РЕШЕНИЕ
№ 2163
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110106612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Дирекция „Социално
подпомагане“ – *, чрез директора * срещу П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. * и ЦВ.
СП. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. * обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 132, ал.1, т.1 вр. чл. 131, ал.1 от СК за лишаване на ответниците от родителски
права по отношение на децата * Г.а ЕГН: ********** и * Г. ЕГН: ********** поради
особено тежък случай на поведение представляващо опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на децата, както и за определяне на основание чл. 134 от СК
издръжка на децата и на мерки относно личните отношения между родителите и децата.
В исковата си молба ДСП твърди, че ответниците П.Н. и Ц.Г. са майка и баща на
децата Екатерина и Виктор, спрямо които са предприето мерки за закрила. Сочи се, че
родителите са с нисък родителски капацитет, не полагат труд и не разполагат със средства за
издръжка. Излага, че общуването в семейството е придружено от постоянни конфликти и
насилие, а родителите не могат да се контролират. Същите уотребяват алкохол и наркотици.
Родителите неглижират своите низходящи, които стават жертва на всички видове насилие
дефинирани в ЗЗДН. Поддържа се, че родителите не посрещат адекватно основните нужди
на децата, включително за хранене и поддържане на хигиена и ежедневно са оставяни сами
без родителска грижа в дома на тяхната баба по бащина линия **. Последната е с поставена
диагноза: „Последици от счупване на гръбначен стълб“, не може да се изправя,
самообслужва, кантролира физиологични нужди, и на практика децата обгрижват и
обслужват своята баба. Излага се, че на 29.01.2021 г. децата са изведени от дома, поставени
под полицейска закрила, като социалните работници и инспектор ДПС, за пореден път са
установили, че децата лишени от родителска грижа, а хигиенно-битовите условия в
жилището предстасвлявали реална опасност за живота на всички, които го обитават.
1
Установено било, че малкото дете е наводнило дома, а сестричката му се опитала да
възстанови щетите и предотврати по тежки прследици. Поддържа се, че изложеното
представлява особено тежък случай на опасно родителско поведение по чл. 131, ал. 1 от СК.
Излага се, че ответниците не осъзнават, че са родители, не си дават последици за
поведението си, не са наясно с родителските отговорности и потребностите на децата и не
изпитват вътрешна необходимост да го правят, както и държат децата в социална изолация.
По изложените съображения се моли за лишаването на ответниците от родителски права.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците П. Д. Н. и ЦВ. СП. Г. не са депозирали
отговор на исковата молба подадена от ДСП – гр. *за лишаването им от родителски права.
В о.с.з. ищeцът, чрез процесуалния си представител юрк. * поддържа искането за
лишаване на ответниците от родителски права.
В първо о.с.з. ответниците се явяват лично, представляват се и от проц. представител
адв. Здр. П., чрез който изразяват становище за неоснователност на молбата.
Становището на Варненска районна прокуратура е, че са налице предпоставките за
лишаване ответниците от родителски права.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
На съда е служебно известно и от писмо от Служба „Регистратура“ при ВРС от
05.08.2021 г., се установява, че срещу ответникът Ц.Г. са заведени гр.д. № 1/2017 г. и гр.д №
14606/2020 г. на ВРС от неговата майка Пейка Радичкова като първото е прекратено поради
неизпълнение на указанията на съда, а по второто е постановено влязло в сила решение, с
което поради изършени актове на физически и психическо насилие ответникът Ц.Г. е осъден
с влязло в сила решение да се въздържа от домашно насилие спрямо майка си и да не я
приближава за срок от осемнадесет месеца.
Страните по делото не спорят, че ответниците П. Д. Н. и ЦВ. СП. Г. са родители на
децата * Г.а, родена 24.11.2015 г. и * Г., роден на 26.02.2018 г.
Със Заповед № * и Заповед № *. на ДСП – *децата * са настанени спешно в
приемното семейство на *, поради констатацията на органа, че децата са оставяни на
грижите на своята баба по бащина линия *, която е в невъзможност да полага грижи за тях
предвид здравословното си състояние, в която връзка на основание чл.3, ал.2 от Наредба №
1-51/12.03.2001 г. е издадена и Заповед № 439з на началника на Трето РУ – *за полицеска
закрила и децата за изведени от дома на г-жа *.
С уведомителни писма УРИ * г. и УРИ **г. на началника на Трето РУ – *ДСП е
уведомена, че на децата е предоставена полицейска закрила.
Съгласно представените по делото доклади от 15.02.2021 г. и 12.02.2021 г. за оценка
на случаи и предприемане на мярка за закрила спрямо децата *, социалните работници към
ДСП – *са установили, че основните грижи за децата са се полагали от двамата родители до
месец октомври на 2020 г. Сочи се, че в ОЗД са постъпвали три сигнала, касаещи
момиченцето и два касаещи момчето като в същите е съобщавано за пропуски по отношение
на грижите от страна и на двамата родители. Сочи се, че потребностите на децата от храна,
облекло и обувки съобразени със сезона, възрастта и пола са задоволявани в недостатъчна
2
степен. На 29.01.2021 г. родителите посетили ОЗД, офис „*“, като майката споделила, че
децата са останали на грижите на своята баба по бащина линия - *. Заявила, че съжителства
с друг мъж, на друг адрес като категорично заявила желание децата да бъдат настанени в
приемно семейство, тъй като тя самата не може да се грижи за тях. Съобщила, че е
подлагана на физически и психически тормоз от г-н Г.. По повод на поредното напускане
на жилището на адрес гр. *на 27.01.2021 г. между двамата възникнал конфликт ескалирал до
физическа саморазправа на 29.01.2021 г., когато ответникът се опитал по насилствен начин
да я накара да се прибере в дома им, а тя отказала поради предходните случаи на насилие.
Споделила е, че при липса на средства ответникът я карал да проституира, както и за вредни
негови зависимости. По време на срещата бащата бил агресивен и некомуникативен, като
същият оставил децата на грижите на своята лежащо болна майка Пейка Радичкова –
инвалид, със 100 % неработоспособоност, неспособна да се самообслужва, спрямо която с
решение на ВРС от 22.12.2020 г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие и му се забранява да я приближава на по-малко от 20 метра за срок от 18 месеца.
Пред социалните ответникът е споделил, че е зает в строителството и при възможност
оставял средстав за децата, но от началото на 2021 г. не е реализирал доходи. Споделя, че
сестра му закупувала продукти и децата винаги били нахранени, които данни обаче не се
потвърдили от последната. В докладите се сочи, че родителите не осъзнават ролята си за
задоволяване на базисните потребности на децата от обезпечаване на подслон, храна,
облекло, личен лекар, образование и т.н. Излага се, че няма данни родителите да разполагат
със средства, с които да покриват базисните им нужди, както и осигурят сигурна среда.
Твърди се, че дневният режим на децата не е съобразен със възрастта и потребностите им,
както и че са оставяни под надзора на своята баба, инвалид. Излага се, че се е случвало
момичето да подпомага баба си и да се грижи за братчето си. Сочи се, че децата не са
извеждани на разходки и сами са излизали навън. Излага се, че на 29.01.2021 г. стаята, в
която са заварени е непроветрена, дрехите на децата са разхвърляни, непочистени, като
санитарно-битовите условия в едностайното жилище са неподходящи за отглеждане на
деца. Установено е, че за децата не са били налични всички необходими вещи, включително
дрехи и оубвки. В найлонови тобри са намерени яке за *и боди, пантало, анурак и яке за *.
За момиченецето не е имало налично бельо, чорапи и обувки, а момчето било голо от кръста
надолу. Излага се, че подът бил мокър, защото Виктор наводнил помещението, а Екатерина
подсушила колкото могла. В докладите се сочи, че по данни на * децата често са
пребивавали в жилището . Пред социалните работници личният лекар на децата е
споделил, че здравните грижи за тях са занемарени, а на *не са поствени всички небоходими
имунизации. Сочи се, че децата не са посещавали обучителни заведения и предвид лошите
условия, в които са отглеждани се налага у тях да се доизградят културни навици и умения.
Поддържа се, че децата са привързани към своя баща, а по данни на г-жа * се разстройва при
споменаване на майката, защото последната е проявила агресия спрямо нея. Заключва се, че
децата са изоставени от майката, а на бащата липсва родителски капацитет за отглеждането
им.
Съгласно снетния психологичен статус на Е* Г.и от 08.03.2021 г. от служители към
3
ЦОП, община *, на въпрос къде му е зъбчето, момчето отговорило, че „тати ми счупи
зъбчето“, което било потвърдено от Екатерина, която посочила, че татко го е блъснал във
фризер. На въпрос дали са я удряли вкъщи момичето отговаря „да“ и посочва лицето си.
Споделя, че родителите постоянно се карали и удряли. Ч есто казвала „тати е лош“.
Отбягвала въпроси свързани с майката, а на шум или по-рязко посягане към дежата те се
пазели и изпитвали видим страх.
Съгласно писмо № * от ВРП към ДСП – *, спрямо ответницата в водено ДП от 2012
за престъпление по чл. 329 от НК внесено в РС – Варна по реда на чл. 78а от НК. В същата
справка за ответникът е посочено, че псря него са налице две ДП приключили с
постановления за прекратяване за престъпления по чл. 195, ал.1, т.3 от НК и чл. 343, ал.1 от
НК, друго приключило ДП за престъпление по чл. 130 от НК, ДП от 2005 за престъпление по
чл. 2016, ал.1 от НК и ДП от 2015 за престъпление по чл. 343в, ал.1 от НК, които са внесени
с обвинителен акт, ДП от 2014 г. за престъпление по чл. 343в, ал.1 от НК внесено във ВРС
по реда на чл. 78а от НК, както и едно висящо ДП от 2020 г. за престъпление по чл. 131,
ал.1, т.5 от НК.
Видно от писмо на кмета на Район „*“ рег. № 0*., 2 бр. констативни протоколи от
07.08.2020 г., писмо рег. № * г., констативен протокол от 25.04.2017г., констативен протокол
от 05.12.2017г. – всичките съставени от служители на Район „*“, сигнал рег. № С* подаден
от *до кмета на Район „*“, спогодба към договор за наем сключен между * Даруиш и
ответниците, жалба от 14.09.2015 г. и рег. № * от * до кмета на Район „*“, срещу
ответниците са подавани сигнали в качеството им на наематели и/или фактически живущи в
общинско жилище с адрес: гр. *, както и за многократно наводняване на съседно жилище,
като по сигналите са извършени проверки от служители на райнната адиминстрация и са
давани предписания.
