№ 121
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901121 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София срещу ЕЛ. К. П. от гр.Варна, с която е
предявен иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 220000лв., представляваща изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета
№210145/15.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че е изплатил по щета №210145/15.07.2014г. и въз
основа на споразумение от 14.09.15г. обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер от 220000лв. на А. П. К. и К. К.К., в качеството им на наследници
на К. М. К., починал при ПТП, настъпило на 30.09.2013г. Излага, че
процесното ПТП е настъпило на 30.09.2013г. на междуселищен път Добрич-
Варна, около километър преди с.Стожер, по вина на водача К. Т. П., който
управлявайки л.а.”Опел Вектра”, с рег.№*******, с несъобразена с пътните
условия и превишена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и
предизвиквал удар първо с товарен автомобил с румънски регистрационни
табели, а в последствие и с управлявания от К. М. К. лекотоварен автомобил
1
”Пежо” с рег.№********. Сочи, че вследствие на ПТП К.К. загинал, като
съгласно влязло в сила Постановление за прекратяване от 01.04.2014г. по ДП
№318/2013г. по описа на II РУП-гр.Добрич, пр.пр.№1322/13г. по описа на ОП
Добрич, виновен за ПТП, е водачът К. Т. П., който починал в резултат на
получените травми при същото ПТП. Твърди, че последният е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка ГО, и
предвид извършените от ГФ плащания по претенцията на увредените лица за
последният са възникнали регресни права спрямо ответника, в качеството му
на наследник на К.П.. Излага, че с покана №142/19.02.19г. ответникът е
поканен да възстанови платеното от ищеца, но липсвало погасяване на
задължението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЕЛ. К. П. от гр.Варна, чрез
адв.С.У., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по
основание. Оспорва да са налице предпоставките по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от
КЗ /отм./, тъй като липсвал основен елемент от фактическия състав, а именно
вредите да са причинени чрез виновното и противоправно поведение на
деликвента. Счита, че постановлението за прекратяване на досъдебното
производство не установява твърдяната противоправност и вина на К.П. за
настъпилото ПТП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С влязло в сила решение №260159/12.10.2021г., поправено с
решение №260010/01.02.2022г., постановени по т.д. №209/2020г. на ВОС, е
осъден ЕЛ. К. П. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 361129,53лв,
представляваща сбор от изплатени обезщетение за неимущ.вреди на
наследниците на К. М. К., починал при ПТП, настъпило на 30.09.13г. по вина
на наследодателя на ответника в качеството му на водач на л.а. Опел Вектра с
рег.№*******, за който към датата на инцидента не е имало сключена
задълж.застраховка ГО на автомобилистите, и мораторни лихва върху
обезщетението, както и разноски в съдебното и изпълн.производства, ведно
със законната лихва върху главницата от 10.02.20г. до оконч.изплащане.
Следователно със сила на присъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на деликта, а именно настъпилото увреждане / смъртта на
2
К.К./, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
наследодателя на ответника и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат. В мотивите на решението, ползващи се с обвързваща
страните доказ.сила, е установен както факта на допуснато от деликвента К.П.
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, така и конкретния механизъм на
настъпване на ПТП, като е изключена възможността инцидента да има
характер на случайно събитие. Предвид това релевираните в отговора
възражения за липсата на виновно и противоправно поведение на деликвента
се явяват преклудирани с оглед нормата на чл.298 от ГПК.
С влязлото в сила решение е установен и факта, че към датата на
ПТП не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за управлявания от наследодателя на ответника л.а. „Опел
Вектра“ с ДК № * **** ** / което е видно и от приложената по делото справка
от базата данни на Информационния център на Гаранционен фонд/.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от
06.06.14г., изд. от общ.Добрич, А. Пенкова К. и К. К.ов К. се явяват законни
наследници на К. М. К., поч. на 30.09.13г. Безспорно се установява, че
последните са заявили пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Видно от
представените по делото протокол №31/27.08.15г. и споразумение от
14.09.15г., неоспорени относно тяхната истинност, Гаранционният фонд се е
задължил да заплати на горепосочените наследници сумата от общо 220000лв
като обезщетение за неимущ.вреди, която сума съгласно представени по
делото преводни нареждания за кредитен превод са изплатени на
наследниците на 06.10.15г.
Приложена е и регресна покана, отправена от ищеца до отв.Е.П.
като наследник на К.П. за заплащане на сумата от 220000лв, представляваща
изплатено обезщетение на А.К. и К.К., , която е върната като непотърсена.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм/
Гаранционният фонд изплаща обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на РБ и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
3
на територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същевременно
съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по
чл.288, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за
определянето и изплащането му.
Както бе посочено по-горе с влязлото в сила решение
№260159/12.10.2021г., поправено с решение №260010/01.02.2022г.,
постановени по т.д. №209/2020г. на ВОС, със сила на присъдено нещо са
установени всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно
настъпилото увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на наследодателя на ответника и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и факта на липсата на сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, причинил ПТП.
Безспорно е установен и факта на изплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди от Гаранционен фонд на пострадалите
лица А. К. и К. К., с което ищецът се е суброгирал в правата на последните до
размера на платеното.
Възражението на ответната страна, основано на твърдения за
прекомерен размер на изплатените от ищеца обезщетения, определени към
2013г., с оглед разпоредбата на чл.288, ал.5 от отменения КЗ / а по
действащия КЗ чл.558, ал.1/, предвиждаща, че размерът на обезщетението,
изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, се
преценява от съда като неоснователно. Съдът като съобразява разпоредбата
на §27, ал.1, т.1, б.“а“ от ПЗР на КЗ /отм./, според която след 01.01.2010г. и
към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1000000лв.,
намира, че изплатената от фонда сума не се явява прекомерна съобразно
причинените от увреждането вреди.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
4
предявеният иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Основателно се явява и искането за присъждане на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
05.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.86 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 8800лв. – заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛ. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.“****“ №53, вх.А, ет.8, ап.25, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, СУМАТА от 220 000лв /двеста и
двадесет хиляди лева/, представляваща изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за неимуществени вреди по щета №210145/15.07.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба-05.10.20г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.288, ал.12 КЗ /отм./, както и СУМАТА от 8800лв /осем хиляди и
осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5