№ 13
гр. Разград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Цветалина М. Дочева Въззивно гражданско
дело № 20223300500001 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.267 ГПК.
С Решение №148 от 05.11.2021г. по гр.д. №418/2021г., РС-Исперих е осъдил Община
Исперих да заплати на ЮЛ. ИВ. М. сумата от 539лв., обезщетение за направени разходи за
изследвания, тестове, поставяне на ваксини, обезпаразитяване, инплантиране на
транспондери, издаване на паспорти на безстопанствени кучета, както и за закупуване на
храна за малки кучета бебе джуниър, обезщетение за забава в размер на 55.67лв. за периода
от датата на извършване на разходите до завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху сумата от 539лв.,считано от завеждането на иска до окончателното изплащане
на задължението. Със същото решение Общината е осъдена да заплати на ЮЛ. ИВ. М.
сумата от 300лв., парично обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника
работа, свързана с полагане на грижа за безстопанствени кучета. На ищцата са присъдени и
сторените съдебни разноски от 360.63лв.
Недоволна от постановеното решение е останала ответнита страна Община-Исперих, като
обжалва същото като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита част от
правните изводи на съда за неправилни.
Такъв е изводът на съда, че малките кученца са родени в частен имот, не води до извод, че
тези животни са собственост на владелеца/собственика на имота. По смисъла на закона
„Безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия
надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него.Вменените задължения
1
на Общината са единствено по повод на тези животни. Неправилно съда е приел, че всички
животни, независимо къде се отглеждат са собственост на Общината, докато не се установи
собственост единствено на основание договор за придобиването им; както и че Общината,
при реализиране на действията по надзор и грижа за тези животни, всякога има достъп до
частната собственост на гражданите, въпреки гарантираната неприкосновеност на същата с
върховния закон на Републиката. Първоинстанционният съд основава част от мотивите си
на отменен нормативен акт- Наредба №21 за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, регламентиране регистрацията и стопанисването на домашни кучета на територията
на Община Исперих, която е прогласена за нищожна от съда,който факт е оповестен на
страницата на Общината.
Неправилно процесиите кучета са определени като безстопанствени, макар да са родени в
пристройка към имота на ищцата, тъй като последната не е посочена като собственик на
женско куче в паспорта на майката на малките или съгласно договор за покупко-продажба.
Действията по първоначална регистрация на кучета, се реализира от собственика, чрез
представянето им от същия на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява
ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за официална
идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на
идентификационен документ (паспорт).
Неправилен е изводът, че ищцата се е посочила като собственик на процесиите животни в
техните паспорти само поради отказа на Община Исперих да положи грижа и с цел
изпълване на състава на воденето на чужда работа без пълномощия.
Ветеринарномедицинският паспорт е официален идентификационен документ и
информацията, която следва да се отрази в него трябва да отразява обективно
съществуващите факти.
Жалбоподателят счита, че не е налице водене на чужда работа без пълномощия. Липсва част
от елементите на гестията и по-точно управлението да е на чужда работа, което е
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Дори и да е имало основания за приемане за изпълнен института на водене на чужда работа
без пълномощия, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че доминусът отговаря,
ако работата е „уместно предприета“ и е била „добре управлявана“, а с оглед смъртта на две
от кученцата съвсем не следва да се прави извод в насока за добре управлявана работа.
Неправилно съдът е приел, че ищцата с действията си е изпълнила вмененото й с чл.16, ал.1
от ЗЗЖ задължение, която касае намирането на болно или наранено животно. В настоящия
казус болни и/или ранени животни не са били налице. Необходимост от спешна
ветеринарномедицинска грижа също не е заявявана.
В заключение моли съда да отмени решението в осъдителните му части, а в условията на
евентуалност от обезщетението за направени разходи бъдат изключени суми по фактури за
храна, за инплантиране на транспондери, издаване на паспорти /по представените фактури
№№179-188/, както и да признае за недължима сумата от 300лв. обезщетение за
2
предприетата от ищцата работа, доколкото същата не е добре водена.Претендират за
разноски.