Със Заповед №*на кмета на Район „*“ е прекратен договора за наем на общинско
жилище с адрес: гр. В* и ответника Г..
Със Заповед № *на кмета на Район *е наредено изземването на общинско жилище с
адрес: гр. В* от ответниците.
Съгласно констативен протокол от 03.01.2017 г. след извършена проверка от
служители на Район „*“ и полиция по сигнал за нарушаване на обществения ред в общинско
жилище с адрес: гр. *, ж.к. „* ответниците са били предупредени да не безпокоят съседите,
ответника Г. е призован да напусне незабавно жилището.
С постановление от 23.06.2014 г. по преписка № * г. по описа на ВРП поркурор е
отказал да образува НП по анонимна жалба на група граждани против обитаващите
общинско жилище с адрес гр. *.
Съгласно писмо изх. № УРИ *г. от Трето РУ при ОД на МВР – *по сигнал на ДСП
във ВРП е образувано ДП № */2021 г. за извършено престъпление по чл. 182 от НК срещу *и
*Г.и от Ц.Г. и П.Н..
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца
4
свидетели *.
Свидетелката *сочи, че работи в Район „*“ на длъжност Главен експерт
„Собственост“, като конкретно се занимава с настаняването на лица с жилищна нужда в
общински жилища. Познава ответникът Ц.Г., а ответницата е виждала и знае, че се казва *и
че живее с *. Излага, че *е живял в общинското жилище, в което е настанена и понастоящем
майка му Пейка. Сочи, че през 2015 г. са прекратени наемните правоотношения с него, а от
2017 г. има заповед за изземване и той е освободил жилището. Твърди, че *е инвалид 100%,
напълно неподвижна и има проблем с гръбначния стълб, не може да става, движи се,
обслужва се с ръцете си, може да се храни. Излага, че не може да обслужва ежедневния си
тоалет и да се изправя от леглото. Свидетелката сочи, че е заварвала майката на *подпряна
на леглото с възглавници, тъй като не може сама да се изправя. Излага, че ответникът е
представял копие на договор за наем, който е сключил със собственичка на жилище също в
блока, в който живее и майка му, но три етажа по-нагоре. Излага, че жилището на майка му
е много зле поддържано, а тя не е в състояние да се поддържа някаква чистота, хигиена и
изправност в жилището. По тази причина често свидетелката е получавала сигнали от
съседи, че има наводнение или теч през стената. Излага, че са получавали сигнали от съседи,
че * са нарушавали реда в сградата, че се вика, че се блъска. Свидетелката сочи, че е виждала
ответницата да крещи възмутена на себе си на висок глас около блока. Споделя, че нейн
колега е виждал *в една много студена зимна сутрин изхвърлена на пейката пред блока
зъзнеща в тънко комбинезонче при минусови температури. Свидетелката, сочи че
нееднократно е виждала *и *да водят децата в жилището на *и да си тръгват. Излага, че
последната се е обръщала към служителите от районната администрация многократно за
всякакъв вид помощ, за осигуряване на средства и ремонт. Свидетелката сочи, че по нейно
желание са извадили *от настанителната заповед. Излага, че адресът е посещаван от
полиция по сигнали от граждани. Свидетелката, сочи че си спомня за сигнали от *срещу *и
*за домашно насилие. Сочи, че преди 2015 г. по-малката сестра на ответника е била
настанена при своя брат, след което за много кратък период до навършване на пълнолетие е
била настанена в друго приемно семейство.
Свидетелката Великова сочи, че работи в ДСП – гр. *, отдел „Закрила на детето“,
като главен социален работник и познава ответниците. Сочи, че последно е контактувала с
тях при извеждането на децата от жилището на бабата по бащина линия. Работила е и със
сестрата на Цветомир, която е била настанена при емоционално близка, тъй като в
биологичното семейство не се полагали грижи за нея. Сочи, че според последните
наблюдения между Петя и Цветомир отношенията били конфликтни. Когато дошли при
социалните работници на 29-ти януари между тях възникнал конфликт, а имало и физическа
саморазправа с близък на ответника. Преди това свидетелката също е чувала, че е имало
скандали и разправии между двамата. Излага, че сестрата на ответника имала медицинско,
че са я наранили. В самостоятелен разговор със свидетелката на 29-ти януари Петя
споделила, че в семейството, където са отглеждали двете деца системно е търпяла
физическо и психическо насилие, и не само тя, а и майката на ответника. Някои от
5
инцидентите били пред децата, което станало ясно и при самото им извеждане, тъй като
малкото дете имало счупен зъб, за който казало, че баща му го е блъснало върху хладилник.
