Присъда по дело №4356/2024 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД №4356/2024г. по описа на РС - София

Срещу подсъдимия Р. Я. И. е внесен обвинителен акт за това, че на 10.12.2023г.
в гр. София, от промишлена сграда, находяща се на ул. „Професор Николай Райнов“
№9, противозаконно е отнел чужди движими вещи - акумулатор и горелка с маркучи за
рязане на метали на обща стойност 942.04 лева, от владението на Л. Б. Т. и Й. Б. Т. -
управители на „Средец“ ООД, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението и го намира за
доказано от самопризнанията на подсъдимия, които са подкрепени от доказателствата,
събрани на ДП. Пледира за признаване на И. за виновен и предлага да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде
редуцирано с 1/3 по правилата на чл.58а от НК, при отчитане на отегчаващите вината
обстоятелства - многократни осъждания, за които не е реабилитиран, но като се вземе
предвид и направеното от него самопризнание.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А., намира че самопризнанията на
И. са израз на неговото осъзнаване и съжаление от стореното, поради което следвало
да се отчетат при определяне на размер на наказанието, тъй като категорично от тези
самопризнания и доказателствата, събрани на ДП доказвали извършеното
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, в което подсъдимия е обвинен.
Подсъдимият И., признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт, не желае да се събират доказателства за тези обстоятелства.
Съжалява за извършеното престъпление и изцяло поддържа пледоарията на защитника
си.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. Я. И. е роден на **.**.****г. в гр. София и живее в същия град,
кв. „******“, ул. „*****“ №***, българин е, български гражданин, не е женен, осъждан
е, с основно образование, работи без договор, с ЕГН **********.
От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания и от
доказателствата, събрани на досъдебното производство и проверени от съда при
постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК, се установява по категоричен
начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.
На 10.12.2023г. подс. И. проникнал в промишлена сграда, собственост на
„Средец“ ООД с управители Л. Б. Т. и Й. Б. Т., находяща се в гр. София, ул. „Проф. Н.
Райнов“ №9, където намерил акумулатор и горелка с маркучи за рязане на метали на
дружеството. Той взел движимите вещи със себе си и напуснал сградата.
Същият ден, И. се срещнал със свид. В. и го помолил да му помогне да пренесат
в пункт за вторични суровини вещите, който се съгласил и така с негова помощ вещите
били предадени от подсъдимия на свид. А. - служител в „Евроимпекс“ ЕООД,
стопанисващо пункт, находящ се в гр. София, ул. „Каменоделска“ №10, за което
заплатила на И. сумата от 63.80 лева.
Според заключението по съдебно-оценителната експертиза общата стойност на
инкриминираните вещи е 942.04 лева, в това число 280 лева за акумулатора за мотор и
1

662.04 лева за горелка за рязане на метали с маркуч.
При тези факти, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК и следва да бъде
признат за виновен по така повдигнатото обвинение.
Категорично се установи от самопризнанията на И., показанията на свидетелите
Б. Т. и А., както и от писмените доказателства - складова разписка №С-
23120472/10.12.2023г. времето и мястото на извършване на деянието - на 10.12.2023г. в
гр. София, от промишлена сграда, находяща се на ул. „Професор Николай Райнов“ №9.
Тогава Т. е установил, че подсъдимия е проникнал в сградата и е отнел вещите,
собственост на дружеството, които същия ден е предал в пункт за вторични суровини,
с оформена складова разписка.
Категорично се установи от самопризнанията на подсъдимия, свидетелските
показания на Б. Т., В. и Н., както от писмените доказателства- протоколи за
разпознаване на лица и предмети, авторството на деянието - подсъдимият е негов
извършител. Той призна, че е влязъл в сградата на „Средец“ ООД, че е взел
инкриминираните вещи, собственост на това дружество без съгласието на
управителите, с които се е разпоредил, като с помощта на В. ги е предал в пункт за
вторични суровини срещу заплащане, като е разпознат от служители в пункта - свид.
А. и сивд. Н..
Безпротиворечиво от събраните доказателствата на ДП, подкрепящи
самопризнанията на подсъдимия, се установи изпълнителното деяние - И. е отнел
чуждите движими вещи от владението на управителите на „Средец“ ООД и е
установил своята фактическа власт върху тях, като се е разпоредил - предал ги е за
вторични суровини срещу заплащане, т.е. в свой интерес.
Безспорно от показанията на свид. Б. Т. и писмените доказателства - складова
разписка се доказа вида и количеството на инкриминираните вещи - акумулатор и
горелка с маркучи за рязане на метали на обща стойност 942.04 лева, както и тяхната
стойност от заключението по съдебно-оценителната експертиза.
Подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
При конкретизиране на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и да приложи чл.58а от НК, а в частност
- чл.58а, ал.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства беше отчетено изказаното
съжаление от подсъдимия, както и изминалия доста дълъг период от последното
изтърпяване на наказание Лишаване от свобода до датата на настоящото престъпление,
които обстоятелства означават, че е имало известно желание у И. за поправяне към
спазване на законите и зачитане на чуждата собственост. Отчетени като отегчаващи
вината обстоятелства са множеството предишни осъждания на И. и то само за
престъпления срещу собствеността с изтърпени наказания лишаване от свобода, което
означава, че той е оформил криминален профил, а изтърпените наказание не са го
превъзпитали и поправили. Отделно от това стойността на инкриминираните вещи не е
малка, а същите се използват в търговската дейност на „Средец“ ООД, като И. даже и
не пожела да стори усилия той или чрез негови близки да възстанови стойността на
причинените щети. На последно място, трябва да се вземе предвид възрастта му,
липсата на трудови навици и желание да изкарва доходи чрез труд, а не по престъпен
начин, което означава че той не се чувства трудово обвързан и социално интегриран, а
2

