Присъда по дело №1459/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 18
Дата: 23 май 2025 г. (в сила от 23 май 2025 г.)
Съдия: Иванка Шкодрова
Дело: 20241000601459
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
и прокурора и М. Д.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601459 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
На осн. чл. 334, т. 2 от НПК

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №69 от 19.04.2024 год., постановена по н. о. х. дело
№3155/2023 год. по описа на СГС, НО, 25-ти състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подс. Н. М. Р., род. на ******** год. в гр. *** – Ирак, гражданин на
Ирак, народност – кюрд, основно образование, женен, осъждан, с ЕГН:**********, за
НЕВИНЕН в това в периода от 31.05.2021 год. до 20.10.2022 год., на територията на
Република България, общ. Драгоман и гр. София, да е участвал в организирана престъпна
група – структурирано тайно сдружение на повече от три лица – пет лица, съставена с цел да
върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници Н. М. Р., С. Х. С., Н. Б. Ф., М. Д. С. и Г. П. А.,
като групата е създадена с користна цел /да извлича облаги от превеждането на отделни лица
или групи от хора, които не са български гражданин през границата на страната с Р Турция и
1
Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци да пребивават или
преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България/ и с цел да върши престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл.
281, ал. 2 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.
3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2 във вр. ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подс. Г. П. А., род. на ******** год. в гр. ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, с ЕГН: **********, за
НЕВИНЕН в това в периода от 31.05.2021 год. до 20.10.2022 год., на територията на
Република България, общ. Драгоман и гр. София, да е участвал в организирана престъпна
група – структурирано тайно сдружение на повече от три лица – пет лица, съставена с цел да
върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници Н. М. Р., С. Х. С., Н. Б. Ф., М. Д. С. и Г. П. А.,
като групата е създадена с користна цел /да извлича облаги от превеждането на отделни лица
или групи от хора, които не са български гражданин през границата на страната с Р Турция и
Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци да пребивават или
преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България/ и с цел да върши престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл.
281, ал. 2 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.
3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2 във вр. ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подс. С. Х. С., род. на ********** год. в Ирак, гражданин на Ирак,
националност – Кюрд, основно образование, неженен, неосъждан, с ЛНЧ: **********, за
НЕВИНЕН в това в периода от 31.05.2021 год. до 20.10.2022 год., на територията на
Република България, общ. Драгоман и гр. София, да е участвал в организирана престъпна
група – структурирано тайно сдружение на повече от три лица – пет лица, съставена с цел да
върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с участници Н. М. Р., С. Х. С., Н. Б. Ф., М. Д. С. и Г. П. А.,
като групата е създадена с користна цел /да извлича облаги от превеждането на отделни лица
или групи от хора, които не са български гражданин през границата на страната с Р Турция и
Р Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци да пребивават или
преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България/ и с цел да върши престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл.
281, ал. 2 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.
3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2 във вр. ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подс. М. Д. С., род. на ******** год. в гр. ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в
това в периода от 31.05.2021 год. до 20.10.2022 год., на територията на Република България,
общ. Драгоман и гр. София, да е участвал в организирана престъпна група – структурирано
2
тайно сдружение на повече от три лица – пет лица, съставена с цел да върши съгласувано в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници Н. М. Р., С. Х. С., Н. Б. Ф., М. Д. С. и Г. П. А., като групата е създадена
с користна цел /да извлича облаги от превеждането на отделни лица или групи от хора, които
не са български гражданин през границата на страната с Р Турция и Р Сърбия, без
разрешение на надлежните органи на властта и с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага, противозаконно подпомага чужденци да пребивават или преминават в
страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България/ и с цел да върши престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл. 281, ал. 2 от
НК, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
3, алт. 7, т. 2 във вр. ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. П. А., род. на ******** год. в гр. ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, с ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че към 31.05.2021 год. се сговорил с подс. С. Х. С. да върши в страната
престъпления за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
/по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл. 281, ал. 2 от НК/ и чрез които се цели да се набави имотна облага,
поради което и на осн. чл. 321, ал. 6 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за две
години, като отлага на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието с изпитателен
срок от четири години .
ПРИЗНАВА подс. С. Х. С., род. на ********** год. в Ирак, гражданин на Ирак,
националност – Кюрд, основно образование, неженен, неосъждан, с ЛНЧ: **********
ВИНОВЕН в това, че към 31.05.2021 год. се сговорил с подс. Г. П. А. да върши в страната
престъпления за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
/по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл. 281, ал. 2 от НК/ и чрез които се цели да се набави имотна облага,
поради което и на осн. чл. 321, ал. 6 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за две
години, като отлага на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието с изпитателен
срок от четири години.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок пред ВКС.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

С Присъда №69 от 19.04.2024 год., постановена по н. о. х. дело №3155/2023 год.
по описа на СГС, НО, 25-ти състав, съдът е признал подсъдимите Н. М. Р., Г. П. А., С. Х. С.
и М. Д. С. за виновни в това, че в периода от 31.05.2021 год. до 20.10.2022 год., на
територията на Република България, общ. Драгоман и гр. София, са участвали в
организирана престъпна група – структурирано тайно сдружение на повече от три лица – пет
лица, съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години, с участници Н. М. Р., Г. П. А., С. Х.
С., М. Д. С. и Н. Б. Ф., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл. 281, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 54 от НК им е наложил наказания,
както следва:
- по отношение на Н. М. Р. „лишаване от свобода“ за срок от три години, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието съгласно разпоредбата на чл.
57, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Съдът на осн. чл. 59 от НК е приспаднал от така наложеното
наказание времето през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР,
считано от 20.10.2022 год. до влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е
привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД №2083/2020 год. по
описа на СпНС наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на
осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият следва да търпи при първоначален „общ“
режим на изтърпяване на приведеното наказание;
- по отношение на Г. П. А. „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието
изпълнение е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет
години. Съдът на осн. чл. 59 от НК е приспаднал от така наложеното наказание времето през
което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
- по отношение на С. Х. С. „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието
изпълнение е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет
години. Съдът на осн. чл. 59 от НК е приспаднал от така наложеното наказание времето през
което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
- по отношение на М. Д. С. „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието
изпълнение е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет
години. Съдът на осн. чл. 59 от НК е приспаднал от така наложеното наказание времето през
което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
С оглед изхода на делото и признаване на подсъдимите за виновни, същите на осн.
чл. 189, ал. 3 от НПК са били осъдени да заплатят направените разноски в досъдебното
производство, в полза на държавата, по сметка на МВР - СДВР, които за подсъдимите Н. М.
Р., Г. П. А. и М. Д. С., са в размер на по 856,69 лв. за всеки един от тях, а за подсъдимия С.
Х. С. са в размер на 1025,00 лв.
