Определение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Б. П. П. Ф...”, ЕИК седалище и адрес на управление в Г.София, ж.к.”М....т”№4, Б... П... София, против решение №2524/14.10.13г на РС-С. по Г.д.№256/13г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са отхвърлени исковете по чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, за което също излага подробни съобаржения.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с договор за потребителски паричен кредит от 27.01.09г въззивното дружество е предоставило на въззиваемата общ потребителки кредит в размер на 7 000лв.Така отпуснатия кредит страните са уговорили да се погасява по погасителния план с подборно описани падежни дати, месечни вноски и пр.

Според т.3, изр.3 от договора погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужване на за заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

Според чл.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава при договорените условия. В същата клауза е уговорено,че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целият му размер, включително всички определени от договора надбавки, дължими обезщетения за забава и разноски за събиране на вземането.

Видно от удостоверяването на последната страница от договора с полагането на подписът си ответницата удостоверява получаването на уговорената сума Ч. банкова карта №*8152000 от „Инвестбанк”, както и застрахователно удостоверение.В тази насока са договора за издаване на електронна банкова дебитна карта от 27.01.09г, респ. искането за откриване на разплащателна сметка и издаването на електронна дебитна банкова карта.

Видно от приложените по делото материалите по ч.Г.д.№1617/12г по описа на СРС, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК жалбоподателя е поискал и респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 6 980,01лв, неизплатена сума по договор за потребителски паричен кредит; 3 640,63лв – печалба на кредитора; 954,80лв мораторна лихва за периода 04.03.11г – 14.11.12лв, ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.12г до окончателното й изплащане, както и сумата от 331,51лв разноски по заповедното производство.В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.

При тези данни РС обосновано е счел за неоснователни предявените искове по чл.422 ГПК.Въпреки неправилният извод за неполучена от ответницата кредитна сума, впредвид удостовереното й получаване по банкова карта №*8152000 от „Инвестбанк”(вж. последната страница от договора), останалите съображения на решаващият съд се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.С оглед изложеното развитите в тази насока оплаквания на жалбоподателя не намират опора в закона.По арг. на чл.272 ГПК съда препраща към мотивите на първоинстанционният съд, тъй като преповтарянето им е безпредметно.

По делото не са ангажирани доказателства от кредитора, установяващи фактически състав на предявеният иск, за да се приеме претенцията за основателна. Търсените суми за надбавка по т.3 от договора не е ясно какви разноски на кредитора покриват,дали са направени такива, респ.техния размер. Недоказан остана и размера на печалбата, формираща добавката в цитираната клауза.Ето защо изложените в тази връзка оплаквания не намират опора в закона. Представените писмени доказателства към исковата молба изхождат от ищеца и удостоверяват изгодни за него факти, поради което не са в състояние да подкрепят тезата му.Не могат да се приемат за доказателство по см. на чл.182 ГПК, поради липсата на данни за редовността на водените счетоводни записвания.

Впредвид горното по делото не се установиха предпоставките за присъждане на търсените лихви за забава в описания размер за сочения период, поради което така заявеното искане по чл.86 ЗЗД не намира опора в закона.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2524/14.10.13г на РС-С. по Г.д.№256/13г по описа на с.с.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: