№ 1121
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б. Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Б. Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110120030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба "А.Б." ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - грС..... представлявано от
управителя С. С. К., чрез адв. Л. Г., срещу Б. Н. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С....., чрез адв. Д. М., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,00 лв. - главница
(реално получена сума) по Договор за заем №7000000033451М/04.05.2023г.,
34,57 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.05.2023 - 04.08.2023г. и
197,43 лв. - задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 03.05.2023г., за които суми е издаден
запис на заповед от 04.05.2023г. въз основа на който е образувано ч.гр.д. №
62883/2023г. по описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че на 03.05.2023г. ответникът Б. Н. Н. е подал Молба за
сключване на Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, както и със същата молба е поискала да
му бъде издадено Удостоверение за кредитен рейтинг във възможно най-
кратък срок. На 03.05.2023г. ответникът Б. Н. Н. с ЕГН ********** е сключил
договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор ответникът се е
задължил да заплати на "А.Б." ООД сума в размер на 197,43 лв., която следва
да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в
размер на 65,81 лв. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните
е уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно
облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят може
1
да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги
прибави към общата дължима по договора за заем сума, включително в
дължимите отделни вноски, което има за цел само и единствено да улесни
ответника при погасяване на своето задължение по двата договора. На
04.05.2023г. ответникът Б. Н. Н. с ЕГН ********** е декларирал, че е получил
исканото Удостоверение за кредитен рейтинг в изпълнение на Молбата от
03.05.2023г. и Договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 03.05.2023г. На 04.05.2023г. ответникът
Б. Н. Н. с ЕГН ********** е сключил договор за заем
№7000000033451М/04.05.2023г. с "А.Б." ООД, ЕИК *********, съгласно който
е получил наведнъж и в брой сумата от 500,00 лв., при условията на същия
този договор и Общите условия към него. Горепосоченият договор
представлява и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно
условията и сроковете по договора за заем ответникът се е задължил да
заплати на "А.Б." ООД сума в размер на 534,57 лв., представляващи главница
по Договора за заем в размер на 500,00 лв. и договорена възнаградителна
лихва за периода - от 04.06.2023г. до 04.08.2023г. в размер на 34,57 лв., която
следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски
всяка в размер на 178,19 лв. Съгласно погасителният план по договора за заем
и договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг ответникът Б. Н. Н. с ЕГН ********** не е започнал
изпълнение на своето задължение. Общо дължимата месечна вноска и по
двата договора е в размер на 244,00 лв. Съгласно същия погасителен план
падежната дата за внасяне на последната месечна вноска е 04.08.2023г. Тъй
като ответникът не изпълнил задължението си по договора счита че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответника в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за неравноправни клаузи. Сочи че договора за кредит е нищожен и
ответника дължи единствено чистата стойност на кредита.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на
сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната
между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/;
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да
докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил
задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.
Не е спорно по делото, че ответника Б. Н. Н. с ЕГН ********** е
сключил договор за заем №7000000033451М/04.05.2023г. с "А.Б." ООД, ЕИК
2
*********, съгласно който е получил наведнъж и в брой сумата от 500,00 лв.
Съгласно условията и сроковете по договора за заем ответникът се е задължил
да заплати на "А.Б." ООД сума в размер на 534,57 лв., представляващи
главница по Договора за заем в размер на 500,00 лв. и договорена
възнаградителна лихва за периода - от 04.06.2023г. до 04.08.2023г. в размер на
34,57 лв., която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни
месечни вноски всяка в размер на 178,19 лв.
В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят
дължи заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 41,03 % от
главницата по кредита.
Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на
волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните
клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави
е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските
сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава
на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала
изискване чрез договорите да не се злоупотребява.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то
ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може
законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено
чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от
ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни
клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Въпросът дали
договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава конкретно за
всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не
само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока
на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за
лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по
договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Нарушение на
нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено
за генериране на свръхпечалба.
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от
съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които
3
договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба
законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват,
привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1
предл първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за недействителност
поради противоречие с добрите нрави за неуредените хипотези. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021
г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка,
вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и
годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на
потребителя при сключен от него договор за кредит. В съдебната практика са
установени субективните критерии за накърняване на добрите нрави при
злепоставяне на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода
(Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК и
Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК,
Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о., ТК),
които принципно съвпадат с хипотезите на надмощно положение на
специализиран на съответен пазар търговец над неинформиран потребител,
поради което за да е налице по-общ състав на опорочаване на сделката, се
налага да се установи другия обективен критерий на толкова значителна и
явна несъразмерност на стойностите на насрещните престации, че полученото
от зависимата или фактически подчинената страна да е толкова незначително,
че да има практически нулева стойност. Нарушение на нравствения императив
би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на
свръхпечалба.
В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на
законната лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Второ
ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение
№ 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.
В случая е уговорен годишен лихвен процент от 40, 05 %. Трикратният
4
годишен размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, формирана като сбор от основен лихвен процент на БНБ плюс 10
процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент към датата на сключване на
договора - 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен по, ал. 1 /чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/.