Против така постановената присъда са постъпили жалби от подсъдимите, както
следва:
За подсъдимия Г. П. А. от защитника му – адв. А. Х. от САК, с която се иска
въззивната инстанция да отмени присъдата и постанови нова такава, с която да бъде признат
нейния довереник за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, алтернативно да
бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционният съд и отново, в условията на алтернативност, да бъде изменена
присъдата в частта относно наложеното наказание, с намаляване на размера му във връзка с
чл. 55 от НК. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че присъдата не е съобразена
с материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че липсва цялостен анализ на
доказателствата по делото, с наличие на противоречия между тях, включително и липсата на
обсъждане на експертизите, протоколите за оглед и на веществени доказателства, справки за
1
банкови извлечения и т. н. Въз основа на това се твърди, че присъдата страда от липса на
мотиви. Според жалбоподателя, СГС не се е съобразил с данните за психическото здраве на
св. К. при позоваването на нейните показания. Не е мотивирано и възприетото от съда
обстоятелство за съпричастност на св. К. Д. към събитията от 31.05.2021 год. до 20.10.2022
год., за да бъдат дискредитирани нейните показания. Твърди се, че остава неизяснено въз
основа на кои доказателства съдът е приел, че на адреса на хостел „***“ са били настанявани
чужденци, а по отношение на показанията на св. Ж., съдът се е позовал на същите в
противоречие със забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. Според защитата, при постановяване на
присъдата си, СГС се е ползвал от опорочени доказателства – приобщените показания на
свидетелите Ц. и Н., дадени в хода на досъдебното доказателство и не отговарящи на такива
за дадени по реда на чл. 223 от НПК. Не на последно място, се изтъква и обстоятелството, че
решаващият съд е приел липсата на сведения за разговори между подсъдимите за създаване
на ОПГ, но не изключва съществуването на такъв разговор, което според защитата е
предположение, въз основа на което не може да се прави извод за наличие на извършено
престъпление по чл. 321 от НК. Изтъква се и неправилното приложение на чл. 54 от НК при
определяне на размера на наказанието, при липса на мотиви и наличие на предпоставките за
приложението на чл. 55 от НК в тази връзка. В жалбата се правят доказателствени искания
във връзка с направените възражения: допускане като свидетел В. Ч. за развилите се
събития на 31.05.2021 год.; справки за налични сигнали и образувани ДП за периода 2019
год. – 2024 год. пред СРП и СГП от или спрямо лицата М. С. с ЛНЧ:********** и лицето Д.
К. К. с ЕГН: **********; справка от СДВР относно извършени проверки по сигнали за адрес
гр. ***, ул. “***“ 44, хостел „***“, с посочване под чие ръководство са били извършени,
основанието и резултат; допускане на СППЕ на лицето Д. К. К. с ЕГН: **********, която да
даде отговор на въпросите 1/ Страда и страдало ли е лицето от заболяване, което може да
бъде причислено за психично разстройство и какво, 2/ Смесеното тревожно депресивно
разстройство включено ли е в класификатора на психични заболявания и под кой номер, 3/
Какви са проявленията на посоченото заболяване, 4/ Страдащите от смесеното тревожно
депресивно разстройство в състояние ли е правдиво и пълноценно да отразява
заобикалящата го действителност, съответно да реагират на стимули на средата и привеждат
поведението си спрямо установените норми на поведение, в частност изследваното лице К.,
5/ Страдащите в състояние ли са да представят обективни данни и свидетелски показания, в
частност изследваното лице К..
За подсъдимия М. Д. С. от защитника му – адв. С. С. от САК, с която се иска от
въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови друга такава, с която да го
признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение, алтернативно да бъде
върнато делото за ново разглеждане от първата инстанция и отново алтернативно, да бъде
изменена присъдата в частта относно размера на наложеното наказание, който във връзка чл.
55 от НК бъде намален на 6 месеца „лишаване от свобода“. В жалбата се твърди, че
присъдата е постановена при липса на доказателства, събрани по реда и условията,
определени в НПК, за да се приеме че неговият доверител е осъществил деянието по чл. 321
от НК. Твърдят се и допуснати процесуални нарушения както в досъдебната, така и в
съдебната фаза. В допълнението към въззивната жалба, се излагат съображения във връзка с
показанията на свидетелите Н., Ц. и С., поради които същите неправилно са послужили на
СГС да направи извод за авторството на деянието. Акцентира се на показанията на св. Н. и
св. Ц., дадени в съдебно заседание и защо не поддържат показанията си, дадени в
досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, които въпреки това са приобщени и
ценени от съда при постановяване на присъдата. Оспорват се и показанията на св. Ж., тъй
като същият само преразказвал оперативна информация, която не може да бъде проверена
по надлежния от закона ред. Именно във връзка с това се изтъква, че същите не следва да
бъдат ценени, като е налице и процесуална пречка посоченото лице да бъде свидетел, тъй
като е провеждал и оперативни беседи с лицата. При анализа на доказателствата и
2
изложените възражения, защитата моли въззивната инстанция да отменени присъдата, като
признае подс. С. за невиновен по повдигнатото обвинение и да бъде оправдан поради
недоказаност на обвинението, поради допуснати процесуални нарушения, включително и
мотиви, които не отговарят на законовите изисквания, тъй като представляват едностранчив
и необективен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се и
искането за несправедливост на наказанието. Доказателствени искания не се правят в
жалбата.
За подсъдимия Н. М. Р. чрез неговия защитник – адв. Т. Р. от САК, с която се
твърди че присъдата е неправилна и не отговаря на действителното положение на нещата. В
тази връзка се сочи, че липсват доказателства относно датата, посочена в обвинителния акт
и приета от съда като начало на периода на действие на ОПГ. На второ място се твърди, че
не е налице разпознаване на подс. Р. като част от организирана престъпна група, тъй като св.
Х. в съдебно заседание не го е разпознал, а св. К. говори за посещение на подс. Р., но с дата
29.05.2021 год. Не на последно място се оспорва достоверността на свидетелските показания
на К., С. и Ж., във връзка с взаимоотношенията между първите двама и на двамата с подс.
А., както и служебното качество на последния. В жалбата се иска да бъде допуснат
преразпит на св. К. във връзка с твърденията й относно посещенията на подс. Р. в нейното
жилище.
За подсъдимия С. Х. С. чрез неговия защитник – адв. Т. Л., с която бланкетно се
твърди, че присъдата е постановена в противоречие със събрания доказателствен материал и
е явно несправедлива. С молба вх.№ 63257/03.06.2024 год. на СГС по делото, подадена
лично от подсъдимия С. Х. С. са оттеглени дадените от него правомощия по отношение на
адв. Л. и е направено лично оттегляне на подадената въззивна жалба №47952/24.04.2024 год.
срещу присъдата.
Възражения по така постъпилите жалби не са били направени от СГП.
Въззивното съдебно следствие е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от
НПК, по отношение на подсъдимите Н. М. Р. и С. Х. С., за които бяха събрани данни, че
местожителството им в страната не известно и след щателно издирване същите не са
установени.
Подсъдимият Н. М. Р., процесуално е представляван от договорния си защитник,
упълномощен в първоинстанционната фаза по делото, в производството пред СГС – адв. Т.
Р..
Подсъдимият С. Х. С., процесуално е представляван във въззивното производство
пред САС от служебно назначения защитник – адв. Е. Н. от АК – ***, с оглед оттеглените
пълномощия от договорния му такъв, представлявал го пред първата инстанция – адв. Т. Л..
САС проведе въззивно съдебно следствие, с допускане на СППЕ по отношение на
св. Д. К. относно нейната годност да участва в производството като свидетел, с разпит на
вещите лица проф. д-р П. М. М., д-р Д. С. Т. и М. К. Д., с приемане на даденото по същата
заключение и с разпит на допуснатия, по искане на защитата на подс. Г. П. А. - св. В. Х. Ч..
