Р Е Ш Е Н И
Е № 97
Гр. Пловдив, 17.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Търговско
отделение, ХІІ-ти състав в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря М.К., разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
686 по описа за
2016 г. и взе
предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
„Уникредит Булбанк“ АД – София, претендира да се
установи спрямо ответника В.Г.А. съществуването на вземане в размер на
29 029.85 лв. дължима и незаплатена главница по договор за кредитна карта
на физически лица № РВ-190/30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно 5695.63
лв. дължима и незаплатена договорна лихва от 22.10.2015 г. до 28.07.2016 г. по
същия договор, както и 694.51 лв. разноски, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 6285/02.08.2016 г. и
изпълнителен лист от 03.08.2016 г. по ч.гр.д. № 10689/2016 г. по описа на РС –
Пловдив, ГО, 19-ти състав. Претендира и 694 лв. – разноски в настоящото
производство, както и присъждане на 1886.11 лв. адвокатско възнаграждение.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът В.Г.А. не е подал отговор на исковата молба
в законоустановения за това срок. На 19.01.2017 г., чрез адв. М., е подал
писмено становище. Твърди, че ищецът не е установил настъпила предсрочна
изискуемост на сумите по кредита. Оспорва размера на претендираните главница и
лихви. Оспорва претенцията за разноски на ищеца. Претендира исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани като му се присъдят направените по
делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото да приети като доказателства договор за
кредитна карта на физически лица № РВ – 190/30.08.2013 г.; заверен препис от
извлечение от счетоводни книги от 29.07.2016 г., издадено от ищеца.
Приложено е ч.гр.д. № 10689/2016 г. на ПРС, XIX-ти състав.
Установява се, че същото е образувано по заявление на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД –
София за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против В.Г.А.
***, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката и договор за
кредитна карта на физически лица № РВ – 190/30.08.2013 г. за сумите:
29 029.85 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата 5695.63
лв. дължима и незаплатена договорна лихва от 22.10.2015 г. до 28.07.2016 г. по
същия договор, както и 694.51 лв. разноски.
На основание заявлението и приложените към него
документи, съдът е издал против ответника заповед № 6285/02.08.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
както и изпълнителен лист № 7863/03.08.2016 г.
В законоустановения за това срок е подадено възражение
от длъжника, че не дължи посочените в заповедта и изпълнителния лист суми.
В дадения от съда срок, заявителят е предявил иск с
правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, поради което съдът намира
същия за допустим.
Разгледан по същество е основателен.
От цитираните по-горе писмени доказателства безспорно
се установява, че страните да сключили договор за кредитна карта на физически
лица № РВ-190/30.08.2013 г., по силата на който банката-ищец е предоставила на
ответника кредит с лимит в размер на 30 000 лв. и месечен лихвен процент
от 1,5% при минимална погасителна вноска от 900 лв. Според договора, периодът
на клиентските плащания е всеки календарен месец от 1-во до 30-то число с
изключение на първия и последния месец от срока, които месеци обхващат само
реалните дни, а периодът на погасяване е от 1-во до 15-то число на всеки текущ
месец, следващ периода на клиентските плащания.
Посочените факти не се оспорват от ответника.
По делото са приети извлечения от банковата сметка,
обслужваща издадената кредитна карта, които са оспорени от ответника като
частни писмени документи, съдържащи информация в полза на издателя им –
банката-ищец.
Тук е мястото да се посочи, че в срока за размяна на
съдебните книжа, независимо от дадената от съда възможност, ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не е взел становище, не е направил
каквито и да е възражения и не е оспорил истинността на предоставените от ищеца
документи, включително и извлечението от сметка. Доколкото, същият не твърди, а
и не ангажира доказателства посоченият факт да се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, то съдът намира, че е настъпила преклузията, предвидена в
нормата на чл. 370 от ГПК такива възражения, както и оспорване да се направят в
последващ етап от делото.
Независимо от изложеното, по делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, по искане на ищеца, заключението по която,
изготвено от в.л. В. Г., не противоречи на събраните по делото доказателства,
изготвено е компетентно, поради което и съдът го кредитира изцяло. Установява
се, че считано от 03.09.2013 г., когато е първата усвоена сума в размер на
7 400 лв., до 29.07.2015 г., ищецът периодично е извършвал чрез кредитната
карта плащания на конкретни дати, в различен размер, конкретно посочен в
Таблица към заключението, като също е извършвал и частични погасявания на
дължимите от него суми. Към 23.09.2015 г. обаче общият размер на натрупания от
него дълг, непогасен в сроковете, посочени по-горе и в договора, е 29029.85 лв.
При доказателствена тежест, изрично указана на
ответника, същият не ангажира каквито и да е доказателства, от които да се
установи, че тази или по-малка от нея сума са били изцяло или частично погасени
от него.
Ето защо, съдът намира така предявения иск за
основателен и доказан за пълния му размер.
Ответникът е направил възражение, че не е настъпила
изискуемост на посочените задължения. Макар това възражение да е преклудирано
като направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, съдът
намира същото за неоснователно по същество. Това е така, защото, съгласно
договора, ответникът е поел задължение да извършва погасяване на дължимата от
него съответна сума всеки месец, от 1-во до 15-то число на съответния месец,
следващ клиентското плащане. Установява се безспорно, че това задължение не е
изпълнявано от ответника в уговорените срокове, поради което е възникнало и
задължението за договорна лихва.
От друга страна, предвид натрупания размер на
дължимата от ответника главница, с нотариална покана, връчена му редовно на
28.03.2016 г., ответникът е уведомен изрично, както за размера на натрупания от
него дълг, така и че на това основание кредитът е обявен от Банката за
предсрочно изискуем, с покана да го плати в пълен размер. Именно поради
неизвършеното плащане и след тази покана, Банката е подала молба за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Ето защо, посоченото възражение освен, че е
недопустимо, е и неоснователно.
Доколкото се касае до неизпълнение на парично
задължение, съдът намира за основателен и иска за заплащане на договорна лихва.
Съобразно заключението на вещото лице, размерът на неиздължените договорни
лихви от ответника е 1616.94 лв., а размерът на лихвата за просрочие на
неизплатената главница за периода 22.10.2015 г. – 29.07.2016 г. е в размер на
4078.69 лв.
Тези суми не бяха оборени от доказателства, ангажирани
от ответника. Ето защо, за посочените размери, исковете следва да се уважат.
Предвид, основателността на така предявените искове,
съдът намира за основателно и искането на ищеца да му се присъдят направените
разноски в заповедното производство, както и тези пред настоящата инстанция.
Съдът намира за неоснователно възражението на адв. М. за прекомерност на
разноските на ищеца. Същите са изцяло в съответствие с размера на предявените
искове и не се отличават с прекомерност, която да не съответства на правния
спор. Ето защо, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 694.51 лв. ДТ и
1261.06 лв. адвокатско възнаграждение или общо 1955.57 лв., както и направените
разноски пред настоящата инстанция общо в размер на 2 580.62 лв.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.А. ***,
съществуване на вземане на „Уникредит Булбанк“ АД – София, в размер на
29 029.85 лв. дължима и незаплатена главница по договор за кредитна карта
на физически лица № РВ-190/30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно 5695.63
лв. дължима и незаплатена договорна лихва от 22.10.2015 г. до 28.07.2016 г. по
същия договор, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК с № 6285/02.08.2016 г. и изпълнителен лист от
03.08.2016 г. по ч.гр.д. № 10689/2016 г. по описа на РС – Пловдив, ГО, 19-ти
състав.
ОСЪЖДА В.Г.А. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД –
София, разноски по заповедното производство в размер на 694.51 лв. ДТ и 1261.06
лв. адвокатско възнаграждение или общо 1955.57 лв., както и направените
разноски пред настоящата инстанция общо в размер на 2 580.62 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: