№ 19
гр. Нови пазар, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200147 по описа за 2024 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят К. Ц. К. от гр. Н., оспорва издаденото от Началника на РУ Н. НП №
24-0307-000085/13.02.2024г., с което му е наложена глоба по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал
посоченото МПС.
Оспорва посоченото в АУАН и в НП, че при наличието на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява
указанията й.
Жалбоподателят сочи, че не е влизал в никакви пререкания с граждани или служба за
контрол, както и че не бил усетил удар и поради това се бил прибрал у дома си. Едва след
като бил потърсен от органите на МВР разбрал, че бил извършил ПТП.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП
като незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и
несъставомерност на деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди.
1
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
На 25.01.2024 г. е бил съставен АУАН серия GA № 1151912, който е приложен на л. 5
от делото. Съгласно АУАН, на 25.01.2024 г. в 20,07 ч. гр. Н., ул. ***, до дом **
жалбоподателя К. Ц. К. управлява собствения си автомобил л.а „Шкода румстър“ с рег. №
****, като не бил съобразил скоростта си на движение с пътните условия и правилно
паркирания лек автомобил Ауди А3 с регистрационен № ***, блъска го в задната лява час с
което предизвиква ПТП с материални щети. В акта е посочено още, че след което напуска
напстъпилото ПТП без да изпълни задължението си като участник в ПТП, да остане на
място, да изяснят обстоятелствата за причиненото ПТП и да уведоми контролните органи.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и чл.
123, ал.1, т. 3, б.“в“ ЗДвП.
Акта е връчен на жалбоподателя 25.01.2024г. Жалбоподателят е подписал акта, като е
посочил, че няма възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 24-
0307-000085/13.02.2024 г. на Началника на РУ Н., с което само за нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба от 200лв., по чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.03.2024 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи. В тях има описание на всички изискуеми към съдържанието на АУАН и НП
данни.
Всичко гореизложено сочи, че АУАН и НП са издадени от компетни органи,
съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в
съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
2
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на
валидност до 19.04.2032 г. за категориите В АМ.
Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „Шкода румстър“ с рег. № **** е сообстевност на
жалбоподателя, което се установява от приложената справка, приложена по делото.
От събраните по делото гласни доказателства и приетите писмени такива се
установява, че на 25.01.2024 г. жалбоподателят се е движел с управлявания от него л.а,
„Шкода румстър“ с рег. № ****, по ул. „***“, коъдето пред дом № ** е бил паркиран
правилно л.а „Ауди А3“ с регистрационен № ***. В резултат на удара с паркирания л.а,
жалбоподателят продължил по улицата и се прибрал в дома си в гр. Н.. След удара с
паркираното МПС, собственикът на същото излязъл на улицата и установил причинените
щети на л.а „Ауди А3“ и уведомил органите на МВР.
Около 20ч. в РУ Н. бил получен сигнал за ПТП, като на мястото на паркираното
МПС пристигнали свидетелите М. и М.. Същите установили наличието на материални щети
по паркираното правилния л.а „Ауди А3“, който бил блъснат в задна лява част, докато е бил
паркиран пред дома.
Собственик на л.а „Ауди А3“ се установило, че е лицето Н.Д.С. от гр. Н..
От намиращи се вблизост камери за видеонаблюдение, свидетелите М. и М.
установили регистрационният номер на другия участник в ПТП л.а, „Шкода румстър“ с рег.
№ ****, и след справка системата на МВР бил установен собственика на този автомобил К.
Ц. К. от гр. Н.. На мястото на ПТП имало части от боя, бяла на цвят.
Полицейските служители посетили адреса, на който водачът на л.а, „Шкода румстър“
с рег. № **** пребивава в гр. Н., като пред дома му бил паркиран и самият автомобил. Този
автомобил бил ударен в предна дясна част по бронята, калника, фара. Свидетелите
потърсили водача на автомобила, който излязъл от дома си. Същия бил видимо употребил
алкохол, като пред свидетелите потвърдил за случилото се ПТП и че го е напуснал.
Водачът на л.а, „Шкода румстър“ с рег. № **** не проверяван за употреба на алкохол
или наркотици, поради това, че същия е установен след ПТП-то.
Двамата свидетели еднозначно сочат, че жалбоподателят не е оспорвал установеното
от тях, не е влизал в пререкания, нямал е възражения и разногласия.
На мястото на инцидента бил съставен и протокол за ПТП, който жалбоподателят
подписал без възражения. Акта за нарушенито също бил съставен в присъствието на
жалбоподателя. Двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят не е влизал в спор
или пререкания както с другия собственик на удареното МПС, така и с тях.
Съгласно приложения по делото Протокол за ПТП се установява, че участници в него
са № 1 К. Ц. К. от гр. Н., собственик на .а, „Шкода румстър“ с рег. № **** и № 2 Н.Д.С. от
3
гр. Н., собственик на л.а „Ауди А3“ с регистрационен № ***.
Лекият автомобил л.а „Ауди А3“ с регистрационен № *** е бил паркиран според
посоченото на схемата на ПТП от дясната страна на уличното платно, на ул. „***“, пред дом
№ **. Според посоченото в протокола за ПТП, относно обстоятелствата и причините за
ПТП-то, при движението си по улицата, жалбоподателят не е съобразил скоростта си на
движение с пътните условия и паркирания Участник 2 и го блъска в задната лява част, с
което настъпва ПТП с материални щети и го напуска. Съгласно протокола на участник № 1
са били причинени щети по предна броня и преден капак. На участник № 2 са били
причинени щети по задна броня, заден ляв калник и ляв стоп.
Протоколът е подписан от двамата участници без възражения по констатациите в
него.
Според посоченото в акта и в НП, жалбоподателят е извършил две нарушения,
първото от които е по чл. 20, ал.2 ЗДвП, поради това, че не е избрал скоростта на движение,
съобразно атмосферните условия, релефа, условията за видимост, интензивността на
движение и др.обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Относно второто нарушение в АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 123, ал.1, т.
3, б. „в“ ЗДвП, като при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
От обективна страна, за съставомерността на нарушението по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Така както е описано в АУАН и в НП самото нарушение, всъщност представлява
буквален препис на пълният текст от закона на нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Така описано,
то представлява бланкет, без конкретно съдържание относно извършеното и установено
нарушение. По този начин описано нарушението не дава необходимата яснота за
нарушителя, какво конкретно е нарушил, в коя част от посочената норма е консумирано
неговото нарушение. По този начин, описано нарушението, само по себе си представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото не дава основание за нарушителя да разбере
ясно и еднозначно в какво се изразява неговото собствено поведение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
намиращото се на уличното платно МПС, л.а „Ауди А3“ с регистрационен № *** е било
правилно паркирано според изискванията на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В този смисъл,
намиращото се на пътното платно паркирано МПС е било закономерно там.
Като се е движел по ул. „***“ жалбоподателят е бил длъжен да се съобрази с
наличието на паркирано МПС и съгласно 25, ал.3 ЗДвП да го заобиколи, дори и ако трябва
да навлезе в лентата за насрещно движение, като се съобрази и със задълженията си по чл.
25 ЗДвП относно нейното безопасно изпълнение.
4
Наличието на паркиран вдясно на пътното платно автомобил, несъмнено е било
предвидимо препятствие, както за участник №1 от ППТП, така и за всеки друг участник в
движението.
При необходимост от заобикаляне на паркирано на пътното платно МПС, приложими
са нормите на чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 91 ППЗДвП. Съгласно чл. 91, ал.1 ППЗДвП,
Заобикалянето е минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или
неподвижен участник в движението. В ал. 2 и посочено, че заобикалянето се извършва от
лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на съответния
пътен знак - и от дясната.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение, макар и правилно
изяснено от фактическа страна е било неправилно квалифицирано като такова по чл. 20, ал.2
ЗДвП, вместо такова по чл. 25, ал.1 ЗДвП вр. чл. 91, ал.2 ППЗДвП.
В случая, виновното за ПТП лице не е било длъжно на основание чл. 20, ал.2 от
закона да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, тъй
като такава не е имало. Не може да се говори за създадена опасност за движението при
наличие на правилно и в съответствие със закона паркиран автомобил. Той самия макар да е
предвидим, обозрим, достатъчно отчетливо видим и възприемчив от останалите участници в
движението не налага на движещите се с МПС-та участничи задължително да спират пред
него, а те като участници в движението са длъжни да го заобиколят. Само така се гарантира
безопасното движение по пътищата.
Описаното в акта и в НП нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, посочва всички възможни
хипотези, всяка от които би могла да бъде възможна и осъществима, но по делото липсват
доказателства за която и да е от тях. Тази норма вменяма общо задължение към водачите на
МПС при управлението им да се съобразяват с изброените в ал. 2 възможни и различни
фактори на пътната обстановка. По делото не се установява и това, че водачът е бил с
несъобразена скорост. ПТП е възможно да настъпи и при ниска скорост, ако водачът не е
извършил правилните действия и маневри, които да го предотвратят.