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София,
пледира въззивните жалби да бъдат оставени без уважение. Прави се разбор на показанията
на св. Д. К., на плоскостта на приетото заключение във въззивното производство по
допуснатата СППЕ по отношение на посочената свидетелка, въз основа на което се иска
въззивният съд да приеме доказаност на обвиненията.
Защитата на подсъдимия Г. П. А., адв. А. Х. от САК, поддържа жалбата и
допълненията към нея по изложените в същите съображения, с искане да бъде отменена
присъдата и постановена друга такава от въззивния съд, с която подзащитният й да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно се прави искане присъдата да бъде
отменена, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради
3
допуснати процесуални нарушения: първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност
събрания доказателствен материал, с придаване на тежест на показанията на свидетелите С.
и К., при наличие на данни за тяхната заинтересованост и игнориране на показанията на св.
Д.. Защитата прави анализ на заключението на СППЕ на св. К., като акцентира на изводът
на вещите лица, че св. К. е годна да дава показания, но че има отклонения в личността, в
следствие на средата, в която е израсла и подсказват една свръхчувствителност към
отхвърляне. Оспорва се цененото на показанията на св. Ж., с мотива че същият е бил
разследващ полицай, по отношение на което е налице процесуална пречка да участва в
наказателното производство в качеството на свидетел.
Подс. Г. П. А., в предоставеното му право на лична защита, заявява че поддържа
казаното от защитника си – адв. Х. и моли за справедлив процес, а в последна дума иска да
бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия М. Д. С. – адв. С. С. от САК поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в същата съображения и пледира присъдата да бъде
отменена, като апелативният съд постанови друга такава, с която неговия подзащитен да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Твърди се, че присъдата
на СГС е неправилна, незоконосъобразна и постановена при нарушениена материалния
закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Във връзка с това, се
изложиха доводи, че не са налице доказателства за наличието на ОПГ, в която да е участвал
подзащитният му – подс. С., изразяващи се в липса на съгласуваност на волите на
подсъдимите. Прави се искане, въззивната инстанция при преценка на доказателствата по
делото, да изключи като такива показанията на св. Ж., които представляват преразказ на
оперативна информация, на св. В. Н. и св. А. Ц., във връзка с които пък се излагат
аргументи за неправилно възпроизведени показания в досъдебното производство, при
незаконосъобразен подход към разпита им по реда на чл. 223 от НПК. В пледоарията на адв.
Скачев се прави алтернативно искане за връщане на делото на първата инстанция за ново
разглеждане от друг състав поради дъпуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и не на последно място искане за изменение на присъдата, с намаляване на размера
на наказанието и приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимият М. Д. С., в предоставеното му право на лична защита, се
солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия Н. М. Р., по отношение на който въззивното съдебно
следствие е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НК – адв. Т. Р. от САК поддържа
подадената въззивна жалба по съображенията, изложени в същата и пледира за отмяна на
присъдата с оглед противоречие в мотивите. В тази връзка се прави разбор на приетите
факти по делото във връзка с констатирани дати на деяния, които нямат отношение към
подзащитния му, както и участието му в ОПГ. Във връзка с това, се иска въззивната
инстанция да отмени присъдата и върне делото на първата инстанция за ново разглеждане.
Служебният защитник на подсъдимия С. Х. С., по отношение на който въззивното
производство изцяло е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НК – адв. Е. Н.
пледира, че е обвързан с направеното оттегляне на жалбата от подс. С. Х. С., преди
образуване на въззивното производство, поради което излага становище, че присъдата е
правилна и законосъобразна и като такава да бъде оставена в сила.
Апелативен съд – София, НО, 12-ти състав, след като обсъди доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл.
314 от НПК, прие следното:
Подсъдимият Г. П. А. е роден на ******** год., в гр. ***, българин, с българско
гражданство, неосъждан, със средно образование, работи като личен асистент към Столична
община, неженен, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, с ЕГН: **********.
4
Подсъдимият С. Х. С. е роден на ******** год. в Ирак, гражданин на Ирак, кюрд,
завършил втори клас, неосъждан, работи в магазин за дюнери, неженен, с адрес гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“, бл. *, ет. *, ап. *, с ЛНЧ: **********.
Подсъдимият М. Д. С. е роден на ******** год. в гр. ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неосъждан, неженен, работи в „Пътно поддържане –
гр. ***“ с адрес гр. ***, ул. „***“ №*, вх. * ет. *, ап. * с ЕГН: **********.
Подсъдимият Н. М. Р. е роден на ******** год. в гр. *** –Ирак, гражданин на Ирак,
кюрд, със основно образование, работи като *** в автомобилен център „АЙДЕ“ ЕООД,
женен, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“ № *, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Р. е осъден, по НОХД № 2083/2020 год. по описа на СпНС /закрит/, по
което дело с определение, влязло в законна сила на 14.08.2020 год., е одобрено споразумение
за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 3 от НПК. Със
споразумението подс. Н. Р. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 321,
ал. 3 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието
изпълнение е отложено за срок от пет години на осн чл. 66 от НК. Деянието, предмет на
настоящото производство касае период, попадащ в изпитателния срок на посоченото
осъждане. Към 2021 год. подсъдимият Н. Р. живеел в гр. *** и работел като *** в
автомобилен център „АЙДЕ“ ЕООД. Той говорил освен кюрдски език, турски, арабски и
български език.
Подсъдимия Г. А. притежава хостел „***“, находящ се в гр. ***, на ул. „***“ № *, в близост
до Женския пазар, в които отсядали и лица с различна националност от българската. Там, за
период от около две години и половина, живеели на семейни начала свидетелите Д. К. и М.
С. заедно с трите им деца и майката на К.. Св. С., освен арабски говорел и български език,
поради което и често превеждал на мигранти. Св. К. от своя стана била в приятелски
отношения със св. К. Д., с която живеел подсъдимият А..`
През пролетта на 2021 год. св. К. и св. С. напуснали хостела и наели апартамент за сумата от
60 лева на вечер, състоящ се от две спалния, хол и кухня на адрес гр. ***, ул. „***“ № *.
Същите се издържали трудно, а и обстоятелството, че дължали пари за престоя си в хостела,
ги мотивирало да се възползват от предложението на подс. А. и св. К. Д. да приемат в
наетото от тях жилище мигранти. Уговорката била това да става срещу заплащане на вечер,
в размер на 30 - 40 лв. за настанено лице, което не включвало пари за закупена храна. В
изпълнение на това, в последствие, със св. К. се свързвало лице посредством приложението
„Телеграм“, с което били уговаряни бройката на лицата, сумите и организацията на
дейността по настаняването на мигранти - датата и часа на пристигането и съответно
отпътуването им. В продължение на около месец и половина в апартамента, по този начин,
били настанявани мигранти. Част от лицата били докарвани и вземани от въпросното
жилище от подсъдимия А., с ползвания от него с автомобил „Тойота Ярис“, черен на цвят,
собственост на сестрата на подс. А. - Н. П. М., други пък пристигали с таксита или различни
частни автомобили. Парите за настанените мигранти, семейството на св. К. получавало от
подс. Г. А., който идвал до адреса и ги давал на свидетелката К., без да се е качва в
жилището. За разлика от него, подс. С. Х. С., който освен че плащал за престоя на мигранти,
е носел храна на миграните, влизал е в жилището и снимал настанените в апартамента лица.
На 29.05.2021 год. със св. К. отново се свързало лице по месинджъра на „Телеграм“, което
поискало настаняването в жилището й на 43 мигранта. Впоследствие, на 30.05.2021 год. на
адреса на ул. „***“ били докарани още 25 лица, след което в ранните часове денонощието
част от тях /15 лица/ били изведени от жилището от подс. А. и неустановено по делото лице.
На 31.05.2021 год., около 11.00 ч. подс. Г. А., се обадил, че в жилището трябва да бъдат
настанени за няколко часа още 25 мигранти, които били докарани до адреса с няколко
таксиметрови и частни коли, чрез дадена на шофьорите на автомобилите локация на адреса.
5
Тези лица били посрещнати на улицата от св. С..
Така в един момент, на 31.05.2021 год., в апартамента на ул. „***“ № *, пред деня имало 35
души, от които били изведени 17 от тях, а останалите 18, измежду които били и свидетелите
С. А., А. Х. Ф., И. Ф., М. Ш., Х. М. Т., били задържани при проверката на адреса след 17.00ч
от служители на Гранична полиция, извършената по сигнал, свързан с незаконна миграция.
На място бил съставен и съответен протокол за претърсване и изземване. С извършеното
действие било образувано и досъдебното производство по настоящото дело на основание чл.
212, ал. 2 от НПК за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2 т. 5 от НК.
Извън изложената дейност, се установява, че свидетелят М. А. М. Х. пристигнал в България
през 2011 год. Същият се познавал с Н. Ф., за когото в обвинителния акт се твърди, че е член
на инкриминираната ОПГ. През лятото - есента на 2021 год. свидетелят живеел в гр. Стара
Загора. Св. Н. Ф., познат и като „А.“ се свързал със свидетеля М. А. М. Х. и поискал от него
да закара от гр. Стара Загора до гр. София мигранти срещу заплащане от по 50 евро на лице.
Във връзка с това, Н. Ф. и св. Х. контактували чрез приложението WhatsApp. Първият път
свидетелят закарал хората до Студентски град на гр. София, където при срещата, освен с Н.
Ф. имало и друго неразпознато нему лице. Св. Х. разбрал, че непознатото лице е наел
жилище за мигрантите. Няколкократно св. Х. превозвал чужденци до гр. София, след
преминаването им от Република Турция на територията на Република България. От
събраните по делото доказателства не се установява познанство или контакти на сочения
свидетел и лицето Н. Ф., с някой от подсъдимите по делото, изключая подс. Н. Р.. Същият,
св. Х. го знаел под името „С.“ и като шеф на Н. Ф.. Именно подс. Р., в един по –късен
момент, поискал от св. Х. да замести Н. Ф. в трансфера на мигрантите. Св. Х. отказал на
направеното му предложение от страна на подс. Р.. Свидетелят на 10.10.2021 год. в с.
Визица бил спрян за проверка, обяснил като причина да се намира в граничната зона именно
получено съобщение с GPS координати за местонахожданието на група лица, преминали
нелегално границата на Република България с Република Турция.
На 03.08.2022 год. около 19.30 ч., в района на Елин Пелин, също са задържани два
автомобила – лек автомобил „Волво“ с ДКН ********, с водач св. А. Л. и т. а. марка „Форд“,
модел „Транзит“ с ДКН ********, с водач св. Н. Н., които превозвали около 30 мигранти.
Във връзка с това било установено, че майката на подсъдимия С. живеела в къща с. ***, обл.
Монтана, за където през 2019 год. подс. М. С. установил връзка по телефона със св. А. Ц. за
доставка на два кубика дърва, тъй като посоченият свидетел имал товарен автомобил и се
занимавал с превоз на товари, включително и дърва за огрев. Двамата се срещнали на
главния път за селото като подс. М. С. бил с черен джип марка „Мерцедес“, а св. Ц. с
микробус. Двамата поговорили и подсъдимият казал на свидетеля да му се обади, ако има
път към гр. София. През 2020 год., отново извън инкриминирания период, двамата се
срещнали до гр. Сливница, като подсъдимият С. предложил на свидетеля да изкара по-бързи
пари с превоз на мигранти, но последният отказал, а двамата продължили да поддържат
контакт чрез социалната мрежа „Фейсбук“. В началото на 2022 год. подс. С. видял камиона
на св. Ц. - марка „Ивеко“ с ДКН ********, в гр. Видин и му се обадил по телефона. Двамата
се срещнали в района и подсъдимият отново попитал св. Ц. дали е мислел по въпроса за по -
бързите пари. Вече през лятото на 2022 год., когато свидетелят останал без свидетелство за
управление на МПС и започнал да изпитва финансови затруднения, решил да се свърже с
подс. С.. Последният му обяснил организацията на работа, включително необходимостта от
телефон, с нова СИМ карта, с интернет и качени приложения „Вайбър“, „Уатсап“ и
„Телеграм“. За целта подс. С. изпратил за среща св. Ц. при лице от ромски произход в с. Р..
По този начин св. Ц. получил срещу 100 лв. предплатени СИМ карти. Последващата среща
между подс. С. и св. Ц. била на Околовръстен път в близо до гр. Нови Искър, при което си
разменили номерата на телефоните, с които щели да работят през приложението „Телеграм“.
По телефона свидетелят Ц. бил информиран от подсъдимия С., че трябва да превозва хора
до неговия край /Северозападна България/. Впоследствие подс. С. се обадил на свидетеля Ц.,
6
че трябва да вземе хора от района в близост до гр. Нови Искър и да ги остави на пътя между
гр. Лом и с. Добри Дол, като предоставил „точки“ за конкретните места. Задно със св. Н., св.
Ц. обходил маршрута, където трябва да остави мигрантите. При извършените курсове до гр.
Нови Искър и обратно, двамата свидетели Н. и Ц., пътували с л. а. марка „Сеат“ с ДКН
********, а за превозване на мигрантите бил използван т. а. марка „Мерцедес“ с ДКН
********, като за него св. Ц. бил уговорил предварително шофьор. През лятото на 2022 год.
за извършване на първия курс било ползвано лице от с. Р.. Свидетелите Ц. и Н. пътували
като пилотна кола пред товарния автомобил, превозващ мигранти като по този начин през
месец август на 2022 год. направили три курса от гр. София до предоставената точка след
гр. Лом, като за всеки курс св. Ц. давал на шофьора и св. Н. по 300 лв., а за себе си оставял
500 лв. Парите свидетелят получавал от подсъдимия С..
На 16.08.2022 год. било предприето ново пътуване по обаждане на подс. С., като този път
товарният автомобил бил управляван от А. М.. Около 18.34 ч на главен път Е-79, преди
разклона за село Моравица, т. а. с ДКН ******** бил спрян за проверка от служители на
ОДМВР- Враца, като в него били 16 чужди граждани, 14 от който без документ за
самоличност. На бензиностанция „Ромпетрол“ на входа на гр. Враца са задържани и
свидетелите Ц. и Н., пътуващи в л.а. марка „Сеат“, с рег. № ********.
За така установените деяния, извършени в съучастие със посочените по – горе свидетели
липсват повдигнати обвинения по отношение на подс. С. и не се установява връзка между
него и останалите подсъдими.
