Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-187 16.04.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и пети август 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Ани Цветанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1617 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 64 от 20.03.2020г., постановено по гр. дело № 786/2018г. по описа на Районен съд – Поморие са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети на проведеното на 03.07.2017г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – сграда „Д“ (Делта), комплекс Сънсет Ризорт с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 219, представлявана от Управителя на ЕС „Двора“ ЕООД чрез Управителя Владимир Георгиев Добрев. С цитираното решение е оставен без разглеждане иска, предявен от Д. С.против ЕС на сграда с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – сграда „Д“ (Делта), комплекс „Сънсет Ризорт“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 219 за прогласяване за нищожни решенията, приети на проведеното на 03.07.2017г. ОС на ЕС на сграда „Д“ (Делта) с идентификатор 57491.509.24.2 в комплекс „Сънсет ризорт“, обективирани в Протокол от Общо събрание на собствениците на сграда „Д“ (Делта) от 03.07.2017г. и е прекратено производството по делото в тази му част.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Етажните собственици на сграда „Д“ (Делта) с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта на град Поморие с адрес – гр. Поморие ул. „Княз Борис І“ № 219, комплекс Сънсет ризорт, представлявани от Управителя на ЕС Владимир Добрев – Управител и представляващ „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, със съдебен адрес гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, ет. 2, офис 6 – адвокат Евгения Гагашева. В жалбата се посочва, че решението е неправилно поради несъответствие между правните изводи на съда и материалния и процесуалния закон. Посочва се, че първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустим иск, приемайки исковата молба по чл. 40 от ЗУЕС подадена в срок, а същата е подадена след изтичането на предвидения в закона преклузивен срок за оспорване решенията на Общото събрание на ЕС. В жалбата се посочва, че по делото е останало недоказано обстоятелството ищецът на коя дата е узнал за процесното ОС на ЕС съгласно указаната му доказателствена тежест в доклада по делото и не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Посочва се, че атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът не е тълкувал и не е приложил правилно материалния закон – чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, както и не е тълкувал и не е приложил правилно представените и приети пред него писмени доказателства и изслушаните гласни доказателства, както и не е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Посочва се, че съдът като не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните, неправилно е преценил и фактите по делото, съществено е нарушил съдопроизводствените правила и е направил необосновани изводи за допустимост и основателност на предявения иск.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната етажна собственост чрез своите процесуални представители посочва, че поддържа въззивната си жалба и сочат, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена претенция на ищеца.
Ответната страна по въззивната жалба – Д.С. – гражданин на Р. И.чрез своя процесуален представител – адвокат Нели Гюмова депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Посочва, че същото не страда от посочените в жалбата пороци и се претендира същото да бъде потвърдено изцяло. В депозирания отговор се посочва, че предявеният иск по чл. 40 от ЗУИС не е недопустим и не е просрочен, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Посочва се, че не само служители в комплекса са разполагали с данни за електронна поща на ищеца, но и управителят на ЕС е разполагал с нужната информация относно имейла на ищеца. Посочва се, че Д. С. е представил електронен адрес още при закупуването на недвижимия си имот в комплекса през 2006г.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа своя писмен отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д.С. – гражданин на Р. И.против Етажната собственост в сграда с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, комплекс Сънсет ризорт, сграда Делта, представлявана от Управителя на Етажната собственост – „Двора“ ЕООД, с който претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прогласена нищожността на всички решения, респективно – да бъдат отменени всички решения, обективирани в Протокол от 03.07.2017г. на Общо събрание на Етажната собственост в сграда Делта с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, които водят до нищожност или алтернативно – до незаконосъобразност, а ако съдът прецени, че решения изобщо не са взети, то да бъде установено със сила на присъдено нещо, че приложения протокол не отразява взетите решения. В исковата молба се посочва, че не е имало съобщение за изготвен протокол, поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и предвид на това обстоятелство, то следва да се приеме, че не е изтекъл срока за отмяната на тези решения по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и конститутивния иск е допустим.
За да отмени като незаконосъобразни всички решения, приети на проведеното на 03.07.2017г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – сграда Делта, комплекс Сънсен ризорт, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ищеца не е спазен редът за свикване на общото събрание, предвиден в чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, а отделно от това Общото събрание е проведено в зала „Диамант“ на ет. 1 на сграда Делта, което е място, различно от посоченото в представената покана – зала Емералд на етаж минус едно – сутерен и поначало провеждането на Общото събрание на място, различно от посоченото в покана препятства възможността на собствениците на присъстват на Общото събрание. Съдът е приел, че допуснатите нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото събрание са довели до незаконосъобразност на приетите на същото решения, поради което и следва да се отменят.
По делото е представена Покана за свикване на Годишно Общо събрание на собствениците в Етажна собственост на блок Делта с идентификатор 57491.509.24.2 по кадастралната карта на гр. Поморие, комплекс Сънсен ризорт в гр. Поморие, на адрес – гр. Поморие, ул. Княз Борис І № 219, от която е видно, че Управителя на ЕС на блок Делта свиква Годишно Общо събрание на собствениците при посочен дневен ред. Изрично в поканата е посочено, че Общото събрание ще се проведе на 03.07.2017г. от 15.00 часа в зала „Емералд“ на етаж минус първи на сграда Делта в комплекс Сънсет ризорт в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 219. Изрично в поканата е отразено, че същата е поставена на 15.06.2017г. в 11.45 часа. Поканата е подписана от Управителя на „Двора“ ЕООД със седалище гр. Бургас – Владимир Добрев. По делото е представен и Протокол, подписан от Управителя на дружеството, което е Управител на Етажната собственост и от собственик в Етажната собственост – Галя Петрова, от който е видно, че е удостоверено, че на 15.06.2017г. – 11.45 часа на входната врата на блок Делта в комплекс Сънсет ризорт в гр. Поморие е залепена Покана за свикване на Общо събрание на Етажната собственост на блок Делта с идентификатор по кадастралната карта 57491.509.24.2, насрочено за 03.07.2017г. от 15.00 часа с подробно посочване на дневния ред на събранието.
По делото е представено копие от Съобщение от 05.07.2017г. до собствениците на апартаменти в страда Делта в комплекс Сънсет ризорт – гр. Поморие, от което е видно, че се уведомяват собствениците, че Протокола от Общото събрание на Етажната собственост на сграда Делта в комплекс Сънсет ризорт, проведено на 03.07.2015г. е изготвен. Посочено е в представеното съобщение, че етажните собственици могат да се запознаят и да получат копие от Протокола от Отдел „Собственици“, находящ се в блок F. Събщението е подписано от Управителя на дружеството – Управител на Етажната собственост – „Двора“ ЕООД.
По делото е представен Протокол от 05.07.2017г., подписан от Управителя на дружеството – Управител на Етажната собственост – Владимир Георгиев Добрев и собственик в Етажната собственост – Г. Г., от което е видно, че е удостоверено залепването на съобщение, че е изготвен Протокол от проведено Общо събрание на Етажната собственост на сграда Делта в комплекс Сънсет ризорт, проведено на 03.07.2017г. В съобщението е посочено, че всеки собственик може да се запознае с протокола и да получи копие от него от Отдел „Собственици“, който се помещава в Сграда F.
По
делото в качеството й на свидетел е разпитана И. М. П.– собственик на обект в
сграда „Делта“ в комплекс Сънсет Ризорт, която в своите показания сочи, че не е
информирана по електронен път, каквато е обичайната практика за проведеното на
03.07.2017г. Общо събрание на ЕС в сграда Делта. Свидетелката посочва, че на
дата 15.06.2017г. най-вероятно е била в комплекса и на тази дата в сграда Делта
не е видяла покана за свикване на Общо събрание на сграда Делта. Посочва, че на
05.07.2017г. е била в комплекса и на тази дата не е видяла да има съобщение за
изготвен протокол от Общо събрание, нито в сграда Делта, нито в друга сграда от
комплекса е видяла такова съобщение.
Първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е подаден в срока по чл.
40, ал. 2 от ЗУЕС и е допустим. В тази връзка е прието, че за свикването и
провеждането на ОС и взетите на събранието решения ищецът е уведомяван за
провеждане на Общо събрание на процесната етажна собственост за предходни
години, както и по други поводи. Съдът в своето решение е приел, че на
Управителя на ЕС е бил известен електронния адрес на ищеца, предоставен му е от
последния и е следвало на този адрес в хипотезата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС във
връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС да изпрати протокола от проведеното Общо
събрание на 03.07.2017г. така, както е изпращана и останалата кореспонденция
между страните. Съдът в своите мотиви е приел, че е без значение
обстоятелството дали ищецът е уведомил ответника с изрично писмено изявление за
електронния му адрес, която писмена форма е само за доказване на направеното
изявление, но не и за неговата действителност. Съдът приема, че след като
ответникът не е изпълнил задължението си да изпрати на ищеца по реда на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС протокола от процесното общо събрание, следва да се приеме, че за
него не е започнал да тече преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като
нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС предвижда, че 30-дневния срок започва да тече
от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
На
основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт.
Настоящата
инстанция намира обаче, че първоинстанционното решение, с което Районен съд -
Поморие се е произнесъл по предявения иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС е недопустимо,
което налага неговото обезсилване. Съображенията на съда са следните:
Основателни са възраженията във въззивната
жалба, че исковата молба на Д.С. е подадена след изтичането на преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като настоящата инстанция намира приетите в
обратния смисъл изводи от Районен съд – Поморие за неправилни.
На
основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, срокът за предявяване на иск от етажен
собственик за отмяна на решенията на ОС на ЕС започва да тече от получаване на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В разпоредбата на чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС е уредена една фикция за уведомяването на етажните собственици за
изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС. Така, съгласно посочената
разпоредба – „Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал.
6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис
„Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13,
ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се
изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението“. Съгласно чл. 13, ал. 2 от
ЗУЕС, собственикът или ползвателят, който не ползва самостоятелния си обект или
ще отсъства повече от един месец, е длъжен да уведоми писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер. Следователно, ако в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС собственикът не е уведомил писмено председателя на УС (управителя), т.е.
не е представил писмена молба с посочена електронна поща или адрес в страната,
на които да му се изпращат покани за общо събрание, респ. протоколи от
проведеното общо събрание, то той се счита за уведомен на датата на поставяне
на съобщението за изготвения протокол от ОС на видно място, от която дата
започва да тече и 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
В
конкретния случай – от представените по делото писмени доказателства е видно,
че съобразно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и в предвидения в чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС срок
– на 05.07.2017 г. Управителят на ЕС – „Двора“ ЕООД, чрез представляващия
дружеството Владимир Добрев, в присъствието на един собственик – Г. Г. –
собственик на самостоятелен обект в блок Делта, е залепил съобщение, с което е
уведомил собствениците на обекти в сградата, че протоколът от проведеното на
03.07.2017г. ОС на ЕС на Сграда Д (Делта) в к-с „Сънсет Ризорт“ е изготвен,
като съобщението е поставено на входната врата на сграда Д (Делта) в к-с
„Сънсет Ризорт“. Действията по поставянето на съобщението са удостоверени в
протокол от 05.07.2017 г., в който са посочени датата, мястото и часа на
поставянето му, същият е съставен и подписан от Владимир Добрев представляващ
Управителя на ЕС – „Двора“ ЕООД, като е подписан и от етажния собственик Г. Г.
(собственик на индивидуален обект в сграда Делта с идентификатор
57491.509.24.2) - задължителен реквизит на уведомяването по чл.16, ал.7 ЗУЕС.
По
делото не се спори, че ищеца не пребивава постоянно в процесната етажна
собственост, която е за сезонно ползване. Не се спори също, че препис от
протокола за проведеното ОС на ЕС не е бил изпратен на ищеца по електронна поща.
В тази връзка, съдът намира за основателни възраженията във въззивната жалба,
че за ответната етажна собственост не е възникнало задължение да изпраща
протокола по електронна поща, предвид липсата на представено от етажния
собственик до Управителя на ЕС писмено уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС.
Тук следва да се има предвид, че именно в тежест на ищеца е да докаже
спазването от негова страна на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, като същият
следва да ангажира надлежни писмени доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 2
от ЗУЕС, в която хипотеза попада и конкретния случай. По делото, обаче, не са
представени доказателства за писмено уведомяване от ищеца на Управителя на ЕС
за електронна поща или на адрес в страната, на които да му се изпращат копия от
протоколи на общото събрание. Тези обстоятелства не могат да се доказват със
свидетелски показания с оглед забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за
установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен
акт, тъй като в нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС изрично е посочено писмено
уведомяване, т.е. представяне на акт в писмена форма, която е такава за
доказване на извършеното действие. По тази причина, недопустими са показанията
на водения от ищеца свидетел И. П., че към момента на закупуване на
самостоятелни обекти в комплекса всеки от собствениците предоставял електронна
поща, поради което въззивният съд намира, че ПРС неправилно е ценил
свидетелските показания и е формирал изводите си на тях относно допустимостта
на иска. В тази връзка и при липсата на представено по делото от ищеца писмено
уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, не може да се презумира знание у
Управителя на ЕС за електронния му адрес към датата на изготвяне на протокола
от ОС, независимо от изпратените през месец май – 2019г. електронни съобщения,
още повече, че тези съобщения не е следвало да бъдат ценени от Районен съд –
Поморие, тъй като същите са от дати, последващи процесното ОС и като такива са
ирелевантни и от това, че такива са изпратени на ищците не означава, че такава
е била практиката и до този момент.
При
това положение и като взе предвид, че ищеца не е представил доказателства за
писмено уведомяване на управителя на ЕС за електронна поща или адрес в
страната, на която да му бъдат изпращани протоколи от ОС и доколкото в случая
са спазени изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за изготвяне на съобщението и
на протокола за неговото залепяне, приложение намира фикцията на чл. 16, ал. 7,
изр. 4 от ЗУЕС. Поради това, следва да се приеме, че за ищеца 30-дневния срок
за обжалване по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС тече от датата, на която е било поставено
съобщението за изготвения протокол от проведеното ОС на 03.07.2017г., а именно
от 05.07.2017г., който е изтекъл на 05.08.2017г. В случая, исковата молба е
депозирани в съда на 27.12.2018г., т.е. след изтичането на този срок, което
обосновава извод за недопустимост на предявения иск. Ето защо, изводът на
районния съд, че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2
от ЗУЕС, е неправилен.
За
допустимостта на иска съдът е длъжен служебно да следи във всеки етап от
производството. Пропускането на предвидения в закона срок за оспорване на
решенията на ОС на ЕС обуславя недопустимост на исковата претенция на Д.С.,
поради което същата не подлежи на разглеждане от съда. Като се е произнесъл по
недопустим иск, районният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което
следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК в
частта, в която е уважен предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като
производството по този иск следва да се прекрати. Като последица, решението
следва да се обезсили и в частта за разноските, с която ответната ЕС е осъдена
да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 381, 74 лева и е оставено
без уважение искането на ЕС за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и направеното от
двете страни искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на въззиваемия Д.С.
такива не му се дължат, като същият
следва да бъде осъден да заплати на въззивната страна ЕС на сграда Д (Делта) в
к-с“Сънсет Ризорт“, направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер
на 1540 лв. (40 лв. за държавна такса и 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, и 1000 лв. за платено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство), съгласно представения
списък на разноски по чл. 80 от ГПК, договори за правна помощ и платежни
документи за извършените разходи.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
ОБЕЗСИЛВА Решение № 64 от
20.03.2020г., постановено по гр. дело № 786/2018г. по описа на Районен съд –
Поморие в частта, с която са отменени като незаконосъобразни всички решения на
проведеното на 03.07.2017г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда с
идентификатор 57491.509.24.2 по КККР на гр.Поморие, сграда Д (Делта), к-с
„Сънсет Ризорт” гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС – „Двора” ЕООД,
чрез управителя Владимир Добрев, обективирани в протокол от 03.07.2017г., както
и в частта, с която Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.2 по КККР на гр. Поморие, сграда Д (Делта), к-с „Сънсет Ризорт”
гр. Поморие, е осъдена да заплати на Д.С. разноски по делото в размер на 381,
74 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Д.С. против Етажната
собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.2 по КККР на гр. Поморие,
сграда Д (Делта), к-с „Сънсет Ризорт” гр. Поморие, представлявана от управителя
на ЕС – „Двора” ЕООД, чрез управителя Владимир Добрев, с който се претендира да
бъдат отменени всички взети решения на Общо събрание на етажната собственост,
проведено на 03.07.2017г. и обективирани в протокол от 03.07.2017г.
ОСЪЖДА Д.С. – гражданин на Р. И., роден
на ***г. да заплати на Етажната собственост в сграда с идентификатор 57491.509.24.2
по КККР на гр. Поморие – сграда Д (Делта) в к-с „Сънсет Ризорт”, с адрес гр.
Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявана от управителя на ЕС –
„Двора“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя на дружеството Владимир Добрев,
сумата от 1540 лв. (хиляда петстотин и четиридесет лева), представляваща
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.