При съобразяване на размера на отпуснатата сума, срока на ползване и
функцията на възнаградителната лихва /цена на парите като капитал и цена на
времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал/, се
налага извод, че клаузата за възнаградителна лихва от 40, 05 % е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. Налице е нарушаване
на принципа за недопускане на несправедливото облагодетелстване, тъй като
възнаграждението е предвидено за генериране на свръхпечалба.
Съдът намира, че тъй като договорът има ясно дефинирани насрещни
престации, едната от които е нищожна, то сключването на договора е
опорочено. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части от
договора не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните части. Следва да се държи
сметка, че не съществува правомощие на съда да се намеси в отношенията
между страните като замества една нищожна клауза с друга нормативна
разпоредба на закона. С оглед характера на нищожната клауза, засягаща
възнаградителната лихва, заместване и прилагане по аналогия не би могло да
бъде допуснато, тъй като спрямо възнаграждението на кредитора не е
приложимо ограничението относно законната лихва в чл. 10, ал. 2 ЗЗД и
определения лимит от МС.
Не може да се направи предположение че кредиторът би сключил
договора за потребителски кредит и без клаузата за лихва, тъй като той е
търговец който по занятие предоставя кредити срещу заплащане на лихва.
При това положение настоящият състав намира, че договорът за кредит
е недействителен.
За пълнота следва да се посочи, че сключения договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 03.05.2023г. с
който ответникът е възложил на ищеца да изготви кредитен рейтинг, който
има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и
възможност за поемане на задълженията от страна на възложителя. С клаузата
на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено, че възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 197,43 лева,
платимо на 3 месечни вноски. По делото е представен погасителен план от
който е видно, че вноската по договора за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг, е част от задълженията на
5
заемополучателя.
Предвид тези уговорки, съдът намира, че всъщност не са налице две
самостоятелни правоотношения. С договора за изготвяне на кредитен рейтинг,
се уговаря възнаграждение за изпълнение на задължението на ответника по
чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация.
Оценка се прави по методика на ответника и няма правно значение за други
лица освен страните по делото и за други правоотношения, освен конкретния
договор за заем. Ето защо е налице едно правоотношение - за предоставянето
на заем, като различните му условия са били уредени с подписването на 2
договора.
С клаузите в договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг определената такса за издаване на
удостоверение за кредитен рейтинг кредитора търси заплащане на законово
вменените му задължения по чл. 16 от Закона за потребителския кредит и чл. 8
от Директива 2008/48. Тази такса по съществото си представлява лихва и
като такава следва да се начислява към годишния процент на разходите по
кредита, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК. На
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези
клаузи са нищожни.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
При прибавяне на сумата по „неустойката“ към ГПР същият надвишава
изискуемите по закон пет пъти размера на законната лихва.
Въпреки че ищецът не претендира сумата по неустойката същата следва
да се вземе предвид, тъй като внесена сума е разпределена за погасяване на
клаузата за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От гореизложеното следа, основателен е единствено искът за главница.
6
Претендираният размер на главницата е 500,00 лева.
Доколкото не се твърди и не се установява да са извършвани плащания
искът следва да бъде уважен искът за сумата от 500 лева главница по договора
и отхвърлен за останалите претендирани суми.
По отношение на разноските.
При този изход на производството разноските следва да се разпределят
съобразно уважената и съответно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса. С
оглед уважената част на исковете следва да бъде присъдена сума в размер на
17,40 лева разноски в производството.
Следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение, което
съразмерно на уважената част от исковете възлиза на сумата от 294,36 лева с
ДДС.
Следва да бъдат присъдени и разноски в заповедното производство в
полза на ищеца в размер на 17,40 лева за държавна такса.
Ответникът не е сторил разноски. Разноски претендира адвокат М. по
реда на чл. 38 от ЗАдв. На него му се следват разноски по минимума по
наредба съразмерно на отхвърлената част от исковете или сумата от 185,64
лева.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, че Б. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С....., чрез адв.
Д. М., ДЪЛЖИ на "А.Б." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - грС..... представлявано от управителя С. С. К., чрез адв. Л. Г., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, сумата от
сумата от 500,00 лв. - главница (реално получена сума) по Договор за заем
№7000000033451М/04.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
62883/2023г. по описа на СРС, а именно 16.11.2023г. КАТО,
ОТХВЪРЛЯ предявения от "А.Б." ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление - грС..... представлявано от управителя С. С. К., чрез адв.
Л. Г., срещу Б. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С....., чрез адв.
Д. М. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9
от ЗПК за сумите 34,57 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.05.2023 -
04.08.2023г. и 197,43 лв. - задължение по Договор за имуществено проучване
и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 03.05.2023г., за които
суми е издаден запис на заповед от 04.05.2023г. въз основа на който е
образувано ч.гр.д. № 62883/2023г. по описа на СРС 168 състав., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
7
ОСЪЖДА Б. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С....., чрез
адв. Д. М. ДА ЗАПЛАТИ на "А.Б." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление - грС..... представлявано от управителя С. С. К., чрез адв. Л. Г.
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 17,40 лева разноски в производството,
както и 294,36 лева адвокатско възнаграждение в двете производства и 17,40
лева за държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА "А.Б." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - грС..... представлявано от управителя С. С. К., чрез адв. Л. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на еднолично адвокатско дружедство „Д. М.“ на основание чл. 78,
ал.3 вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 185,64 лева представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8