Социалните работници установили, че момченцето е облечено до кръста, а надолу чисто
голо, в немарлив вид. Свидетелката сочи, че момичето пък било със сплъстена коса. Преди
влизането в едностайното жилище имало нещо като наводнение, тъй като целият под бил
мокър. Момичето било подсушило колкото могло, за да не се получи токов удар или нещо
да не се случи. Свидетелката сочи, че родителите ги нямало, а били сами с баба си *. Излага,
че след извеждането не е провеждан разговор с *и Цветомир. Излага, че от октомври 2020 г.
имало индикации, че родителите не живеят заедно и не гледат заедно децата, а ги гледа
бащата. Сочи, че *е била карана от *да проституира и да приема наркотици и това било
изложено от нея заявление. Поддържа, че няма информация двамата да са работили и
доколкото знае се издържат с доходите на майката на *. Сочи, че посланията на майката на
ответника към социалните работници са противоречиви, веднъж казва, че родителите не
полагат подобаващи грижи, а в другия момент казва точно обратното. Излага, че сестрата на
ответника в писмена декларация заявила нежелание да се грижи за децата и споделила, че
не желае по никакъв начин да полага грижи за тях предвид взаимоотношенията между
родителите и това как са се отнасяли към нея. Споделила, че *имала проблеми с личната
хигиена, като при къпане детето плачело, тъй като майката я къпела с гореща вода. Казала,
че родителите не се грижат за хигиената и за храненето на децата. Свидетелката сочи, че
хигиената в жилището на бабата е меко казано ниска. Излага, че от разговорите си с личния
лекар на децата си спомня, че Виктор не е бил с всички поставени ваксини, а за *лекарката
постоянно приканвала родителите, но отдавана не била виждала децата. Поддържа, че и
двете деца никога не са посещавали детско заведение. Сочи, че те са изведени от
семейството, тъй като били оставени в жилището на баба си без родителска грижа.
Родителите стояли пред отдела като *бил целия в кръв от бой с друг мъж. Когато отишли да
вземат децата нямало друг човек при бабата, а тя била с разбито чело, влседствие на удар от
малкото дете с дървено кубче в главата. Излага, че децата не били облечени. Сочи, че
многократно на родителите са разяснявани мерките, които могат да бъдат предприети.
Излага, че с никого не е разговаряла пред залата за обстоятелствата, за които дава показания.
Свидетелката * сочи, че е приемен родител 2013 г., а децата са настанени при нярот
29-ти януари. Излага, че децата били немарливи, в окаяно положение, голи, боси, лошо
облечени, момичето миришело и не било измито. Свидетелката сочи, че е приемен родител,
но никога не е имала такива деца, невъзпитани и без култура. Сочи, че децата не са
посещавали детска градина, момичето не познавало цветовете, не знаело да брои, да пише, а
сега можело вече да си пише името и буквата, започнало да брои. Излага, че когато ги
настанили децата казвали, че имат голяма нужда, но момченцето цапало тоалетната и като
акало в цукалото, взимало в ръцете акото и цапало цялата баня. Излага, че момичето казвало
като му се ходи по голяма нужда, но при предпоследната среща с родителите преди два
месеца започнала да ака в гащите, което учудило сводетелката, защото детето е вече на шест
години. Първоначално свидетелката не обръщала внимание, но детето започнало системно
да си ака в гащите. Когато свидетелката попитала защо правят тези работи, децата казали, че
6
родителите им казали да си акат в гащите, за да може тя да се откаже и после да ги върнат.
Момичето споделило на свидетелката, че брат започнал да казва лоши работи и казало
„ами той си вади чурката и ми каза айде почвай, айде давай, хвани ми чурката“.
Свидетелката попитала от къде момчето е чуло тези работи и момичето казало, че е от баща
им *. Момичето споделило, че бащата си изкарвал члена пред тях, играел си с члена, и после
им казвал „айде скрийте се“, че при баба имало много дрехи и те се скриели под дрехите и
гледали от там като се правил секс. Излага, че двете деца постоянно се бият, като момичето
е по-културно, но момчето не възприема дори да му обясниш и постоянно тормози сестра
си. Свидетелката сочи, че в речника на децата има думи като „чукай ме, айде почвай, давай,
ами Катя айде ела чукай ме“, като момчето казало, че е чуло тези думи от бащата. Казвало
„айде почвай, давай“, в сексуален контекст. Използвали и думата „мърша“. Сега имало
положителна промяна. Първоначално децата плачели само за баба Пейка, а родителите не
споменавали. Излага, че срещите с родителите се осъществяват един път в месеца и при
първата среща момичето не обърнало внимание на майката. После родителите започнали да
носят торбички с бонбони и децата започнали да им се радват.
Като доказателство по делото е приложено заключението на допуснатата КСППЕ
изготвена от вещите лица А.Ц. и доц. д-р С.В.. Вещите лица сочат, че родителите са
пристигнали с повече от един час закъснение за обследването без дадат обяснение и без
видимо притеснение, че са закъснели. При обследването ответницата Н. споделя, че има по-
голяма дъщеря, която е при баща си. Сочи, че не работи, а единствената трудова заетост е
била да раздава брошури по пощите. Излага, че нямат постоянни доходи, като ответникът
работел в строителството от време на време. Поддържа, че след раздялата на родителите
ответникът е гледал децата за една-две седмици, а тя е ходила да ги вижда. Сочи, че се е
стигнало до настаняване на децата в приемно семейство от много скандали, свекървата
много им се меси. Излага, че свекървата подала жалба, че я тормозят. Сочи, че не са
оставяли децата сами като на въпрос за случая с идването на социалните работници
отговаря, че тогава ги оставили при майката на ответника, защото трябвало да ходят до
социалните. Поддържа, че не са записвали децата на детска градина и че точно започвали да
търсят детска градина за голямото, когато им ги взели. Сочи, че се е занимавала с децата,
чели са книжки с букви и цифри. Излага, че децата не са бавноразвиващи, както и че знае
как се гледат деца. Излага, че голямата дъщеря е при баща си защото била свикнала с
апартамента на баба си. Поддържа, че бащата не я спира да се виждат и че се случва на
месеца два пъти да я види и по празници. Вещите лица сочат, че при обследването
ответницата е имала несъответно приповдигнато настроение, което не отговаря на предмета
на експертизата. При обследването ответникът Г. споделя, че работи без трудов договор в
строителството и има постоянен постоянен, но недоказан доход около 1200,00 лв. Излага, че
с ответницата били разделени. Тогава той трябвало да работи, а децата оставял на майка си,
която е инвалид и съседите подали сигнал. Излага, че са полагали нормални грижи за децата
- дрехи, храна, били са до тях и не са ги лишили от нищо. Излага, че тамън щял да записва
децата на детска градина. Поддържа, че е осъждан за домашно насилие над майка си.
7
Твърди, че понякога се карат с Петя, но не се бият. Излага, че тогава Петя почва да чупи и
крещи. Излага, че не са наказвали децата по никакъв начин, а Петя е малко по-строга, като
им крещи и вика. Сочи, че ответницата има някакво заболяване, нагълтвала се е с лекарства,
но преди да е с нея. При обследването детето Виктор е показало емоционална привързаност
и към двамата си родители. Не се притеснява да осъществява физически и емоционален
контакт с тях. Преимуществено повече търси бащината фигура. След срещата детето
тръгнало с приемните родители без да покаже тревожност или да отреагира негативно при
раздялата с родителите си. Вещите лица са посъветвали при възможност с детето да работи
логопед. Излага се, че детето има изградени възможности за емоционално свързване с други
хора и се наблюдава добре изградена емоционална връзка на привързаност с приемното
семейство. При обследването *се притеснявала, включително от задаваните въпроси.
Споделя, че иска да живее при баба Марияна и не желае да живее с родителите си. Споделя,
че когато е била при мама и тати често се е хранила сама, влизала е в банята сама, без някой
да й помага. Сочи се, че детето е с недоразвита фразова недоразвита, като същевременно се
наблюдава проблем по отношение на експресивната реч. В интревюто с вещите лица
приемният родител Марияна Стоянова сочи, че децата са били в ужасно състояние, когато са
ги взели – боси и голи. Момичето не е имало даже бельо. Когато ги изкъпали и облекли
Екатерина плачела, защото „ баба Пейка кой сега ще я гледа няма кой да й смени акото“. В
този момент на въпрос към *дали са стоели сами с баба *, детето отговаря утвърдително.
По-нататък приемният родител сочи, че Виктор не бил подстригван, продължавал да спи на
земята, въпреки, че почти десет месеца приемният родител го слага да спи на леглото.
Премният родител сочи, че децата нямали никакви навици да закусват, обядват и вечерят
или за сън, следобед или вечер. *не познавала основни цветове, много неща не знаела и сега
изоставала леко, но не било както преди. Сочи, че Виктор цапал тоалетната с изпражнения
навсякъде и с *изведнъж започнали гащите да се изхождат. Тогава *се намесва в разговора и
казала „мама *ми каза така да правя“. *се намесва и казал „маха гащи чука”..”айде катя
чукай ме“, като на въпрос на вещото лице откъде е чул тези думи, той казал „от тати“ и се
смее. Приемният родител сочи, че няколко пъти *си сваля гащите и си показва чурката и
отива зад сестра си и почва да имитира. В началото го хващали да се съблича и да съблича и
нея и да разтваря дупето. Веднъж момичето дошло разплакано и казало - .. „*ми каза лоши
думи — аиде *чукай ме“. Излага, че Екатерина видимо е притеснена и изпитва срам, когато
споделя тези неща. Досежно
Заключението сочи, че не се установяват данни за актуално психично разстройство
на родителите или такова в миналото. Интелектуалното функциониране се сочи, че е към
ниските граници на нормата, не се установяват зависимост към психоактивни вещества или
алкохол. По време на проведените интервюта вещите лица са наблюдавали противоречие в
подаваната информация от двамата родители. Сочи се, че у родителите липсат основни
„познания” по отношение социалната роля на родител и произтичащите от това права,
задължения и отговорности. Излага се, че от наличните по делото материали и проведените
интервюта е видно, че техният капацитет за задоволяване дори и на базисните потребности
на децата *и *е дефицитен. Децата често са оставяни сами, без надзор и неглижирани.
8
Липсва осъзнаване за потребностите и правилното развитие на децата. Излага се, че
родителите са взели крайно незрялото решение, децата да останат при своята баба по
бащина линия, която е инвалид, неподвижна и на легло и не може да полага адекватни
грижи за деца на тази възраст, което е поставило Екатерина и Виктор в сериозен риск, тъй
като децата в тази възраст трябва да бъдат наблюдавани и контролирани от възрастен
постоянно. Вещите лица сочат, че и двамата родители са с нисък родителски капацитет.
Сочи се, че ответникът се придържа към авторитарния тип родители - изисква детето да
следва указания, да уважава работата и усилията. Поставят се ограничения и се упражнява
контрол. Често идеите на детето не се приемат, ако не съвпаднат с тези на родителя. Излага
се, че авторитарността не предразполага към уважение. По този начин се отнема
възможността детето да има свои собствени действия. От друга страна такива родители са
всеотдайни, дори “свръхгрижовни”, но искат това да се знае от детето и да му се подчертава.
Изхожда почти винаги от удовлетворението на своите моментни желания. На базата на
слабостта на задръжките на своите желания, възниква безплановост и хаотичност в
поведението. Декомпенсацията на личността възниква в ситуации на повишени изисквания
и натоварване, а също така настъпват и нарушения по отношение на социалните норми,
които са длъжни да спазват (напр. в семейството). Досежно ответницата се сочи, че данните
от изследването ориентират за родителски нагласи и практики преобладаващо в либерален
тип родителско поведение - приемане на детето, харесва го такова, каквото е; уважава
индивидуалността му; одобрява неговите интереси и мечти, окуражава го към
самостоятелност, но снема ограниченията и контрола върху поведението му. Липсва
отзивчивост към образователните и развитийни нужди на *и *. Неувереността в себе си
повишава тази тревожност, особено при усещането за загуба на ценности. В поведенчески
план това често би водило до загуба на емоционална стабилност и отреагиране под формата
на раздразнителна слабост, избухливост, водещо до грешки в стила й на поведение. Този
анализ касае и ситуации, съотносими към нейния тип на родителстване. Вещите лица
излагат, че у Петя липсват създадени контролирани правила по отношение на децата *и *. В
личността липсват умения за задоволяване на базовите потребности на детето от храна, от
изработването на важни навици, като режим на хранене, сън и бодърстване, възпитание.
Налице е тенденция към момента за подценяване на възможността за контрол като майка, а
именно: да съблюдава общуването на детето в социума, неговите занимания, образователни
потребности, както и евентуалните му прояви на рисково поведение. Липсва отзивчивост
към образователните и развитийни нужди на Екатерина и Виктор. Вещите лица сочат, че
към момента на обследването децата са в добро психо - емоционално състояние като
изостават леко съобразно календарната си възраст и предвид липсата на медицински
критерий изоставането им се дължи по-скоро на социални фактори, неглижиране. Поддържа
се, че * не разполага с речниковия запас от думи, с който трябва да разполага дете на
неговата календарна възраст, като е свикнал да спи на земята и дори към настоящия момент
приемният родител споделя за това. Твърди се, че *е нямал почти никакви хигиенни навици,
които въпреки ниската си възраст е необходимо да бъде научен да спазва. Проявява
нетипично сексуално поведение за дете на същата възраст, като споделя, че е виждал тези
9
неща от „тати”. Категорично *заявява желанието си да живее с приемното семейство.
Досежно *приемният родител споделя за значителен напредък, тъй като вече детето
посещава учебно заведение. Срамува се, когато споделя интимни случки от ежедневието си,
докато е била при родителите си - стояла е сама, хранила се е сама, къпала се е сама. Пред
вещите лица заявява категорично желанието си да живее при „баба *“ и на въпроса защо
детето отговаря – „баба *ми облича рокли, записа ме на училище, играе с мен, гушкаме се“
и др. т.е. изброява фактори, които са включени като основни компоненти за изграждане на
здрава емоционална връзка на привързване, а именно - обгрижването. Сочи се, че в
проекциите на детето отсъства семейството. И двете деца не реагирали негативно, когато
трябвало да се разделят със своите родители при обследването. Относно отношенията между
децата и родителите се сочи, че *и *не се притесняват да осъществяват физически, вербален
и емоционален контакт със своите родители. Разпознават ги като родители и имат изградена
връзка с тях. Първоначално Екатерина наричала родителите си *и тати, но после започнала
да се обръща към ответницата с мамо. Въпреки това, в поведението се забелязва
амбивалентност и към двамата родители - едновременно ги приема и отхвърля. Сочи се, че
Виктор също има изградено отношение към родителите си и не се притеснява да общува с
тях. И двете деца имат по-голяма връзка с родителският обект - баща.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице Ц. сочи, че децата имат изградено
отношение, че това е тяхното семейство, но и двете категорично не желаят да живеят с
майка си и баща си и са споделили, че искат да останат при баба *. В тази връзка вещото
лице допълва, че фактът, че децата възприемат ответниците за свои родители не ги прави
емоционално привързани към тях или пък повишава техния родителски капацитет. Вещото
лице Ц. сочи, че към момента има значително подобрение в развитието на децата в
сравнение с нивото отпреди 7 - 8 месеца, въпреки че те все още не са точно на ниво на
възрастта, на която би следвало да функционират към настоящия момент. Излага, че при
отсъствие на медицински критерии или заболяване, това се дължи на социално неглижиране
по отношение на грижите, които са полагани за тях.
Други релевантни доказателства не са събрани по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
В разпоредбите на чл. 125, ал. 1, 2 и 3 от СК, са императивно и
неизчерпателно изброени задълженията на родителите спрямо техните деца. Съгласно
същите родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични
и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите
на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма
право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на
детето. Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и
подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
10
В разпоредбата на чл. 131 от СК е предвидено, че когато поведението на родителя
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето,
районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските
права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи
осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на
детето или то да бъде настанено извън семейството. Съгласно чл. 132, ал.1, т.1 от СК
родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи по чл. 131.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в
тежест на ищеца в процеса е да установи по пътя на пълното и главно доказване
положителния факт, че поведението на ответниците представлява опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето децата.
В случая oт съвкупния анализ на наличните доказателства се установява по
категоричен начин обстоятелството, че както майката, така и бащата представляват опасност
за личността и здравето на децата Виктор и Екатерина, по следните съображения:
Показанията на свидетелките *и * и изготвените от ДСП – гр. *доклади от
15.02.2021 г. и 12.02.2021 г., по еднопосочен начин установяват, че на 29.01.2021 г. децата
*и *са били оставени от родителите си сами в неподходящ вид в жилището на тяхната баба
по майчина линия *, инвалид със 100 % ТНР, неподвижна и без възможност за
самообслужване. Вярно е, че показанията на свидетелките следва да се кредитират по реда
на чл. 172 от ГПК, доколкото първата е служител в учреждението – ищец и пряко е
участвала в производството по ЗЗДт по извеждане на децата от семейството им, а втората е
приемен родител на децата, наред с което докладите са изготвени от служители на ищеца.
От друга страна визираните показания изхождат от преки очевидци, а докладите като
официални удостоверителни документи притежават обвързваща материална
доказателствена сила досежо отразените в тях факти, тъй като са съставени от длъжностни
лица в кръга на службата им. Поради това тези доказателства по несъмнен начин
установяват опасната ситуация, в която социалните работници са заварили децата на
29.01.2021 г. в общинското жилище обитавано от баба им, а именно в наводнено жилище, в
немарлив вид и оскъдно облекло, без бельо, чорапи и обувки за *, както и без възрастен,
който да наблюдава за сигурността на децата и да полага обичайните ежедневни грижи за
тяхното хранене и тоалет. Че това поведение на родителите не е било еднократно се
установява отново от социалните доклади, коио съдържат социални интервюта с бабата и
лелята по бащина линия на децата, които сочат че в обитаваноето от тях общинско жилище
децата често са оставяни без гржите на възрастен.
На следващо място коментираните показания и доклади, напълно кореспондират на
другия официален удостоверителен документ - докладът от ЦОП – *, както и на влязлото в
сила решение по ЗЗДН по гр.д. № 14606/2020 г. на ВРС по отношение на обстоятелствата, че
в семейството, в което са отглеждани *и *бащата е упражнявал физическо насилие спрямо
майка си, ответницата и момчето *, чиито зъб е счупил, както и че майката е упражнявала
физическо насилие спрямо момичето Екатерина. Всъщност докладите изготвени от ДПС
11
съдържат извънсъдебни признания на ответницата, направени пред социалните работници
на 29.01.2021 г. на неизгодните за нея факти, че е изоставила децата на грижите на бащата,
както и че е била обект на физическо и психическо насилие упражнявано от него, както и че
я е карал да проституира.
Докладите съдържат и други извънсъдебни признания на неизгодни, но релевантни
за предмета на спора факти, а именно че и двамата ответници на практика не реализират
никакви доходи, което обстоятелство води до логическото съждение, че родителите са във
фактическа невъзможност да осигурят дори и базовите потребности на децата от храна,
облекло и адекватно жилище. В тази връзка докладите на ДСП изрично сочат, че
твърденията на ответника изнесени пред социалното работници за това, че лелята е
осигурявала хранителни продукти за децата, са опровергани от самата нея в социалното
интервю.
На следващо място както писмените доказателства – докладите на ДСП и ЦОП,
гласните доказателства – показанията на свидетелката Стоянова, така и неоспореното
заключение на изслушаната по делото КСППЕ, изготвена от вещите лица А.Ц. и доц. д-р
С.В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, категорично и
еднопосочно установяват, че децата Виктор и Екатерина имат дефицити в своето
възпитание и образователно развитие, плод на неглижираното на грижите за тях от страна
на ответниците. Показанията на свидетелката и споделеното от децата при обследването им
от вещите лица установява и флагрантни прояви на сексуализирана лексика и поведение от
страна на момчето, насочени включително към неговата сестра, като самите деца са
посочили баща си като източник на подобни фрази и поведение.
Горните изводи за семейната среда, в която са растяли децата до извеждането им от
нея, не се разколебават дори косвено от нито едно доказателство по делото. Нещо повече.
Ответниците не са подавали отговор на исковата молба и не ангажираха доказателства в
процеса за родителския си капацитет, които да опровергават коментираната по-горе
доказателствена съвпкупност.
В обобщение, при подвеждането на установените факти под хипотезата на правната
норма, съдът намира, че изхождайки от тежестта на поведението на ответниците спрямо
децата –оставянето им сами, насилие, липса на трудови навици за осигуяване на средства за
преживяване, аморални прояви и лексика и пълна незаинтресованост към образователното и
интелектуалното им развитие, то това поведение не само представлява опасност за
личността и здравето на децата Виктор и Екатерина, но и поведението на родителите
представлява особено тежък случай по смисъла на на чл. 132, ал.1, т.1 от СК. Доколкото
това поведение на родителите не е еднократно и при положение, че в хода на процеса не се
установяват признаци то да е поправено, съдът намира, че запазването на правното
положение, при което ответниците формално продължават да притежават родителски
функции по отношение на своите деца е неоправдано и нецелесъобразно за малолетните.
Респективно искането на ДСП за лишаване на ответниците от родителски права по
отношение на децата Екатерина и Виктор е основателно. Доколкото наложената от съда
12
крайна мярка не е предвидена от законодателя като перманентно и необратимо състояние,
по аргумент от чл. 135 от СК, ответниците разполагат с възможност да възстановят своите
права при отпадане на основанията, въз основа на които същите са им били отнети.
С оглед обстоятелството, че и двамата родители на децата се лишават от родителски
права, на основание чл. 132, ал. 2 от СК с решението следва да се постановят мерки за
закрила и те да бъдат настани извън семейството. Доколкото обаче на съда е служебно
известно, че с Решение № 340/12.05.2021 г. по гр.д. № 3473/2021 г. на ВРС е потвърдена
предприетата от ДСП спрямо Виктор и Екатерина мярка за закрила по ЗЗДт чрез
настаняване на децата извън семейството в приемното семейство на *, с настоящото
решение съдът не следва да определя нова мярка за закрила.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, т.1 от СК, във всички случаи на лишаване от
родителски права съдът следва да определи издръжка на детето, ако такава не е определена.
В случая липсват доказателства за присъдена издръжка на децата, в предходен
момент, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос в съответствие
с цитираното изискване.
Доколкото по делото се установи, че и двамата родители нямат никакви доходи,
както и трудови навици, съдът намира, че подходящият размер на месечната издръжка,
която следва да заплащат на децата си следва да е минималният предвиден в чл. 142, ал. 2 от
СК размер, а именно 1/4 от МРЗ, която понастоящем възлиза на 650,00 лв. Или всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка от по
162,50 лв., , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на
месеца, считано от предявяване на исковата молба – 11.05.2021 г., доколкото няма
твърдения или доказателства от страна на ответниците да са заплащали издръжка на децата
си от тази дата насам. Издръжката следва да се заплаща чрез ДСП – гр. *, доколкото децата
са настанени извън семейството по реда на ЗЗДт.
Съдът, на основание чл. 134, т.2 от СК, служебно следва да определи и режима на
личните отношения на ответниците с децата, като намира, че най-подходящ такъв, с оглед
установеното опасно поведение на ответниците и възрастта на децата е следния режим на
лични отношения: всеки работен понеделник от месеца от 9:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието
на социален работник в сградата на отдел Закрила на детето при ДСП – гр. *, на адрес: гр. *
След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати
на Община Варна, за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права,
на основание чл. 136 от СК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят по
сметка на ВРС по равно сумата от 40,00 лв. за държавна такса по иска за лишаване от
родителски права, 936,00 лв. държавна такса по присъдените издръжки и 1100,00 лв.
представляваща внесения от бюджета на съда депозит за назначаване на вещи лица за
изготвяне на КСППЕ във връзка с предприетото от ответниците оспорване на исковете в
о.с.з.
13
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. *и ЦВ. СП. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. * от родителски права спрямо *Г.а, ЕГН: ********** и В* Г., ЕГН: **********, поради
особено тежък случай на поведение представляващо опасност за личността, здравето,
възпитанието и имуществото на децата, на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. * и
ЦВ. СП. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. * с децата Е* Г.а, ЕГН: ********** и В* Г., ЕГН:
**********, както следва: всеки работен понеделник от месеца от 9:00 ч. до 12:00 ч. в
присъствието на социален работник в сградата на отдел Закрила на детето при ДСП – гр.
* на основание чл. 134, т.2 от СК.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. * да заплаща в полза на всяко от
децата Е* Г.а , ЕГН: ********** и В* Г., ЕГН: **********, чрез Дирекция социално
подпомагане – гр. *месечна издръжка в размер на по 162,50 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.05.2021 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 134,
т.1 от СК.
ОСЪЖДА ЦВ. СП. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. * да заплаща в полза на всяко
от децата Е* Г.а , ЕГН: ********** и В* Г., ЕГН: **********, чрез Дирекция социално
подпомагане – гр. *месечна издръжка в размер на по 162,50 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.05.2021 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 134,
т.1 от СК.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. * да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 1038,00 лв., съставляваща
дължими държавни такси и депозит за вещи лица внесен от бюджета на съда, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. СП. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. * да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - * сумата от 1038,00 лв.,
съставляваща дължими държавни такси и депозит за вещи лица внесен от бюджета на съда,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на длъжностните
лица от Община Варна, за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски
права, на основание чл. 136 от СК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14