Всяка от изброените в чл. 20, ал.2 ЗДвП хипотези не предвижда настъпването като
краен резултат ПТП, тя задължава участниците в движението да се съобразяват с всяка от
посочените в нея възможна за движението пречка, но не и настъпването на конкретен
резултат.
Описаното в АУАН и в НП нарушение, прието от съда от фактическа страна за
доказано, осъществява нарушение по чл. 179, ал.2 ЗДвП, доколкото същия съдържа в себе си
и материални разпоредби. Съгласно посоченото в закона, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
5
Съдът намира, че АНО неправилно е квалифицирал установеното неправомерно
поведение като такова по чл.20, ал. 2 от ЗДвП и го е наказал с посоченото в чл. 179, ал.2,
пр.1-во ЗДвП наказание, глоба в размер на 200 лв.
Макар и да се наказват на основание една и съща нормативна разпоредба, то
определянето на правилната квалификация на деянието е изцяло в правомощията на
наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса.
Съдът намира, че в частта относно нарушението по чл.20, ал. 2 от ЗДвП и наложенот
оза него наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во ЗДвП, глоба в размер на 200 лв.,
издаденото НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Относно посоченото в НП второ нарушние, това на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“
ЗДвП.
Съгласно чл. 123, ал. ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен 1. без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; т. 2 е когато при
произшествието са пострадали хора; т. 3 когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват
движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
АУАН и НП са съставени на мястото на ПТП-то, но след като водачът го е бил
напуснал, същия е бил установен от полицейските служители в дома си, на място различно
от ПТП-то, но както те еднозначно сочат не е имало противоречия както относно
установеното от тях, така и със собственика на паркираното МПС, вторият участник в ПТП.
Цялостното поведение на жалбоподателя сочи, че същия е нарушил задълженията си
като участник в ПТП по чл. 123, ал.1, т. 1, и т. 3, б „а“ ЗДвП, но не и тези по чл. 123, ал.1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че не бил усетил удар и заради това продължил по пътя си.
С оглед на описаните щети в ППТП и приложения снимков материал, такова твърдение е
несъстоятелно. Дори и щетите да не са значителни, то те не са никак неосезаеми и малки.
Съгласно протокола за ПТП е посочено, че на участник № 1 са били причинени щети по
предна броня и преден капак. На участник № 2 са били причинени щети по задна броня,
заден ляв калник и ляв стоп. Освен това свидетелите сочат, че по земята е имало парчета от
6
автомобила на жалбоподателя.
Всичко това свидетелства за нелеки щети, причиняването на които е било установимо
от водача на МПС-то още при самия сблъсък с паркирания автомобил.
В този смисъл, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил императивната
разпоредба на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, изискваща от него да спре и да установи какви са
последиците от произшествието. Вместо това жалбоподателят е продължил по пътя и се е
прибрал в дома си.
Освен посоченото нарушение, жалбоподателят е нарушил и чл. 123, ал.1, т. 3, б. „а“
ЗДвП, съгласно който, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Въпреки правилно установените факти, поведението на жалбоподателя не е било
квалифицирано като такова по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
От свидетелските показания се установи по категоричен начин, че жалбоподателят не
бил оспорвал техните констатации по протокола за ПТП и АУАН, както и не е имало спор с
другият участник в движението. Това се установява и от логическата последователност на
действията на служителите на РУ Н., които веднага са посетили мястотот на ПТП-то, на
мястото не е бил участник № 1, едва след преглед на охранителните камери на съседните
имоти са установили кой е участникът, станал причина за ПТП-то и са го издирили.
Всичко това показва, че в действителност не е било налице поведение на
жалбоподателя, което да може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал.1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП.
Като е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 123, ал.1,
т. 3, б. „в“ ЗДвП, и го е наказал с посоченото в чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП наказание глоба в
размер на 50лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец, АНО е издал
незаконосъобразно наказателно постановление и в тази част.
Съдът намира, че наложеното с НП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвПи
на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП наказание следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че цялото наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвиджа, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят не е направил разноски по делото и не претендира такива.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за
незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН
за отмяната му, то на въззиваемата страна не следва да се присъждат такива за юрисконсулт.
Предвид на евентуалният характер на искането, съобразно изхода на делото, то съдът не
дължи произнасяне по искането за разноски на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление НП № 24-0307-000085/13.02.2024 г., на
Началника на РУ Н., с което на К. Ц. К. с ЕГН ********** с пост.адрес в с. Ж., общ. Н., обл.
Ш., ул. „*** " № *, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от
ЗАНН вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200лв. (двеста лева) и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50лв. (петдесет лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен
съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8