.190
ал.1 т.2 от КТ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”, считано от датата на връчване на заповедта. В същата като фактически обстоятелства, свързани с извършеното
нарушение се сочи, че лицето не се е явило на работа в течение на два и повече
последователни дни на датите в периода 10.06.-15.06.2019 г., което съставлявало
нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.187 т.1 от КТ, като на основание
чл.193 ал.1 от лицето били поискани писмени обяснения. В тежест на ответника - работодател
в това производство бе да докаже законосъобразността на уволнението, като в
тази насока той проведе пълно и главно доказване. За да е законосъобразна, уволнителната
заповед следва да е изцяло съобразена с установения в КТ ред за ангажиране
дисциплинарната отговорност на работника или служителя, което в случая се
доказа от ответника в производството. Нормата на чл.195 ал.1 от КТ е
императивна и сочи, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на
който се налага. Законът изисква заповедта да е мотивирана, което в случая е
било съобразено. Тя съдържа конкретно описание на вмененото на ищеца нарушение
на трудовата дисциплина, респ. неявяването му на работа при ответника в
последователните дни в периода 10.06.-15.06.2019 г., общо 6
каледнарни дни, от които 5 работни. Предвид гореизложените съображения, по
делото по категоричен начин се установи извършването на това нарушение от
ищеца. Съгласно чл.126 т.1 от КТ, работникът
е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края
на работното време. Това е негово основно задължение, като неизпълнението му е
скрепено с най-тежката санкция по чл.190 ал.1 т.2 от КТ - само на това
основание - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,
работодателят да може да наложи дисциплинарно наказание уволнение, както е
сторило ответното дружество. В случая е била съобразена и
императивната норма на чл.193 ал.1 от КТ, вменяваща задължение за работодателя,
преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Ответникът е отправил до ищеца покана с дата 17.07.2019 г., да
изложи своята гледна точка за неявяването си на работа от 10.06.2019 г. и да
обясни ситуацията в 3-дневен срок, за да бъде взето предвид, във връзка с
възможността от налагане на дисциплинарно наказание. Същият ден тя е била
изпратена по куриер, но върната на 18.07.2019 г., като неполучена с изричното
отбелязване, че както ищецът така и неговите роднини са отказали да получат
пратката /л.16 от ЛТД/. Към този момент ищецът вече е прекратил комуникацията
си с ответника, в т.ч. и по телефон, предвид горепосочените писмени и гласни
докадателства. Същевременно няма данни по делото, през този период той да е
променил местоживеенето си, за което надлежно да е уведомил ответника. Уведомяване
за нов адрес за кореспонденция ищецът е отправил до ответника с искането си по
чл.128а от КТ, което самият той е датирал с дата 11.07.2019 г. /л.18 от ЛТД/,
но е било получено от ответника на 22.07.2019 г., според неоспорените данни в
негов писмен отговор до ищеца от 31.07.2019 г. /л.18 от ЛТД/.
Всъщност и действията на ищеца по посочването на този нов адрес отново следва
да се тълкуват като злоупотреба с права, в опит да се игнорира правния ефект на
отказа за получаване на изпратената му покана за обяснения. Така приложение
следва да намери разпоредбата на чл.193 ал.3 от КТ, според която чл.193 ал.2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били
изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или
служителя, препятстващо събирането на обяснения /писмени или устни/ от него,
несъмнено е налице, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина,
той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на
работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато
то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за
получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя,
макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника
или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя
си за това и пр. Искането за даване на обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с
оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно - с оглед
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. Взаимоотношението работодател - работник
е двустранно и предпоставя добросъвестно поведение и от двете страни. Когато е
установено, че работникът съзнателно възпрепятства работодателя в усилията му
да изиска от него обяснения и не желае да му предостави информация във връзка с
констатираното нарушение, приложение намира нормата на чл.193 ал.3 от КТ. Нещо
повече, когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат
извършването на някаква обстойна проверка, то наказанието може да бъде наложено
и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива
не са били дадени. Ето защо в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.193 ал.3, вр. ал.2 от КТ, т.к. безспорно е установено, че работодателят е
поискал обяснения за неявяването в продължение на пет последователни работни дни
на работа и не е получил такива от работника. Последният е осуетил възможността
за комуникация с работодателя и лично е отказал да получи изпратената му покана,като
по този начин го е поставил в невъзможност да му поиска обяснения. В изложения
смисъл е трайната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, в т.ч. и
най-новата по решение № 6/ 06.02.2020 г. по гр.дело № 1912/2019 г., III ГО, и решение № 96/22.07.2019 г. по гр. дело № 2116/ 2018 г., III ГО.
