ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1032
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.2 във вр. с
чл.419 във вр. с чл.418 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК –
*********, чрез адв. С.З., против Разпореждане № 260273/05.04.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№ 39/2021г. по описа на Районен съд – Първомай, II
гр.с., с което е оставено без уважение Заявление вх. № 260305/26.01.2021 г.,
на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците А.З. Х.а, ЕГН-
**********, и Д. К. ХР., ЕГН- ********** – и двамата с посочен, постоянен и
настоящ адрес: гр. П., обл. П., ул. „В.“ № 7, в частта относно вземането за
нотариални такси в размер на ******* лв. Моли да бъде отменено в
обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да уважи заявлението и
за сумата ******** лв.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
1
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено заявление от „Юробанк
България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците А.З. Х.а и Д. К.
ХР..
С Разпореждане от 26.01.2021г. Районният съд е оставил без
движение производството по заявлението вх. № 260305/26.01.2021 г. с
указания в 3 – дн. срок от получаване на съобщението да представи молба, в
която да изложи фактически твърдения относно договорната клауза, от окято
поризтича задължението за заплащане на «нотариални такси» в размер на
****** лв., доколкото цитираната норма на чл.78 от ЗЗД касае разноските по
договорно изпълнение. В указания срок от заявителя е депозирана Молба с
вх.№ 260800/01.03.2021г., с която се конкретизира, че сумата в размер на
******* лв. представлява разход на банката за нотариална такса за връчване
чрез частен съдебен изпълнител на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на длъжниците, възстановяването на
който от тях не е изрично предвидено в договора, но се дължи по силата на
чл. 78 от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК.
Районният съд, за да отхвърли подаденото заявление вх. №
260305/26.01.2021 г. излага основни съображения, че съгласно правилото на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени в срок или поради забава на една
или повече от тях бъде обявен за предсрочно изискуем, банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, което съдържа най-
малко информация за: 1/. броя на изцяло или частично непогасените вноски и
общия размер на просрочената сума; 2/. общия размер на непогасената част от
общата дължима се сума, включваща главница и непогасена договорена
лихва, и 3/. размера на мораторното обезщетение за пропуснатите платежи.
Тази цитирана норма води до изводи, че въз основа на документа по чл. 417,
т. 2 от ГПК банковата институция би могла да претендира незабавно
изпълнение единствено за вземанията си, произтичащи от договорен
източник. Затова по отношение на него намират приложение нормите на чл.
2
78 от ЗЗД и чл. 10а от ЗПК, на които се позовава. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПК - кредиторът не може
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в сключения такъв. В тази насока Районният
съд аргументира, че сумата от ********* лв. е разходвана от кредитодателя
за извънсъдебно известяване на кредитополучателите, без същите да са
поемали ангажимент за заплащането й с процесното кредитно съглашение.
С частната жалба „Юробанк България“ АД възразява, че изводите
на Районния съд са неправилни, тъй като в обстоятелствената част на
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за банков
кредит FL1023136, сделка № 4833217, сключен между дружеството –
заявител и кредитополучателя А.З. Х.а и съкредотполучателя Д. К. ХР.. Към
заявлението са приложени – извлечение от счетоводните книги на банката,
Договор за банков кредит и общи условия, покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, изпратена чрез ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824,
разписка за връчването, платежни нареждания за заплатени такси по Раздел I,
т.5 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Поддържа, че се е
установило по делото претендираните разходи да са реално направени,
поради което и дължими на общо основание чл.78 от ЗЗД. Правото на банката
за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението е посочено както в
договора, така и в самия законодател в ЗПК, поради което сумата от
********** лв. е дължима на осн. чл.78 от ЗЗД. Разходите са необходими, за
да бъде връчено редовно уведомлението, защото само и единствено съд, ЧСИ
и нотариус може да изпълни законосъобразно процедурата по връчване,
уредена в чл.47 от ГПК, за което е необходимо да се направят справки за
актуален адрес на длъжника, справка за работодател, а тези справки могат да
бъдат извършени само от лице, имащо достъп до база данни – НАП, НОИ и
национална база данни. Упражняването на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до
длъжника, като в случай, че фактическото връчване не е осъществено, то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.
3
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.
Това е така, защото съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Описаните суми за нотариални такси за връчване на
длъжниците на нотариални покани чрез съдебен изпълнител са типични
действия по управление на кредит и съставляват разход, присъщ за основния
предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита
при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. Освен това видът, размерът и действието, за което се претендира
заплащането на такси в размер на ******************** лв. не е определено
в договора за кредит, за да е налице облигационна обвързаност между
страните и на тази основа да е възникнало правото да се иска допускане на
незабавно изпълнение на осн. чл.417 т.2 от ГПК. Доводите на Районния съд за
отхвърляне на претенцията за незабавно изпълнение не са, че липсват
надлежни доказателства за реално направен разход на сумата
***************** лв., а защото, както се посочи вече по-горе, тъй като това
описано вземане не произтича от договорен източник.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 260273/05.04.2021г., постановено
по ч.гр.д.№ 39/2021г. по описа на Районен съд – Първомай, II гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4