Решение по дело №152/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2020 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700152
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         157                              18.12.2020 г.                          град  Търговище

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                 

 

Административен съд - Търговище                                   касационен състав

На петнадесети декември                                                             2020 година

В  открито заседание в следния състав:

      Председател: Красимира Тодорова

            Членове: Албена Стефанова                         Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор: Васил Ангелов

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КАНД № 152 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по жалбата на ДА“Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, чрез ст. юрк. М.Х. против Решение № 260026/ 09.10.2020 г., постановено по НАХД № 124/ 2020 г. по описа на РС-Омуртаг, с което е отменено НП № 174/ 28.02.2020 г. на председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което на „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД на основание чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗДРВВЗ са наложени адм. наказания ”имуществена санкция” в размер на 18 000 лв. и „имуществена санкция“ в размер на 11 000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за оспорване  - необоснованост и неоснователност, като при тълкуване се извлича – необоснованост. В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, редовно призован, се  представлява от а..Д. П. ***, която счита подадената касационна жалба за неоснователна и изразява становище за потвърждаване на постановения съдебен акт. Пледира за присъждането на разноски по делото, съгласно представен списък.

Прокурорът счита жалбата за основателна по изложените в нея съображения. Следва да се отмени решението на Районен съд и да се издаде ново, с което да се потвърди НП.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните  доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да отмени процесното НП първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че съгласно Заповед № РД-10-386/28.11.2019 г. на директора на ТД „Държавен резерв“(ДР) – гр. Велико Търново е наредено комисия в състав Т. Т. – ст.експерт в сектор „КРЗ“ отдел „УСБ КРЗ“ в посочената дирекция, и К. Иванов  – гл. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБ КРЗ“ при същата дирекция, да извършат на 29.11.2019 г. проверка на млечни продукти, заделени за ДР и ВВЗ, съхранявани от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново в Млекопреработвателно предприятие в град Омуртаг и Промишлена зона в град Търговище, като Т.Т. е оправомощена и да състави АУАН при констатирани нарушения. В мотивната част на заповедта като основание за същата е цитирана Заповед № РД-10-255/30.07.2019 г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“ – град София. В изпълнение на горепосочената заповед оправомощените за целта лица са посетили на 29.11.2019 г. предприятието на дружеството в град Омуртаг като са изготвили Констативен протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г. В същия е отразено, че при проверката за изпълнение на дадените с КП № 40-07-3684/22.10.2019 г. задължителни предписания комисията е констатирала следното: 1/дружеството като отговорник не е изпълнило в срок до 22.11.2019 г. и към датата на проверката – 29.11.2019 г. даденото задължително предписание по т. 1 да се възстанови липсващото количество краве сирене за ДР в размер на 146 577 кг., придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 15:2010 в МПП – Омуртаг, като изпълнението на това предписание да уведоми писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново; 2/ дружеството като отговорник не е изпълнило в срок до 22.11.2019 г. и към датата на проверката – 29.11.2019 г. даденото задължително предписание по т. 2 да се възстанови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 16 340.560 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010 в МПП – Омуртаг, като изпълнението на това предписание да уведоми писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново. При проверка на фактическата наличност на посочените два вида млечни продукти е установена пълна липса на краве сирене при водено на отчет количество от 146 577 кг., и наличие на 2 662.905 кг кашкавал „Витоша“ при водено на отчет количество от 19 000 кг. Отразено е, че комисията не признава съхраняваното в хладилните зали 1 и 2 количество кашкавал от 16 337.095кг поради липсващ срок на годност и на документи за произход и качество, както и поради други изложени в протокола съображения. Дадени са преписания на дружеството да възстанови липсващите количества сирене и кашкавал, придружени с документи за произход и качество. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството – К.К., а констативният протокол е подписан от двамата служители, извършили проверката, и от управителя на дружеството, който е изразил писмено несъгласието си с направените констатации, тъй като количеството кашкавал било възстановено. От управителя на дружеството е дадено и писмено обяснение, в което е посочил, че считано от 01.11.2017 г. договорните отношения с „Младост 2002“ – София и МПП – Търговище били прекратени, а дружеството не разполагало със собствени хладилни камери за съхранение на сирене. Сочи, че в хладилната камера в МПП – Омуртаг, също взета под наем, се съхранявал само кашкавал – 19 000 кг. Към АНПреписка е приложен и заверен препис на КП № 40-07-3684/22.10.2019 г., в който след направена проверка в Млекопреработвателното предприятие в град Омуртаг са дадени следните задължителни предписания към „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново: 1/да възстанови липсващото количество краве сирене за ДР в размер на 146 577 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 15:2010 в МПП – Омуртаг, като изпълнението на това предписание да уведоми писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново с поставен срок за изпълнение - 22.11.2019 г. и 2/ да възстанови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 16 340.560 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010 в МПП – Омуртаг, като изпълнението на това предписание да уведоми писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, с поставен срок за изпълнение - 22.11.2019 г. С писмо от 10.12.2019 г., връчено на управителя на дружеството на 11.12.2019 г. директорът на ТД „ДР“ – гр. В. Търново е поканил на основание чл. 40 ЗАНН същия да се яви на 18.12.2019 г. в определен часови интервал в административната сграда на дирекцията за съставяне и връчване на АУАН срещу дружеството за установени нарушения по Констативен протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г. Въз основа на направените констатации е съставен АУАН № 53/18.12.2019 г., в който актосъставителят е приел, че дружеството-ответник е извършило две административни нарушения: 1/ на 23.11.2019 г. в Млекопреработвателно предприятие в град Омуртаг, склад за съхранение на млечни продукти от дружеството - съхранител е установено, че не е изпълнено даденото задължително предписание в т. 1 на КП № 40-07-3684/22.10.2019 г. да възстанови липсващото количество краве сирене за ДР в размер на 146 577 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 15:2010 в МПП – Омуртаг, и да уведоми за изпълнението писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново и 2/ на 23.11.2019 г. в Млекопреработвателно предприятие в град Омуртаг, склад за съхранение на млечни продукти от дружеството - съхранител е установено, че не е изпълнено даденото задължително предписание в т. 2 на КП № 40-07-3684/22.10.2019 г. да възстанови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 16 340.560 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010 в МПП – Омуртаг и да уведоми за изпълнението писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В.Търново. Прието е, че с неизпълнението на задължителните предписания дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 31, ал. 1 предл. ІІІ от ЗДРВВЗ във вр. с чл. 27, ал. 3 ЗДРВВЗ. Подробно са изложени обстоятелствата, в които се изразява нарушението и които съвпадат с изложеното в КП № 40-07-4212/29.11.2019 г. В АУАН е посочено и лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението, а именно ДА „ДРВВЗ“, като щетите са в размер на стойността на липсващите ДР и ВВЗ. АУАН е подписан от актосъставителя, от управителя на дружеството-нарушител и двама свидетели, единият от които е присъствал при установяване на нарушението, тъй като е бил част от извършилата проверката комисия, а другият е само свидетел при съставянето на акта. Срещу съставения АУАН е подадено писмено възражение от управителя на „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново, който определя като неверни констатациите за неизпълнени предписания и сочи, че сключените договори за съхранение на ДР и ВВЗ са прекратени, поради което моли да не се издава НП. Цялата АНПреписка е окомплектована и изпратена на АНОрган с писмо от 03.01.2020 г. ведно със становище от експерта, участвал в проверката, относно неоснователност на подаденото възражение срещу АУАН. В резултат на описаното движение на процедурата и в рамките на законовия срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено обжалваното НП № 174 от 28.02.2020 г. на председателя на ДА“ Държавен резерв и военновременни запаси“ - София, в което е прието, че дружеството-ответник в качеството му на съхранител на ВВЗ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на НУРОДРВВЗ и съгласно договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. и Анекс № ДС-9 от 28.06.2017г и договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс № ДС-8 от 28.06.2017 г., „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В. Търново на 23.11.2019 г. в Млекопреработвателно предприятие в град Омуртаг виновно не е изпълнило задължителните предписания, дадени с КП № 40-07-3684/22.10.2019 г.: 1/да възстанови липсващото количество краве сирене за ДР в размер на 146 577 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 15:2010 в МПП – Омуртаг, и да уведоми за изпълнението писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново в срок до 22.11.2019 г. и 2/да възстанови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 16 340.560 кг, придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС 14:2010 в МПП – Омуртаг и да уведоми за изпълнението писмено директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново в срок до 22.11.2019 г. При така приетото АНОрган е приел за реализирани от дружеството две отделни адм. нарушения, всяко осъществяващо състава на чл. 31, ал. 1 предл. ІІІ ЗДРВВЗ във вр. с чл. 27, ал. 3 ЗДРВВЗ като за нарушението по пункт 1 е наложена имуществена санкция в размер на 18 000 лева, а за нарушението по пункт 2 е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева.

От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДРВВЗ нарушенията по чл. 31 се установяват с актове на инспекторите и длъжностните лица, определени от председателя на агенцията. В конкретния случай актосъставителят е длъжностно лице – старши експерт, в ДА „ДРВВЗ“ и съгласно заповед № РД-10-386/28.11.2019 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново същото лице е оправомощено да участва в разпоредената проверка на дружеството и да състави АУАН при констатирано нарушение. Следователно АУАН в случая е съставен от надлежно оправомощено за целта длъжностно лице. При проверка за наличие на задължителните реквизити на АУАН съгласно чл. 42 ЗАНН съдът е установил, че са налице всички изисквани от посочената законова разпоредба реквизити на акта. Изводът на съда е, че при съставянето на АУАН са спазени всички процесуални изисквания на ЗАНН, което прави актът редовен.

Относно обжалваното НП съдът е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДРВВЗ, НП се издават от председателя на агенцията (ДА „ДРВВЗ“), което води до извода за издаване на обжалваното НП от компетентен административен орган. При преглед на реквизитите на НП съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН съдът е установил наличие и спазване на всички визирани в тази норма реквизити, което прави НП напълно редовно от външна страна. Спазени са и визираните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП. АНОрган правилно е разграничил двете отделни адм. нарушения, всяко от които се изразява в неизпълнение на съответното предписание. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗДРВВЗ при упражняване на контролната дейност инспекторите или упълномощените от председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен характер за търговците, предприятието и организациите съхранители. Видно и от двата горепосочени констативни протокола проверките са извършени от експерти към ДА „ДРВВЗ“, за които е изрично посочено, че са оправомощени със Заповед № РД – 10-255/30.07.2019 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“.

Видно от АУАН и НП, а и от заповедта, с която е разпоредена проверката на 29.11.2019 г., дружеството „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В. Търново е възприемано от длъжностните лица в ДА „ДРВВЗ“ и през цялото АНПрозводство като съхранител на ДР и ВВЗ, а срещу това качество е насочено основното възражение на ответника. Съгласно легалното определение, дадено в §1, т. 1 от ДР на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси „съхранители“ са ЕТ и ЮЛ, регистрирани по Търговския закон, и други юридически лица с нестопанска цел, на които е възложено съхраняване, поддържане, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси. Както ЗДРВВЗ, така и цитираната наредба регламентират два начина за съхранение на ДР и ВВЗ: в бази и складове на ДА „ДРВВЗ“ (собствени или наети от нея) или във външни съхранители. Уредена е законодателно процедурата за избор на външни съхранители като чл. 12, ал. 5 от цитираната наредба предвижда, че съхраняването на държавни резерви и военновременни запаси във външни съхранители се урежда чрез договори между тях и агенцията на базата на представени калкулации, разчети, норми и други документи, доказващи необходимо присъщите разходи. В случая съдът приел като безспорен факта за наличие на сключени между дружеството и ДА „ДРВВЗ“, договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. и Анекс № ДС-9 от 28.06.2017 г., съгласно които дружеството следвало да съхранява в хладилни камери краве сирене, заделено за държавен резерв, и договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс № ДС-8 от 28.06.2017 г., по силата на които дружеството следвало да съхранява в складове на МПП – Омуртаг кашкавал „Витоша“, заделен за ВВЗ. Тези договори не са представени по делото, но съдът е бил запознат със съдържанието им от други водени в ОмРС АНД по подобни казуси, по които същите са депозирани. Срокът на действие на договорите е 1 година, но е предвидено автоматичното му удължаване в случай, че 1 месец преди изтичане на срока му никоя страна не отправи до другата предизвестие за прекратяването му. В чл. 24 от всеки от договорите са договорени начините за прекратяването им като в т. 2 е визирана възможността за прекратяване с едностранно, мотивирано, писмено предизвестие от страна на съхранителя. Базирайки се на тази договорна клауза, дружеството-ответник е изпратило до директора на ТД „ДР“ – град В. Търново уведомително писмо изх. № 27/08.11.2017 г., чието достигане до адресата не се оспорва. Със същото управителят на дружество е отправил предизвестие за прекратяване на договорните отношения по договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и на договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. и е поискал да получи информация на кого да предаде количествата млечни продукти – собственост на агенцията. Съгласно уговореното в сключения договор следва, че с изтичането на 1 месец от получаване на това предизвестие, договорът следва да се счита прекратен едностранно. С писмо № 40-08-3173/10.11.2017 г. директорът на ТД „ДРВВЗ“ – В. Търново потвърждава получаването на изпратеното предизвестие за прекратяване на договорите, но разяснява на дружеството, че до издаване на писмена заповед от председателя на ДА „ДРВВЗ“ за преместване на резервите и запасите дружеството има качеството на техен съхранител. С писмо № 121/05.01.2018 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ отговаря на управителя на дружеството, че агенцията няма друга възможност за съхранение на материалите и му предлага дружеството да продължи да бъде техен съхранител, предложено е сключване на тристранно споразумение в срок до 15.01.2018 г. Изразена е готовност в случай на обективна невъзможност за обновяване и съхранение на материалите агенцията да предприеме мерки по реда на чл. 16, ал. 4 НУРОДДРВВЗ за тяхното освобождаване и се моли за търпение от страна на дружеството – съхранител. Поради непоследвало предприето от ДА „ДРВВЗ“ преместване на съхраняваните ВВЗ и ДР от прекратилото договора дружество, последното с писмо № 29 от 17.11.2017 г. уведомява председателя на ДА „ДРВВЗ“, че не разполага със собствени хладилни помещения, в които да съхранява ВВЗ, както и че няма достъп до складовете, в които те се съхраняват.

Следват писма от 17.05.2019 г. и 05.08.2019 г. от управителя на дружеството до председателя на ДА „ДРВВЗ“, в които се настоява за посочване на помещения за съхранение на запасите. В писмо от 09.07.2019 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ е отговорил на писмо, изпратено от дружеството – ответник, като е посочил, че агенцията не разполага със собствени складови помещения, отговарящи на изискванията за съхраняване на ВВЗ и нямало възможност материалите да бъдат преместени при други външни съхранители на агенцията, обещано е предприемане на действия за освобождаване на съхраняваните ВВЗ, указано е на дружеството до тогава да полага грижата на добър стопанин за съхраняваните ВВЗ, а в случай, че не разполага с възможност да съхранение и обновяване на материалите, е изискано от него да посочи друго дружество, разполагащо с подходящи за целта складови помещения, обоснована е невъзможност да се преместят ВВЗ и ДР като се позовава на чл. 19, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДПВВЗ, указвайки на дружеството, че носи отговорност за целостта и състоянието на материалите, като отново е посочено, че ще се внесе предложение за освобождаване на ВВЗ след получаване на становища от ресорните ведомства. Управителят на дружеството е продължил да отправя писма до ДА „ДРВВЗ“ с настояване за намиране на решение на проблема като тези писма датират от м. 12.2019 г., 06.01.2020 г., 30.01.2020 г., 10.02.2020 г., 18.02.2020 г. и последното е от 17.05.2020 г. като с него се иска потвърждение относно посочената база за предаване на кашкавала и се иска посочване на база за предаване на сиренето. В хода на описаната кореспонденция е издадена заповедта за проверката и развилото се АНПроизводство по случая. От изложението на описаните обстоятелства следва извода за направено от страна на дружеството – съхранител на ВВЗ, едностранно едномесечно мотивирано писмено прекратяване на сключените между него и ДА „ДРВВЗ“ договори за съхраняване на ДР и ВВЗ. Това прекратяване има своето правно основание в сключения между страните договор и реализирането на същото е обвързващо и за двете страни. С оглед писмото от 10.11.2017 г. на директора на ТД „ДРВВЗ“ – В. Търново, в което той потвърждава получаването на изпратеното предизвестие за прекратяване на договорите, следва извода, че прекратяването на договорите е настъпило поне към 10.12.2017 г. От този момент задължение на собственика на ВВЗ е да намери начин за тяхното пълноценно съхранение, което в случая не е направено, а в продължение на почти три години дружеството, чието качество на съхранител вече е отпаднало, е било поставено в ситуация да съхранява, въпреки посочената от него липса на подходящи условия за това, предадените му ВВЗ и ДР. Като алтернатива на принципното правило ДА „ДРВВЗ“ да съхранява държавните резерви и ВВЗ и ДР в свои помещения законодателят е предвидил съхраняването на последните от външни съхранители, но възникването и съществуването на такова отношение е предпоставено от сключване на договор за съхранение – чл. 17, ал. 2 ЗДРВВЗ (действаща към 25.07.2020 г. редакция), чл. 22, ал. 3 ЗДРВВЗ и чл. 12, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ. По същата логика с прекратяването на този договор отпада задължението на външния съхранител да съхранява и обновява предадените му запаси, както и отпада качеството му на съхранител по смисъла на §1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, защото „възложено“ по смисъла на посочените нормативни актове означава наличие на сключен и действащ договор за това.

Фактът, че ВВЗ и ДР продължават да стоят при търговеца с отпаднало качество на съхранител, не е основание да се счита за продължено договорното правоотношение, а показва липса на предприети действия от страна на собственика на запасите по преместването им на друго подходящо за съхраняването им място. В случая въпреки инициативата на дружеството – жалбоподател, което неколкократно с писма е настоявало ДА „ДРВВЗ“ да приеме обратно предадените въз основа на прекратения договор запаси, това не е сторено и в продължение на три години същите са оставени на съхранение от лице с отпаднало качество на съхранител, а това положение поставя в риск самите запаси. Възложителят е продължил да проверява и дава задължителни предписания на лице, с което не е в договорни отношения за съхраняване на ДР и ВВЗ. Ето защо съдът е счел, че поради прекратените договори за съхранение и отпадналото качество на съхранител на дружеството – жалбоподател, от последното не може да се търси АНОтговорност за обновяване на намиращите се без договорно основание при него ДР и ВВЗ. 

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми. Подадената касационна жалба е неоснователна. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция. Изводите на възиввния съд, че НП се явява издадено при неправилно приложение на закона, предвид на това, че дружеството към деня на съставяне на АУАН няма качеството на съхранител по смисъла на пар 1 от НУРОДДРВВЗ изцяло се споделят от настоящата инстанция. Единствено лицата имащи качеството на "съхранители" могат да бъдат субекти на описаните в НП нарушения по аргумент на чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Съгласно посочената разпоредба "... При упражняване на контролната дейност инспекторите или упълномощените от председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен характер за търговците, предприятието и организациите съхранители..." По изложените съображения съдът намира, че не са налице всички признаци от състава на описаните в НП адм. нарушения и въззивният съд като е отменил НП е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Съобразявайки служебните си задължения за проверка за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящата инстанция намира, че е приложен правилно. Не бяха установени и нарушения, свързани с валидността и допустимостта на оспореното решение.

Поради тези съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода от оспорването и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 900 лв., съставляващи а.. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1  от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260026/ 09.10.2020 г. по НАХД № 124/2020 г. по описа на Районен съд-Омуртаг за 2020 г.

ОСЪЖДА ДА“Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, да заплати на „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД гр. Велико Търново направените по делото разноски в размер на 900 лв. съставляващи а.. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   ……….                

 

 

 

          

 

 ………..