В гранична полиция се получавала и анализирала информация за превозните средства, които
се използват за превоз на мигранти и лицата съпричастни към деянията, за която оперативна
информация са показанията на св. Ж.. Според св. Ж. е налице участие на подсъдимите лица
в гореизброените случай при задържане на различни групи мигранти.
Горната фактическа обстановка, САС прие за установена въз основа на съборните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства пред СГС и в хода на
проведеното въззивното съдебно следствие:
Свидетелските показания на св. Г. Ч. /л. 185 и сл., т. 1 НОХД/ и приобщените такива по реда
на чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, дадени на 31.05.2021 год. в ДП /л. 12, т. 1
ДП/; св. Д. К. /л. 187, т. 1 НОХД/ и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК
и дадени по реда на чл. 223 на 08.06.2021 год. / л. 65 – 67, т. 1 ДП/; св. М. С. /л. 192, т. 1 от
НОХД/ и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и дадени по реда на чл.
223 от НПК на 31.05.2021 год. /л. 14, т. 1 от ДП/; св. Н. Н. /л. 195, т. 1 от НОХД/; св. И. Ж. /л.
197, т. 1 НОХД/ относно обстоятелствата, които лично е възприел; св. А. Ц. /л. 237, т. 1
НОХД/, св. В. Н. /л. 240, т. 1 от НОХД/; св. Ш. С. Ш., чиито показания са приобщени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК /л. 243, т. 1 НОХД/, дадени са в досъдебното производство по
реда на чл. 223 от НПК и съдържащи се на л. 28 – 33, т. 2 от ДП; св. А. Ф. Х., чиито
показания са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК /л. 243, т. 1 НОХД/, дадени са
в досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК и съдържащи се на л. 34 – 35, т. 2 от
ДП; св. С. А., чиито показания са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК /л. 243, т.
1 НОХД/, дадени са в досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК и съдържащи се
на л. 53 – 54, т. 2 от ДП; св. М. А. М. Х. /л. 325, т. 2 НОХД/ и приобщените такива по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и дадени по реда на чл. 223 на 22.11.2021 год. /л. 64 – 65, т. 2 ДП/;
отчасти от показанията на св. К. Д. /л. 332, т. 2 от НОХД/, както и от показанията на
допуснатия и разпитан в с.з. на 23.05.2025 год. във въззивното производство свидетел В. Х.
Ч. /л. 365-366 от ВНОХД/.
От заключенията и направените разяснения от вещите лица на приетите експертизи: на
вещото лице В. К., разпитан в с.з. на 15.02.2024 год. /л.278, т.1 НОХД/ по изготвената в ДП
документно –техническа експертиза /л. 87 - 93, т. 6 ДП/; на в. л. С. Т. и в. л. Е. К., разпитани
в с. з. на 01.03.2024 год. /л. 328, т. 2 НОХД/ по изготвената в ДП и съдържаща се в Протокол
7
№ 2023/ИКУ – 032 /л.17-53, т. 7 ДП/; на вещите лица проф. д-р П. М. М., д-р Д. С. Т. и М. К.
Д., разпитани в с. з. на 23.05.2025 год. /л. 367 и сл. от ВНОХД/ по изготвената във
въззивното производство КСППЕ / л. 330 – л. 342 от ВНОХД/.
От писмените доказателства: писмо изх. № 1077/20.12.2022 год. на ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“ ЕООД София /л. 218, т. 1 НОХД/ относно св. К., медицинска документация
отнасяща се до свидетелката К. /стр. 259, 296 - 297 и стр. 367 от НОХД/, постановление за
разделяне на досъдебно производство от 02.06.2023 год. на прокурор при СГП, документи
представени от защитата на подсъдимия А. - тристранно споразумение с датата 29.10.2021
год., трудов договор от 29.10.2021 год. и допълнения, Решения на ТЕЛК касаещи А. М.,
удостоверения за раждане, удостоверение за водач на таксиметров автомобил /стр. 159 - 176
от НОХД/, СУМПС за Г. А., Удостоверение за регистрация на животновъден обект и др. /стр.
311 - 323 от НОХД/ и епикриза /стр. 379/, удостоверение за раждане на К. Г. А. род. на
******** год. /л. 173, т. 1 НОХД/ и на Е. Г. А., род. на ******** год. /л. 176, т. 1 НОХД/,
регистрация като водач на лек таксиметров автомобил на името на подс. А. /л. 174, т. 1
НОХД/ писмо от Държавна агенция за бежанците, касаеща свидетеля С. /стр. 358/; справки
за съдимост по отношение на подсъдимите.
От извършените процесуално следствени действия, обективирани в протоколи за
разпознаване на лица – от св. М. С. на подс. Г. А. /л. 23, т. 1 ДП/, от св. М. С. на лицето Н. Б.
Ф. /л. 20, т. 1 ДП/, от св. М. С. на подс. Н. М. Р. /л. 26, т. 1 ДП/, от св. Д. К. на подс. Г. А. /л.
69, т. 1 ДП/, от св. Д. К. на лицето Н. В. Ф. /л. 72, т. 1 ДП/, от св. А. Ф. Х. на св. Д. К. /л. 12,
т. 2 ЗП/, от св. А. Ф. Х. на св. М. С. /л. 15, т. 2 ДП/, от св. Ш. С. Ш. на св. М. С. /л.18, т. 2
ДП/, от св. Ш. С. Ш. на св. Д. К. /л. 21, т. 2 ДП/, от св. М. А. М. Х. на лицето Н. Б. Ф. /л. 67,
т. 2 /, от св. М. А. М. Х. на подс. Н. И. Р. /л. 70, т. 2 ДП/; в протоколи за претърсване и
изземване /т. 4 ДП и т. 5 ДП/, от адрес гр. ***, ул. „***“ №*, ап. *, ет. * /л.3-5, т. 1 ДП/;
протоколи за оглед на веществени доказателства – телефонни апарати и таблети /т. 5 и т. 6
ДП/; Справка за телефонни номера, ползвани от подсъдимите /л. 124 – 143, т. 2 ДП/;
свидетелства за съдимост –за подс. Н. М. Р. /л. 81, т. 1 ДП/, за подс. Г. П. А. /л. 86, т. 1 ДП/,
за подс. М. Д. С. /л. 4, т. 5 ДП/, за подс. С. Х. С. /л.5, т. 4 ДП/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция направи
правните си изводи, изразяващи се в следното:
Не бе установено и доказано подсъдимите да са осъществили деянието по чл. 321, ал. 3, пр.
2, алт. 7, т. 2 във вр. ал. 2 от НК, за което им е повдигнато обвинение с внесения за
разглеждане в СГС обвинителен акт.
Липсват доказателства за наличието на уговорка между подсъдимите за трафикиране на
мигранти през територията на РБ в инкриминирания период, като участието на обвиняемите
А. и С. при установените случаи към и на 31.05.2021 год., не е достатъчно за да се приеме,
че всички подсъдими са участвали сочената в обвинвителния акт организирана група. За
съставомерността по чл. 321 от НК следва да бъде установено по един безспорен начин
познанство или връзка с останалите подсъдими, участие в различни конфигурации и с
различни роли, които са изпълнявали и в различни случай, което в настоящото производство
не бе обезпечено с необходимите доказателства.
При анализа на доказателствата, въззивната инстанция прие, че показанията на св. Ж.,
следва да бъдат кредитирани, след направен цялостен анализ на доказателствата и само
относно обстоятелствата, които посоченият свидетел е възприел. Показанията на св. Ж.,
дадени въз основа на получаваните обективни данни от проведени полицейски операции,
могат да бъдат кредитирани при преценка относно авторството на инкриминираното деяние,
при завишен стандарт към критериите за достоверност, предполагащ необходимост от
прецизен анализ на кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. Изложеното
от свидетеля, в тази насока, не кореспондира с останалите доказателства по делото. Св. Ж. е
посочил наличието на оперативна информация във връзка с незаконен трафик на мигранти
8
през територията на страната ни и съпричастност на подсъдимите към тази дейност,
включително и сигнал за 31.05.2021 год. с посочен адрес в гр. ***, ул. „***“ 10. В
показанията му липсва конкретизация по дати и лица за отделни случай, предхождащи или
съпътстващи инкриминирания период, поради което и при липса на други доказателства, въз
основа на които да бъдат проверени тези негови общи твърдения, въззивната инстанция
кредитира показанията на св. Ж. единствено и във връзка с възприетото при проверката на
адреса, за който е бил подаден сигнал на 31.05.2021 год., но не и че подсъдимите са
действали като ОПГ в инкриминирания период. В конкретиката на случая, показанията в
тази им част относно твърденията за оперативна информация за съществуваща ОПГ, с
участници подсъдимите, с цел да вършат престъпления по чл. 280 от НК, е производен
доказателствен източник и е непроследим, поради невъзможността да установят съобразно
изискването на чл. 303 от НПК заявените там обстоятелства, поради което и същата не може
да послужи за потвърждаване на осъдителната присъда на СГС. Осъдителна присъда по
повдигнатото обвинение по чл. 321 от НК не може да бъде основана само на такъв вид
показания. Изложеното по – горе в мотивите, въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, установява наличие на съвместни действия между подс. А. и подс. С., с
участието на свидетелите К. и С.; свързаност между подсъдимия Р. и Н. Ф., но без
доказателства за конкретни действия по трафикиране на мигранти, с участието на св. Х., но
отделно по отношение за всеки един от тях двамата; св. Х. е участвал в различни случаи, за
чиято деятелност няма повдигнати обвинения; съвместни действия между подс. С. и св. Ц. и
св. Н., за което също няма повдигнато обвинение.
Установеното от св. М. А. М. Х., че се е познавал с Н. Ф. /А./, за когото в обвинителния акт
се твърди, че е член на инкриминираната ОПГ и от същия знаел, че работи за лице
подсъдимия Н. Р., ползващ с името „С.“, касае единствено и само евентуална връзка между
посоченият подсъдим и Н. Ф.. Свидетелят не отрича, че е превозвал нелегално преминаващи
мигранти на територията на страната до гр. София, но по молба на Н. Ф. /А./ през лятото на
2021 год., както и че в последствие подс. Н. Р. се свързал с него и поискал да замести Н.
Ф./А./. На така отправеното му предложение да работи за подс. Р., свидетелят отказал. От
събраните по делото доказателства не се установява познанство на соченият свидетел и
лицето Н. Ф. с някой от подсъдимите по делото, извън подс. Р..
Касателно подсъдимия М. С. относно инкриминираното деяние, са показанията на
свидетелите А. Ц. и В. Н., дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от
НПК и приобщени съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НПК, с оглед констатираните
противоречия между тях и заявеното в съдебно заседание. Първоинстанционният съд
законосъобразно е кредитирал тези показания от досъдебното производство, дадени
непосредствено след задържането на свидетелите с мигранти в района гр. Враца.
Изложените съображения в тази връзка, се споделят и от настоящия съдебен състав. В
производството по делото, освен твърденията на свидетелите, не се установява да е оказван
натиск върху посочените свидетели да дават конкретни показания, включително и физическа
такава. Сочените двама свидетели установяват, че са действали по поръчение на подс. С. във
връзка превоз на нелегално пребиваващи мигранти на територията на страната до „неговия
край“ -Северозападна България /св. Ц./, с последвало уточнение, с вземане на такива от
района в близост до гр. Нови Искър и оставянето им на пътя между гр. Лом и с. Добри Дол,
като подс. С. предоставял „точки“ за конкретните места.
За така установените деяния, извършени в съучастие със посочените по – горе свидетели
липсват повдигнати обвинения по отношение на подс. С., както и каквато и да била връзка
със подс. С. с останалите, сочени в обвинителния акт за участници в ОПГ.
В обсъдената дотук съвкупност от разнородни доказателствени средства, те или не
съдържат, или нямат самостоятелна пълноценна сила да докажат твърденията в
обстоятелствената част на ОА – че в периода от 31.05.2021 год. до 20.10.2022 год., на
9
територията на Република България, общ. Драгоман и гр. София, подсъдимите Н. М. Р., Г. П.
А., С. Х. С. и М. Д. С., са участвали в организирана престъпна група – структурирано тайно
сдружение на повече от три лица – пет лица, съставена с цел да върши съгласувано в
страната престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от
три години, с участници Н. М. Р., Г. П. А., С. Х. С., М. Д. С. и Н. Б. Ф., като групата е
създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл. 281, ал. 2
от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, твърденият факт, че на 31.05.2021 год. подс.
Н. Р. поканил на среща в гр. София останалите подсъдими и лицето Н. Б. Ф. и е била
постигната уговорката между тях да вършат престъпления, не се доказа в производството по
делото. Не се събраха и доказателства за извършени такива вторични престъпления /поне
две/, обосноваващи предхождащо ги във времето сговаряне на подсъдимите да вършат
такива. От събраните по делото доказателства, бе установена такава връзка единствено и
само между подсъдимите А. и С.. Поради липсата на три или повече лица, които да участват
в групата от твърдяното нейно образуване на 31.05.2021 год. до края на инкриминирания
период, със съгласуване на волите, каквото съгласуване се изисква в чл. 321, ал. 3 във вр. ал.
2 от НК, САС прие, че не е доказано повдигнатото обвинение.
При фактически рамки на обвинението, очертани в обвинителния акт по делото и
доказателственото обезпечаване, единствената възможност за признаване на обвинен по
това дело подсъдим за виновен, е квалифициране на инкриминираната фактическа
деятелност по чл. 321, ал. 6 от НК.
САС възприе изложената по – горе фактическа обстановка във връзка с участието на
подсъдимите А. и С. в противозаконното подпомагане на чужденци да пребивават и
преминават през страната ни, като даде вяра на показанията на свидетелите К., С. и Ж.. Във
връзка с годността на К. да бъде свидетелка, през въззивната инстанция бе допусната и
изслушана СППЕ. Видно от заключението на тази експертиза, в периода 31.05.2021 год. –
20.10.2022 год., същата не е страдала от психично заболяване. По повод поставена
здравословни проблеми с натрапливости – миене на ръце, хазартни игри, употреба на
алкохол, св. К. е била лекувана в „Дневен станционар“, с поставена диагноза „Смесено
тревожно депресивно разстройство“, което състояние не протича с психотични симптоми.
Дебютът на заболяването е бил през 2001 год., като през годините неколкократно е била на
преглед в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ София. В периода 2018-2024 год.,
свидетелката не е провеждала консултации с психиатри и не е била настанявана в
психиатрична клиника. В заключението си, вещите лица са посочили, че смесеното
тревожно – депресивно разстройство е включено в Международната Класификация на
Болестите /МКБ – 10/ под цифров код F 41.2. Уточнено е, че тази категория се използва,
когато симптомите на тревожност и депресия се срещат едновременно. В заключение се
сочи, че св. К. няма психични симптоми и няма пречки от медицински характер, които да
нарушават базисните й годности да възприема фактите от значение по делото и да дава
достоверни показания в хода на съдебното производство. В съдебно заседание, при
проведения разпит на вещите лица, същите направиха разяснения, че изследването на
свидетелката е било направено със стандартезиран за клиничната практика Минесотски
многофазен личностов въпросник, който дава една обща характеристика на базовите
личностни черти, като всичко това не е задължително да е налично от така представения
широк профил. Относно св. К., те не надхвърлят нормата и не стигат до степен на
характеристики, надхвърлящи широката личностова норма. Въз основа на този анализ,
вещите лица са заявили, че отговорът на въпроса на адв. Х., дали свидетелката би могла да
поддържа лоша информация за дадено лице, което я е отхвърлило и по този начин да се
стреми да го очерни, не е еднозначен, тъй като зависи от всяка една конкретна ситуация. В
предвид на соченото в посочената експертиза и заключение, въззивната инстанция прие, че
свидетелката К. не страда от заболяване, което да нарушава базисните й годност да
10
възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни показания в хода на
съдебното производство. При това положение, показанията й следва да бъдат ценени
съобразно съвкупността им с останалия доказателствен материал. В случая не се спори, че
свидетелката е познавала подс. Г. А. и семейството му. Свидетелката е познавала и подс. С..
В тази връзка, въпреки посоченото познанство помежду им, в досъдебното производство, е
било направено разпознаване от св. К. на посочените двама подсъдими – А. и С.. Дори и
след като свидетелката е напуснала хостела, управляван от подс. А. и се е преместила да
живее в квартира под наем на адрес гр. ***, ул. „***“ 10, контактите между нея, съпругът й -
св. М. С. и подс. А. и съпругата му – св. К. Д., продължавали. До инкриминираната дата
31.05.2021 год., не се установи същите да са имали влошаване на взаимоотношенията,
въпреки че са имали неуредени финансови отношения. Безспорно е, че на 31.05.2021 год.,
при започнала проверка след 17,00 часа от служители на Гранична полиция, в жилището, в
което живеела под наем св. К. и семейството й и намиращо се в гр. ***, ул. „***“ №10, са
били установени и задържани 18 души, незаконно пребиваващи в страната мигранти. Сред
задържаните били свидетелите Ш. С. Ш., А. Ф. Х. и С. А., които описват нелегалното
преминаване на границата на Република България, транспортирането им до адреса в гр.
София с таксиметрови автомобили или частни такива и престоя им там, до тяхното
задържане. Във връзка с тези обстоятелства са и показанията на св. К., която за разлика от
посочените мигранти, които не са познавали и не са разпознали лицата от които са били
доведени на адреса, сочи че това е станало именно от подс. Г. П. А. и подс. С. Х. С.. Във
връзка с това, свидетелката излага подробно, в периода 29.05.2021 – 31.05.2021 год., колко
лица са били доведени, на колко пъти и колко лица са изведени от квартирата до момента на
проверката. Св. К. е била разпитвана многократно в досъдебното производство,
включително и по реда на чл. 223 от НПК, които показания свидетелката е потвърдила пред
първоинстанционния съд. Показанията на същата в съдебно заседание, дадени пред първата
инстанция са в синхрон с казаното от нея в досъдебното производство, като последователно
и еднопосочно разказва ситуацията при която, на нея и свидетеля С., им е било предложено
да приемат мигранти в жилището им, срещу заплащане. Въззивният състав изцяло споделя и
доводите на СГС относно отговора по направените възражения пред първата инстанция във
връзка със свидетелската годност на К., поради което не намира за необходимо да ги
преповтаря.
В синхрон с показанията на св. К., са и показанията на мъжът, с който живее на съпружески
начала - св. М. С.. Последният, още докато живеели в хостела на подс. А., посредничил при
контактите на подс. А. с пребиваващите в хостела чужденци, като извършвал устни преводи.
Както и св. К., така и св. С. е категоричен, че именно подс. С. е носел храна за мигрантите,
които пребивавали в жилището им, по предложение на подс. А. срещу заплащане, както и че
парите, уговорени като възнаграждение, са получавани от подсъдимия А., а в някой случаи и
от подсъдимия С. С..
Категорично и двамата свидетели К. и С. твърдят, че началото на тази дейност е около
месец, месец и половина преди проведената акция от Гранична полиция на 31.05.2021 г.
Налице е съответствие между заявеното от К. и С. относно обстоятелството, че последният е
бил потърсен от подсъдимия Г. А. и неговата приятелка свидетелката К. Д. да превежда във
връзка с възникнала ситуация с мигранти, настанени в хостела, стопанисван от семейството
на Г. А.. Именно след това св. Д., която е била информирана за затрудненото финансово
положение на К. е предложила на К. да приема мигранти срещу заплащане в дома си, като
подсъдимият А. е свързал последната с лице, което е уведомила чрез мобилното приложение
„Телеграм“ за условията и е координирало приема на чужденците в апартамента на ул. ***
№ *, в гр. ***.
По отношение на обясненията на подс. Г. А., САС в продължение на изложеното намира, че
дадените от подсъдимия Г. А. обяснения, чрез които по същество отрича участието си при
настаняване на мигранти в дома на св. К. и св. С. и тяхното извеждане от жилището, като
11
упражняване на законовото му право на защитата, тъй като това отричане се опровергава от
останалите по-горе коментирани доказателства по делото. Показанията на жената, с която
подсъдимият живее на семейни начала и то която има деца, свидетелката К. Д., подкрепят
обясненията на подс. А. какъв би могъл да е мотива на К. да свидетелства срещу него. В
показанията на посочената свидетелка не се отрича, че св. К. им е поискала съдействие с
парична сума по повод установени мигранти в дома й, което й е било отказано и според
свидетелката, това е именно поводът К. да дава показания, уличаващи подс. А. в
извършване на престъпление. Основно св. Д. излага личното си мнение, че след като св. К.
употребява успокоителни, е психически нестабилна, а също така злобна и отмъстителна,
което не е възпирало св. Д. да поверява на грижите на такава жена малолетното си дете.
Заявеното от св. Д., относно характера и личните качества на св. К., представлява нейно
лично мнение, изразено без конкретника в поведението на св. К.. При така изложеното, САС
не намира и тук основание да приеме, че са налице обстоятелства, които да дискредитират
показанията на св. К..
При проведеното въззивно съдебно следствие бе разпитан и допуснатия свидетел В. Х. Ч..
Показанията на същия касаят срещата на подс. А. и св. Д. с дъщерята на св. К., след
проведената полицейска акция по задържане на мигранти на въпросната дата 31.05.2021 год.
Макар и в синхрон с показанията на св. Д. и обясненията на подс. А. относно това
обстоятелство, същите не водят до промяна на изложената фактическа обстановка във
връзка с предходните взаимоотношения между сочените лица и трафикирането на мигранти.
Въз основа на изложеното, САС прие че подс. А. и подс. С. са осъществили състава на чл.
321, ал. 6 от НК.
От обективна страна деянието е извършено от тях, като към 31.05.2021 год. са се сговорили
да вършат в страната престъпления за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“
за повече от три години /по чл. 280, ал. 2, т. 3 и чл. 281, ал. 2 от НК/ и чрез които се цели да
се набави имотна облага. Липсата на доказателства за конкретно проведен разговор между
подсъдимите А. и С. за сговарянето им, се преодолява със събраните по делото
доказателства за съвместните им действия при довеждането, настаняването, извеждането на
мигранти в жилището на св. К. и св. Софание, преди началото на инкриминирания период,
както и правените от тях плащания на сочените свидетели във връзка с поетият ангажимент
във връзка с мигрантите.
От субективна страна, двамата подсъдими са действали при пряк умисъл, тъй като са
съзнавали обществената опасност на деянието и настъпването на общественоопасните
последици и са ги целели - получаване на парични средства в резултат на трафик на
незаконно приминаващи през границата и територията на страната мигранти.
В производството по делото са събрани доказателства относно липсата на кредитна
задлъжнялост на подс. А. /Справка за кредитна задлъжнялост в периода 30.06.2016 год. –
31.05.2021 год. от ЦКР – БНБ – л. 38, т. 2 ДП/ и за притежаваните телефонни номера от подс.
А. в периода от 05.07.2011 год. – 18.01.2022 год. /Справка от Виваком – л. 102, т. 2 от ДП/.
Установените с тези доказателства факти не могат да бъдат приети като такива, които да
разколебаят установеното участие на подс. А. в деяние по чл. 321, ал. 6 от НК.
При определяне на наказанието, САС прецени за всеки един от подсъдимите А. и С.
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, данните за личността им, причините и
условията за осъществяване на деянието и прие, че наказанието следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите такива, под средният размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 321, ал. 6 от НК, а именно 2 години „лишаване от свобода“.
По отношение на подс. А.:
Съдът взе в предвид като смекчаващи вината обстоятелства липсата на минали осъждания,
поради настъпила реабилитация; семейното му състояние /жена, с която живее на
12
съпружески начала, две малолетни деца/; трудовата му ангажираност.
Като отегчаващо вината обстоятелство, САС възприе набирането и на други участници при
осъществяване на трафика на мигранти.
По отношение на подс. С.:
Съдът констатира смекчаващо вината обстоятелства - липсата на минали осъждания и
липсата на отегчаващи такива.
Приетите от въззивната инстанция смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, не
изпълват съдържанието за изключителни или пък многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона, за да бъде заменено, на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
НК, наказанието „лишаване от свобода“ до шест години, предвидено в чл. 321, ал. 6 от НК с
наказание „пробация“.
САС прие, че по отношение и на двамата подсъдими А. и С., са налице условията на
чл. 66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от четири години. Подсъдимите не представляват личности с особено висока степен на
обществена опасност, чието поправяне и превъзпитаване изисква да бъде изтърпяно
наложеното им наказание от по 2 години „лишаване от свобода“ ефективно. Както бе
посочено по – горе в настоящите мотиви, подсъдимите не са осъждан, а по делото не са
събрани данни да са участвали в други противоправни прояви.
По отношение на останалите подсъдими, въззивната инстанция прие, че при конкретните
фактически рамки на обвинението и конкретното му доказателствено обезпечаване,
събраните по делото доказателства не установяват такава фактическа обстановка, която да
изпълва състав на извършено престъпление, за което може да им се търси наказателна
отговорност.
Във връзка с направените възражения от защитата на подсъдимите:
Според защитата на жалбоподателя А., СГС не се е съобразил с данните за
психическото здраве на св. К., с позоваването на нейните показания и противоречието им с
показанията на св. Д.. Във връзка с това възражение, въззивната инстанция изложи
съображенията си по – горе в настоящите мотиви по повод обсъждане на доказателствата и
защо кредитира същите, поради което тези възражения ги намира за неоснователни. Св. К. и
св. С. са живеели известно време в хостела, стопанисван от подс. А., същите са
свидетелствали за обстоятелството, че в хостела пребивавали и чужденци, по отношение на
които св. С. бил използван като преводач при контактите между тях и собственика – подс.
А., като за въпросните чужденци не са събирани доказателства дали същите са били законно
пребиваващи или не, тъй като липсва обвинение за тези обстоятелства и този период.
Относно показанията на св. Ж., първоинстанционният съд се е позовал на същите,
мотивирайки се анализа на всички доказателства и липсата на противоречия. Във връзка с
позоваването на забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК, въззивната инстанция изложи
съображенията си за показанията на сочения свидетел и в коя част единствено и само ги
възприема.
Относно възраженията, касаещи показанията на свидетелите А. В. Ц. и В. С. Н.,
въззивната инстанция констатира, че същите при разпита си в съдебно заседание не са
поддържали дадените по реда на чл. 223 от НПК показания в хода на досъдебното
производство, като изцяло отричат участието си в трафик на мигранти. Мотивът да дадат
такива показания в хода на досъдебното производство от страна на св. Ц. е, че е бил бит в
полицията, поради което и е потвърдил прочетеното му при разпита пред съдия. Въпреки
това, св. Ц. не отрича че се е познавал с подс. М. С., макар и по друг повод – превоз на
дървен материал за огрев, както и че е подсъдим по повод превоз на 16 броя незаконно
пребиваващи мигранти, за които няма спомен кой го е свързал с тях. За това, че св. Ц. е бил с
отнето свидетелство за правоуправление в инкриминирания период и по този повод е
13
ползвал услугите като шофьор на св. В. С. Н., са и показанията на последния. Св. Н. е
категоричен, че не познава никого от подсъдимите, но е бил в колата със св. Ц., когато е бил
спрян и микробусът, превозващ 16 незаконно пребиваващи в страната мигранти. Неговите
показания, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, са били
приобщени в съдебно заседание от СГС с прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК, които показания свидетелят е потвърдил, с изключение че за това му е било плащано.
При така направената съпоставка на показанията на двамата свидетели и на показанията на
същите дадени в различен етап от наказателното производство, въззивната инстанция
приема че следва да даде вяра на тези, дадени пред съдия в ДП. Показанията на двамата
свидетели касаят деяния, извършени съвместно и единствено с подс. М. С., по отношение
на които в обвинителния акт липсва повдигнато обвинение и при липса на доказателства да
е налице структура на ОПГ между подс. С. и останалите подсъдими, съдът постанови
оправдателния си диспозитив. По отношение на разпита, проведен в досъдебното
производство по реда на чл. 223 от НК, протоколът от същия съдържа необходимите за това
отбелязвания за съдия, съдебен секретар, участници в производството, необходимите за това
подписи на лицата, участвали в него, както и отразяването че се касае за прочитане на
дадените показания.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ш. С. Ш., А. Ф. Х. и С. А. /С. А. А./,
дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по чл.
281 от НПК, чрез които установява начина на предвиждането на лицата от Република Турция
до влизането им на територията на България и последващото им придвижване до гр. София,
настаняването им в жилището на свидетелите С. и К., начина на заплащане и задържането
им.
По изложените съображение апелативният съд постанови диспозитива на присъдата
си.
14
Съобщи за изтекли лични данни