е личност със завишена обществено опасност.
Съдът не може да се съгласи с пледоарията на адв. А., че самопризнанията на
подсъдимия са смекчаващи вината обстоятелства, изхождайки от трайната съдебна
практика, пред че самопризнанията са едно процесуално средство - волеизявление от
страна на подсъдимия, което дава основание да се проведе съкратено съдебно
следствие при определени законови условия и да се приложи облекчено за него
наказание, т.е. не е допустимо да се ползва като смекчаващо обстоятелство и в същото
време да облагодетелства подсъдимия с намаляване на наказанието с 1/3, както
предвижда чл.58а, ал.1 от НК.
Така при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но и все пак при
отчитане на желанието на подсъдимия да се поправи, както и да понесе отговорност за
стореното и при съображение, че наказанието не е необходимо да е най-тежкото, а е
достатъчно извършителят да знае, че е неотвратимо, съдът е определил наказанието
лишаване от свобода за срок над минималния по чл.39, ал.1 от НК за този вид
наказание, тъй като в санкционната част на чл.194, ал.1 от НК не е предвиден минимум
на лишаването от свобода, но около и то под средния размер - от две години. Този срок
е намален по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
На осн. чл.59, ал.2 и ал.1, т.1 от НК е зачетено и приспаднато времето на
задържане, включително и с МНО „Задържане под стража“, считано от 19.12.2023г.,
когато И. е задържан с постановление на прокурор от СРП за срок до 72 часа, след
което му е взета МНО „Задържане под стража“ с определение на СРС по ЧНД
№17492/23г. влязло в законна сила на 29.12.2023г., която МНО продължава и
понастоящем.
На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС на подсъдимия е определен първоначален общ
режим за изтърпяване на наложеното наказание, тъй като не са налице основанията за
строг режим по чл.57, ал.1, т.2 от закона и И. е изтърпял последното си наказание
лишаване от свобода на 20.11.2014г., според справка от СРП, т.е. повече от пет години
преди извършване на настоящото престъпление.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на МВР
направените на ДП разноски в размер на 187.20 лева като възнаграждение на вещо
лице, изготвило СОЕ.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК, И. е осъден да заплати в полза на СРС и по 5.00
лева като държавна такса при издаване на 2бр. изпълнителни листа. Първата държавна
такса ще се дължи при издаване на първия изпълнителен лист в полза на МВР за
разноските от ДП, а в случай, че подсъдимия след получаване на уведомление по
ДОПК не заплати тази първа държавна такса в полза на СРС доброволно в срок от 7
дни, ще наложи издаване на втори изпълнителен лист за принудителното й събиране,
за което ще се дължи и втората държавна такса.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	220
Дата:	10 април 2024 г. (в сила от 26 април 2024 г.)
Съдия:	Мария Христова Шойлекова Маринова

Дело:	20241110204356
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 март 2024 г.

Присъда по дело №4356/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите