С решение № 33 от 03.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 109/2007 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Махмуд Юсеин Рашид от гр.Кърджали срещу Димитър Асенов Славчев от гр.Кърджали иск за сумата 576.20 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2007 г. до окончателното й изплащане, представляваща дадена на 07.06.2005 г. сума по запис на заповед от 07.06.2005 г. и иск за сумата 114.62 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 576.20 лева, за периода от 30.06.2005 г. до 02.02.2007 г. С решението си съдът е отхвърлил също така и предявения от Махмуд Юсеин Рашид срещу Димитър Асенов Славчев иск за сумата 465.20 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2007 г. до окончателното й изплащане, представляваща дадена на 28.06.2005 г. сума по запис на заповед от 28.06.2005 г. и иск за сумата 91.93 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 465.20 лева, за периода от 04.07.2005 г. до 02.02.2007 г. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Махмуд Юсеин Рашид, който го обжалва в срок. Счита, че обжалваното решение е неправилно – несъобразено със закона и с наличните доказателства, както и постановено при несъобразяване и неспазване на съществени процесуални правила. Необосновано районният съд приел, че исковете били недоказани. В жалбата се признава, че в текста на записите на заповед не се съдържа изразът „запис на заповед”, но се твърди, че това е пречка те да бъдат основание за издаване на изпълнителен лист по чл.237, б.”е” от ГПК. Жалбоподателят твърди също, че не е искал издаване на изпълнителен лист, а изпълнение на поетите с тези записи задължения – плащане на дължими суми. Извода на съда, че нямало доказателства за предаване на сумите по записите на ответника и че той ги е получил, бил несъобразен с доказателствата и закона. Ответникът бил поел чрез записите задължение да плати определени суми, посочени в процесните записи, което означавало, че е получил тези суми. И тъй като той не изпълнил това поето от него задължение за плащане жалбоподателят имал правното основание да иска плащане. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и да осъди ответника Димитър Асенов Славчев да му заплати претендираната сума, лихви и разноски. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, конкретизира, че претендира процесните суми въз основа на договор за заем. Въззиваемият Димитър Асенов Славчев обяснява, че не е получавал суми по процесните записи на заповед, а това били кредити на машини, които въртял по време на работа. Признава, че е поел задължение да изплати сумите по двете записи на заповед, като по тях дължал 400 лева, а другите бил изплатил. Оспорва, че дължи 800 лева по записите на заповед. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция са били предявени от Махмуд Юсеин Рашид /въззивник/ срещу Димитър Асенов Славчев /въззиваем/, при условията на обективно съединение, два иска: иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 041.40 лева, от която 576.20 лева – дадени по запис на заповед от 07.06.2005 г. и 465.20 лева – дадени по запис на заповед от 28.06.2005 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви общо в размер на 206.55 лева, от които 114.62 лева – мораторни лихви върху главницата от 576.20 лева, за периода от 30.06.2005 г. до 02.02.2007 г. и 91.93 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата от 465.20 лева, за периода от 04.07.2005 г. до 02.02.2007 г. Обстоятелството, че е предявен именно иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД се установява както от твърденията в исковата молба за дадени на ответника суми срещу задължението на последния да ги заплати на посочените падежи, така и от изричното уточнение, направено пред въззивната инстанция, че сумите по двата записа на заповед се претендират на основание договор за заем. Видно от представеният по делото документ, наименован „запис на заповед”, същия е издаден на 07.06.2005 г. от ответника Димитър Славчев /въззиваем пред настоящата инстанция/, като с него по±ледния се е задължил да заплати на въззивника Махмуд Рашид сумата в размер на 576.20 лева, като е посочен и падежа за това – 30.06.2005 г. Представен е и документ, наименован „запис на заповед”, издаден на 07.06.2005 г. от Димитър Асенов Славчев, с който същият се е задължил да заплати на Махмуд Юсеин Рашид сумата в размер на 465.20 лева, като за падеж е посочена датата 04.07.2005 г. По делото са приети като доказателство две нотариални покани с регистрационни номера 13361 и 13363 на нотариус № 20, и двете от 22.11.2006 г., с които Махмуд Юсеин Рашид е поканил Димитър Асенов Славчев в тридневен срок да му върне заетите суми от 576.20 лева по запис на заповед от 07.06.2005 г. и 465.20 лева по запис на заповед от 28.06.2005 г. При тези доказателства въззивният съд съобрази следното: Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, неформален договор и за същия не се изисква писмена форма за действителност. В тази връзка не е спорно, че представените и обсъдени по – горе документи, наименовани „запис на заповед”, не съдържат в текста си изразът „запис на заповед”, поради което и не представляват запис на заповед съгласно чл.536, ал.1 от Търговския закон, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 1/2004 г. Независимо от това обаче, цитираните два броя „запис на заповед” съответно от 07.06.2005 г. и от 28.06.2005 г., които не са оформени съгласно задължителните изисквания на закона /чл.535 от ТЗ/, имат правната характеристика на документ, удостоверяващ поемане на задължение от страна на Димитър Асенов Славчев да изплати на съответните падежи сумите 576.20 лева и 465.20 лева. Релевантно в случая обаче, с оглед предявения иск, е да се установи дали задължението на въззиваемия да изплати на въззивника посочените суми произтича именно от сключен между тях договор за заем. В тази връзка, въпреки твърденията в исковата молба, по делото не се установява по какъвто и да е начин, че е налице реално предаване на въззиваемия Димитър Славчев на сумите 576.20 лева и 465.20 лева от страна на от въззивника Махмуд Рашид. Съдът намира, че в настоящия случай представените два броя документи, наименовани „запис на заповед”, не могат да се възприемат като разписка, удостоверяваща получаването на сумите по тях, доколкото поелият задължението да изплати посочените суми Димитър Славчев изрично оспорва получаването им, респективно, твърди, че не е получавал процесните суми от въззивника. При това положение, доколкото въззиваемият Славчев твърди отрицателен факт, в тежест на въззивника /ищец/ е да докаже реалното предаване на сумите, което по делото не се доказа. Още повече, че въззиваемият твърди, че задължението му по посочените по – горе „записи на заповед” произтича от „игра на машини по време на работа” /вероятно от игрални автомати/. Следва да се посочи, че е без значение в случая, че Димитър Славчев е поел задължение да изплати на Махмуд Рашид посочените в цитираните по – горе документи суми, доколкото не се установява това задължение да произтича от договор за заем. Предвид изложеното и доколкото по делото не се установи предаване на процесната сума общо в размер на 1 041.40 лева, предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху посочената сума, поради последния също следва да се отхвърли. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил така предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 03.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 109/ 2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2. |