№ 243
гр. Момчилград, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100200 по описа за 2024 година
Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.124
от ГПК вр.чл.79 от ЗС, вр.чл.537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба на Х. Ю. В., с ЕГН- **********, предявена чрез адв.Д.
К. от АК- Кърджали, СРЕЩУ 1.Д. М. Х., с ЕГН- **********, 2. С. М. Х., с
ЕГН- **********, и 3. Х. Д. Х., с ЕГН- **********, се посочва, че покойните
му родители: баща- Ю. Х. М., с ЕГН- **********, починал на 21.07.2007г.
/съставен Акт за смърт № 0001 от 22.07.2007г., на км.с.Гургулица,
общ.Момчилград/ и майка- З.М. М., с ЕГН- **********, починала на
10.02.1999г. /Акт за смърт № 0001 от 11.02.1999г., на км.с. Девинци, общ.
Момчилград/ са били собственици по давностно владение на недвижим имот,
а именно:
- НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1 976 кв.м., находящ се в
урбанизираната територия на с.***********, ЕКАТТЕ 48917,
общ.Момчилград, обл.Кърджали, ведно с построената в имота
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ, състояща се
от два склада на частичния приземен етаж със застроена площ 37 кв.м., и три
стаи и коридор на първия етаж със застроена площ 85 кв.м., при граници и
1
съседи на НУПИ: север и запад- земеделска територия, изток- път, юг- НУПИ
на Ердал Алириза Юсуф и земеделска територия.
Ищцата заявява, че родителите й са построиха къщата в имота в
началото на шейсетте години на миналия век и заживяли в нея, заедно с нея-
ищцата и нейният брат /М. Ю. Х.- починал през 1993г./. Родителите им
владеели къщата до смъртта си- майката е починала през 1999г. а бащата- през
2007г. След тяхната смърт, владението върху имота било продължено от нея и
от децата на брат й: М. Ю. Х., починал през 1993г. Ответникът Д. М. Х. е бил
неин племенник- син на покойния й брат.
Приживе, родителите й се снабдили с нот.акт за собственост на имота,
тъй като никой не е оспорвал владението им върху същият, вкл. до смъртта си
заплащали и дължимите за имота местни данъци и такси.
След смъртта на баща й, тя- ищцата с Декларация с вх.№**********/
18.08.2008 г., е декларирала пред Община Момчилград придобиването на
имота по давност и наследство и от тогава до 2022г., е заплащала дължимите
за имота данъци и такси.
В края на 2022г. посетила Община Момчилград за заплащане на
дължимите данъци и такси за имота, но й било отговорено, че тя няма такъв
имот и не дължи нищо. Извършила справка в СВп. при РС- Момчилград, и
установила, че с Н.а. с дв.вх. № 248, вх. peг. № 248 от 18.02.2022г., акт № 145,
том 1, дело 91/2022г. на CBп- Момчилград, ответникът Д. М. Х. е признат за
собственик по давностно владение на гореописания имот. Впоследствие,
ответникът Д. М. Х. и съпругата му ответницата С. М. Х., тъй като имота е
придобит по време на брака им, продали имота на дъщеря си- третата
ответница Х. Д. Х., за което е съставен Н.а. с дв.вх. № 2139, вх. peг. № 2139 от
02.09.2022г., акт № 129, том 9, дело 944/2022 г. на СВп.- Момчилград.
Ищцата посочва, че ответниците Д. М. Х. и съпругата му С. М. Х.
никога не са живяли в имота и не са владели същият като свой. От много
години ответникът Д. М. Х. живеел в чужбина. Заявява, че Ответниците Д. М.
Х. и съпругата му С. М. Х. не са владяли имота постоянно, явно и
необезпокоявано повече от 10 години и по никакъв начин не са демонстрирали
намерението си да владеят имота само за себе си.
Ищцата твърди, че тя винаги е имала достъп до имота и никой не е
оспорвал правата й върху същия. След смъртта на родителите си, редовно е
2
посещавала имота. Имала лични вещи в къщата и ключ за входната врата. В
двора имало орехи и плодни дръвчета - круши. В края на лятото на 2022г., със
семейството си отново отишли да обрулим и приберат орехите. През годините
се опитвала да поддържа имота до колкото й било възможно. В последните
години, къщата започнала да се руши. Многократно отправяла предложения
до децата на брат си да стегнат къщата, но така и не се разбрали, вследствие
на което през последните години, къщата е била почти разрушена и не била
годна за обитаване. При разговорите с децата на брат си, никой дори не
споменал, че имат намерение да се снабдят с документ за собственост на
имота.
Изразява становище, че спрямо ответниците Д. М. Х. и съпругата му С.
М. Х. не са били налице предпоставките на чл.79 от ЗС за придобиване по
давностно владение на целия имот. Имота е бил придобит по давност от
нейните родители: Ю. Х. М., с ЕГН ********** и З.М. М., с ЕГН **********,
и тя като техен наследник е била собственик по давност и наследство на ½
ид.ч. от този имот. Посочва, че ответниците Д. М. Х. и съпругата му С. М. Х.,
не са били собственици на целия имот, поради и което същите не са имали
право да се разпореждат със същия в полза на дъщеря си- ответницата Х. Д.
Х.. Последната била недобросъвестна, тъй като е била наясно, че родителите
й не са били собственици на целия имот.
С оглед на гореизложеното, считала, че за нея е налице правен интерес
от водене на настоящото дело и съответно отмяната на издадения в полза на
ответниците Д. М. Х. и съпругата му С. М. Х. Нотариален акт с дв.вх. № 248,
вх. per. № 248 от 18.02.2022г., акт № 145, том 1, дело 91/2022г. на CBп.-
Момчилград, и издадения в полза на дъщеря им ответницата: Х. Д. Х.
Нотариален акт с дв.вх. № 2139, вх. peг. № 2139 от 02.09.2022г., акт № 129,
том 9, дело 944/2022 г. на CBп.- Момчилград, за 1/ 2 идеална част от
процесният имот- описан по-горе.
Предвид това иска да се постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че Да признаете за установено, че ответниците: Д. М. Х.,
с ЕГН- **********, и С. М. Х., с ЕГН- **********, не са собственици на 1/2
идеална част от процесният недвижим имот- описан по-горе;
Иска на осн. чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен издаденият в полза на
ответниците: Д. М. Х., с ЕГН- **********, и С. М. Х., с ЕГН- **********, въз
3
основа на обстоятелствена проверка, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност, описан по-горе, за 1/ 2 ид.част от
процесният имот; както и да се отмени и издадения в полза на ответницата: Х.
Д. Х., с ЕГН- **********, Нотариален акт за продажба на този имот- описан
по-горе, за ½ ид.ч. от имота, описан по-горе; Претендира да й бъдат заплатени
направени по делото разноски. Представя писмени доказателства, описани
подробно;
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалният си представител-
адв.Д. К. от АК- Кърджали, поддържа исковата молба така, както е предявена
по изложените в съдебно заседание подробни съображения.
Ответниците, представлявани от адв.Д. Х. от АК- Кърджали, оспорват
така предявения иск в своя писмен отговор по чл.131 от ГПК. Не оспорват, че
са наследници на Ю. Х. М., З.М. М., и същите приживе притежавали
процесният имот. Първият ответник посочва, че след смъртта на неговият
баща той е полагал грижи за баба си и дядо си, ведно със своята майка в
селото, докато ищцата била заминала в Турция и рядко се прибирала, и не се
интересувала от наследодателите- тогава живи.
Заявяват, че наследодателите винаги са искали да оставят процесният
имот на тях, и това го повтаряли постоянно и в тази насока дори са издали
изрично пълномощно на негово име. Устно също заявявали, че оставят всичко
на Д., първият ответник, защото той е полагал всички грижи за тях. Посочва,
че след като бабата е починала през 1999г. те продължили да полагат грижи за
дядото, като през 2003г. се преместили да живеят в Кърджали, където
продължили с грижите за дядото. През 2006г. последният в полза на Д. е издал
нот.заверено пълномощно с предоставени пълни права по отношение на
притежаваното от него недв.имущество. Заявява се, че от 26.04.2006г. само , Д.
се разполагал с това недв.имущество, поддържал е имотите и се грижел за тях
и никой друг не го правел това. Процесните имота са били стопанисвани,
поддържани и владяни от страна на Д. и неговото семейство и никой друг не е
осъществявал фактическа власт и не е завземал процесните имоти.
Единствено те-ответниците в продължение на повече от 10 години
непрекъснато, необезпокоявано ползвали тези имоти изцяло като свои, като са
полагали необходимите грижи за тях. През всички тези години ишцата е
живеела в Турция, и никога не са виждали и чували тя да е ползвала или да е
4
отсядала в посочените имоти, нито пък да ключ или достъп до имота. През
последните повече от 30 години те винаги са осъществявали фактическа власт
и са владяли имотите за себе си непрекъснатото, необезпокоявано, спокойно и
явно, с които действия са обективирали и демонстрирали господството, и
собствеността си над процесните имоти.
Искат предявената от тях искова молба да бъде отхвърлена като
неоснователна изцяло. Претендират разноски. В съдебно заседание,
представлявани от адв.Д.Х. оспорват исковата претенция по изложените
подробни доводи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното;
От Удостоверение за наследници № 1618/ 21.10.2022г. на
общ.Кърджали, и № 1/ 21.02.2023г. на общ.Момчилград, е видно, че ищцата
Х. Ю. В. и ответникът Д. М. Х. са наследници на Ю. Х. М., с ЕГН-
**********, починал на 21.07.2007г. З.М. М., с ЕГН- **********, починала на
10.02.1999г.- като ищцата е дъщеря, а ответникът е внук. От тези
удостоверения е видно, че наследодателят на първият ответник- М. Ю. Х. с
ЕГН- **********, е починал на 21.07.1993г. /братът на ищцата, и е оставил
като свои наследници първият ответник настоящото производство, спрямо
който е насочен искът по чл.124 вр.чл.79 от ЗС чл.537 ал.2 от ГПК- предмет на
настоящото производство/- и други лица, които не са страни по делото.
Като доказателства са приложени процесните нот.актове, а именно;
Нот.акт за собственост на недвижими имоти, с който първите двама от
ответниците /по точно първият ответник/ са признати за собственици по
давност на процесните имоти- Нот.акт № 30, том I, рег.№ 653, дело № 30 от
2022г. на нот.Гр.Г. / посочен в исковата молба като- Нотариален акт с дв.вх. №
248, вх. per. № 248 от 18.02.2022г., акт № 145, том 1, дело 91/2022г. на CBп.-
Момчилград/, и издадения в полза на дъщеря им ответницата: Х. Д. Х.
Нот.акт № 75, том 3, рег.№ 4377, дело № 475 от 2022г. на нот.Гр.Г. /посочен
в исковата молба като- Нотариален акт с дв.вх. № 2139, вх. peг. № 2139 от
02.09.2022г., акт № 129, том 9, дело 944/2022 г. на CBп.- Момчилград/, с който
първите двама ответници са продали на третата ответница- тяхна дъщеря
процесните недв.имоти.
5
Представена е скица от геодезическо заснемане на имоти, предмет на
настоящото производство, в която е посочено, че същата касае имоти, на
наследниците на Ю. Х. М. в с.***********, общ.Момчилград.
Ищцовата страна е представила копие на Декларация с вх.
№**********/ 18.08.2008г., с която е декларирала пред Община Момчилград
придобиването на процесните имоти по наследство, както и е представила
копия на приходни квитанции за заплатени в периода от декларирането- 2008г.
до 2022г., дължими за имота данъци и такси. С удостоверение за дан.оценка от
02.04.2024г. на общ.Момчилград, се установява, че понастоящем имотите са
записани на името на третата ответница- Х. Д. Х..
Ответниците с отговора са представили писмено доказателства, копие на
пълномощно с нот.заверка на подписите от 26.04.2006г., с което
наследодателят на ищцата и първият ответник, а именно лицето Ю. Х. М. от
с.***********, общ.Момчилград, е упълномощил първият ответник Д. М. Х.
със управитеилни разпоредителни правомощия по отношение на описаните в
пълномощното имоти, описани подробно /действията и имотите/.
Като доказателство е изискано и приложено копие на преписка по
издаване на Нот.акт № 30, том I, рег.№ 653, дело № 30 от 2022г . на
нот.Гр.Г., от която е видно, че ответникът Д. М. Х. е бил признат за
собственик по давностно владение на процесните недв.имоти- ОПИСАНИ
ПО-ГОРЕ, в исковата молба и в самият нот.акт.
Към преписката са приложени 1/ Молба- декларация от отв. Д. М. Х. за
признаване право на собственост върху процесните имоти по давностно
владение, чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587
ал.2 от ГПК за наличие на обстоятелствата по чл.79 от ЗС /в която на гърба е
удостоверено, че имотът не е актуван като общинска собственост, както и че
имотът деклариран и е записан на името на наследниците на Ю. Х. М. в
с.***********, общ.Момчилград- починал на 21.07.2007г; 4/ Удостоверение
за данъчна оценка от 20.01.2020г. - в което имотът е записан на името на
ищцата, първият ответник- инициатора на нотариалното производство и още
три лица, посочени поименно и неучастващи в производството по настоящото
дело, и с непосочени идеални части за всеки от тях от посочените поземлен
имот и постройка върху същият/. Към нот. преписка са приложени
удостоверения за наследници- обсъдени по-горе и пълномощно, касаещо
6
ответника, част от които са обсъдени по-горе.
От цитираната нотариална преписка е видно, че при съставянето на
горния нотариален акт са били разпитани трима свидетели- описаните във
протокола за разпит от 18.02.2022г., които заявили, че познават молителя- Д.
М. Х.- първият ответник по настоящото производство, както и неговите
родители, и същият притежавал недвижим имот в селото- дворно място от
около 1 800- 2 000 кв.м, с построена в него къща с приземен етаж. Ответникът
ги имал имотите в наследство от своите родители, които построили къщата, и
ги притежавал от 25-30 години, и само той владеел и ползвал сградата и
дворното място като собствено и не допускал никого, в т.ч. и роднини. Той се
грижел за сградите и праВ. ремонтите и не са чували някой да оспорва
собствеността им за тези имоти- и роднините също не са оспорвали и не са
претендирали за тях. Знаели и границите на имотите, като описват.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, нотаруис
Гр.Г. е издал постановление на 18.02.2022г., с което е признал първият
ответник по делото за собственик по давностно владение на процесните
имоти- описани по-горе., и е издал Н.а. № 30, том 1, рег.№ 653, н.д. № 30.
Като доказателства са приложени удостоверения, издадени от ОДМВР-
Кърджали за регистрираните пътувания на ищцата и ответниците, които съдът
не обсъжда, поради записаната в същите непълнота на данните, дължаща се на
обстоятелството, че Р.България е член на ЕС от 01.01.2007г., и съгласно
европейското законодателство гражданите имат правото свободно да се
движат в рамките на общността и проверката на техните пътувания, респ.
записванията за същите са непълни.
В качеството на свидетели са разпитани посочени от ищците и
ответниците лица, както следва; Е.О. Ю., Х.О. В., О.М.М., А.С.Ю., от чиито
показания се установява, че страните по делото са роднини, като ищцата е
леля на първият ответник, втората ответница е негова съпруга, а третата
ответница- дъщеря на първите двама ответника. От показанията на
свидетелите се установява, че имота е наследствен /от бащата и майката на
ищцата и дядото и бабата на първият ответник/, като къщата е построена от
общите им наследодатели- с участието на техните деца /ищцата и брат й-
наследодател на първият ответник/, и в къщата са жиВ. както общите им
наследодатели, така и бащата на първият ответник /брат на ищцата/ и това е
7
било до 1989г.- когато ищцата е заминала в Турция, и заживяла там, но си
идвала от време на време, и посещавала къщата. В къщата били останали
братът на ищцата, който е починал през 1993 и общите им наследодатели, като
първо е починала бабата /на ответника/ а по-късно и дядото на ответника- и
това е станало в Кърджали, в апартамента на същият. С показанията на
свидетелите се установява, че ищцата е живеела в Турция, а първият ответник-
на запад, като и двамата при посещенията си в България са посещавали и
селото. Свидетелите, посочени от ищцата не посочват конкретни грижи, които
същата е полагала за къщата, както и свидетелите, посочени от ответника не
посочват какви точно грижи и действия същият е осъществял по имотите. С
техните показания се установява, че понастоящем имотът е неизползваем,
същият се срутил, бил без покрив и ограда, и не можел да се използва от
2007г. насам. Свидетелите, дори и посочените от ответната страна са
категорични, че Д. не е живял в къщата, като последните заявяват, че чули от
дядото и бабата тяхното желание и намерение да оставят имота на внука си-
Д.. В същото време посочените от ищцата свидетели заявяват, че имотът е бил
оставен на ищцата. Нито един от свидетелите не заявява, че някоя от страните
е извършвала някакви действия по поддръжката на къщата, като след смъртта
на дядото и бабата само са посещавали къщата и двора, но не се установи да са
извършвали действия по стопанисването и поддържането на къщата.
Свидетелите сочат, че идват за да прибират реколтата от овошките по двора.
Не се установи ищцата или ответникът Д. да са праВ. ремонти по къщата след
2007г., или пък да са използвали тази къща, както и не се установи да са праВ.
и ограда по дворното място. Никой от страните в производството по делото
след 2007г. не е ползвал къщата и не е живял в нея и в тази насока са
показанията на свидетелите.
При така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът изгради становището си, както следва;
Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС е основателен и доказан, поради което
и следва да бъде уважен изцяло.
От цитираните по-горе доказателства, се установява, че ищцата, и
починалият й брат М. Ю. Х. /наследодател на първият ответник- негов баща/,
8
са били наследници на починалите си родители Ю. Х. М.- починал през 2007г.
и З.М. М.- починала през 1999г.
Установи се по делото, че общите наследодатели на ищците по делото, в
т.ч. с участието на ищцата и нейният брат са изградили процесната къща в
процесното дворно място, като в къщата са израснали и жиВ. ищцата и
нейният брат- наследодател на първият ответник, като след 1989г. ищцата се
изселили в Турция и заживяли там за постоянно- където живее и към
настоящият момент. Установи се по делото, че наследодателите им са
починали, като бащата е починал през 2007г., а майката- през 1999г., и след
2007г. в къщата не е останал да живее никой от страните. По делото се
установи, че къщата е строена от наследодателите на страните- посочени по-
горе, като в нея са жиВ. и ищцата до 1989г. и бащата на първият ответник- до
1993г.- когато е починал. По делото се установи, че първият ответник, а и
другите двама ответници /негови съпруга и дъщеря/ никога не са жиВ. в
къщата и не са ползвали дворното място, и не се грижели за къщата и
дворното място след 2007г.- като след като общият им наследодател М. Ю. Х.
е починал никой не е живял в къщата, не е ползвал къщата, не се е грижел за
къщата, като периодично, ищцата и ответникът са посещавали имота, но не са
извършвали по него действия на владение или ползване или стопанисване, с
изключение на това, че са събирали овошки. Единственото действие на
ищцата е подаването на декларация за притежаване на имота през 2008г. пред
общинската администрация, и заплащането на дължими местни данъци и
такси за периода от 2008г. до 2022г. А действията на първият ответник се
изчерпват с иницииране на нотариално производство през 2022г. и снабдяване
с нот.акт.
По делото се установи, че след 1989г. ищцата се изселила в Турция, като в
последните 20-тина години къщата не се е ползвала от никого, и не се
установи ищцата или ответникът да са извършили някакви ремонтни
дейности по къщата. Спор няма, че къщата се ползвала само от наследодателя
на страните до тяхната смърт и от наследодателя на ответника до неговата
смърт, но ищцата е посещавали селото и се интересувала от имотите, но не се
установи да е извършвала някакви действия по стопанисването на имота. Не
се установи самите ответници да са ползвали къщата или другият процесен
имот, дори се установи с една категоричност същите, че не са жиВ. в имота.
9
Всички свидетели сочат, че ищцата и ответниците са посещавали
населеното място, и наследствената къща, и то именно като собственици на
същата, а не като гости, и се интересували от имотите си, но не са извършвали
или давали пари за ремонти. По делото се установи, че ищцата е декларирала
имотите като свои и е заплащала дължимите местни данъци и такси за битови
отпадъци, и това е сторено много години, преди първият ответник да се
снабди с констативен нот.акт- а именно декларирането е станало през 2008г. и
заплащането на данъците и таксите е запознало оттгова и е продължило до
2022г., т.е., ищцата не се дезинтересирала от своят наследствен имот.
В същото не се установи с една категоричност ответникът да е полагал
грижи за къщата и дворното място като собственик. И това е така, на първо
място- последният никога не е живял в описаната по-горе къща, а още по-
малко в последните 20-тина години, и той или другите ответници- не са
полагани грижи по стопанисването и поддържането на имота, каквито бил
положил някой който свои имота.
С други думи, не се установи по делото ответникът да е придобил по
давност целият имот- къщата и дворното място: Придобивната давност, като
способ за придобиване на право на собственост не действа автоматично с
изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване от
владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се прилага служебно.
Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически иск,
с възражение срещу такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за
собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно
владение.
За да се признае на едно физическо лице правото на собственост по
отношение на един изцяло или отчасти чужд недвижим имот, разпоредбата на
закона установява, че претендиращият не собственик следва да е упражнявал
в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение не владеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение,
което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем единствено за себе си. При все, че се касае за съсобствен между няколко
лица имот, за да се придобие по давност идеална част от него от един от
10
съсобствениците следва да се докаже не само постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително владение, но и промяна в намерението на
съсобственика да държи вещта, като своя собствена, тъй като във вътрешните
отношения между съсобствениците се счита, че те са държатели на чуждите
идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка. Промяната в
намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на останалите съсобственици,
респективно съсобственик и да показват несъмнено, че съсобственикът, който
упражнява фактическата власт отрича техните, респективно неговото право
върху вещта и я държи за себе си.
По делото се установи, че само наследодателите на ищцата и
ответниците са живяли след 1990г. в имота и се е грижили за него, като се
установи, че след 2007г. никой не е живял в имота и никой не го е ползвал
/като това важи в пълна степен за ответника- не е плащал данъци, такси, не е
правил ремонти по имота/, и по този начин не може да се приеме, че е своил
имота, сиреч, ответникът и неговата съпруга не са държали като собственик
на имота. Наличието на пълномощно с определени правомощия, в т.ч. и за
разпореждане с имота/имотите, не е равнозначно на горното и не може да се
приравни на своенето на вещта. Безспорно от събраните по делото пред
настоящата инстанция писмени и гласни доказателства е установено, че
наследодателят на ищцата и на ответника– баща на първата и дядо на
вториият, е придобил правото на собственост върху процесният недвижим
имот, ведно със съпругата си, след като са построили къщата и са ползвали
същата и дворното място до смъртта си. В същото време не се и установи със
една категоричност държането на ответниците над имота, да е продължило
повече от 10 години и то да е било постоянно, спокойно, явно, непрекъснато,
като липсват доказателства, които да водят до извода, че това е несъмнително
владение и то с намерение да го свои. Страните в производството по делото са
посещавали имота и са ползвали плодовете от същият- събирали са овошките.
Не е установен субективният елемент – намерението за своене на имота.
Както се посочи по-горе, последните 20-тина години не се установи някой да е
живял в имота или да го ползвал или пък да се грижел за него, последният е
оставен да се руши, като само е бил наглеждан, и именно затова съдът приема,
че посещението и наглеждането на имота не води до придобиването на
същият от него по давност, а още по-малко ответниците да са придобили
11
имота по давност.
Както и по-горе се посочи, положените грижи за имота- каквито и не са
установени, ремонтите по същите- каквито не се доказаха, и постоянното
живеене в имота- което също не се установи, не могат да бъдат приети за
деклариране на намерението на ответника за своене на имота. Не е и такова и
подадената административна декларация по ЗМДТ в териториалната
администрация на НАП от ищцата. Следва да се посочи, че дори да се приеме
наличие на упражнявана от бащата на ответника фактическа власт върху
процесният имот, същата е била до 1993г. и упражнявана без намерение за
придобиване на собствеността по давност. В случая установените в
разпоредбите на чл.чл. 69 и 83 от ЗС презумпции са оборени. Следователно по
делото не е установено ответниците да са упражнявали фактическата власт
върху имота, като се приема, че такава е била упражнявана само на
собствената им идеална част, и същите са били държател на идеалните части
на останалите съсобственици /наследници, в.т.ч. и на ищците/. За да се
признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата
на чл.79 ал.1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия
имот следва да е упражнявал в период- по-дълъг от 10 години, фактическата
власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение
на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно
пълно и пряко доказване в хода на процеса, правопораждащото собствеността
позоваване на изтекла придобивна давност може да бъде уважено.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на
чл.79 ал.1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла
придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за
която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността.
Всичко изложено дотук води до извод, че правопорождащото
собствеността изтекла придобивна давност като недоказано не може да бъде
уважено, респ. поради неосъществен фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС,
12
ответникът не е придобил собствеността на процесният имот по давност. Това
води до извода, че първият ответник може да е собственик само на своят
наследствен дял от 1/2 ид.части от имотите /т.к. неговият наследодател- баща
му е имал и други деца, неучастващи в производството по делото/.
Изводът при това положение следва, че искът по чл.124 ал.1 от ГПК е
доказан- ищцата е собственик на 1/2 ид.част от описаните по-горе недв.имот,
поради и което следва да се уважи така предявеният установителен иск и да се
признае за установено по отношение на ответниците, че те не са собственик на
½ ид.част от процесните имоти.
По отношение на иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, следва да
се каже, че същият е аксесорен, като трайната практика на съдилищата е
насока, че при предявен иск за собственост против лицето, на което е издаден
нотариален акт по обстоятелствена проверка за определен имот, отменяването
на нотариалния акт по е последица от уважаването на иска и то се постановява
от съда даже и да не е направено изрично искане за това. В конкретният
случай, предвид основателността на главният иск, то следва да се уважи и
искането за отмяна на Нот.акт № 30, том I, рег.№ 653, дело № 30 от 2022г .
на нот.Гр.Г., с който ответникът Д. М. Х. е бил признат за собственик по
давностно владение на процесните недв.имоти- ОПИСАНИ ПО-ГОРЕ, в
исковата молба и в самият нот.акт, тъй като са налице предпоставките на
чл.537 ал.2 от ГПК, до размера на 1/2 ид.части от имота.
Следва също така да се отмени и Нот.акт № 75, том 3, рег.№ 4377, дело
№ 475 от 2022г. на нот.Гр.Г., тъй като са налице предпоставките на чл.537 ал.2
от ГПК, до размера на 1/2 ид.части от имота, и това е така защото е извършено
разпореждане с имот от несобственик.
При този изход на делото ответниците солидарно следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата направените от последната разноски по
делото, възлизащи на общо на 1 695,23 лева- от които 1 500 лева адвокатски
хонорар, и 195,23 лева държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО обстоятелството, че ответниците Д.
13
М. Х., с ЕГН- **********, и С. М. Х., с ЕГН- **********, не са собственици
на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти; НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1 976 кв.м., находящ се в урбанизираната
територия на с.***********, ЕКАТТЕ 48917, общ.Момчилград,
обл.Кърджали, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ, състояща се от два склада на частичния
приземен етаж със застроена площ 37 кв.м., и три стаи и коридор на първия
етаж със застроена площ 85 кв.м., при граници и съседи на НУПИ: север и
запад- земеделска територия, изток- път, юг- НУПИ на Ердал Алириза Юсуф
и земеделска територия.
ОТМЕНЯВА на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нот.акт № 30, том I, рег.
№ 653, дело № 30 от 2022г. на нот.Гр.Г., с който ответникът Д. М. Х. е бил
признат за собственик по давностно владение на недвижими имоти, до размер
на 1/2 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти;
ОТМЕНЯВА на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нот.акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 75, том 3, рег.№ 4377, дело № 475 от
2022г. на нот.Гр.Г. за 1/2 идеални части от описаните по- горе недвижими
имот.
ОСЪЖДА Д. М. Х., с ЕГН- **********, С. М. Х., с ЕГН- **********, и
Х. Д. Х. с ЕГН- **********, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Ю. В. с ЕГН-
**********, направените от последната деловодни разноски в общ размер на
1 695,23 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
14