Р Е Ш Е Н И Е №
260307
гр.Пловдив,02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на втори март,през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 2555/20г.по описа на ПдОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Лидер
Динамик“ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Пловдив в качеството му на присъединен взискател против Разпределение от
28.09.20г.,предявено на 02.10.20г.на сума от публична продан на движими
вещи,собственост на длъжника по изпълнението,а именно:1.Стелажно оборудване
система „Radio shuttle„състоящо се от общо 2688бр.палетопозиции; 2.Електрокар HYSTER-J1.6XNMWB и 3.Офис мебели на логистичен
център по спецификация,по изп.д.№ 276/19г.на
ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПдОС.
Поддържа се,че разпределението е неправилно,като
се излагат съображения,че неправилно бил определен кръга на
взискателите,размера на вземанията и техните привилегии;не били конкретизирани
детайлно по вид,размер и основание оставащите суми от длъжника след
разпределението по отношение на всеки от взискателите и оставащите дължими суми
за такси по ТТРЗЧСИ; разпределението било неясно,понеже ЧСИ не бил посочил размера на всяка една от
таксите и как е определен общият им размер;незаконосъобразно било прието от
съдебният изпълнител,че взискателят ТПК „Михалково“ е заложен кредитор на
вещите,предмет на публичната продан; ЧСИ не се съобразил с разпоредбата на
чл.136,ал.2 от ЗЗД предвид наличието на вземания по делото на работници,произтичащи
от трудови правоотношения,които следвало
да се удовлетворят предпочтително от цялото имущество на длъжника; ЧСИ
неправилно изчислил размера на дължимите му се такси по ТТРЗЧСИ на стойност 12 658,40лв.с
ДДС,които следвало да се преизчислят и
занижат съобразно закона.
Иска се от съда да отмени разпределението
като неправилно и незаконосъобразно.Разноски не се претендират.
Взискателят
ТПК“Михалково“,ЕИК-********* със седалище с.Михалково,общ.Девин,обл.Смолян е
изразил становище за неоснователност и необоснованост на жалбата по
съображения,изложени в писмено възражение и иска отхвърлянето
ѝ.Претендира разноски.
Останалите взискатели,както и длъжникът,не
са взели становище по жалбата.
Представени са мотиви на
осн.чл.436,ал.3 от ГПК по обжалваните действия от съдебния изпълнител,който
счита жалбата за допустима,но неоснователна по подробни съображения,изложени в
мотивите му.
Съдът,като взе предвид оплакванията в
жалбата и становищата на взискателя и на ЧСИ,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в тридневния срок за
обжалване на разпределението по чл.462,ал.2 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Производството по изпълнителното дело пред
ЧСИ е образувано по молба от ТПК“Михалково“,ЕИК-*********
против „МВМ Груп“ООД,ЕИК-********* въз основа на изпълнителен лист № 100 от 04.04.2019г.,издаден
по ч.гр.д.№ 152/19г.по описа на РС-Девин,с който е разпоредено длъжникът да
заплати на кооперацията посочените в изпълнителния лист суми.
Впоследствие същият взискател е присъединил
друго свое вземане с удостоверение,издадено по друго изп.дело-№ 22/19г.по описа
на ЧСИ С.Димитрова.По изп.дело са
присъединени и други взискатели: НАП-Пловдив за публични задължения на
длъжника,адвокатско дружество „**********“,“Лидер Динамик“ЕООД,“Михалково“АД,Г.Г.Г.,Т.Я. К. и А.А.И..
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото
изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели.В разпределението се включват тези
вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,както и
разноските по изпълнението,които не са предварително внесени от взискател и
които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съобразно чл.79,ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.460 от ГПК,съдебният изпълнител извършва разпределение, когато събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност.
С обжалваното разпределение ЧСИ е
разпределил сумата от 295 500лв.данъчна основа,предмет на
разпределението (от общо 354 600лв.с ДДС),както следва:
1.По чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД- 300лв.за ТПК“Михалково“ по т.31 от
ТТРЗЧСИ и 12 658,40лв.с ДДС дължими такси и разноски към съдебния
изпълнител.
2.По т.136,ал.1,т.2 от ЗЗД не са разпределени суми.
3.По т.136,ал.1,т.3 от ЗЗД-за заложния кредитор ТПК“Михалково“по
отношение на вещите,предмет на публ.продан-282 541,60лв.,представляваща
целият остатък от сумата,с който се погасява частично вземането по изп.лист от
04.04.19г.до размера на 105 052,36лв.главница,ведно със законната лихва
върху нея.
4.По чл.136,ал.1,т.4,5 и 6 от ЗЗД не са разпределени суми поради недостатъчна наличност.
По отношение възраженията в жалбата за
неправилно определен кръг на взискателите настоящата инстанция намира,че същите
за неоснователни.В разпределението подробно и изчерпателно са посочени всички
взискатели по изпълнителното дело-както първоначалният,така и присъединените
такива до датата на изготвяне на разпределението.Посочено е за всеки от тях
основанието за определянето им като взискатели-въз основа на изп.лист или
удостоверение,издадено от съдебен изпълнител.Посочен е също какъв е актуалният
размер на вземанията на всеки от взискателите,а също и от какво произтича
вземането.
Не се споделят от настоящата инстанция и доводите в жалбата
за това,че ЧСИ не е конкретизирал
детайлно по вид,основание и размери оставащите суми от длъжника след
разпределението по отношение на всеки един от взискателите и оставащите дължими
суми за такси по ТТРЗЧСИ.Не е необходимо да се посочват оставащите суми след
разпределението,дължими за всеки взискател,тъй като в разпределението са посочени актуалните
размери на вземанията,а след като няма погасяване към останалите взискатели
освен първоначалния,то няма и промяна в остатъкът от дълга към тях-той остава
същия.
Що се касае до възражението за неяснота
на разпределението,тъй като ЧСИ не бил посочил размера на всяка една от таксите
и как е определен общият им размер,настоящата инстанция намира,че в
разпределението ЧСИ е посочил както
общият размер на дължимите такси и разноски към ЧСИ-в т.II от разпределението-12 658,40лв.с ДДС,така и е
направил разбивка на дължимите такси по
основание, (т.13,т.5,т.31 б.к и т.26 от ТТРЗЧСИ),вид-(съобщения за
разпределението,пощенски разходи) и размери,от които най-голямото перо е
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ-12 374,40лв.с ДДС по т.“е“ от т.26 от
Тарифата.При сумиране на всички подробно посочени суми се получава точно
посоченият общ размер на дължимите такси и разноски от 12 658,40лв.с ДДС.
Жалбоподателят възразява,че съдебният
изпълнител неправилно е приел,че ТПК“Михалково“ е заложен кредитор на
вещите,които са предмет на публичната продан.Това възражение също не намира
опора в доказателствата по изпълнителното дело.Съгласно ЗОЗ за залозите се води
регистър,като залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на
особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за
особен залог.По изп.дело са изискани от ЦРОС и приложени удостоверения и описи
за наличие на особени залози (на л.149 и сл.,л.151 и сл.от изп.дело),от които е
видно,че заложените вещи са именно тези,които са били предмет на публичната
продан: стелажно оборудване система „Radio shuttle-по заложено имущество към вписване № 2017040701021,електрокар
HYSTER-J1.6XNMWB и мебелно обзавеждане по заложено
имущество към вписване № 2017062602345,и двете вписвания към опис № 1262480.Ето
защо жалбата в тази ѝ част е неоснователна.
Следващото възражение на
дружеството-жалбоподател касае несъобразяването от страна на ЧСИ с привилегията
с право на предпочтително удовлетворяване,с която се ползвали работниците и
служителите за вземанията им,произтичащи от трудови отношения по чл.136,ал.2 от ЗЗД.Тук следва да се има предвид,че тези вземания,заедно с вземанията по т.6 се
удовлетворяват предпочтително от цялото
имущество на длъжника.Привилегиите
биват общи и специални (особени).Общите дават на кредитора право да се удовлетвори от което и
да е осребрено имущество на длъжника,а специалните се отнасят до конкретни
имоти на длъжника.Вземанията по чл.136,ал.1,т.1-4 от ЗЗД са
особени привилегии,а тези по т.5 и т.6 на чл.136 от ЗЗД са общи.Следователно вземанията от трудови
отношения като общи се удовлетворяват от цялото имущество на длъжника,а не от
дадена вещ.Взискателите с особени привилегии,какъвто е и първоначалния
взискател ТПК“Михалково“,се удовлетворяват преди взискателите с
общи привилегии (по отношение в случая на заложените вещи).Така ЧСИ правилно е
определил реда на привилегиите в атакуваното разпределение.Постъпилата от публичната продан сума е била недостатъчна за погасяване на
привилегированото вземане на заложния
кредитор по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД,поради което не са били разпределени суми за
погасяване на вземания по чл.136,т.5 от ЗЗД.
Последното възражение в жалбата касае
твърдяно неправилно изчисление на размера на дължимите на ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ
на обща стойност 12 658,40лв. с ДДС.Настоящата инстанция намира,че
съдебният изпълнител правилно е изчислил дължимите такси.В тях са включени
такси за изготвяне и предявяване на разпределение по т.13 от ТТРЗЧСИ в размер
на 30лв.без ДДС,съотв.36лв.с ДДС; такса за изготвяне и връчване на
съобщения,призовки,книжа по изп.дело по т.5 от Тарифата в размер на 180лв.без
ДДС (216лвс ДДС),от които връчени 9 бр.съобщения за разпределението по
20лв.всяко; разноски по т.31,б.к от Тарифата,включващи пощенски разходи 3бр.х 2лв.,обр.разписки
и 2бр.куриерски услуги-Спиди,х 8лв.=16лв.,или общо 32лв.
Останалата сума включва такса по
т.26,б.е от ТТРЗЧСИ,според която за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума,която,ако е над 100 000лв.,е в размер на
5220лв.+2% за горницата над 100 000лв.В случая от проданта е постъпила
сумата от 354 600лв.,следователно таксата се определя на 5220лв.+2% от
254 600лв.,т.е.5220лв.+5092лв.=10312лв.,към която сума се прибавя 20% ДДС
и се получава сумата от 12 374,40лв.с ДДС,колкото е изчислил и ЧСИ.
Предвид изложеното по-горе настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените в жалбата доводи относно
твърдяната неправилност на постановлението за разпределение,като счита същото
за правилно и законосъобразно,поради което същото следва да се потвърди.
Разноски с оглед изхода на делото се
дължат от жалбоподателя на въззиваемото дружество-взискателят ТПК“Михалково“ в
размер на 450лв.за адв.възнаграждение съобразно представен ДПЗС.
Водим
от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от
28.09.20г.,предявено на 02.10.20г.на сума от публична продан на движими
вещи,собственост на длъжника по изпълнението,а именно:1.Стелажно оборудване
система „Radio shuttle„състоящо се от общо 2688бр.палетопозиции; 2.Електрокар HYSTER-J1.6XNMWB и 3.Офис мебели на логистичен
център по спецификация,по изп.д.№
276/19г.на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПдОС.
ОСЪЖДА „Лидер
Динамик“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив да заплати на
ТПК“Михалково“,ЕИК-********* със седалище с.Михалково,общ.Девин,обл.Смолян
сумата от 450(четиристотин и петдесет)лв.разноски в настоящото производство за
адв.възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПдАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: