РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1106 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два субективно съединени иска с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищците П.В.Г. и С.С.Г. твърдят, че са законни наследници на С.Й.Г., който на
5.10.2020г. като пешеходец е претърпял ПТП,
в резултат на което е получил телесни увреждания, несъвместими с живота
и е починал. Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на т.а. Мерцедес Атего 1823 Л, рег.№ *******, С.А., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Сочат, че загубата от смъртта на
техния съпруг /за ищцата/ и съответно баща /за ищеца/ им е причинила болки и
страдания. Ищците загубили моралната си опора и подкрепа завинаги. Заявили са
претенция пред ответника извънсъдебно за заплащане на обезщетение за търпените
от тях неимуществени вреди, но такова не им е било определено и заплатено.
Предявяват срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди в размер на по 250 000лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират и разноските по делото.
Ответникът „З. „Л.и.“ АД оспорва исковете по основание и по размер.
Ответникът оспорва твърдените неимуществени вреди, като счита, че ищците не са
търпели такива. Оспорва твърдените близки отношения на ищците с починалия.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерен. Оспорва твърдението, че вина за настъпването на ПТП и респ. за
леталния изход на наследодателя на ищците, има водачът на т.а. Мерцедес.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване от
страна на починалия пешеходец на вредоносния резултат, като твърди, че същият е
нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и на чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва претенцията за заплащане
на законна лихва върху претендираното обезщетение. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищцата П.В.Г. е съпруга на С.Й.Г.,
починал на 05.10.2020г.в гр.София, на 61години, а С.С.Г.
е негов син.
С констативен протокол №
К-497/5.10.2020г. на СДВР, ОПП е установено, че на 5.10.2020г. около 13.30ч.
товарен автомобил с рег.№ *******, управляван от С.Г.А., ЕГН ********** се е
движел в района на закрити складове в борса „Слатина“, находящ
се на ул.“*******с посока от склад № 44 към склад № 48 и в района на склад № 46
участва в ПТП с намиращия се зад товарния автомобил пешеходец С.Й.Г., ЕГН **********.
Пешеходецът е починал на място.
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство № 11294/2020г. по описа на СРТП СДВР, пр.пр.№ 18158/20г. на СГП, което е все още висящо.
Въз основа на представения по делото аутопсионен
протокол, вещото лице по назначената по делото съдебно медицинска експертиза
установява, че в резултат на ПТП С.Г. е получил следните травматични
увреждания: Закрита гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове с
разкъсвания на левия бял дроб, разкъсвания на околосърцевата
торбичка и стената на дясното предсърдие на сърцето, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на междупрешленния диск между осми и девети гръдни прешлени. Кръвонасядане на меката черепна обвивка тилно. Охлузвания в
областта на главата теменно, гръдния кош и дясната мишница. Вещото лице
посочва, че причината за смъртта на С.Й.Г. е тежката закрита гръдна травма,
изразяваща се в контузия на белите дробове с разкъсвания на левия бял дроб,
разкъсвания на околосърцевата торбичка и стената на
дясното предсърдие на сърцето, излив
на кръв в гръдната кухина, разкъсване на междупрешленния
диск между осми и девети гръдни прешлени.
Назначената по делото комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, с
вещи лица съдебен лекар и автотехник, установява
следния механизъм на ПТП: Процесното ПТП е настъпило
в гр. София в района на закритите складове в борса Слатина. Процесният
товарен автомобил „Мерцедес” е бил спрял на около пет метра преди вратата на
склад № 46, при което водачът на автомобила е отворил задните две врати на
фургона. В следващия момент водачът на автомобила се е качил в кабината на
автомобила и е потеглил на заден ход със скорост на движение 5 км/ч към вратата
на склад № 46, пред която има обособена рампа за разтоварване на стока.
Приближавайки към рампата, пострадалият пешеходец се е намирал от дясно на
автомобила и се е движил със спокоен ход от дясно на ляво зад автомобила,
навлизайки между задната част на автомобила и рампата. В определен момент
пешеходецът е спрял пред рампата на 20 см, като е бил обърнат с гръб към
приближаващия го автомобил. Непосредствено преди да достигне до рампата на 0,5
м., задната част на автомобила е ударила пешеходеца от към гърба му. Вследствие
на удара и близкото разстояние на пешеходеца до рампата, той е бил притиснат
към нея. Тялото е останало изправено в момента на притискането, тъй като
задната част на автомобила го е задържало. Тялото на пешеходеца е останало
изправено до момента, в който водачът е изместил автомобила напред, за да го
освободи. След преместването на автомобила напред, тялото на пешеходеца е
паднало върху терена отзад автомобила. Мястото на удара между т.а. Мерцедес и
пострадалия пешеходец по широчина на платното за движение, е на около 1,32 м.
