№ 1847
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100506897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20085987 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 5386/2020 г.
Софийски районен съд, 66 състав осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „П.Б. И З. НА
Н.“ - МВР, БУЛСТАТ ****, да заплати на ИВ. ЗДР. Р., ЕГН **********, на
основание чл. 187, ал. 6 (предишна ал. 5), т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 14/2015 г.)
сумата 1 643.73 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд от
232 часа, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността
„командир на екип в Пета РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда на 31.01.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 217.81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2017
г. до 30.01.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 300 лв. – разноски поделото, а на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата 74.46 лв. – държавна такса, и
250 лв. – депозит за вещо лице.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ГЛАВНА
1
ДИРЕКЦИЯ „П.Б. И З. НА Н.“ – МВР, който го обжалва в частта, с която е
уважен главният иск, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение
на материалния закон. Не била налице празнота в уредбата по ЗМВР.
Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намирало
правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и ал. 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 (сега
изм. със ЗИД ЗМВР ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и ДВ бр. 85/02.10.2020 г.) от
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., а неговият размер се определял
със заповед на министъра на вътрешните работи. Той бил с часова норма 8
часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл. 140 КТ. Поради това не
следвало да се прилагат текстовете на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ. Часовата
норма за нощния труд в ЗМВР била различна от тази в КТ. Така бил решил
законодателят – отделните категории труд да бъдат с различна часова норма,
регламентирани от различните нормативни актове. Служителите на МВР
имали права и задължения по действащия ЗМВР, който бил специален и
уреждащ техните служебни правоотношения. Поради това моли съда да
отмени решението в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което
да отхвърли иска. Съображения излага в писмени бележки от 05.04.2022 г.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ИВ. ЗДР. Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като
правилно. В открито съдебно заседание на 06.04.2022 г. пълномощникът му
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ЗА.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
2
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а по
същество е правилно по следните съображения:
С исковата молба, и след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК,
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове – с правно основание чл. чл. 187, ал. 6 (предишна ал. 5), т. 2 ЗМВР (в
редакция ДВ бр. 81/2016 г.) вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за
сумата 1 643.73 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд от
232 часа, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността
„командир на екип“ в Пета РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 217.81 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.04.2017 г. – 29.01.2020 г. включително.
Предмет на въззивна проверка, съгласно изрично посоченото в
обстоятелствената част и в петитума на въззивната жалба, е
първоинстанционното решение само в частта, с която е уважен главният иск.
Не е било спорно, че в процесния период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.
страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „командир на екип“ в Пета
РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР, че е полагал труд на 24-часов
режим на работа, като работното време е било изчислявано сумирано за
тримесечен период. Не се спори и че в процесния период ищецът е отработил
1 616 нощни часове, за които му е било изплатено допълнително
възнаграждение от по 0.25 лв. на час.
С оглед наведените с жалбата доводи, спорен пред настоящата
инстанция е въпросът дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) и в частност чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на
противоречива съдебна практика, е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК
на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение.
3
Настоящият състав споделя практиката, според която в ЗМВР и в
приложимите наредби към него (с изключение на отменената Наредба №
8121з-407 от 2014 г.) липсва правна регламентация относно преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 и поради това
следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ - че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. - чл. 140 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като същевременно предвижда мерки за ограничаване
на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя
(специална закрила), която произтича от оценката за повишената вредност на
работата през нощта за човешкия организъм - чрез нея се нарушават
обичайните за тази част на денонощието биологични функции, тя изисква по-
голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на
почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на
неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния, основание за което е по-големият разход на
умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или
служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от
денонощието, през което трудът се полага.
Съгласно ЗМВР в относимата му за спора редакция (ДВ бр. 81 от 2016
г.), брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения – чл. 176 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане
на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1; Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
4
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр.
3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период
е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. с ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22.00 ч. и
06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В тази
наредба обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
(за разлика от чл. 31 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00
ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период).
Същевременно, съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специалната закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на
нощния труд в специалния закон - ЗМВР (до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИД ЗМВР от м. юли 2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
5
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието (работно време) и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (в този
смисъл решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV
ГО). Освен това следва да се посочи че разпоредбата, според която за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, по-скоро разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния, и съответно - без да изключва приложение
на правилата за заплащане на извънреден труд. Ето защо не могат да бъдат
споделени доводите на въззивника, че за служителите на МВР приложимият
коефициент е 1, а не 1.143.
В случая от приетото в първоинстанционното производство и
неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че в процесния
период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. ищецът е положил нощен труд в размер на
1 616 ч., които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно
работно време възлизат на 1 847.08 ч. Възнаграждението за разликата от 232
ч. е в размер на 1 643.73 лв. С оглед така установеното, предявеният главен
иск е основателен в изменения му по реда на чл. 214 ГПК размер.
Горните изводи на съда не противоречат на решението на съда на СЕС
от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 (образувано по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. „а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл.
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в
рамките на спор между служител и Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ към
МВР по повод отчитането и заплащането положените часове нощен труд). С
посоченото решение не е даден конкретен отговор на въпроса за
приложението на общата правна уредба на България в правоотношенията с
държавните служители (служителите на МВР), доколкото тълкуването на
национални правни норми не в обхвата на компетентността на СЕС. С
6
решението обаче е прието, че националното ни право видимо изключва
държавните служителите на МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата
на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не
предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. Също така е посочено, че Директива 2003/88 не налага
да се приемат мерки, с които да се установи разлика между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Т.е. Директивата не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, при условие че тази продължителност е ограничена в съответствие с
изискванията, произтичащи от чл. 8 на Директивата (осем часа). При всички
случаи обаче за тези работници от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите трябва да има други мерки за закрила под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд, а чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Действително, в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения, но заплащането на 0.25 лв. за всеки отработен
час (която ставка е идентична на предвидената в общата правна уредба - чл. 8
НСОРЗ в редакция към процесния период), при различното третиране на
работниците от частния сектор и тези от публичния сектор по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни, не може да компенсира
особената тежест на нощния труд. Същевременно, установените
в ЗМВР компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1, по-голям основен платен годишен
отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното
7
правоотношение - чл. 234, ал. 1, по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд - чл. 187, ал. 7 ЗМВР, по-благоприятни условия за
придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията
на І категория труд - чл. 69 КСО, ползват всички служители на МВР, а не
само тези, полагащи нощен труд, като за последните не са предвидени други
мерки за закрила по смисъла на Директивата и горепосоченото решение на
СЕС. Освен това съгласно т. 76 от решението на СЕС, аргументът за липсата
на механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със
съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разликата в третирането.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, като пълномощникът му е претендирал да му се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Предпоставка за
уважаване на искането по чл. 38 ЗА е да е посочено на кое от основанията по
чл. 38, ал. 1 ЗА се предоставя безплатно правна помощ. В
първоинстанционното производство пълномощникът на ищеца не е
осъществявал безплатно правна помощ, а пред настоящата инстанция не е
представен договор за правна З. и съдействие, в който да е посочено на кое от
основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА е поета безплатна З. на въззиваемия, нито
такова основание е посочено в друг документ - списък по чл. 80 ГПК или
декларация от представлявания. Поради това възнаграждение по този ред не
следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085987 от 05.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 5386/2020 г. на Софийски районен съд, 66 състав в обжалваната
част, с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „П.Б. И З. НА Н.“ - МВР, БУЛСТАТ
****, е осъдена да заплати на ИВ. ЗДР. Р., ЕГН **********, на основание чл.
187, ал. 6 (предишна ал. 5), т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 14/2015 г.) сумата 1 643.73
лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд от 232 часа, положен
8
от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „командир на екип в
Пета РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда на 31.01.2020 г. до окончателното плащане.
В необжалваната част решението по гр.д. № 5386/2020 г. на Софийски
районен съд, 66 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9