№ 3496
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507381 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20033493 от 03.05.2022г., постановено по гр.дело №16625/2019г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, е признато за установено по реда на чл.422 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г.
С. Н., ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 273.83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.06.2015г. до м.04.2017г. в имот с абонатен №111792, находящ се на адрес:
град София, община "Надежда", ж.к."Надежда", бл.****; ведно със законната лихва
върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 14.06.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №39539/2018г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, като отхвърля исковете за главница в останалата
част, като неоснователни и като погасени по давност. С решението е признато за
установено по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. С. Н., ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 273.83 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.06.2015г. до м.04.2017г. в имот с абонатен
№111792, находящ се на адрес: град София, община "Надежда", ж.к."Надежда",
бл.****; ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.06.2018г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело №39539/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, като отхвърля
1
исковете за главница в останалата част, като неоснователни и като погасени по
давност. С решението е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. С. Н., ЕГН
**********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от
273.83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.06.2015г. до м.04.2017г. в имот с абонатен №111792, находящ се на адрес: град
София, община "Надежда", ж.к."Надежда", бл.****; ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
14.06.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №39539/2018г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, като отхвърля исковете за главница в останалата
част, като неоснователни и като погасени по давност. С решението е осъден Г. С. Н.,
ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 12.02 лв., сторени разноски в исковото
производство. С решението е осъден Н. С. Н., ЕГН **********, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 12.02 лв., сторени разноски в исковото производство. С решението е осъден
Д. С. Н., ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 12.02 лв., сторени разноски в
исковото производство. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на Г. С. Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 27.22 лв., сторени разноски в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 36.07 лв., сторени разноски в исковото
производство за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н. С. Н., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 27.22 лв., сторени разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 36.07 лв.,
сторени разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение. С решението
е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. С. Н.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 27.22 лв., сторени разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 36.07 лв.,
сторени разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение. С решението
е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.77
ГПК да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 29.13 лв., държавна такса
за разглеждане на предявените искове. С решението е осъден Г. С. Н., ЕГН
**********, на основание чл.77 ГПК да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата от 5.47 лв., държавна такса, изчислена върху размера на уважените искове. С
решението е осъден Н. С. Н., ЕГН **********, на основание чл.77 ГПК да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 5.47 лв., държавна такса, изчислена върху
размера на уважените искове. С решението е осъден Д. С. Н., ЕГН **********, на
основание чл.77 ГПК да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 5.47 лв.,
държавна такса, изчислена върху размера на уважените искове.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт Р.П., с приложено
пълномощно, с която се обжалва решението на СРС в частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ срещу всеки от ответниците - Д. С. Н., ЕГН
**********, Н. С. Н., ЕГН **********, и Г. С. Н., ЕГН **********, за разликата над
уважените размери за всеки един от тях от 273.83 лв., представляваща стойност на
2
доставена топлинна енергия за периода от м.06.2015г. до м.04.2017г. в имот с абонатен
№111792, находящ се на адрес: град София, община "Надежда", ж.к."Надежда",
бл.****; ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.06.2018г. до окончателното й изплащане,
до пълните предявени размери, като погасени по давност. Инвокирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като
постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел,
че вземанията за главница - цена за топлинна енергия, за част от исковия период са
погасени по давност, без да отчете факта, че в случая се претендират част от вземания
за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. по издадена обща фактура на 31.07.2015г., със
срок за плащане до 15.09.2015г., и съответно вземанията по тази фактура, съгласно
чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на 16.09.2015г., от която
дата започва да тече и погасителната давност и към датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК– 14.06.2018г. не е
изтекла. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което
да уважи изцяло предявените искове срещу ответниците за главница в размерите,
посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот.
Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни - Д. С. Н., ЕГН **********, Н. С. Н., ЕГН **********, и Г.
С. Н., ЕГН **********, не депозират писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез
процесуален представител адв.К. М. не вземат становище относно подадената въззивна
жалба от ищеца.
Трето лице-помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по
подадената въззивна жалба от ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Д. С. Н., ЕГН **********, Н. С.
Н., ЕГН **********, и Г. С. Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.К. М., с приложено пълномощно, с която всеки от тях обжалва решението на СРС в
частта, в която са уважени срещу всеки от ответниците предявените искове с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149
от ЗЕ за сумата от 273.83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.06.2015г. до м.04.2017г. в имот с абонатен №111792, находящ се на
адрес: град София, община "Надежда", ж.к."Надежда", бл.****; ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 14.06.2018г. до окончателното й изплащане. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в
нарушение на материалния закон. Излага се, че формираните правни изводи на съда не
съответстват на събраните по делото доказателства по подробно изложени
съображения. Твърди се, че сумата, за която са уважени предявените срещу всеки от
ответниците искове за главница за стойност на доставена топлинна енергия, не е
дължима поради извършено плащане преди завеждане на исковото производство,
както и поради факта, че част от претендираната от ищеца сума е погасена по давност.
Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
срещу всеки от ответниците като неоснователни и недоказани. Претендират
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представят списък
3
по чл.80 от ГПК досежно сторени разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба от ответниците по изложени в същия съображения. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта,
предмет на обжалване с подадената въззивна жалба от ответниците. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивниците -
ответници разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по
подадената въззивна жалба от ответниците.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, срещу Д.
С. Н., ЕГН **********, Н. С. Н., ЕГН **********, и Г. С. Н., ЕГН **********, при
условията на разделност обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
суми за главница и мораторна лихва и период, изрично уточнен с допълнителна молба
от 03.02.2020г..
С оглед заявения петитум в подадените въззивни жалби от страните съдът
приема, че на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са уважени, съответно отхвърлени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД срещу всеки от ответниците.
Въззивният съд констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на постановеното първоинстанционно решение, тъй като не е налице
изрично произнасяне по предявените установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу всеки от ответниците, като в мотивите
на съдебния акт първоинстанционният съд е формирал свои изводи за неоснователност
на така заявените искови претенции, но липсва изрично произнасяне в този смисъл в
диспозитива на съдебното решение. Независимо от така констатираната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение,
настоящият въззивен състав счита, че няма процесуална пречка да се произнесе по
въззивните жалби на страните, с които е сезиран, доколкото с тях не се обжалва
решението на СРС в частта относно предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу всеки от ответниците.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че приложеното ч.гр.д. №39539/2018г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав, е образувано по подадено от въззивника-ищец -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 14.06.2018г. и е постановена на 11.09.2018г. заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д. С. Н., Н. С. Н., Стефи С.а Н.а и
Г. С. Н., за заплащане при условията на разделност – по 1/4 част, за всеки от
длъжниците, на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено
общо от длъжниците - Д. С. Н., Н. С. Н., Стефи С.а Н.а и Г. С. Н., възражение, като в
изпълнение указания на съда, дадени с разпореждане от 07.01.2019г., е депозирана
4
молба-уточнение от 21.01.2019г., в която длъжниците изрично заявяват, че признават
задълженията си за главница в размер на 2401.03 лв. за периода от м.10.2015г. до
м.04.2017г., както и за лихва за забава в размер на 454.67 лв.. С оглед съдържанието
на депозираната от длъжниците молба-уточнение от 21.01.2019г. към подаденото от
тях възражение по чл.414 от ГПК заповедният съд с разпореждане е указал на
заявителя, че може да предяви искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу
длъжниците за главница за периода м.05.2014г. до м.09.2015г. вкл., както и за
съответните лихви за забава. Постановеното разпореждане е надлежно връчено на
заявителя чрез призовка на 21.02.2019г. и в 1-месечния срок на 21.03.2019г. са
предявените пред СРС от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу длъжниците - Д.
С. Н., Н. С. Н. и Г. С. Н. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено на
дължими суми за главница и мораторна лихва и период от м.05.2014г. до м.04.2017г..
Първоинстанционният съд с разпореждания от 18.04.2019г. и от 22.01.2020г. е указал
на заявителя – ищец да уточни правния си интерес от предявяване на установителните
искове за главница и лихви за забава за периода от м.10.2015г. до м.04.2017г. като се
съобрази, че за посочения период длъжниците са признали задълженията си. В
изпълнение на указания на съда "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е депозирала
на 03.02.2020г. молба – уточнение, в която изрично е посочено, че предмет на
предявените искове срещу трима от длъжниците - Д. С. Н., Н. С. Н. и Г. С. Н. са
установяване на вземания за главница и лихви за забава само за периода –
м.05.2014г. до м.09.2015г. вкл..
Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266,
ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка от
първостепенния съд.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимиранш страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС).
Следователно във всички случаи втората инстанция има правомощието по свой,
служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея
първоинстанционно решение, като едва след положителното му установяване следва
да се разгледа постъпилите въззивни жалби по същество.
В конкретния случай обжалваното първоинстанционно решение, с което са
уважени, съответно отхвърлени предявените установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу всеки от ответниците, е
валидно, но недопустимо като постановено по непредявени искове. Настоящият
въззивен състав намира, че обжалваното решение, с което се признава за установено
вземания на ищеца спрямо всеки от ответниците за сумата от 273.83 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2015г. до
м.04.2017г. в имот с абонатен №111792, находящ се на адрес: град София, община
5
"Надежда", ж.к."Надежда", бл.****; ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.06.2018г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №39539/2018г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав, както и в частта, в която се отхвърлят исковете за главница в
останалата част, като неоснователни и като погасени по давност, е недопустимо, тъй
като първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си по установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с каквито не
е бил сезиран – СРС с постановения съдебен акт е признал по отношение на ищеца
вземания, които има спрямо ответниците за периода – м.06.2015г. до м.04.2017г., за
какъвто не са предявени установителните искове, т.е. СРС не се е произнесъл по
предявени искове. В разглеждания случай се установява, че длъжниците в
заповедното производство в срока по чл.414 от ГПК са подали възражение срещу
претендираните от заявителя вземания за главница за част от периода, за който е
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и съответните лихви за
забава, а именно за периода от м.05.2014г. до м.09.2015г. вкл., за останалата част от
заявения исков период длъжниците с депозирана от тях молба-уточнение от
21.01.2019г., изрично заявяват, че признават задълженията си за главница в размер
на 2401.03 лв. за периода от м.10.2015г. до м.04.2017г. , както и за лихва за забава в
размер на 454.67 лв.. Следователно следва да се приеме, че длъжниците не са подавали
възражение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК за част от претендираните от заявителя
вземания за главница и мораторна лихва, като признават и не оспорват дължимостта на
същите за част от исковия период м.10.2015г. до м.04.2017г. , в която част следва да се
приеме, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и исковата
защита е недопустима. Следователно се налага извода, че процесуалните предпоставки
за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, е налице само относно тези
претендирани от заявителя вземания за главница и лихви за забава, за които
длъжниците са ги оспорили с подадено от тях възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, като
в конкретния случай това са вземания само за част от периода, за който е издадена
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно за периода от м.05.2014г. до
м.09.2015г. вкл.. На следващо място следва да се вземе предвид, че в подадената искова
молба и с оглед депозираната молба-уточнение на 03.02.2020г. ищецът изрично ясно и
точно е уточнил формулирания петитум на предявените установителни искове по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу трима от длъжниците - Д. С. Н., Н. С. Н. и Г. С. Н.,
като е посочил, че предмет на предявените искове е установяване на вземания за
главница и лихви за забава за част от периода, посочен в издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно - само за периода – м.05.2014г. до
м.09.2015г. вкл.. Заявеният петитум на исковата молба определя пределите на
търсената съдебна защита от ищеца срещу ответниците. В случая с постановения
съдебен акт първоинстанционният съд се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран - прието е за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца вземания
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот
за периода от м.06.2015г. до м.04.2017г., който е извън процесния такъв, поради което
обжалваното решение се явява недопустимо, тъй като са разгледани искове на
непредявено основание. Произнасянето по непредявени искове противоречи на един от
основните принципи в гражданския процес – този на диспозитивното начало и
обуславя недопустимостта на постановеното решение. Съгласно практиката на
съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е
6
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът
е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат
на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
С оглед на изложените аргументи на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК
обжалваното решение на СРС, с което се признава за установено вземания на
ищеца спрямо всеки от ответниците за сумата от 273.83 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2015г. до м.04.2017г. в
имот с абонатен №111792, находящ се на адрес: град София, община "Надежда",
ж.к."Надежда", бл.****; ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.06.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №39539/2018г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав, както и в частта, в която се отхвърлят исковете за главница в
останалата част, като неоснователни и като погасени по давност, както и в частта на
възложените в тежест на страните разноски, изчислени съобразно правилата на
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и на основание чл.77 от ГПК, следва да бъде обезсилено като
недопустимо. Делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав,
който да се произнесе по предявените установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу всеки от ответниците, като
формулираният петитум е ясно и точно уточнен от ищеца с молба на 03.02.2020г..
С оглед цената на исковете и дадените задължителни за съдилищата указания в
т.8 от ТР №1/2013г. ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване - арг. чл.280, ал.3 ГПК.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася
по исканията за разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по
същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от
ГПК на разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане на
делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето
въззивно производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК решение
№20033493 от 03.05.2022г., постановено по гр.дело №16625/2019г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се
произнесе по действително предявените искове, съгласно мотивите на настоящето
решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8