вляво от левия край на рампата и по дължина на покрития паркинг на около 0,5 м
от рампата. По широчина на автомобила ударът е настъпил на 0,8 м от левия му
габарит. На мястото на настъпилото ПТП не е имало хоризонтална маркировка и
вертикална сигнализация. По данни от представения по делото видеоклип, на който
се наблюдават и двамата участника в ПТП, вещото лице автотехник
определя, че преди настъпването на удара, пострадалият пешеходец се движил със
спокоен ход, успоредно на рампата, а процесният
товарен автомобил се е движил на заден ход със скорост около 5 км/ч, като
посоченото движение е изпълнил за повече от 5 сек. По данни от събраните
материали в ДП, преди настъпването на ПТП между автомобила и пешеходеца не е имало
предмети или други автомобили, които да са ограничавали видимостта на
пешеходеца към автомобила. Пострадалият пешеходец е имал възможност да забележи
движещия се на заден ход товарен автомобил от момента на потеглянето му. От
събраните материали в ДП вещото лице е установило, че преди настъпването на ПТП
между автомобила и пешеходеца не е имало предмети или други автомобили, които
да са ограничавали видимостта на водача към пешеходеца. Когато пешеходецът се е
намирал отзад движещия се на заден ход товарен автомобил, водачът на автомобила
не е имал възможност да го забележи през двете огледала от ляво и дясно за
обратно виждане. В момента на потеглянето на автомобила на заден ход,
пострадалият пешеходец се е намирал от дясно на десния габарит на автомобила и
в този момент водачът е имал възможност да го забележи през дясното странично
огледало за обратно виждане. Вещото лице е определило, че скоростта на
движение на т.а. Мерцедес преди настъпването на ПТП е била около 5 км/ч и към
момента на удара - притискането на пешеходеца към рампата е била около 3 км/ч. При
тази скорост, опасната зона за спиране на товарния автомобил Мерцедес е около
2,1 м. Движещият пешеходец е имал възможност да възприеме приближаващия го
автомобил, от момента в който автомобила е потеглил на заден ход и е започнал
да се движи към него. Преди настъпването на процесното
ПТП пострадалият пешеходец се е движил отзад автомобила в посока напречно на
посоката на движение на автомобила. От представения видеоклип, на който са
заснети двамата участника в ПТП, преди настъпването на ПТП пострадалият
пешеходец е бил обърнат с гръб към приближаващия го автомобил.
Въз основа на установените от аутопсионния
протокол травматични увреждания на пострадалия, експертизата приема, че инициалният
удар е нанесен в задната част на гръдния му кош, при което е настъпило рязко преразгъване на гръбначния стълб, довело до травмата на
гръбначния стълб. При това притискане се е получила тежката травма, изразяваща
се в счупване на ребра и гръдната кост, разкъсване на околосърцевата
торбичка и сърцето, както и в белодробната контузия.
Според вещите лица, от техническа гледна точка, настъпилият удар на
автомобила към пешеходеца е бил предотвратим за водача на автомобила. Той е
имал възможност да предотврати настъпването на удара, и съответно ПТП, ако
преди да предприеме изпълнение на маневра „движение на заден ход“ се е убедил,
че отзад автомобила няма други участници в движението, и продължи да се движи
на заден ход, когато пешеходеца излезе от динамичния му коридор отзад на
автомобила. От техническа гледна точка, настъпилият удар на автомобила към
пешеходеца е бил предотвратим и за пешеходеца, като наблюдава движението на
автомобила непрекъснато и не навлиза в динамичния му коридор.
Съдът изцяло възприема заключенията
на вещите лица. Същите не са в противоречие с останалите събрани по делото
писмени доказателства и се подкрепят изцяло от записа на заснетото ПТП,
представен от ищците. Поради липсата на технически средства в съдебната зала,
съдът не възпроизведе пред страните видеозаписа, но всяка страна имаше
възможност да се запознае с него. Вещите лица изготвиха експертизата след като
се запознаха с видеозаписа. Съдът също го възприе, преди да постанови съдебното
решение.
Във връзка с твърдените в исковата молба търпени болки и страдания, съдът
допусна събиране на гласни доказателства. Свидетелят Д.Т., съсед на ищците,
установява, че ищцата и съпругът й живели задружно. При тях живеел и сина им С..
Били сплотено семейство, винаги се подкрепяли. Били работни хора. Знае, че и
двамата ищци много трудно приели смъртта на С.Г.. Дори синът му, ищеца ,
получил шок, не могъл да повярва , че баща му е починал. Двамата се разбирали
много добре. Ищцата организирала погребението на Стоян.
Не се спори, че към датата на ПТП увреждащият товарен автомобил Мерцедес с
рег.№ ******* е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
На 14.10.2020г. ищцата е предявила пред застрахователното дружество ответник
претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди
в размер на 500 000 лв. На 21.10.2020г.
ищецът е предявил идентична претенция пред ответника. Не се спори, че застрахователното
дружество, ответник по делото, не е платило обезщетение за неимуществени вреди
на ищците от процесното ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму /чл.45
от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликтвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата
на чл. 498 от КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от ищците с посочена банкова сметка
/***.10.2020г., л.12 от делото/, и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. изслушаната
комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
съдът приема, че водачът на товарния автомобил С.Г.А. е имал виновно и противоправно поведение, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. При извършване на маневра движение на заден
ход водачът А. е нарушил разпоредбата на чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е ударил
намиращия се зад автомобила пешеходец С.Г.. Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗДвП:
“Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“, чл.
40 ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”. Видно от
видеоклипа, приложен по делото, чиято автентичност не е оспорена от страните,
преди да предприеме маневрата движение на заден ход, водачът А. е спрял
товарния автомобил, излязъл е от него, отворил е двете задни врати, за да може
да осъществи товаро-разтоварни дейности по автомобила,
след което се е върнал в автомобила и го е привел в движение на заден ход. В
този момент, той е могъл да забележи пешеходеца, пострадалия С.Г., в дясното странично
огледало на автомобила, който се е движел в посока зад автомобила. Проявил е
самонадеяност и не е проверил чрез страничните огледала за пешеходци в близост
до автомобила. Отделно, не е осигурил лице, което да сигнализира за опасност,
въпреки че в склада е имало и други хора, макар и не в непосредствена близост.
Водачът А. е нарушил и общото правило на чл.5 ал.2 от ЗДвП да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
Въз основа на приетата съдебно медицинска
експертиза, съдът приема, че е налице пряка причинна
връзка между деянието на виновния
водач и настъпилата смърт на пострадалия Г.. Смъртта на последния е причинила
вреда за ищците, негова съпруга и син. Налице са елементите на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане - деяние от водача
на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищците по
делото и наличие на причинна връзка
между деянието и вредата.
Съдът намира твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия по чл.51
ал.2 от ЗЗД за основателно.
От материалите, събрани на ДП се установява, че пострадалият е работил като
сметосъбирач в склада и това обяснява присъствието му в това помещение. От
видеозаписа, приложен по делото, се установява, че пострадалият
е навлязъл в пространството зад товарния
автомобил в момента, в който последният е започнал да се движи назад /2 секунди
след като автомобилът започва движение назад пострадалият навлиза зад
автомобила/. В първоначалния момент пострадалият се е движел странично на
автомобила и е могъл да го възприеме, че се движи в посока към него. Нищо в
неговото поведение не показва, че той е забелязал опасността, и че е възприел
поведение, за да я избегне удара. Напротив, обърнал се е с гръб към движещия се
към него автомобил и видно от записа, е разговарял с лице, което явно се е намирало
в склад № 46. С това си поведение пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.
113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и на чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП. Първите разпоредби
постановяват, че в случай, че не се движи по пешеходна пътека, пешеходецът
следва да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства и следва да
не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без
необходимост на платното за движение. Вторите разпоредби постановяват, че на
пешеходеца е забранено да навлиза внезапно на платното за движение и да пресича
платното за движение при ограничена видимост. Въпреки, че се е намирал на
работното си място, с оглед спецификата на същото – склад, в който се извършва товаро-разтоварна дейност на товарни автомобили,
пострадалият е бил длъжен да спазва правилата за движение на пешеходците. В
случая е следвало да изчака движещия се на заден ход товарен автомобил и едва
след като автомобилът преустанови движението си, да предприеме съответното за
случая движение. Вероятно той е възприел движещия се към него автомобил – имал
е възможност, тъй като се е движел странично, и е могъл да го възприеме както визуално,
така и слухово, тъй като двигателят на автомобила е работел, но не е предприел
никакви действия за собствената си безопасност, като самонадеяно е предполагал,
че водачът го е видял и ще спре автомобила на безопасно разстояние. С
поведението си пострадалият неправомерно и обективно е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно /тези
условия са застъпени в последователната практика на ВКС по чл.51 ал.2 от ЗЗД,
така и решение № 169/28.02.12 г. по т. д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./. Степента на съпричиняване от пострадалия не е равна по тежест на противоправното поведение на водача, тъй като ЗДвП поставя
по-високи и строги изисквания към водачите на МПС в сравнение с тези към
пешеходците. Съдът определя 20% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.