По депозираната въззивна жалба е постъпил отговор,според който в жалбата не посочват
конкретни пороци на съдебното решение, а основанията за неправилност са общи и в
голямата си част не касаят същността на спора. Счита, че от жалбата не може да се установи
каква е претенцията на жалбоподателя спрямо въззива. Постановеният съдебен акт е
правилен, законосъобразен и достатъчно добре мотивиран.
Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, съдът намира следното: Актът е постановен на
05.11.2021г. Като подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК и от легитимираща интерес от
обжалването страна, жалбата е допустима. При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка,
съдът установи, че решението е валидно и допустимо постановен съдебен акт. Разгледана по
същество въззивната жалба се явява частично основателна, касателно уважената част от
претенция заведена като такава за присъждане на парично обезщетение за предприетата от
ищеца в интерес на ответника работа, свързана с полагане на грижи за безстопанствени
кучета.
При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с иска
защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на
чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е
съобразил всички събрани по делото доказателства. Пред въззивната инстанция не се
ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства,
от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в
хода на първоинстанционното производство. Правните изводи на първоинстанционния съд
относно наличие института на водене на чужда работа без пълномощие са правилни и
формирани въз основа на установената от фактическа обстановка . Поради което и в
хипотеза на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
съд в тези части. Като въз основа на собствено проведения доказателствен анализ,
настоящата инстанция намира за необходимо да изложи от фактическа и правна страна
следното: За установяване факта дали процесните кучета са безстопанствени или имат
собственик са допустими всички доказателствени средства. При липсата на писмени
доказателства за собственост за движимите вещи, собствеността се установява и чрез
владение. Без всяко значение за възникване на правото на собственост върху кучетата е
тяхната регистрация. Издаването на паспорт и поставянето на чип са мерки насочени към
идентификация на кучето във връзка със създаденият административно регистрационен
режим. При преценка на правото на собственост, съдът се е съобразил и с останалите
събрани по делото писмени доказателства и е възприел извода, че паспортите са били
3
изготвени с оглед обслужването /обгрижването/ на животните, а в последствие и
извеждането им извън страната, а не за да се документира пратово на собственост. Както от
разпита на свидетелите М.Д. и Р.К., така и от установената корепсонданция между страните
по делото без всяка условност може да се заключи,че ищцата никога не е имала намерение
да упражнява собственически правомощия върху животнита, а е проявила хуманното си
отношение и състрадание към тях. Фактът, че безстопанствено куче е родило в стопаска
постройка в имота на ищцата също не уя прави соственик на животните. Правилно
жалбоподателят е възпроизвел определението за „безстопанствени животни“, дадено в пар.1
т.6а от ДР ЗВМД, а именно: животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия
надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. От събраните гласни и
писмени доказателства не се установява нито едно от посочените изисквания. Кучето и
неговите малки нямат дом, който трайно обитават, нито за тях отговаря определено лице.
В заключение правилно съдът е приел, че майката и нейните малки са безстопанствени
животни. Като такива, за тях отговорност носи общината.Основна обща компетенстност по
надзора над животните и в частност безстопанствените кучета носи Общината, съгласно
чл.47 ал.3 изр.2 ЗЗЖ. В тази връзка нейна е и отговорността за установяване контрол над
популацията на безстопанствените кучета,вкл. и за залавянето и настаняването им в приюти
при сигнал на граждани. В чл.15 ЗЗД на собственика на животни са вменени за осигуряване
на ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест,нараняване,
изтощение или усложнено раждане. По делото е установено, че две от кученцата са умрели
след раждането. При постъпването на сигнал Общината е следвало да предприеме незабавни
мерки и да настани животните в приют. Като не е сторила, при положение че е била
известяване своевременно и нееднократно за полаганите от Юлия Моржа грижи, Общината
се е съгласила с гестията и дължи сторените от гестора разноски за необходимите ваксини,
тестове, издаване на паспорти, обезпаразитяване, Бихелгон, храна за малки кучета, храна за
кучета бебе джуниър и чипиране в установеният от съда размер. Въпреки липсата на мотиви
в тази част, след направено математическо изчисление, въззивната инстанция намира, че
правилно като разход не е присъден „храна за кучета“, тъй като ищцата е имала свои
възрастни кучета /фактура №179,част от фактура №181и част от фактура №185/.
Възрху сторените разходи Общината дължи обезщетение за забава за периоа от
извършването на разхода до предявяването на иска в размер на 55.67лв..
Присъдената сума от 300лв., като парично обезщетение за предприета от ищеца в интерес на
ответника работа, свързана с полагане на грижа за безстопанствени кучета, съдът намира за
недължима, а по същество претенцията неотносима към инситута на водене на чужда работа
без пълноммощие. Заинтересуваният е длъжен да изпълни поетите от гестора лични
задължания и да го обезщети, връщайки му необходимите и полезни разноски.
Обезщетяването включва възстановяване на направените от гестора разходи при воденето на
работата в различните й хипотези. Претендираното като обезщетение за положения труд от
ищцанта по отглежздането на животните, по същество се явява претенция за присъждане на
парично възнаграждение. Полагането на грижи за беззещитно, болно или страдащо
4
безстопанствено животно е проява на хуманно отношение и въпрос на вътрешно убеждение
и не може да бъде поставено в тежест на жалбоподателя. В тази част решението е
неправилно и следва да бъде отменено.
Разноски по делото се претендират и от двете страни. При този изход от правния спор,
решението на районния съд следва да бъде изменено в частта за разноските. Ищцата е
направила по списък разноски в размер на 707.10лв., като съобразно уважанета част от
исковете й се следват разноски от 239.70лв., а не 360.63лв. На ответника се следват разноски
за юк.възнаграждение /300лв./ в размер на 231.35лв., вместо присъдените 172.86лв.
Разликата от 58.49лв. следва да му се присъди.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят претендира разходи за държ.такса от 75лв. и
юк.възнаграждение,определено от съда /300лв./. Съобразно изхода от спора и
частичната основателност на жалбата на същия се следват разноски в размер на 125.74лв.
От направените 350лв. разноски в настоящото производство, на въззивника се следват
частично разноски до размера на 232.64лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №148/05.11.2021г. постановено по гр.д.№418/2021г. по описа на РС-
Исперих, в частта с която Община-Исперих, ЕИК000505821, представлявана от кмета
Белгин Шукри и пълномощник юк.Любица Бочева е осъдена да заплати на ЮЛ. ИВ. М.,
ЕГН ********** от с.Райнино ,ул.Ал.Стамболийски №33 сумата от 300лв., парично
обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника работа, свързана с полагане на
грижа за безстопанствени кучета, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЮЛ. ИВ. М., ЕГН ********** от
с.Райнино,ул.Ал.Стамболийски №33 срещу Община-Исперих, ЕИК000505821,
представлявана от кмета Белгин Шукри иск за сумата от 300лв. /триста лева/ парично
обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника работа, свързана с полагане на
грижа за безстопанствени кучета.
ПОТВЪРЖДАВА решение №148/05.11.2021г. постановено по гр.д.№418/ 2021г. по описа на
РС-Исперих в останалата част.
ОТМЕНЯ решение №148/05.11.2021г. постановено по гр.д.№418/2021г. по описа на РС-
Исперих имащо характер на определение, в частта с която Община-Исперих,
ЕИК000505821, представлявана от кмета Белгин Шукри е осъдена да заплати на ЮЛ. ИВ.
М.,ЕГН ********** съдебни разноски над размера на 239.70лв. до размера на 360.63лв.
ОСЪЖДА Община-Исперих, ЕИК000505821, представлявана от кмета Белгин Шукри да
заплати на ЮЛ. ИВ. М., ЕГН ********** от с.Райнино, ул.Ал.Стамболийски №33 сумата от
232.64лв./двеста тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/съдебни разноски във
5
въззивното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИВ. М. да заплати на Община-Исперих допълнително първоинстанционни
разноски в размер на 58.49лв./петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ и
сумата от 125.74лв./сто двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6