Ето защо, правилно и законосъобразно е извършеното от
ответника дисциплинарно уволнение на ищеца със заповед № 43/22.07.2019 г. на
управителя на ответното дружество. Предвид на това, искът - да се признае това уволнение
за незаконно и да отмени заповедта, като неправилна и незаконосъобразна, на
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Това обуславя и съдбата на акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ -
да се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка
на ищеца, като вместо това по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, да бъде вписано това по
чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Същият, като неоснователен и недоказан, също следва да
се отхвърли. Като такъв следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.221
ал.1 от КТ- да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на 560
лв., представляваща обезщетение по посочения текст, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане. Това
обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие, в т.ч. в случая по
чл.327 ал.1 т.2 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. Предвид гореизложените
съображения обаче, процесното трудово правоотношение не е било прекратено на
това основание, а поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца.
По исковете с правни
основания чл.128 т.2 от КТ и чл.215 ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1 от КТ:
Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание
чл.128 т.2 от КТ, според който текст работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че през претендирания период от време януари – юни
2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по повод сключения помежду
им трудов договор. Предвид гореизложените съображения относно момента, в който
ищецът е престанал да се явява на работа при ответника – 10.06.2019 г., съдът
приема, че през пероида 01.01.2019 г. – 09.06.2019 г., включително, той е изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения, при което и на основание чл.128 т.2, вр.
чл.245 от КТ, за този период му се дължи уговореното трудово възнаграждение. В
тази насока липсват възражения за обратното от ответника – работодател, а и както
вече се посочи, съдът приема за доказано, че на 08.06.2019 г. /събота/ ищецът
се е завърнал в Хасково от последния си курс, като на 10.06.2019 г. е изпратил
на ответника молбата си за прекратяване на трудовия му договор по взаимно
съгласие. Считано от посочения начален момент - 01.01.2019 г., по силата на
допълнително споразумение към трудовия договор между страните, уговореното основно
месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 560 лв., с периодичност
на изплащане един път месечно, и с допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж при същия
работодател или за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия. Това споразумение не е било подписано от ищеца, но трудовото им
правоотношение в изложения смисъл следва да се счита за изменено, по правилото
на чл.118 ал.3 от КТ. Заплащането на посоченото допълнително възнаграждение,
нито се претендира, нито се установиха предпоставките за начисляването му, като
прослуженото при ответника от ищеца време е по-малко от една година. Такова не
му е било начислявано и по представените по делото ведомости за периода. Дължимото
на ищеца нетно трудово възнаграждение назначената по делото експертиза
изчислява в размери на по 434,55 лв. за всеки от месеците януари – май 2019 г.
и на 173,82 лв. за отработените 8 дни през месец юни 2019 г. За последния от
месеците обаче ищецът претендира нетно възнаграждение в размер на 108,64 лв.,
колкото му е било начислено със съответната ведомост за заплати за 5 отработени
дни. Общата претенция на ищеца за посочения период е в размер на 2 281,39 лв.
/5 месеца х 434,55 лв. + 108,64 лв./. По тези обстоятелства страните по делото
не спорят. Основният им спор е, дали така дължимото трудово възнаграждение е
било изплатено на ищеца от ответника. За да се отговори на този въпрос, следва
да се анализира и дължимото на ищеца обезщетение за командировки и извършените
и за тях плащания. Ищцовата претенция по този иск е в размер на общо 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неизплатени в пълен размер командировки за всеки
един от месеците в периода октомври 2018 г. – арил 2019 г.; ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното
изплащане; която сума включва, както следва: за месец октомври 2018 г. 500 лв.;
за месец ноември 2018 г. 620 лв.; за месец декември 2018 г. 360 лева; за месец
януари 2019 г. 300 лева; за месец февруари 2019 г. 560 лв.; за месец март 2019 г.
620 лв. и за месец април 2019 г. 40 лв. Ищцовата теза е, че в случая следвало
да се приеме, че той е бил командирован при условията на чл.121а ал.1 т.1 б.“а“
от КТ, при което приложима била ал.4 от същия, която ответникът не съобразил и
не му изплащал обезщетения за командировки в минималните размери, полагащи се
на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава. Същата съдът намира за изцяло неоснователна, респ. посочената хипотеза
е неприложима за настоящия случай. Командироването на ищеца в държави от ЕС за
международен превоз на товари не представлява командировка по смисъла на
чл.121а от КТ, поради което работодателят не е бил задължен да съобразява
финансовите условия на командировката с тези в съответната държава, през и в която
се осъществява превозът. Съгласно чл.121а ал.1 т.1 от КТ, командироване на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато
български работодател командирова работник или служител на територията на друга
държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария - за своя сметка и под
свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя
на услугите /б.“а“/ и в предприятие от същата група предприятия /б.“б“/. В
конкретния случай ищецът се позовава на хипотезата на чл.121а ал.1 т.1
б."а" от КТ, която обаче е неприложима. Командироването за
предоставяне на услуги касае случаите, при които въз основа на договор между
работодателя и друг субект - получател на услугата в държава от ЕС,
командированият престира труда си при него, макар за сметката и под властта и
надзора на своя работодател. В приложното поле на чл.121а от КТ не попада
командироването на работници или служители, които осъществяват в друга държава
- членка само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази
работа да се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на
получателя на услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност на
работодателя и по договор между работодателя и неговия контрахент. В конкретния
случай предмет на договора между работодателя и получателя на услугата TriCon
Logistic GmbH & Co, KG не е работната сила на
командированото лице, а уговорената превозна услуга, поради което отношенията
между работодателя и командирования следва да протекат на общо основание,
съобразно разпоредбите на чл.121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина и по - конкретно чл.31 ал.1 от същата. По делото не се представи
соченият от ищеца договор между ответника и датската фирма ANCO TRANS, за да е
възможно коментирането на неговото съдържание. Според последно цитираната норма,
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на
ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните
ставки, определени в приложение № 3, т.е. до 27 евро при единична езда и до 21
евро при двойна езда, включително квартирни пари, на ден. Тези размери могат да
бъдат определени и в различни размери от ръководителите на предприятия, в
зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове /чл.31 ал.6 от Наредбата/. Същевременно, придвижването
на транспортните работници извън седалището на работодателя им с оглед
спецификата на трудовата им дейност не представлява същинско командироване по
смисъла на чл.121 от КТ, налагащо изпълнение на трудовите им задължения извън
мястото на постоянната им работа, в какъвто смисъл приложение по аналогия
намира чл.6 ал.1 т.1 от Наредбата за командировките в страната, който гласи, че
не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през
време на пътуването, в т.ч. и шофьори. Поради тези причини международните
курсове на шофьора на тежкотоварен автомобил, какъвто е бил ищецът, не могат да
се третират като командировка по смисъла на чл.121а от КТ, който е специфично
проявление на института на командироването по чл.121 от КТ и изисква наличието
на основните предпоставки, предвидени в тази разпоредба, освен специалните
такива, свързани с предоставяне на услуги на територията на ЕС. Казаното сочи,
че за претендирания период октомври 2018 г. – април 2019 г.
ответникът дължи на ищеца командировъчни пари, определени на база дневна ставка
от 42 евро или 82,30 лева, съгласно заповед от 01.01.2019 г. на ответника,
данни за която се съдържат в пъвоначалното заключение на вещото лице. Дните от
съответния курс, за които се дължат тези пари, предвид гореизложените
съображения, са единствено дните, в които ищецът е пребивавал в чужбина, но не
и дните в България. Данни за същите са налични в същото заключение на вещото
лице – в първата таблица от р.IV т.1. В рамките на търсения период октомври 2018 г. – април 2019 г., ищецът
е пропътувал в чужбина общо 172 дни, за които са му дължими командирочъвни пари
в общ размер от 14 155,60 лв. /172 дни х 82,30 лв./. Или всичко общо
дължимо за трудови възнаграждения в периода януари – юни 2019 г. и за командировъчни
пари за периода октомври 2018 г. – април 2019 г. – сумата от 16 436,99 лв.
/2 281,39 лв. + 14155,60 лв./.
Тази обща дължима сума от 16 436,99 лв. следва да се отнесе към общия
размер на извършените от ответника в полза на ищеца плащания през същия период,
съответно – само за командировъчни през 2018 г. и за командировъчни и
възнаграждения през 2019 г. От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на експертизата се установява, че ответникът е превел по банкова
сметка ***, респ. по предоставената от него банкова сметка ***, по която именно
е пожелал да се превеждат дължимите му по трудовия договор суми, а именно:
-
8 500 лв. за командировъчни, платени в периода
12.10.-07.12.2018 г.,
-
8 300 лв. за командировъчни, платени в периода
23.01.-25.03.2019 г.,
-
616,10 лв. за командировъчни, платени в брой по РКО за
пътен лист от м.04.2019 г.,
-
883 лв. за командировъчни, платени в брой в РКО от
15.05.2019 г.,
-
434,55 лв. за заплата за м.04.2019 г., платена в брой със
същия РКО,
-
780,70 лв. за командировъчни, платени в брой в РКО от
29.05.2019 г., и
-
434,55 лв. за заплата за м.05.2019 г., платена в брой със
същия РКО;
всичко общо платено за
командировъчни и за трудови възнаграждения в размер на 19 948,90 лв. С
това плащане следва да се приеме, че ответникът изцяло е изплатил преди
предявяване на иска на 24.09.2019 г. общата дължима на ищеца сума за командировъчни
и за трудови възнаграждения в общ размер от 16 436,99 лв., подробно мотивирана
по-горе. В общото плащане се включват и суми, които не са предмет на настоящото
производство, напр. командировъчни за м.09.2018 г. и м.05.-06.2019 г. Според
същия метод на изчисления и на приложими правни норми, през този период ищецът
е пропътувал в чужбина общо 25 дни, за които са му дължими
командирочъвни пари в общ размер от 2 149,72 лв., от които за 6 дни през
2018 г. х 97,67 лв. /586,02 лв./ и за 19 дни през 2019 г. х 82,30 лв. /1 563,70
лв./. Или с други думи казано, от общо изплатената от ответника на ищеца сума
от 19 948,90 лв., след като се приспаднат плащанията, които не са предмет на
настоящото производство в размер на 2 149,72 лв., е налице остатък от 17 799,18
лв., който изцяло покрива процесното задължение за командировъчни пари и
трудови възнаграждения от общо 16 436,99 лв. Относно извършените от ответника
плащания, съдът приема, че банковите преводи през 2019 г. в полза на ищеца са
включвали, както съответно дължимите му командировъчни, така и дължимите му
трудови възнаграждения. В тази насока са гласните доказателства по делото, чрез
разпита на св. Г., счетоводител на ответника. Тя сочи, че ищецът си е получавал
заплатата и командировъчните чрез преводи и чрез отчитане на командировъчните,
като всичко било редовно по отношение на него. Той отказал да се подписва на
ведомостите от януари 2019 г., тъй като направил щета, за която работодятелят
имал претенции към него. Парите му били превеждани по банков път, тъй като бил
в чужбина и през месец май, когато си идвал, трябвало да се подпише, защото
всичко му било преведено. В същата насока са и показанията на втория свидетел
Петрова, майка на управителя на ответното дрежуство, запозната с дейността на
фирмата му, че лично пред нея ищецът в края на месец май 2019 г. отказал да подписва
ведомостта, след като му казали, че дължи щета от 1300 евро. Показанията на двете
не се опровергаха от останалия доказателствен материал по делото. Същевременно,
възможността за изплащане на трудовото възнаграждение на работника/ служителя
по банков път от работодателя е законово уредена в чл.270 ал.3 изр. посл. от КТ. Изискуемото от закона писмено искане от страна на ищеца за този начин на
плащане съдът намира, че е налице, предвид неоспорените данни по делото, че
ответникът е разполагал с номера на предоставена му от ищеца банкова сметка ***,
по която изрично е поискал да му бъдат превеждани суми. По същата през
времетраене на трудовото им правоотношение ответникът е правил множество
банкови преводи в полза на ищеца, без възражения от негова страна. Изплащането
на трудовите възнаграждения по банков път се удостоверява с документите за
превод към съответните сметки, а при поискване от работника/ служителя
работодателят е задължен да издава извлечение от ведомостите за заплати /чл.128
т.3 от КТ/, респ. да получи информация за дължимото му възнаграждение и да я
съпостави с полученото по банков път. При такова плащане не е необходимо и
подписването на ведомостта за заплати от работника/ служителя. Разплащателната
ведомост е първичен счетоводен документ, който засяга дейността на работодателя
със законоустановено минимално съдържание по чл.6 ал.3 от ЗСч, сред което не и
подпис на работника/ служителя. Така за извършеното начисление по чл.128 т.1 от КТ, работодателят полага подписа си по правило върху самата ведомост за
заплати, при което и при липса на оспорване няма причина да не се приеме за
достоверна осчетоводената въз основа на нея сума за трудово възнаграждение за
съответния месец. По отношение на плащането с РКО към заповед за командировка с
пътен лист № 410060/29.05.2019 г. /л.132/, макар да не е подписан от ищеца,
съдът приема, че той е получил в брой отразеното в РКО плащане за сумите от 780,70
лв. за командировъчни и 434,55 лв. за заплата за м.05.2019 г. В тази насока
съдът кредитира удостоверяването върху самия документ, че ищецът е получил на
08.06.2019 г. сумата от общо 1 215,25 лв. в брой от управителя на
ответното дружество, но е отказал да удостовери това с подписа си, за което са
посочени три имена и подписи на двама свидетели. Същото не се опровергава от
останалия доказателствен материал по делото, а напротив – подкрепя се от
хронологията на случая, че към цитираната дата 08.06.2019 г., непосредствено
преди на 10.06.2019 г. ищецът да преустанови да изпълнява трудовите си
задължения при ответника, отношенията помежду им вече са силно влошени, с
изключително затруднена комуникация помежду им по вина на ищеца. Нещо повече,
самият ищец не претендира командировъчни пари за месеците май и юни 2019 г.,
респ. индиректно признава, че е получил плащане в броя за тях, при което липсва
основание, да се приеме, че е взел единствено предоставените му в брой пари за
командировки, но не и за трудово възнаграждение за м.05.2019 г. Най-сетне, за обстоятелството,
че ответникът му е изплатил всички дължими му за процесния период трудови
възнаграждения, данни се съдържат в неоспореното от ищеца и представено от
самия него, издадено му от ответника, удостоверение с изх. № 47/02.09.2019 г.
/л.31/. Видно от него, ищецът е получил помесечен брутен доход за периода
20.09.2018 г. – 23.07.2019 г., в т.ч. нетни възнаграждения от по 434,55 лв. за
всеки от месеците януари – май 2019 г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г. и
314,50 лв. за м.07.2019 г.
Предвид изложените съображения, като изцяло неоснователни и недоказани
следва да се отхвърлят исковете - да се осъди ответникът, да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 2 281,39 лв., представляваща неизплатено му нетно
трудово възнаграждение от по 434,55 лв. за всеки един от месеците в периода
януари – май 2019 г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г.; ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното
изплащане; както и да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неизплатени в пълен размер
командировки за всеки един от месеците в периода октомври 2018 г. – април 2019
г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до
окончателното изплащане; на основание чл.215 ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1 от КТ; която
сума включва, както следва: за месец октомври 2018 г. 500 лв.; за месец
ноември 2018 г. 620 лв.; за месец декември 2018 г. 360 лева; за месец януари
2019 г. 300 лева; за месец февруари 2019 г. 560 лв.; за месец март 2019 г. 620
лв. и за месец април 2019 г. 40 лв.
За пълнота на изложението по тези искове, следва да се посочи, че към
настоящия случай съдът намира за неприложима Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници, издадена от Министерство на финансите. Според
изричната разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на същата, тя се
прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и
автобуси и извършват международни превози. Дали ответникът извършва превозите
си именно със собствени автомобили или с чужди такива, не се направиха доводи и
възражения, предвид на което това обстоятелство въобще не бе в рамките на
предмета на доказване. При липса на конкретни данни за това, приложението на
цитираната наредба следва да се счита за изключено в случая.
По иска с правно основание чл.224
ал.1 от КТ:
Ищецът претендира, че при прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника са му останали 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.,
за което му се дължи обезщетение на соченото основание. С трудовия си договор
страните са уговорили за ищеца основен/ удължен платен годишен отпуск по чл.155
от КТ от 25 работни дни. Предвид гореизложените съображения, съдът прие, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено правилно и законосъобразно
със заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца с № 43/22.07.2019 г. Назначената
по делото експертиза установи, че полагаемият се на ищеца платен годишен отпуск
за 2019 г. е в размер на 11 дни, за което се дължи обезщетение в брутен размер
от 308 лв. До същия извод е достигнала и ДИТ при проверката си по случая, в
каквато насока е дала предприсания на ответника. Същите той е изпълнил, като е
начислил тази сума по разчетно-платежна ведомост за месец юли 2019 г. на името
на ищеца /л.105/ и му я е изплатил по банков път с вносна бележка от дата
07.10.2019 г. /л.60/, следваща датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. Това
обстоятелство следва бъде взето предвид от съда, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото, работникът е имал останал неизползван
платен годишен отпуск в размер на 11 дни. Разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ
сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В същата насока е
и нормата на чл.42 ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/редакция от 13.07.2018 г./. С оглед на това и гореизложените изводи за реално
отработеното от ищеца при ответника време, респ. за момента до който той е
изпълнявал трудовите си задължения и се е явявал на работа, правилно е изчислението
на вещото лице, че платен годишен отпуск на ищеца се е полагал пропорционално
на общо уговорените 25 дни годишно – само за първите пет месеца от годината, а
именно в размер на 11 дни /25 : 12 х 5/. Размерът на дължимото обезщетение се
изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение
– чл.224 ал.2 от КТ, а именно – в размер на посочените 308 лв. бруто. Предвид
извършеното в хода на настоящия процес плащане на тази сума пари за обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ, искът за същото в размер на 305 лв. следва да се
отхвърли, но върху претендираната от ищеца сума следва да се присъди законната
лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното й
изплащане на 07.10.2019 г., равняваща се на сумата от 1,19 лв., изчислена от
съда, посредством https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
По насрещните искове с правни
основания чл.221 ал.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Според чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. С безсрочния си трудов договор страните са уговорили срок на
предизвестие за прекратяването му от 30 дни, което кореспондира и с нормата на
чл.326 ал.2 от КТ. В този смисъл и предвид гореизложените съображения, че
процесното уволнение на ищеца е именно дисциплинарно, предявеният главен
насрещен иск е доказан в своето основание. От писмените доказателства по делото
и от първоначалното заключение на експертизата се установява и размерът на този
иск, а именно – в размер на 560 лв., равняващо се на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м.05.2019 г., съобразно чл.228 от КТ. Ето защо,
главният насрещен иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на този иск – 13.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Акцесорният насрещен иск е предявен за сумата от 15,87 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 22.07.2019 г. /датата на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение/ до 31.10.2019 г. /датата на
предявяване на насрещния иск/. Същият като неоснователен следва да се отхвърли
изцяло. С прекратяването на трудовото правоотношение възниква задължението на работника
да изплати на работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, при наличие и на
основание за дължимостта му. Това задължение обаче не е срочно и по отношение
на него в закона липсва разпоредба, аналогична на чл.245 ал.2 от КТ, поради
което и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне работникът в забава, следва да е
налице покана. По делото няма доводи и съответно доказателства, които да
установяват наличието на покана от дружеството - работодател, която би
поставила работника в забава. Съдът намира, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не обективира в себе си отправена от работодателя до
работника покана за заплащане на това обезщетение. Отразено е единствено, че
същото се дължи, но не е отразен конкретен размер и срок, в който следва да
бъде платено същото, както и начин на плащане. По тази причина самата заповед
не може да бъде възприета и като покана за заплащане на дължимото обезщетение
по чл.221 ал.2 от КТ, поради което и длъжникът не е изпаднал в забава при
връчване на заповедта.
Относно разноските:
Ответникът - работодател следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски, единствено съобразно извършеното в хода на настоящия процес
плащане на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ, по аргумент на обратното от чл.78
ал.2, вр. ал.1 от ГПК. При съобразяване на възражението за прекомерност /л.203/
на уговореното и заплатено от ищеца – работник адвокатско възнаграждение на
пълномощника му от общо 2 460 лв., с ДДС, без указания, каква част от него
по кой от множеството искове се отнася, съдът определя дължимото адвокатско
възнаграждение по правилото на чл.7 ал.2 т.1, вр. §2а от ДР, от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция от
22.01.2019 г./ Така, за иска по чл.224 ал.1 от КТ и според неговата фактическа
и правна сложност, на ищеца се дължи сумата от 360 лв. за адвокатско
възнаграждение. В тази насока са и доводите му по писмената му защита. Следва
да се посочи, че съдът не следва да му присъжда разноски и съобразно
отхвърления изцяло насрещен иск по чл.86 от ЗЗД, доколкото доказателствата за
упълномощаването на ищцовия адвокат и за разходите за възнаграждението му са
представени още с исковата молба от 24.09.2019 г., при което липсва основание
да се счита, че същите включват и разноски по защита против предявените на
13.11.2019 г. насрещни искове.
Ищецът - работник следва да бъде осъден да заплати на ответника –
работодател деловодни разноски, съобразно отхвърлените
първоначални искове /без този по чл.224 ал.1 от КТ/ и уважената част от
насрещните искове /чл.78 ал.1 и 3, вр. чл.80 от ГПК/, а именно в размер на
1 100 лв., включващ съразмерна част единствено от заплатеното адвокатско
възнаграждение, т.к. ищецът не дължи държавни такси и разноски за вещо лице, на
основание чл.82 ал.1 т.1 от ГПК. Според данните по представения списък за
разноски /л.208/, съдът изключи от присъдените разноски посочените суми от 300
лв. за иска по чл.224 ал.1 от КТ, доколкото въпреки плащането в хода на
настоящия процес, работодателят е дал повод за предявяване на иска, и от 100
лв. по чл.245 от КТ, предвид отхвърлянето изцяло на насрещния иск по чл.86 от ЗЗД.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***; против „Янис
Хасково“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. *********************************************,
представляван от Я. П. П. - обективно
съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т. 1 и 4, чл.128 т.2, чл.215
ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1, чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ; а именно:
- Да се признае уволнението на ищеца за незаконно и да се отмени заповед №
43/ 22.07.2019 г. на ответника, като неправилна и незаконосъобразна;
- Да се извърши поправка на основанието за уволнение на ищеца, вписано в
трудовата му книжка, като вместо това по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, да бъде вписано
това по чл.327 ал.1 т.2 от КТ;
- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в общ размер на
2281,39 лв., представляваща неизплатено му нетно трудово възнаграждение от по
434,55 лв. за всеки един от месеците в периода януари – май 2019 г., както и
108,64 лв. за м.06.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане;
- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3 000
лв., представляваща обезщетение за неизплатени в пълен размер командировки за
всеки един от месеците в периода октомври 2018 г. – април 2019 г.; ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното
изплащане; на основание чл.215 ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1 от КТ; като сумата
включва следното: за месец октомври 2018 г. 500 лв.; за месец ноември 2018 г.
620 лв.; за месец декември 2018 г. 360 лева; за месец януари 2019 г. 300 лева;
за месец февруари 2019 г. 560 лв.; за месец март 2019 г. 620 лв. и за месец
април 2019 г. 40 лв.;
- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на 560 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ; ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане;
- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на 305 лв.,
представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за 12 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г.
ОСЪЖДА „Янис Хасково“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. *********************************************,
представляван от Я. П. П.; ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г.
с ЕГН ********** ***; сумата от 1,19
лева, представляваща законната лихва от датата на предявяване на иска
24.09.2019 г. до окончателното изплащане на 07.10.2019 г., начислена върху
сумата от 305 лв. за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ; както и сумата от 360 лева за деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН **********
***; ДА ЗАПЛАТИ на „Янис Хасково“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. *********************************************, представляван от Я. П. П.; сумата от 560 лева,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, в брутен
размер, за дисциплинарното му уволнение със заповед № 43/22.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на този иск 13.11.2019 г. до окончателното изплащане; както и
направените по делото разноски от 1 100 лева; като искът за обезщетение за забава върху
главницата в размер на 15,87 лв. за периода 22.07.2019 г. - 31.10.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните - на електронните адреси на адвокатите им от л.24 и л.25, като им
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.