В резултат от смъртта на С.Г. за ищците са настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания по загубата на съпруга на ищцата П. Г.и на
бащата на ищеца С.Г..
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
водача на увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а поради
съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на увреждащото МПС със застрахователя, ответник
– за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените от ищците болки и
страдания по загубата на техния съответно съпруг и баща да бъдат надлежно и
адекватно обезщетени.
Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Критерият за
справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава /така решение № 177/27.10.2009г. на ВКС
т.д.№14/2009г., ІІ т.о., ТК/.
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
Преценявайки събраните по делото доказателства за съществувалите близки
отношения между двамата съпрузи и проявяваното от тях взаимно уважение и
подкрепа, за преживения от ищцата силен стрес от смъртта на съпруга й, както и
непрежалимата загуба и липсата на помощ и подкрепа в бъдеще, които ще търпи до
края на живота си, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г. и сегашната конюнктура в страната, съдът намира, че на ищцата П. Г., на
59г. се следва обезщетение в размер на 150 000лв. След прилагане процента съпричиняване, дължимото на ищцата обезщетение е в размер
на 120 000лв.
Ищецът С.Г., въпреки и пълнолетен, на 25г., е разчитал на помощта и на
подкрепата на своя баща. Ищецът е живеел в дома на родителите си и е бил
привързан към тях. Загубата на баща му се е отразила тежко, изпаднал е в шок,
не могъл да осъзнае, че баща му го няма. Пострадалият е бил на 61 години , работел е, и
е бил в състояние и в бъдеще да подкрепя съпругата си и сина си. Съобразявайки
критериите, посочени по-горе, съдът приема, че на сина на пострадалия се следва
обезщетение в размер на 120 000лв. След прилагане процента съпричиняване, дължимото на ищеца обезщетение е в размер на
96 000лв.
В исковата молба ищците претендират
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на подаване на исковата молба
в съда. Акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД е
основателна и следва да се уважи с оглед основателността на предявените главни
искове.
Исковете за разликата до
първоначално предявените размери от по 250 000лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските.
Процесуалният представител на ищците претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.83 от ЗАдв.
Ответната страна претендира разноски по списък.
Ищците са
освободени от заплащането на такси и разноски по делото. На основание чл.38 от
Закона за адвокатурата, на процесуалния представител на ищците се следват
разноски в размер на 7020лв. с ДДС съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение,
предвиден в чл.7 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в
рамките на година.
На ответната страна се следват
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил
разноски за експертизи в размер на 760лв. Претендираният
депозит за свидетел в размер на 10лв. не е ползван и ще бъде върнат на
ответника при поискване. Този депозит не следва да се възлага в тежест на
ищците. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се следват
разноски за експертиза в размер на 328,32лв. На ответника следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер съобразно Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - 7210лв.
Или следващите се на ответника разноски са в размер на 7970лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 8 640 лв. Разноски за сметка на бюджета на съда са направени в
размер на 312лв. От тях ответникът дължи възстановяване в размер на 134,78лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. ”Л.И.”
АД , ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на П.В.Г.,
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 120 000 лв. и на С.С.Г., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 96 000лв., ведно с лихвата за забава
върху двете суми от 27.01.2021г. до окончателното им изплащане, представляващи
обезщетение за причинени от ПТП на 05.10.2020г. в гр.София, в района на борса
„Слатина“, находяща се на ул.“*******неимуществени
вреди – смъртта на техния съпруг и баща С.Й.Г., причинена виновно от
застрахован при З. „Л.и.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/120000196258, водач С.Г.А., ЕГН **********, товарен автомобил „Мерцедес“
с рег.№ *******.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на П.В.Г.
и на С.С.Г. срещу З. „Л.и.” АД за разликата до
първоначално предявените размери от по 250 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.и.”
АД да заплати на адв.В.В.О.,
САК, ЕГН ********** на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 7020лв. с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.В.Г. и С.С.Г. да заплатят на З. „Л.и.” АД разноски по делото в
размер на 7970лв.
ОСЪЖДА З. „Л.и.”
АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на
8774,78лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: